№ 3618
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Георги Стоев
при участието на секретаря Ю.а Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100509211 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК/въззивно обжалване/.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ответниците пред СРС
- И. Н. Б. и В. Д. Б., срещу решение № 4968 от 19.05.2022 г., постановено по
гр.д.№ 74646 по описа за 2021 г. от СРС, 128 състав.
Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца –
„Топлофикация София“ ЕАД, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, са били
уважени като е признато вземане срещу ответниците /въззивници/ в общ
размер на 1529,15 лв.- стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот с аб.№ 96053, ведно със законната лихва
от 24.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер
на 210, 04 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 03.08.2021 г.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
Излагат се доводи, че с исковата молба се претендира за установяване
вземане за услугата дялово разпределение. За неоснователността на тази
претенция ответниците били възразили своевременно в отговора по исковата
1
молба. Едва в съдебно заседание по направено възражение от страна на
ответниците, СРС бил оставил исковата молба без движение като
предоставил на ищеца срок за уточнение. Според въззивниците това действие
на СРС било неправилно и незаконосъобразно, защото следвало да
предхожда доклада по делото. В случай, че ищеца не бил внесъл уточняваща
молба, то делото следвало да се прекрати. С доклада по делото СРС бил
назначил две експертизи- техническа и счетоводна като разноските с
обжалваното решение били възложени в тежест на ответниците. СРС бил дал
ход на делото въпреки възражението на процесуалния представител на
ответниците, че доклада не кореспондира с ищцовата претенция. СРС бил
изслушал двете експертизи и едва след това оставил исковата молба без
движение. Това представлявало нарушение на процесуалния закон.
Иска се от съда да отмени в обжалваната му част първоинстанционното
решение и да постанови друго с което да отхвърли тези претенции.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – „Т.-С.“ ЕАД, ищец пред СРС, не депозира
отговор по въззивната жалба. В течение на производството излага становище
за неоснователност на същата. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Б.” ООД не взема
становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивниците са били уведомени на 31.05.
2022 г.
Въззивната жалба е била подадена на 14.06.2022 г./по пощата/.
Следователно въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК
от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
В частта в която претенциите на ищеца са отхвърлени като
неоснователни решението като необжалвано е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
2
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
С оглед доводите във въззивната жалба настоящата инстанция
приема, че от страна на ответниците първоинстанционното решение в
обжалваната му част се обжалва като недопустимо.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстнанция и след
служебно извършена проверка приема, че обжалваното решение е
постановено в допустим процес и е валидно:
На 28.08.2021 г. по ч.гр.д. № 48731 по описа за 2021 г. на СРС, 128
състав е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК /л.15 от заповедното производство/.
Видно от заявлението /т.12/ претендирало се е издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК относно главница за неизплатена топлинна
енергия /ТЕ/ в размер на 1571,93 лв. за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020
г., 210,20 лв. – лихва за периода от 15.09.2019 г. до 03.08.2021 г., както и за
дялово разпределение – 48,62 лв. – главница за периода от м.07.2018 г. до
м.04.2020 г. и 10,07 лв.- лихва за периода 31.08.2018 г. до 03.08.2021 г.
Именно за посочените в заявлението вземания е била издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение от 28.08.2021 г.
За така издадената заповед за изпълнение липсват данни всеки един
длъжникът да е бил уведомен.
На 12.11.2021 г. е подадена молба от адв. С. с която са представени
възражения по чл.414, ал.1 ГПК от името на всеки един от длъжниците за
оспорване дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение от
28.08.2021 г.
Указанията по чл.415, ал.1 ГПК са достигнали до знанието на заявителя
на 30.11.2021 г.
Исковата молба е предявена на 30.12.2021 г. като с молба от същата
дата „Топлофикация София“ е уведомила СРС, че е предявила иск за
установяване на вземането й за незаплатена топлинна енергия срещу И.
Б. и В. Б. /л.36 от заповедното производство/.
Действително, в исковата молба на с.1 сумата в размер на 1571,93 лв. е
посочена като „цена на извършена услуга за дялово разпределение“. Така е
посочена и в петитума на исковата молба.
3
Видно, обаче, от обстоятелствената част на исковата молба, с.2, абзац 2,
изрично е посочено : „в законоустановения срок по чл.415, ал.1 ГПК,
предявяваме иск за установяване на съществуването на вземането ни за
консумирана и незаплатена ТЕ“. Изложени са и аргументи защо това вземане
е дължимо от двамата ответници И. Б. и В. Б. като ищеца се е позовал на ЗЕ и
ОУ на дружеството, вкл. и са изложени аргументи защо ответниците са
изпаднали в забава за заплащане на стойността на потребената ТЕ. А на с.3 от
исковата молба са изложени доводите във връзка със вземането в размер на
48,62 лв. – стойност на услугата за дялово разпределение.
При това положение е било налице противоречие между
обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата.
Задължение на съда е да следи за допустимостта на производството до
приключването на делото.
В конкретния случай, действително, нередовността на исковата молба е
била констатирана след изготвяне на доклада по чл.140 ГПК, в първото по
делото публично съдебно заседание за което страните са били редовно
призовани. Видно от протокола, съставен за това заседание, исковата молба е
била оставена без движение именно във връзка с направеното от
пълномощника на ответниците възражение за несъответствие на доклада по
чл.140 ГПК, където сумата в размер на 1 571,93 лв. е посочена като „цена на
доставена от дружеството топлинна енергия“, виж л.50 по делото пред СРС, с
посочването на тази сума в петитума на исковата молба като такава за дялово
разпределение. Следователно възражението на адв.С. е било уважено и СРС е
оставил исковата молба без движение за уточняването й в 1-седмичен срок от
уведомяването на ищеца относно претенциите за сумата от 1 571,93 лв. и 210,
20 лв.
Указанията от о.с.з. на 19.04.2022 г. са били съобщени на ищеца на
26.04.2022 г. /л.86 от исковото производство/.
С молба от 03.05.2022 г. недостатъците на исковата молба са били
отстранени с нарочна молба. Видно от протокола за о.с.з. на 17.05.2022 г.
молбата е била докладвана от СРС, виж л.94. Във връзка с така направеното
уточнение адв.С. е заявил, че оспорва исковата молба. Възразил е, че
уточнението е направено извън срока, тъй като ищеца бил уведомен за
указанията на съда на 21.04.2022 г., което, обаче, не е така /виж по-горе/.
4
Доказателствени искания от страна на адв.С. не са били направени.
Съгласно чл.129, ал.5 ГПК поправената искова молба се смята за
редовна от деня на подаването.
Видно от съдържанието на доклада по чл.140 ГПК доказателствената
тежест е правилно разпределена като по отношение на вземането за сумата в
размер на 1 571,93 лв. , което СРС е определил като такова за цена на
топлинна енергия, са дадени указания на ищеца, че следва да ангажира
доказателства за доставянето й по количество и цени, формиращи цената на
иска. В тежест на ответниците е указано, че следва да докажат плащане, виж
л.51 по делото пред СРС. За установяване на тези обстоятелства са били
изслушани и двете съдебни експертизи – техническа и счетоводна.
При това положение с оглед приетото от СРС уточнение на исковата
молба, не се е налагало преразпределение на доказателствената тежест.
Наред с това видно от протокола за о.с.з. на 17.05.2022 г. след
изразяване на становище по така поправената искова молба, доказателствени
искания от страна на адв.С. не са били направени.
При липсата на други доводи във въззивната жалба, настоящата
инстанция не дължи излагане на мотиви по съществото на спора.
Налага се извод, че в обжалваната му част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора разпределението на разноските е правилно.
Пред въззивната инстанция:
На въззивниците разноски не се следват.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени за
процесуално представителство. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
такива в размер на 100 лв. за юрк.възнаграждение.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4968 от 19.05.2022 г., постановено по гр.д.№
74646 по описа за 2021 г. от СРС, 128 състав, в частта в която претенциите
на ищеца – „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, са били уважени срещу И. Н. Б., ЕГН ********** и В. Д. Б.,
ЕГН **********, като е признато вземане срещу ответниците в общ размер на
1 529,15 лв.- стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот с аб.№ 96053, ведно със законната лихва
от 24.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер
на 210, 04 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 03.08.2021 г., както и в частта за
разноските.
ОСЪЖДА И. Н. Б., ЕГН ********** и В. Д. Б., ЕГН ********** и
двамата със съдебен адрес: гр.София, бул.“*******- адв.Ю. С., да заплатят
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“*******, сумата в размер на 100 лв.,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „Б.” ООД като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6