Р Е Ш Е Н
И Е
№61
22.03.2019г. Стара
Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На двА.десети февруари
2019г.
в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива АтА.сова
Като разгледа докладваното от
съдия Драгнева административно дело №539 по описа за 2018г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, образувано по жалбата на „П.“ ЕООД ЕИК
*********, гр. Стара Загора, против Ревизионен акт №
Р-16002417006548-091-001/18.05.2018г., издаден от В.П.А. на длъжност Началник
сектор, възложил ревизията и М.Г.Г.на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК, с който са установени задължения за данък добавена стойност, произтичащи
от неправомерно приспаднат данъчен кредит в размер и за периоди, както следва:
главница в размер на 8060.00лв. за
данъчен период 01.05.-31.05.2015г, главница в размер на 4260.00лв за данъчен
период 01.06.-30.06.2015г, главница в размер на 6261.20лв. за данъчен период
01.08.-31.08.2015г, главница в размер на 3134.20лв. за данъчен период
01.09.-30.09.2015г., главница в размер на 3833.34лв. за данъчен период
01.02.2016г-29.02.2016г. или в общ размер от 25 548.74лв, ведно с
начислени лихви върху всяка главница до датата на издаване на РА в общ размер
от 7233.62лв /2394.78, +1230.18+1937.11+824.83+846.72/. Общия размер на
главницата и лихвите за установения размер на задълженията за ДДС е
32 782.36лв.
Ревизионния акт е връчен електронно на
13.06.2018г. и е обжалван пред Директор Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив на
27.06.2018г. – последния ден от законовия и преклузивен
14-дневен срок, съгласно копие на пощенски плик на стр.37 по делото. С решение
№ 499/30.08.2018г. на Директор дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, Ревизионния акт е
потвърден изцяло, а решението е постановено в рамките на 60-дневния срок,
считано от датата на отстраняване на нередовността на жалбата, подадена по
административен ред, а именно – на 16.07.2018г. „П.“ ЕООД получава Уведомление
№20-25-58#1/11.07.2018г.
за отстраняване на нередовност, чрез представяне на доказателства за
представителство на лицето, подало жалбата. На 19.07.2018г. ревизираното лице
отстранява нередовността, поради което от следващия ден 20.07.2018г. започва да
тече 60-дневния срок по чл.155 ал.1 от ДОПК и същия не е изтекъл към
30.08.2018г. С изричното потвърждаване на РА е изпълнено условието на чл.156
ал.1 от ДОПК за допустим съдебен контрол върху ревизионен акт, потвърден по
административен от съответния компетентен орган. Решението на Директор дирекция
„ОДОП“ гр. Пловдив е връчено на ревизираното лице на 30.08.2018г., а жалбата
пред съда е изпратена по пощата на 13.09.2018г, която дата е последния ден от
14-дневния преклузивен срок. При изпълнение на двете
кумулативни условия по чл.156 ал.1 от ДОПК, жалбата е допустима.
Със Заповед № РД-09-1/03.01.2017г. на
Директор ТД на НАП Пловдив Началниците на сектори в отдел „Ревизии“ с
месторабота в град Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в
градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали са определени да
издават заповеди за възлагане на ревизии, съгласно изискването на чл.112 от ДОПК включително и да издават ревизионни актове, каквото право по закон имат
органите възложили ревизията. Оспорения ревизионен акт е издаден от В.П.А.
титуляр на длъжността Началник сектор „Ревизии“ с място на работа гр. Хасково,
съгласно Приложение №1 към цитирА.та заповед, в
качеството на орган издал Заповед №Р-16002417006548-020-001/02.10.2017г. за възлагане
на ревизия / стр.544, том ІІ/ на „П.“ ЕООД, за задължения за ДДС в периоди
01.08.-30.09.2015г, 01.05.-30.06.2015г., 01.02.-29.02.2016г. С заповедта за възлагане на ревизия са
определени и ревизиращите органи: М.Г.Г.–
главен инспектор по приходите за ръководител на ревизията, А. Д. М. – инспектор
по приходите, Г. В. К. – старши инспектор по приходите. Срокът за приключване на ревизионното
производство е определен на 3 месеца, считано от връчване на заповедта за
възлагане на ревизията -10.10.2017г, който като недостатъчен е продължен със
Заповед за изменение на ЗВР от 08.01.2018г.
до 09.03.2018г. , връчена също електронно на 09.01.2018г / стр. 540-543,
том ІІ/. Със Заповед за ИЗВР №Р-16002417006548-020-003/30.01.2018г., оргА. възложил ревизията е изменил състава на ревизиращия
екип, като е определено ревизията да се извърши от М.Г.Г.–Главен инспектор по
приходите / ръководител на ревизията/ и Г. В. К. –Старши инспектор по
приходите. На същата дата 30.01.2018г, оргА. възложил
ревизията е издал Решение №Р-16002417006548-098-001/30.01.2018г. за изземване
разглеждането и решаването на конкретен въпрос/ преписка от инспектор по
приходите – А. Д. М., която е определена за член на ревизиращия екип със ЗВР от
08.01.2018г / стр. 540, т. ІІ/. Правното основание за изземване разглеждането и
решаването на Р-16002417006548 е чл. 7 ал.3 от ДОПК, а фактическото - сроковете
по чл.114 от ДОПК и преместването на служителя в дирекция „Събиране“, считано
от 01.02.2018г. Решението за изземване извършването на ревизия и съставяне на
ревизионен доклад от орган по приходите, определен за член на ревизиращ екип е нищожно процесуално действие
по две причини: Първо Началник на сектор „Ревизии“, който има качеството на
компетентен орган да възложи ревизията и да издаде ревизионния акт не е горестоящ орган по смисъла на чл.7 ал.3 от ДОПК, тъй като
закона -чл.7 ал.3 от ЗНАП, към който кодекса препраща, определя компетентност
на други органи по приходите – Изпълнителния директор и директорите на
териториалните дирекции или овластени от тях органи. В Заповед
№РД-09-1/03.01.2017г. на директора на териториалната дирекция на НАП –Пловдив
на Началник сектор „Ревизии“ гр. Хасково не са делегирани правомощията по чл. 7
ал.3 от ДОПК. На следващо място преместването в друга дирекция, но в същата териториална структура на НАП при
запазване качеството на орган по приходите, не представлява трайна невъзможност по смисъла на чл. 7 ал.3
от ДОПК, която норма е императивна и съдържа изключително изброяване на
основанията за изземване разглеждането и
решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентен орган по приходите. Решение
по чл.7 ал.3 от ДОПК може да бъде валидно само, ако е издадено от определените
в чл.7 ал.3 от ЗНАП органи по приходите. Издаването му в настоящия случай обаче
не се отразява на валидността на ревизионния акт, защото:
Определянето на Началник сектор „Ревизии“
да издава заповед за възлагане на ревизия, обуславя за същия орган по приходите
компетентност по чл. 113 ал.1 т.2 вр. с ал.3 от ДОПК – да определя ревизиращите
органи по приходите и ръководителя на ревизията. Следователно компетентността
на органите по приходите да извършат ревизията и да изготвят ревизионен доклад,
а ръководителя на екипа да издаде и ревизионния акт, произтича и се обуславя от
валидността на заповедите по чл.113 ал.1 и ал.3 от ДОПК, като се упражнява в
рамките на сроковете за извършване на ревизията. Цитираните разпоредби на чл.7
ал.3, чл.112 и чл.113 ал.3 от ДОПК поставят въпроса дали оргА.
по приходите, определен от Директора на ТД на НАП да възлага ревизии може да
измени заповедта за възлагане на ревизия по отношение на ревизиращите органи по
приходите, без изрично делегиране по чл.7 ал.3 от ЗНАП в хипотезите на отвод, самоотвод и трайна невъзможност. Съгласно чл. 76 ал.2 изречение трето от ДОПК оргА., възложил ревизията извършва отвеждането в случаите
на отвод, което изрично регламентиране не оставя съмнение, че в първата
хипотеза на чл.7 ал.3 от ДОПК -„отвод“ на орган по приходите от ревизиращия
екип, не е необходимо да се спазва условието на чл.7 ал.3 от ЗНАП. Разпоредбата
на чл.76 ал.2 от ДОПК се явява специална спрямо чл.7 ал.3 от ДОПК и я дерогира,
поради което и в остА.лите две хипотези – самоотвод и трайна невъзможност на някой от ревизиращите
органи по приходите, оргА. възложил ревизията е
компетентен да определи други ревизиращи органи по приходите или да намали
числения състав до минимално необходимите един ревизиращ орган и един
ръководител на ревизията. Настоящия казус е именно този – състава на
ревизиращия екип е намален до двама от тримата първоначално определени органи
по приходите, един от тях е и ръководител на ревизията. По отношение на материално
правните условия, които следва да са изпълнени, за да се гарантират принципите на
чл.3 и чл.4 от ДОПК, следва да се каже, че макар преместването в друга дирекция
при запазване на служебното качество „орган по приходите“ да не представлява трайна невъзможност, нито е
налице изтичане на срока по чл.114 от ДОПК към 30.01.2018г., в настоящия случай
няма основание да се приеме, че ревизиращия екип е в незаконен личен състав.
Двама от първоначално определените органи по приходите са провели производството
от възлагането на ревизията до изготвяне на ревизионен доклад, съответно
ръководителя е подписал и ревизионния акт. Следователно въпреки, че не са
налице компетентност и основания за издаване на решение по чл.7 ал.3 от ДОПК от
оргА. възложил ревизията, това порочно процесуално
действие не се е отразило на валидността на заповед от 30.01.2018г. за
изменение на заповедта за възлагане на ревизията, доколкото има за резултат и цел намаляване на
числения състав, но не и възлагане на ревизията на друг орган по приходите,
което да е лишено от основание.
Ревизионен доклад
№Р-16002417006548-092-001823.03.2018г. е изготвен в рамките на 14-дневния срок
по чл. 117 ал.1 от ДОПК и е подписан с електронни подписи от ръководителя на
ревизията – Главен инспектор по приходите и лице по чл. 7 ал.1 т.4 от ЗНАП във
връзка с чл.113 ал.6 от ДОПК, и от старши инспектор по приходите, определен в
заповедта за възлагане на ревизията. Констатациите по ревизионния доклад са следните:
„П.“ ЕООД е основано на 14.12.2004г., а от 04.08.2015г. е собственост на
„ПАТЕРКОВ ИНВЕСТ“ ЕООД, с управител към настоящия момент и на двете дружества И.
П.. ИзвършвА.та дейност през ревизирания период е
товарен автомобилен транспорт с валиден лиценз, търговия с горива, авторемонтни
услуги и годишни технически прегледи. Дейността се извършва в обслужващ обект
за автомобили, състоящ се от Автосервиз с административно битова част с
регистриран ФП №02466634, склад, бензиностанция с ЕСФП с нивомерна
система, находящ се в поземлен имот с адрес гр. Стара Загора, местност „Герена“, и в офис с автокомплекс гр. Стара Загора, кв.
„Кольо Ганчев“. Обслужващия обект за автомобили е построен през 2009г. и се
състои от Автосервиз с административно битова част от 562кв.м., Сграда за
пропуск и охрА. 14 кв.м и склад
със ЗП 380 кв.м. , а в имота се намира и подвижна
бензиностанция с колонка и външни резервоари. Дружеството е регистрирало нивомерна система от 2014г. и подава данни към НАП. Имотът
е бил еднолична собственост на ревизираното дружество до 12.06.2015г. / от
документите по делото се установява, че датата е 11.05.2015г – датата на
възникване на новоучреденото дружество по смисъла на чл. 74 от ТЗ/ когато е апортиран в капитала на свързано дружество „ТРАНССВЯТ“
ЕООД, ведно с изброени в 44 позиции транспортни средства. На 19.05.2015г. / стр.157, том І/ е сключен
договор между „ТРАНССВЯТ“ ЕООД и „П.“ ЕООД за наем на всички апортирани превозни средства. Предвид на факта, че
управител и на двете дружества е И. П., органите по приходите са извели доводи,
че на 20.03.2015г., когато са назначени вещи лица да изготвят експертно
заключение за стойността на апортната вноска, лицето
е било наясно с предстоящата трансформация на собствеността по чл.73 ал.1 от ТЗ. Правилно за прехвърляне на собствеността върху поземления имот и моторните
превозни средства дружеството не е издало фактура и не е начислило ДДС. Този
факт обаче – прехвърляне на собствеността върху превозните средства е посочено
в ревизионния доклад като довод в подкрепа на извода за липса на реална
доставка, без да е коментиран договора за наем т.е. основанието за продължаване
използването на транспортните средства за дейността на дружеството.
Регистрацията на дружеството по ЗДДС
е от 04.01.2005г. Дружеството притежава валиден лиценз №1324/07.03.2017г. за
международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу
възнаграждение издаден от МТИТС. Дружеството не е ревизирано в предходен
период, включително и за задължения по ЗДДС. За набавяне на разполагаеми
парични средства, дружеството използва банков продукт „Овърдрафт“ при ПРОКРЕДИТ
БАНК и кредитна линия до 150 000лв. при същата банка. През 2016г. е
погасило изцяло и кредит в евро от предходен период – 98 665.66евро. Дружеството води своето текущо счетоводство и
изготвя финансовите си отчети в съответствие с изискванията на Националните
счетоводни стандарти за малки и средни предприятия. Прилага двустранна форма на
счетоводна отчетност и е на компютърна обработка на документите. Има одиторска
заверка за 2016г. от регистриран одитор. Ревизираното лице е организирало и
водило текущо счетоводство в съответствие с утвърдения индивидуален сметкоплан.
Издадените първични счетоводни документи – фактури съдържат изискващите се
реквизити по ЗСч и чл.114 от ЗДДС. Заведени са задължителните сметки за
отчитане на ДДС, съгласно изискванията на чл.106 от ЗДДС и задължителните
регистри – Дневник на покупките и Дневник на продажбите. В хода на ревизията не
са установени данни за неотчетени приходи. За извършваните транспортни услуги
чрез възлагане на товародатели и от спедиторски фирми са издавани данъчни
фактури при съблюдаване с изискванията на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.30 от ЗДДС. За остА.лите дейности, приходите се документират
чрез фактури и чрез ЕКАФП и ЕСФП.
През ревизирания период дружеството извършва
транспортни услуги, ремонт на автомобили и подвижен състав, ГТП, и продажби на
горива. За получените приходи от тези дейности са издавани данъчни фактури и е
начисляван дължимия ДДС при сделки в стрА.та. Основни
клиенти на дружеството през 2015г и 2016г. са: АРМИТРАНС ООД – превоз на
специална военна продукция / 14 фактури/, А. АД – превоз на специална военна
продукция /56 фактури/, ЛИНДЕ ГАЗ БЪЛГАРИЯ – превоз на втечнена газ в бутилки
874 фактури. Изброените дружества възлагат на ревизираното лице, превози на
товари, които се извършват при специфичните условия „АДР“ с оглед на тяхната
повишена опасност от изтичане на газ или взривяване на продукцията. Товари се
превозват при съблюдаването на строги правила, а част от тях и под охрА. на външни фирми. За получените доставки и данъчен
кредит / покупки/ в хода на ревизията е установено приспадане на данъчен кредит
по фактури за покупки на горива, резервни части, консумативи и др., като само
за доставките от „ЕН БИ ЕР ТРАНСПОРТ“ ЕООД, „КОЛОРИ -1“ ЕООД и „ФАРМА ВИТА 09“
ЕООД с издадени фактури през ревизираните периоди е прието, че доставчиците
неправомерно по смисъла на чл. 70 ал.5 от ЗДДС са начислили данъка и на това
основание е отказано правото на ревизираното лице на данъчен кредит.
Доставчиците не са платили сумата на ДДС по фактурираните доставки, след
издаване на фактурите са де регистрирани служебно по чл. 76 от ЗДДС, нямат
материална и кадрова обезпеченост, не са разполагали със стоката – предмет на
доставките, поради което се твърди, че не са закупени от издателите на спорните
фактури.
Според РД през ревизираните периоди „П.“
ЕООД неправомерно е приспаднало данъчен кредит по фактури, издадени от ЕН БИ ЕР
ТРАНСПОРТ ЕООД с ЕИК *********, в размер на 12 320.00лв., както следва:
фактура №**********/04.05.2015г.
за услуга на стойност 8900 и ДДС 1780, фактура №**********/08.05.2015г за
услуга на стойност 6800 и ДДС 1360,
Фактура №**********/11.05.2015г.
за услуга на стойност 8900 и ДДС 1780,
Фактура №**********/18.05.2015г.
за услуга на стойност 8900 и ДДС 1780,
Фактура №**********/22.05.2015г.
за услуга на стойност 6800 и ДДС 1360,
Фактура №**********/25.05.2015г.
за услуга на стойност 8900 и ДДС 1780
Фактура №**********/27.06.2015 за
покупка на ДМА 12400 и ДДС 2480.
За данъчен период 01.05.2015г. -31.05.2015г. е установена разлика в
размер на 8060.00лв. между деклариран данъчен кредит в размер на
27 244.58лв. и установен / признат/ в размер на 19 184.58лв., която
се формира поради не признаване реалността на доставките по първите пет от посочените
фактури за същия данъчен период.
За данъчен период 01.06.2015г-30.06.2015г.
е установена разлика в размер на 4260лв. между деклариран данъчен кредит в размер на 29 602.69лв. и установен /
признат/ 25 342.69лв., която се формира поради не признаване реалността на
доставките по последните две от изброените фактури за същия данъчен период.
По фактури, издадени от „КОЛОРИ-1“ ЕООД
с ЕИК ********* в размер на 9 395.40лв, както следва:
Фактура №**********/18.08.2015г
за материали на стойност 10900 и ДДС 2180лв,
Фактура №*********/19.08.2015г за материали на
стойност 9034лв и ДДС 1806.80лв.
Фактура №**********/19.08.2015г.
за материали на стойност 5000лв и ДДС 1000лв
Фактура №*********/25.08.2015г.
за материали на стойност 11372лв и ДДС 2274.40лв
Фактура №**********/17.08.2015г.
за материали на стойност 10671лв. и ДДС 2134.20лв
Фактура №*********/20.08.2015г за
материали на стойност 5000лв и ДДС 1000лв.
За данъчен период
01.08.2015г-30.08.2015г. е установена разлика в размер на 6261.20лв. между
деклариран данъчен кредит в размер на 31396.23лв и установен / признат/ в
размер на 25 135.03лв., която се формира поради непризнаване реалността на
доставките по фактурите от 18.08.2015г, 19.08.2015г., и 25.08.2015г.
За
данъчен период 01.09.2015г.-30.09.2015г. е установена разлика в размер на
3134.20лв. между деклариран данъчен кредит в размер на 28 466.10лв. и
установен / признат/ данъчен кредит в размер на 25 331.90лв., която се
формира поради непризнаване реалността на доставките по фактурите от
17.08.2015г. и 20.08.2015г.
По фактури, издадени от „ФАРМА ВИТА 09“
ЕООД с ЕИК ********* в размер на 3 833.34лв., както следва:
Фактура №**********/25.02.16г. за гуми на
стойност 7437.45лв и ДДС 1487.49лв.
Фактура №**********/26.02.2016г. за гуми на
стойност 6812.55лв и ДДС 1362.51лв.
Фактура №**********/29.02.2016г. за гуми на
стойност 4916.70лв и ДДС 983.34лв.
За данъчен период
01.02.2016г-29.02.2016г. е установена разлика в размер на 3833.34лв. между
деклариран данъчен кредит в размер на 30 465.05лв. и установен / признат/
данъчен кредит в размер на 26 631.71лв., която се формира поради
непризнаване реалността на доставките по посочените фактури.
За
издадените от посочените доставчици фактури не са изпълнени условията на чл. 68
ал.2 от ЗДДС, в хода на ревизията не са събрани годни доказателства за
извършване на фактурираните доставки, поради което фактурите са издадени без
основание, а данъкът по тях е начислен неправомерно – основание по чл.70 ал.5
от ДОПК да бъде отказано признаване правото на данъчен кредит на получателя на
доставките.
Според ревизиращите органи, доставчиците,
за да извършат доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС трябва да притежават
предмета на доставката. При извършени насрещни проверки на доставчиците,
органите по приходите формирали изводи за липса на материална и трудова
обезпеченост на доставките, и установили само данни за предходни доставчици.
При извършени насрещни проверки на предходните доставчици на „ЕН БИ ЕР
ТРАНСПОРТ“ ЕООД не се установили налични доказателства за съществуването на
стоката. Следователно не се е доказало, че доставчика „ЕН БИ ЕР ТРАНСПОРТ“ ЕООД
притежава предмета на доставката, за да го предаде на „П.“ ЕООД. На мястото на
предаване на стоките – гр. София, ул. Чепинско шосе №36 не се установява да има
обект на доставчика, както и на посочените от него дружества. От своя стрА. ревизираното лице представя документи, с които да
удостовери, че посочените във фактурите седем превозни средства, на които са
направени подобрения са се намирали на датите на фактурите в град София, но
тези документи съдържат несъответствия и не могат да се приемат като достоверно
доказателство. В хода на ревизията се е установило, че превозните средства, за
които се твърди, че през месец май 2015г. са им направени подобрения –
фактурираните от „ЕН БИ ЕР ТРАНСПОРТ“ услуги, не са собственост на ревизираното
лице, а са апортирани в „ТРАНССВЯТ“ ЕООД на
12.06.2015г. – дата на съставяне на актуализиран учредителен акт. На
04.05.2015г. е прехвърлена собствеността върху процесните превозни средства.
Предходния доставчик „КЛИМАТ ТРЕЙД“ ЕООД няма декларирани в НАП обекти и заети
по трудов договор лица, поради което не е могло да предостави на „ЕН БИ ЕР
ТРАНСПОРТ“ ЕООД окомплектовките за ремаркетата, нито прекия доставчик на
ревизираното лице има материален и трудов ресурс да извърши услугите – няма
декларирани трудови договори, нито доказателства за наемане на обекти, в които
да извършва дейността.
ФактурирА.та с
фактура №**********/27.06.15г. доставка на Машина за монтаж и демонтаж на
големи гуми „ALLEGRO14-26“ на
стойност 12 400лв. и ДДС 2480.00лв. не е доставена от „ЕН БИ ЕР ТРАНСПОРТ“
ЕООД, поради това, че същата е придобита от предходен доставчик на 11.05.2015г.
– „ТИ ДЖИ ЕНТЪРТЕЙМНТ“ ЕООД, което също няма регистрирани в НАП обект и заети
по трудов договор лица. Мястото на доставка между прекия доставчик на
ревизираното лице и предходния е склад на ул. „Чепинско шосе“ №36, но няма
данни къде е съхранявА. преди това машината, а за
склада на ул. „Чепинско шосе“ №36, се посочи по-горе, че според оргА. по приходите този адрес е земеделска земя, частна
държавна собственост. Машината за монтаж и демонтаж на гуми е установена в хода
на ревизията като налична при ревизираното лице, но с оглед на факта, че на
28.07.2014г. е закупена резервна част
„Тръба за ALLEGRO 920мм“ от
сервизна фирма „АТЕК МАШИНА“ ЕООД е направен извод, че фактурирА.та
на 27.06.2015г. машина, предмет на доставката вече е налична при получателя още
през 2014г. На 17.12.2013г. „АТЕК
МАШИНА“ ЕООД е издало фактура за покупка на Машина за грайфер и ножчета към
нея, като този факт наред със закупуването на тръба за АЛЕГРО 920мм – резервна
част на машина за монтаж на големи гуми, е обусловил извода за закупуване на Машината
за монтаж и демонтаж на гуми преди 27.06.2015г и от друг доставчик, въпреки отговора
на АТЕК МАШИНА ЕООД, че тази машина не е продавА. на
ревизираното лице. „АТЕК МАШИНА“ ЕООД е продало само машина за грайфер и
ножчета към нея, само ножчета и резервната част – тръба за АЛЕГРО 920мм.
Ревизиращите органи са приели, че се касае за префактуриране
на стоките, предмет на фактурите издадени от ЕН БИ ЕР ТРАНСПОРТ от стрА. съответно на КЛИМАТ ТРЕЙД ЕООД за окомплектовките и „ТИ
ДЖИ ЕНТЪРТЕЙМЪНТ“ ООД за машината към „ЕН БИ ЕР ТРАНСПОРТ“ ЕООД и последно на
ревизираното лице. Предходни доставчици на „ЕН БИ ЕР ТРАНСПОРТ“ ЕООД и
последното дружество са подавали СД за месец април 2015г от един и същи IP адрес. Освен това „КЛИМАТ ТРЕЙД“ ЕООД е де регистрирано
по ЗДДС на 02.05.2015г., а за месец април 2015г. не декларира получени или
извършени доставки в подадената на 14.05.2015г. по СД по ЗДДС. В последствие за
4 дни през месец май 2015г. декларира 31 продажби към клиенти на стойност
418 739.24лв и ДДС
83 747.84лв. както и 25 записа за покупки на стоки и услуги на стойност
402 896.20лв. и ДДС с право на данъчен кредит в размер на
80 579.22лв., но е платил декларирания резултат ДДС за внасяне в размер на
3 168.62лв. за месеца май 2015г.
„ТИ ДЖИ ЕНТЪРТЕЙМЪНТ“ ЕООД / предходен доставчик на машината/ е де регистрирано
по ЗДДС на 10.07.2015г. , след която дата е подало СД по ЗДДС с декларирани 18
броя покупки на стойност 940 031.40лв. и ДС с право на данъчен кредит за
188 006.28лв. Резултатът за периода ДДС за внасяне 3 111.74лв не е
внесен. От извършените за същия период / юни 2015г/ 76 броя продажби на
стойност 955 590.18лв с начислен ДДС 191 118.02лв. , към „ЕН БИ ЕР
ТРАНСПОРТ“ ЕООД са издадени фактури за 11 броя продажби с данъчна основа
121 065.00лв. и ДДС 24 213.00лв.
Въз основа на тази информация от масивите на НАП, органите по приходите
са направили извод, че се касае до предходни доставчици, които префактурират стока, която не притежават, тъй като нямат
материална и кадрова обезпеченост и предвид извършената служебна де регистрация
по ЗДДС на предходните доставчици, макар и след датите на доставките, същите са
приети за нереални т.е. за предмет на данъчна измама, която може да послужи
като основание да не се признае право на данъчен кредит по аргумент от чл.70
ал.5 от ДОПК – неправомерно начисляване на ДДС.
Относно доставките от „КОЛОРИ -1“ ЕООД е прието, че заявката за доставка на части за
МАН ТГХ 440 КС дизел от 20.08.2015г. на обща стойност 41 977лв. и ДДС в
размер на 8 395.40лв. не е адресирА. до
конкретен доставчик и е с по-късна дата от датата на фактурите, получени от „КОЛОРИ
-1“ ЕООД, с изключение само на една от тях, а именно фактурата от
25.08.2015г. При извършена проверка в
сайтове на търговци на авточасти, ревизиращите органи установили, че посочените
в заявката изделия не се отнасят за МАН ТГХ 440 КС, а за МАН ТГХ с 540 КС.
Следователно тази заявка не касае доставките по фактурите от „КОЛОРИ -1“ ЕООД. Доставките
по фактурите от това дружество имат същото място на предаване като предходните
– София, ул. „Чепинско шосе“ №36, като липсват и доказателства за транспорта им
до град Стара Загора. А специално за доставката на добавка АД БЛУ, не са
представени доказателства от ревизираното лице, че разполага със специални
съдове за нейното съхраняване и транспортиране.
„КОЛОРИ -1“ ЕООД е де регистрирано по ЗДДС служебно на 07.07.2016г., и
същото не е декларирало фактурите, издадени на „П.“ ЕООД. Предходен доставчик е
„НА.ТЕКС“ ЕООД, също де регистрирано по ЗДДС на 21.07.2011г. при установени
обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. По данни от информационните масиви е
установено, че „НА.ТЕКС“ ЕООД няма данни за назначени лица по трудови договори
и има задължения в особено големи размери за ДДС, КД и ЗОВ, не е внесен и КД за
данъчен период 01-30.11.2015г. Следователно и „КОЛОРИ-1“ ЕООД не е разполагало
със стоките, фактурирани на „П.“ ЕООД, защото няма доказателства да ги е
получило от предходен доставчик, нито е декларирало продажби към ревизираното
лице за 2015г. Едва през месец март 2016г. „КОЛОРИ -1“ ЕООД посочва в дневника
за продажби процесните фактури, но не е платило дължимия ДДС и има задължения
за този данък в особено големи размери.
Относно доставките на гуми от „ФАРМА ВИТА 09“ ЕООД е установено, че този
доставчик също е де регистриран по ЗДДС на 30.03.2016г. със задължения в големи
размери. Фактурите са включени в дневника за продажби и СД по ЗДДС за месец
март 2016г., но дължимият ДДС не е внесен, нито фискалните бонове за плащане,
приложени към фактурите са издадени от касов апарат, който има електронна
връзка с НАП.
В заключение е посочено, че доставчиците „ЕН БИ ЕР ТРАНСПОРТ“ ЕООД, „ФАРМА
ВИТА 09“ ЕООД, „КОЛОРИ 1“ ЕООД не са осъществили реално отделяне на стоки и
материали и тяхното предаване на ревизираното лице, поради което между тях няма
реални доставки. „П.“ ЕООД не е положил грижата на добър търговец и не е
извършил проучване на бъдещите си доставчици. Ревизираното лице е било длъжно
да установи самоличността на управляващите търговеца контрагент, неговата
дейност, дали е надежден, дали наистина разполага с необходимия материален и
кадрови потенциал за извършването на възложените услуги. Добрият търговец може
да изисква доказателства за това и не би извършил плащане без уверение в
добрата търговска репутация на доставчика. Ревизираното лице е допуснало да се съставят
документи, които не отразяват обективната действителност. Чрез поправки в
представените транспортни документи дружеството само се поставя в положението
на недобросъвестно данъчно задължено лице, което е знаело, че участва в
привидна доставка. След като няма доказателства за реална доставка, то у
ревизираното лице има знание за липса на сделка по фактурите. Дружеството
съзнателно е ползвало данъчен кредит по процесните фактури, за да намали
резултата си за ревизираните периоди. Получателя е длъжен да положи усилия, за
да се снабди с документи, защитаващи наличието на доставка, а вместо това
ревизираното лице обяснява, че не то, а доставчиците са го търсили за сключване
на сделките. Ревизираното лице е било длъжно да вземе всички разумни мерки, за
да се увери, че не участва в данъчна измама. А.лиза
на поведението на ревизираното лице сочи на извод, че е знаело или е трябвало
да знае, че участва в привидни доставки, при които издателите на фактурите не
са действителните доставчици. С изричното и безусловно приемане на предмета на
доставката от дружествата, за които знае или не е възможно да не знае, ако е
полагал грижата на добър търговец, че това не са действителните доставчици,
ревизираното лице само се е поставило в невъзможност да се позове на правото на
данъчен кредит.
В жалбата се твърди, че РА
№Р-16002417006548-091-001/18.05.2018г. издаден от Началник сектор „Ревизии“ при
ТД НАП Пловдив – офис Хасково, и от ръководителя не екипа, потвърден изцяло с
решение на Директор „ОДОП“ Пловдив, е незаконосъобразен и необоснован. От съда
се иска да бъде отменен изцяло и да се присъдят разноските по делото, съгласно
представен списък по съображения, изложени в писмената защита. Жалбоподателя се
позовава на приетите по делото техническа и съдебно-счетоводна експертизи,
както и счита, че липсата на представени от доставчиците доказателства за
материална и кадрова обезпеченост, не може да му бъде вменено в доказателствена
тежест.
По издадените фактури от „ЕН БИ ЕР
ТРАНСПОРТ“ ЕООД, от „КОЛОРИ -1“ ЕООД и „ФАРМА ВИТА -09“ ЕООД жалбоподателя е
водил редовно счетоводство, съобразено с методологията и вътрешния сметкоплан
на дружеството. Процесните фактури са отразени в дневниците за доставките, в СД
за ДДС за съответните данъчни периоди, подадена от ревизираното дружество, а от
своя стрА. доставчиците по фактурите и техните
доставчици са регистрирани по ЗДДС лица в периодите на издаване на фактурите.
Процесните фактури, издадени от доставчиците на „П.“ ЕООД и предходните техни
доставчици по данни на НАП са включени в Дневник за продажбите и СД по ЗДДС за
данъчните периоди.
В счетоводството на „ ЕН БИ ЕР ТРАНСПОРТ“
ЕООД е начислен ДДС на продажбите по издадените фактури и в кредита на
счетоводна сметка 4532 „Начислен ДДС на продажбите“. Доставените окомплектовки
на ремаркета и полуремаркета
и машина за монтаж и демонтаж на гуми са отчетени и осчетоводени като приходи
от продажба на стоки по кредита на счетоводна сметка 702 „Приходи от продажба
на стоки“.
В счетоводството на „КОЛОРИ -1“ ЕООД е
начислен ДДС на продажбите за издадените от дружеството фактури в кредита на
счетоводна сметка 4532 „Начислен ДДС на продажбите“. Доставените на дружеството
резервни части за товарни автомобили МАН са отчетени и осчетоводени като
приходи от продажба на стоки по кредита на счетоводна сметка 702.
Счетоводството на жалбоподателя е
организирано и водено в съответствие със Закона за счетоводството, като
дружеството жалбоподател е заплатило всяка от процесните фактури в брой.
Експертизата е установила, че доставките от „ ЕН БИ ЕР ТРАНСПОРТ“ ЕООД са
осчетоводени в счетоводството като извършени разходи за услуги по дебита на
счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“.
Доставката по фактура №*********/27.06.2015г. е осчетоводена като
доставка на дълготраен материален актив по дебита на счетоводна сметка 204.
„Машини, съоръжения и оборудване“, подсметка
„Съоръжения“ и е заприходена с инвентарен номер 127
„Машина за демонтаж гуми“.
Доставките от „КОЛОРИ-1“ ЕООД по процесните
фактури са осчетоводени в счетоводна сметка 302“Материали“, подсметка
5. „Сервиз“ и са заприходени по А.литични
партиди. Доставените и заприходени материали се
изписват при влагането им и е съставяна счетоводна статия Дебит с/ка 601 Разходи за материали.
Доставките от „ФАРМА ВИТА 09“ ЕООД са осчетоводени
като разходи за материали по дебита на счетоводна сметка 601 „Разходи за
материали“, партида 3 „Гуми и джанти“. Освен горното, е налице и годишно
счетоводно приключване и изготвяне на годишен финансов отчет, в т.ч. счетоводен
баланс, отчет за приходите и разходите, публикувани в ТР. Подадена е ГДД по
чл.92 от ЗКПО за процесните години. Безспорно е, че процесните фактури са
отразени в дневниците за продажби, респ. в СД по ДДС на доставчиците за
съответните данъчни периоди и в СД по ЗДДС на техните доставчици.
Според съдебно-автотехническата
експертиза, допълнителните окомплектовки съответстват като стойност на средните
пазарни цени на подобни подобрения в Р. България, като описаните ремаркета след
допълнителната окомплектовка съответстват на Наредба №7/27.04.2018г. в
съответствие с европейските изисквания при осъществяването на международен
транспорт ХХL, влезли
в сила преди тази дата и в резултат на извършената окомплектовка на същите е
бил издаден документ, че отговарят на изискванията на ЕС. Вещото лице е
установило при огледа на ремаркетата в базата на жалбоподателя, че изискванията
на стандарта са изпълнени. Неговото заключение, че окомплектовката може да се
извърши в рамките на един работен ден, съответства на констатацията на органите
по приходите, че ремаркетата са спирали в София, на ул. „Чепинско шосе“ №36
като са съчетавали курсовете си така ,че да остА.т
необходимото време в сервиза.
Машината за монтаж и де монтаж на големи
гуми „АЛЕГРО 14-16“ съществува в базата на жалбоподателя, без фабричен номер и
същата е идентична с описА.та във фактура
№10407/27.06.2015г, издадена от „ЕН БИ ЕР ТРАНСПОРТ“ ЕООД. Вещото лице е
установило, че закупената резервна част за машина за монтаж на гуми „Тръба за
Алегро“ 920мм има съвместимост с притежавА.та от
по-рано „Машина за грайфер“ , закупена на 17.12.2013г. Тръбата за Алегро е използвА. по рационализаторски начин, според вещото лице,
което е установило, че дружеството я употребява и за машината за грайфер. Тази
резервна част е съвместима и с двете машини, поради което закупуването й през
2014г. не може да обоснове извода на ревизиращия екип, че машината за монтаж и
де монтаж на големи гуми е закупена преди датата на процесната фактура.
С оглед основния предмет на
дейност на жалбоподателя – товарен транспорт, резервните части описани във
фактурите са вложени в транспортните средства на фирмата. Също с оглед основния
предмет на дейност, закупените гуми с посочените размери са използвани за
дейността на ревизираното лице. При налични по 12бр гуми на всяко ремарке и при
смяна поне веднъж годишно, а понякога и два пъти, закупените гуми действително
са вложени в дейността на жалбоподателя.
Снабденото количество течност АД БЛУ е в
такъв обем, че съответства на нуждите и се влага в дейността на жалбоподателя.
Тази стока не е нито неприсъща за дейността му, нито е в нелогично голямо
количество, по изчисления на експертизата.
В писмената защита се обсъждат и гласните
показания на разпитаните по делото свидетели, които в качеството си на шофьори
и работници при дружеството жалбоподател са участвали в транспорта на стоките,
съответно са възприели използването на резервната част на машината за монтаж на
гуми при експлоатацията на машината за нарязване на грайфери, които машини имат
и един и същ производител.
Процесуалния представител на жалбоподателя
пледира за уважаване на жалбата, тъй като изводите на ревизиращия екип
противоречат на материалния закон и на събраните по делото доказателства.
Съгласно чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, когато стоките или услугите се използват за
целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има
право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът
–регистрирано лице му е доставил или предстои да му достави. Съгласно
чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС данъчен кредит е
сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните
си задължения по закона за получени стоки или услуги по облагаеми доставки. Правото
възниква, когато данъкът стане изискуем, а той става изискуем на датата на
възникване на данъчното събитие и възниква задължение за начисляването му.
Данъчното събитие от своя стрА. възниква на датата на
която собствеността на стоката е прехвърлена или услугата е извършена. За да
възникне право на приспадане на данъчен кредит следва е осъществена реална
доставка, която изпълнява критериите на чл.6 от ЗДДС. На първо място не може да
се прави извод за нереална доставка от не представянето на информация и
документи от предходен доставчик. Ремаркетата са оборудвани по изискванията на
стандарт XXL –
проверено и по документи и реално от вещото лице. Гумите са доставени и вложени
в дейността на жалбоподателя, машината за монтаж на големи гуми съществува и
работи, а частите за товарни автомобили МАН са вложени в дейността на
ревизираното лице. Срещу тези реални
извършени проверки стои твърдението в РД, че единият от доставчиците нямал
кадрова обезпеченост, а документите на жалбоподателя съдържали празноти и
поправки на цифри. Първото твърдение е направено без задълбочена проверка на
доставчика, а второто е чисто формалистично. Липсва ревизия или дори проверка
на доставчика, които да са били насочени към установяване на неговия кадрови и
материален ресурс. Твърдението не е защитено с реална проверка, с документи или
с експертно изследване. Дори посещение на мястото на доставките не е извършено.
Органът по приходите прави изводите си въз основа на установената държавна
собственост върху терена. Актът за държавна собственост е приложен към РД, но
не е дочетена забележката, че има сгради, чиито титуляр е посочен, както и
документа му за собственост. От нотариален акт вх. №4631, акт №174, т.ХІV, дело 3513/20.02.2004г. е видно, че върху терена
държавна собственост има изградени постройки – халета, в едно от които е стА.ло и преоборудването на ремаркетата, а в друго са
получавани авточастите, които жалбоподателя за дейността си е закупувал.
Защитата се позовава и на решение на Съда на ЕС, постановено по дело
С-324/11, съгласно което не се допуска данъчен орган да откаже на
данъчнозадължено лице правото на приспадане на данъчен кредит за предоставените
му услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги не е
декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на
обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае,
че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна
измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по
веригата. Няма доказателства за знание на ревизираното лице, и дори не се
твърди от оргА. по приходите да е налице обосновано
предположение у жалбоподателя за евентуални измамливи действия от стрА. на доставчика. Отказът на правото на приспадане на
данъчен кредит е изключение, което се прилага когато данъчнозадълженото лице е
знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си, е
част от данъчна измама, за да е обосновано отказването на правото на приспадане
на данъка. Следва да се има предвид и решение на Съда на ЕС от 21.06.2012г.,
според дкоето не се допуска национална практика,
съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради
това, че данъчнозадължено лице не притежава друг документ, освен фактурата, от
който да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са
изпълнени предвидените в Директива2006/112 процесуални и материално правни
предпоставки за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото
лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от стрА. на въпросния издател.
Жалбоподателя води редовно счетоводство, платил е дължимия ДДС, а
спорните фактури са осчетоводени и от предходните доставчици, като са ги
включили в СД по ЗДДС за съответните периоди и са се задължили да внесат
дължимите към бюджета размери на данъка, който ефективно е платен от
жалбоподателя. Дружеството притежава данъчен документ, съставен в съответствие
с изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен
ред – по отношение на доставките на стоки или услуги, на които лицето е
получател. Поради гореизложеното и с оглед спазването на предпоставките за
упражняването на данъчен кредит, ревизионния акт следва да бъде отменен.
Жалбоподателя се позовава на правилото на чл. 24 ал.2 от ЗЗД по
отношение прехвърлянето на собствеността върху родово определени вещи. Според
разпоредбата собствеността се прехвърля при определяне по съгласие на страните
или при предаване на вещите. Именно индивидуализацията на родово определените
вещи или предаването им следва да бъде установеният юридически факт, който има
за последица овластяване на получателя по доставката да се разпорежда с вещта
като неин собственик. Това налага да се
установят допълнителни факти по транспортирането на стоките до мястото на
окончателното им предназначение. Счита, че от събраните доказателства писмени,
гласни и заключението на вещото лице може да се направи извода, че процесните
стоки са превозени до обекта на жалбоподателя т.е. предадени са му ефективно.
Освен това в писмената защита се прави позоваване на чл. 182 от ГПК предвид
установената редовност на воденото счетоводство и следвайки установената
хронология на записванията, както и на съставените съпътстващи документи,
жалбоподателя има право и може да се позове на записванията в своето
счетоводство. Транспорта на доставките е
извършван от жалбоподателя, което се доказва от събраните по делото
доказателства. При тази обстановка ответника твърди недобросъвестност на преките
доставчици в последващ момент, засягаща възможността за установяване на контакт
с тях за събиране на доказателства в хода на ревизията, въпреки че в
съответствие с практиката на СЕС трябва да се изследват документите и данните
от получателя. Наличието на писмени доказателства у жалбоподателя сочи момента
на придобиване на собственост върху предмета на доставките, което е в
съответствие със спазената хронология на счетоводните записвания.
Защитата твърди още, че няма законови инструменти, чрез които получателя
на доставката да провери фактите, които са взети предвид от ревизиращия орган –
наети по трудов договор лица, нито намерението им да не плащат и укриват
данъци. Получателя не може да установи дали неговия доставчик ще извърши
начисляване на данъка и ще го плати. НАП разполага с контролни функции да
провери тези обстоятелства, но не и получателя на доставките, както се изисква
с РД. Ако няма други факти и обстоятелства, които да правят връзка и да
навеждат на обоснован извод за знание у купувача, че доставчикът му е част от
верига за измама с ДДС, не може да се търси последваща отговорност на лицето,
спазило всички изисквания на ЗДДС и да му се откаже правото на данъчен кредит.
Позовава се и на решение на Съда от 18.07.2013г. по дело С-78/12, което
препраща към предишни указания на Съда, за това че данъчната администрация не
може по принцип да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни
правото на приспадане на ДДС да провери, че издателят на фактурата за стоките и
услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството
на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил
е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за
внасяне на ДДС, та да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили
нарушения или измама, или пък са разполагали с кадрова и материална
обезпеченост.
Във връзка с твърдението на ответника, че издателите на фактурите не са
реалните доставчиците на стоките, които не се спори, че се налични при
ревизираното лице, защитата се позовава на Решение на Съда от 13.02.2014г. по
дело С18/13г според което Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата
система на ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено
лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в
издадените от доставчик фактури, когато въпреки, че услугата е била доставена,
се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от
негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите
персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани
в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били
подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени
следните две условия: посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама
и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се
установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че
сделката с която обосновава правото на приспадане е част от тази измама. Съгласно цитираните в писмената защита
Решение на СЕС правото на данъчен кредит е налице, когато една материална вещ е
прехвърлена от определено данъчно задължено лице, което е овластило друг
данъчно регистриран субект да се разпорежда фактически с нея като собственик,
независимо дали веща е била предоставена от посочения във фактурата пряк или
предходен нему доставчик, дали е налице точно и коректно счетоводно отразяване,
дали са съставени товарителници, пътни листи, приемо-предавателни протоколи,
съпътстващи сделката документи, освен в случаите на установена данъчна измама,
за която получателят по доставката е знаел или е трябвало да знае. Задължаването на ревизираното лице, на прекия
му доставчик и на предходните да представят документи свързани с начина на
съхранение на стоките и тяхното транспортиране, собствеността на транспортните
средства, имената на физическите лица извършили товареното, разтоварването,
превоза на стоките, в случаите когато е установено, че стоката е съществувала
като фактическа наличност и ревизираното лице е придобило правото да се
разпорежда с нея като собственик е допустимо и необходимо, когато посочените
обстоятелства сочат за наличието на измама и въз основа на тях е възможно да се
установи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че
сделката е част от тази измама.
Доказателства в подкрепа на твърдението, че жалбоподателят е знаел или е
трябвало да знае, че процесните стоки са свързани с данъчна измама не са
ангажира в хода на ревизията и на съдебното производство.
Ответника – Директор дирекция „ОДОП“ гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлена
жалбата като неоснователна и да се намали размера на възнаграждението за един
адвокат до 1514лв., колкото е определен от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Счита за не относими към
случая заключенията на вещите лица по СЧЕ и СТЕ, тъй като не се касае за спор
дали стоките –предмет на доставките са налични при жалбоподателя, а от кое лице
са закупени. Оспорва се закупуването им от издателите на спорните фактури, а не
дали са налични при ревизираното лице, нито дали е редовно водено
счетоводството му. Доставчиците и жалбоподателя не са доказали еднозначно и
безспорно реалното осъществяване на доставките и след като не са налице
доказателства за този факт, то в процесните фактури е начислен данък без правно
основание и по тях не може да се признае право на данъчен кредит. Заключенията
на вещите лица не дават отговор на въпроса дали дружествата доставчици са
реалните изпълнители на фактурираните доставки на стоки и услуги. Счетоводната
експертиза не е извършила проверка в счетоводствата на доставчиците, а е
изготвено заключение въз основа на събраните по делото доказателства.
Свидетелите са заинтересовани лица и техните показания не могат да се имат
предвид при изследване на доставките, поради което констатациите на органите по
приходите не са оборени. От съда се иска да бъде присъдено и възнаграждение за
юрисконсулт.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Ревизионен акт
№Р-16002417006548-091-001/18.05.2018г. на ТД на НАП Пловдив, потвърден изцяло с
решение №499/30.08.2018г. на Директор дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, е
постановен в противоречие с материалния закон – чл.70 ал.5 от ЗДДС. Ответника се позовава на неправомерно
начислен данък добавена стойност от издателите на фактурите, защото стоките и
услугите по тях, макар да са налични при ревизираното лице и да са използвани
за неговата икономическа дейност, не са доставени от посочените в първичния
счетоводен документ доставчици. Ответника счита въпросите за фактическата
наличност на стоките и услугите предмет на фактурите и използването им за
икономическата дейност на ревизираното лице за такива без правно значение. Предвид
последваща де регистрация по чл.76 ЗДДС на доставчиците – преки и предходни, не
платения към бюджета размер на ДДС по спорните фактури, както и липсата на представени от доставчиците
документи за кадрова и материална обезпеченост, е направен извод за наличие на
основание по чл.70 ал.5 от ЗДДС да бъде отказано правото на данъчен кредит на
ревизираното лице. Органите по приходите са приели, че ревизираното лице е
трябвало да се увери, че получава стоките и услугите от лица, които не участват
в данъчна измама т.е. да знае, че не издателя на фактурите, а друго лице му
предава фактическата власт върху вещите. Невъзможността да бъде установен произхода на
стоката, както и мястото на нейното съхранение и то от доставчика, не обуславя
извода, че въпросната стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на
доставки и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока.
Единственото действие на доставчика, от което зависи правото на данъчен кредит
на получателя по доставката е издаването на данъчен документ със
законоустановеното съдържание- по този факт няма спор. Дали този документ ще
бъде включен от доставчика в дневника за продажби и в кой данъчен период, дали
ще бъде включен в справката - декларация за периода, дали доставчикът ще внесе
дължимия данък по тази доставка са обстоятелства, които не определят правото на
данъчен кредит и това е изцяло в унисон с европейската практика относно данъка
върху добавената стойност. Получателят не може да носи отговорност за
действията на своя доставчик. Все в този смисъл е и практиката на СЕС, видно от
която, когато данъчната администрация констатира, че издателят на фактурата е
извършил измама или е допуснал нередности, тя е тази, която трябва въз основа
на обективни данни и без да изисква от получателя на фактурата да е извършил
проверки, които не са негова задача, да установи, че този получател е знаел или
е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е
част от измама с ДДС. Жалбоподателя не е длъжен да се увери, че издателя на
фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на
правото на приспадане, разполага със съответните стоки и дали е в състояние да
ги достави и дали е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС
– последния факт е относим за случая, предвид
установеното начисляване на данъка от предходния доставчик. В тази връзка
получателят не може и няма задължение да знае, по какъв начин доставчикът се е
снабдил със стоката и дали действително той е онзи, който я притежава в собственост, както са без значение
и действията на неговите предходни доставчици, и дали в процеса на
придобиване на стоката е съставял документи установяващи реалното предаване и
получаване на стоката от предходните доставчици, дали предходните доставчици
установяват придобиването на стоките и други подобни действия, които крайният
получател в случая жалбоподателя няма възможност както да проследи, така и да
контролира. Това са обстоятелства, за които получателят не носи отговорност и
те не могат да бъдат основание да му бъде отказано право на данъчен кредит по
съответните доставки. По посочените причини в настоящото решение следва да
бъдат обсъдени онези фактически въпроси, които касаят поведението на
ревизираното лице, обусловило извода на ответника, че същото знае или би
трябвало да знае, че не е получило стоките и услугите от издателите на
фактурите.
Съгласно чл.71 ал.1 от ЗДДС лицето
упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило едно
от изчерпателно изброени условия, сред които по т.1 е притежаван данъчен
документ, съставен в съответствие с
изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по
отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател; Няма
спор, че всички фактури, по които е отказано правото на данъчен кредит
отговарят на изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС, както няма спор, че
счетоводството на лицето е водено редовно, и че стоките и услугите-предмет на
фактурите са свързани с основната икономическа дейност на лицето, и са
използвани за нейното осъществяване. Спора се свежда до изискването лицето да е
получател на доставките по фактурите и налични ли са документи, които да
удостоверяват този факт.
На първо място по фактите следва да се разгледа въпроса за правното
основание да се посочи ревизираното лице като получател по фактурите с оглед
твърдението на органите по приходите, че транспортните средства не са негова
собственост. На 04.05.2015г е съставен учредителен акт за възникване на ЕООД
„ТРАНССВЯТ“ гр. Стара Загора, в което ревизираното дружество прави апортна вноска в размер на 1 000 000лв,
представляваща вноска на правото на собственост върху недвижими имоти и движими
вещи, сред които 44 броя леки, товарни автомобили, мотоциклет, влекачи, полуремаркета и ремаркета, същите наети от ревизираното
лице по силата на договор за наем на превозни средства от 19.05.2015г. /
стр.157, том Іви по делото/. Учредителния акт на „ТРАНССВЯТ“ ЕООД, което е
свързано дружество с ревизираното лице, е актуализиран на 12.06.2015г. и това
обстоятелство също е вписано в ТР след тази дата. / стр.161/ по делото. От
значение за прехвърлянето на собствеността вкл. и върху превозните средства,
чрез непарична апортна вноска, е момента на
възникване на дружеството по аргумент от чл.73 ал.4 от ТЗ, който съвпада с
момента на вписването му в търговския регистър -11.05.2015г. Следователно собствеността
върху превозните средства е преминала към новоучреденото дружество на
11-05.2015г., а считано от 19.05.2015г. ревизираното лице ги ползва по силата
на договор за наем. Следователно в
ревизирания период дружеството жалбоподател е имало качеството на собственик,
съответно на наемател на МПС, които са предмет на услуги по издадените от „ЕН
БИ ЕР ТРАНСПОРТ“ фактури общо седем на брой в периода от 04.05.2015г. до
27.06.2015г.
С фактура №**********/04.05.2015г е
доставена услуга „Окомплектовка на ШМИЦ за СТ 0612ЕМ“ /т.20 от договора за
наем/, с приложен касов бон за плащане в брой на сумата от 10 680лв., в
това число и ДДС в размер на 17 800лв. С фактура №**********/08.05.2015г,
е доставена услуга окомплектова на полуремарке относно съответствие с
2007/46/ЕИО и нормативни уредби на ЕИО за ремарке КРОНЕ СТ 9837 ЕХ с платена
стойност на услугата 8 160лв. в това число и ДДС. Приложен е касов бон за
плащане. С №**********/11.05.2015г. е доставена услуга окомплектовка на Шмиц за СТ 0932 ЕМ на стойност 10 680 с представен
касов бон. С фактура №**********/18.05.2015г. е описА.
услуга „Окомплектовка на ШМИЦ за СТ 0137 ЕМ на стойност 10 680лв. с ДДС с
представен касов бон. Фактура №**********/22.05.2015г. има за предмет услуга
окомплектовка на полуремарке относно съответствие с 2007/46/ЕИО за ремарке
КРОНЕ СТ 0815- 1508 е вярно ЕМ с приложен касов бон на стойност 8160лв. в това
число и ДДС. С фактура №**********/25.05.2015г. е посочена услугата
окомплектовка на ШМИЦ за СТ 1065 ЕМ на стойност 10 680лв. с приложен касов
бон. Услугите са приети от органите по приходите за не извършени от „ЕН БИ ЕР
ТРАНСПОРТ“ ЕООД поради това, че дружеството не разполага с материална и кадрова
обезпеченост, но няма данни ревизираното лице да е знаело за този факт, нито да
е знаело, че предходните доставчици на прекия му доставчик също нямат
регистрирани трудови договори и обекти на дейност. Още по-малко да знае, че ТИ
ДЖИ ЕНТЪРТЕЙМЪНТ ЕООД И КЛИМАТ ТРЕЙД ЕООД, имащи качеството на предходни
доставчици на машината за монтаж и демонтаж на гуми, предмет на последната
фактура, по която не е признато право на данъчен кредит, подават СД по ЗДДС от
един и същи електронен адрес, който ползва и ЕН БИ ЕР ТРАНСПОРТ. В тази връзка
съдът съобрази данните за услугите по доказателствените средства, ангажирани от
ревизираното лице, което е длъжно да установи, че такива услуги са му
извършени. Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ, обосновано с
установените конкретно по вид и материали подобрения на превозните средства
посочени във фактурите, същите
съответстват на Наредба №7/27.04.2018г. за укрепване на превозваните товари в
сила в РБ от 20.05.2018г. Само че, жалбоподателя осъществява превоз на товари,
поради което и предвид коментираните в РД съответствия само със стандарт ХL, но не и със по-високия стандарт ХХL, сочи на извод, че услугите са доставени. Включително
и сертификатите за превозните средства са относими,
така както е обсъдено в РД, към изисквания за оборудване стандарт XL, а не
стандарт XXL. Основната дейност на дружеството е превоз на оръжие и бутилки
газ, които стоки изискват сигурност на превозвания товар и от тази гледна точка
има икономически оправдано получаване на услугата – допълнителна окомплектовка
и ползване на превозните средства през 2015г. за превоз на оръжие и газ. След
като превозните средства не са били оборудвани при тяхното закупуване съгласно
стандарта и след като се ползват с цел извършване на основната икономическа
дейност, то е оправдано да бъдат влагани средства в тяхната окомплектовка.
Довода на приходната администрация, че балансовата стойност на превозните
средства е равна или малко по-висока от стойността на тяхното окомплектоване не
е относим факт, щом същите превозни средства ще се
ползват и се ползват за превоза на товари, за чието укрепване са допълнително
оборудвани. Фактурите и съответстващите плащания по тях сочат на извод, че
ревизираното лице е заплатило за услуги, чието извършване се доказва от
проверката на място, осъществена от вещото лице. Освен това е платило след като
е приело работата – плащанията са извършени след датата на издаване на
фактурите, съвпадаща с датата на доставката. От приетия Акт за държавна
собственост / стр.317, том ІІ/ се установява, че Чепинско шосе №36 е административен адрес на
поземлен имот, частна държавна собственост, върху който са изградени сгради,
собственост на Л. Х. А. от 2004г. От представените с преписката към РА
документи на стр.379 до 382 , том ІІ по делото е видно, че на този
административен адрес има шест сгради, нанесени като самостоятелни обекти на КК
с предназначение на четири от тях „за друг вид обитаване“, и две са с
предназначение за друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда.
Няма данни някоя от сградите да е наета от „ЕН БИ ЕР ТРАНСПОРТ“ ЕООД, съответно
от „КОЛОРИ 1“ ЕООД, но представените и
посочени справки водят до извода, че там има самостоятелни обекти, а мястото на
доставка не е само земеделска земя. Ревизираното лице не е длъжно да проверява
дали мястото на извършване на услугата е наето от доставчика, дали е негова
собственост. Свидетеля, разпитан в съдебно заседание, установи че при транспорт
до град София е предвиждал време за оборудване на съответното превозно
средство. В подкрепа на реалното извършване на услугата е и факта, че плащането
е осъществявано след като е извършено окомплектоването. Касовите бонове имат
по-късни дати от месец юни 2015г. от датата на издаване на фактурите -05.2015г.
Следователно за ревизираното лице е имало значение дали плаща реално извършена
услуга. Според заключението на СИЕ за
всяка дата, на която е извършвано окомплектоване има пътен лист за движение на
съответното превозно средство, посочено във фактурата, дадени в заключението в
табличен вид – стр.656, том ІІ. Всеки пътен лист съдържа номера и на ремаркето,
който съответства на номера на оборудваното транспортно средство по фактурата –
стр. 477 гръб до стр. 484, том ІІ по делото. Съдът не установи да има
зачертавания, но следва да се каже, че всички документи са частни и за да се
твърди, че са съставени с оглед защитна теза би следвало органите по приходите
да са ги изискали след като са извършили проверка в счетоводството на дружеството
и не са ги установили като налични. Вещото лице установи, че е достатъчен един
ден за извършване на услугите по фактурите, издадени от ЕН БИ ЕР ТРАНСПОРТ
ЕООД, поради което следва да се приеме свидетелското показание в този смисъл на
един от шофьорите на ревизираното дружество. Въпроса за гаранцията на окомплектовките не
може да се обсъжда във връзка с правото на данъчен кредит, както и изложените в
РД доводи, че лицето не полага грижата на добър търговец да се увери, че не е
налице данъчна измама. За целите на правото на данъчен кредит е необходимо да
се води редовно счетоводство, така че да е възможно да се установи влагането на
стоките и ползването на услугите за търговската дейност, по който факт също не
се спори. Услугите са платени, ДДС по доставките е начислен, а оборудваните
превозни средства са налице при ревизираното дружество. Правото на приспадане
се отказва поради липса на плащане на стойността на данъка от доставчика, което
е не относимо обстоятелство.
Доставката по фактура №**********/27.06.2015г. издадена от ЕН БИ ЕР
ТРАНСПОРТ е придружена с приемо-предавателен протокол от същата дата / стр. 482
гръб и 483, том ІІ/ за предаване на Машина за монтаж и демонтаж на гуми,
натоварена на камион СТ 0236 ВК. Машината е платена на 03.07.2015г. с касов бон
№000024 / виж заключението на вещото лице на стр. 647, том ІІ/. В тази връзка
следва да се каже, че „АТЕК МАШИНА“ ЕООД гр. Пловдив / трето проверено лице,
което осъществява поддръжка на машините, произведени от АТЕК, Турция/ заявява в
писмено обяснение, че тази машина не е закупена от дружеството. Ревизиращите
органи са установили, че същата е налична при ревизираното лице, както и че от
АТЕК МАШИНА ЕООД през 2014г е закупена резервна част за Машина за монтаж и
демонтаж на гуми, която според заключението на вещото лице се използва и за
Машината за нарязване на грайфери, закупена от АТЕК МАШИНА ЕООД през 2013г. Въпреки
изявлението на АТЕК МАШИНА ЕООД, че не са продавали машина за монтаж и де
монтаж на гуми, органите по приходите приемат, че машината за монтаж и демонтаж
на големи гуми по фактурата от 27.06.2015г. е закупена от АТЕК МАШИНА.
Последното сочи въз основа отново на фактури, които ревизиращите органи приемат
за верни и без други съпътстващи частни
документи, че е продавало само машина за грайфери, ножчета за нея и спорната
част, представляваща метална тръба, която е съвместима и с двете машини.
Ревизираното лице не е ползвало данъчен кредит за доставката на машината за
монтаж и демонтаж на гуми на основание друга сделка, освен тази посочена във
фактурата от 27.06.2015г., поради което не може да се приеме, че се касае за
повторно фактуриране на вече придобит дълготраен материален актив, или за
закупуване на втори по ред при вече наличен такъв. Воденото редовно
счетоводство не дава основание да се приеме, че машината е съществувала още
през 2014г., но е посочена в съответните счетоводни документи за ДМА едва през
юни 2015г. Съвместимостта на закупената през 2014г. тръба за АЛЕГРО с машината
за грайфери, закупена през 2013г., изключва безусловния извод на органите по
приходите, че машината по фактурата от 27.06.20156г. е налична преди тази дата.
Доставките от „КОЛОРИ-1“ ЕООД
са по пет фактури, описани по-горе за доставка на резервни части и добавка АД
БЛУ в бидони, в периода от 17.08.2015г. до 25.08.2015г., които са заплатени по
издадени касови бонове, описани в заключението на вещото лице по СИЕ в табличен
вид на стр. 647, том ІІ по делото. Счетоводството на жалбоподателя е водено
редовно и по отношение на тези доставки, като доставените резервни части и
добавка за гориво са ползвани за нуждите на транспортните средства на
ревизираното лице. Към всяка фактура е съставен приемо-предавателен протокол /
стр. 263-278 том ІІ/. Доставчика е начислил ДДС по правилата на ЗДДС.
Плащанията са след датите на доставките. Доставчика „Колори
1“ ЕООД е отговорил на искането за представяне на документи, като на стр.262,
том ІІ по делото са представени под опис документи, в това число и свидетелство
за регистрация на фискално устройство. Следователно не е търговец, който не
съществува. Вещото лице е описало в табличен вид на стр. 656, том ІІ, пътните
листи съответни на датите на фактурите, като за реалното постъпване на стоките
при получателя им свидетелстват плащанията, заприходяването в неговото
счетоводство и изписването на всички части по фактурите, съгласно описаните в
СИЕ сервизни карти. Следователно стоките, предмет на доставките от КОЛОРИ 1
ЕООД са налични при ревизираното лице и са вложени в икономическата му дейност.
Доставките на гуми „ ФАРМА ВИТА 09“ ЕООД по описаните фактури също са
придружени от приемо-предавателни протоколи за предаване и приемане на гуми, с
което вещите се считат отделени и предадени на получателя по фактурата.
Доставките са платени в брой след получаването им с посочени в заключението на
СТЕ номера на касовите бонове. Гумите по трите фактури от този доставчик са
изписани в счетоводните статии като вложени в транспортната дейност на
дружеството. Съответно и този доставчик е начислил ДДС по правилата на чл. 86
от ЗДДС. И по тези доставки, плащанията следват датите на фактурите, т.е.
получателя първо е получил стоките и после е платил. Няма житейска логика,
която да подкрепи довода, че се извършва плащане на лице, което не е предало
стоката, предмет на сделката.
По отношение транспорта на резервните
части, добавката и гумите следва да се каже, че ревизираното дружество
притежава собствени транспортни средства – влекачи, ремаркета и полуремаркета, с които доказва способност да транспортира
закупените стоки до базата си. Изискването да представя товарителници означава
условие да договаря сам със себе си, при което достоверността на диспозитивното
му изявление не би имало по-голяма стойност от извършените плащания и влагане
на стоките в икономическата му дейност, което е установено от заключението на
вещото лице. Житейски нелогично е ревизираното лице да извършва плащане на
стока или услуга, която не е получило. Измамата е действие, което се извършва
умишлено, с цел да се ползва право, за което няма основание. Ето защо е особено
важно и е подчертано в цитираното по-горе в защитата Решение на СЕС, да се провери обективно по данни представени
от органите по приходите, а не въз основа на предположения, че доставките не са
извършени, а фактурите са документи с невярно съдържание. Когато обаче е
извършено плащане на посочения във фактурата доставчик и стоката е налична или
услугата е извършена, такова знание и цел не може да се предполагат. След като
СИЕ установява, че стоките по фактурите
са заприходени след датата на фактурите и са
използвани за икономическата дейност на ревизираното лице, то няма основание да
се приеме, че доставки липсват. В тази връзка следва да бъде приложена
практиката на СЕС в смисъл, че отказът на данъчен кредит за получателя по
доставката, не може да бъде обоснован с поведението на доставчиците на данъчно
задълженото лице. Предвид всичко изложено до тук, фактурираните доставки на
услуги, машина, резервни части и гуми с оглед заключението на СИЕ и на СТЕ,
основано на наличните по делото доказателства следва да се преценяват като
реални доставки по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Налице са изискванията по чл. 68,
ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, а при направения извод за реалност
на спорните доставки, доставчиците са имали задължение за начисляване на ДДС,
което е сторено от тях правомерно и не е налице основание да се откаже на
получателя на доставката правото на приспадане на данъчен кредит по чл.
70, ал. 5 от ЗДДС.
По отношение размера на възнаграждението за
един адвокат съдът съобрази, че общия размер на задължението, установено с РА е
32 782.36лв, от които главница в размер на 25 548.74лв, ведно с начислени
лихви върху всяка главница до датата на издаване на РА в общ размер от
7233.62лв. Следователно минималния размер по чл.8 ал.1 т.4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1513.47лв., а действително
уговореното и заплатено възнаграждение е в размер на 2 880лв. т.е.
горницата над минималния размер е 1336лв., което съпоставено с фактическата и
правна сложност на делото не обуславя извод за прекомерност. Общия размер на дължимите от НАП разноски е
4284лв в това число възнаграждение за един адвокат, държавна такса в размер на
50лв. и разноски за експертизи в размер на 1354лв.
Мотивиран от изложеното Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
изцяло РА № Р-16002417006548-091-001/18.05.2018г. издаден от ТД на НАП –Пловдив
по жалба на „П.“ ЕООД гр. Стара Загора.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите гр. София да заплати на „П.“ ЕООД ЕИК *********
гр. Стара Загора сумата от 4284лв / четири хиляди двеста осемдесет и четири
лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: