Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 19.10.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в открито съдебно
заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при участието на
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия ДОНКОВА гр. дело
№ 319/2018 год. по описа на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 65 от 13.04.2018 год.
по гр. дело № 2504/2017 год. на Ботевградския районен съд е признато за
установено, на основание чл.422, ал.1 ГПК, съществуването на вземане в полза на
ищеца срещу ответниците за следните суми: сумата 1
527,11 лв., представляваща изискуема главница по договор за револвиращ
заем от 23.01.2013 г. и анекси към същия от 25.11.2013 г. и 09.07.2014 г., сумата
449,10 лв., представляваща неустойка, заедно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.09.2017 г. до окончателното й изплащане, за които е
издадена заповед № 5817 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
19.09.2017 г. по ч. гр. дело № 185/2013 год. по описа на същия съд. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сума в размер
на 89,52 лева разноски в заповедното и сумата 139,52 лв. – разноски в исковото
производство.
Решението е обжалвано изцяло от ответниците с доводи за недопустимост, допуснати процесуални
нарушения и материална незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че е липсвала
надлежна представителна власт за възникване на процесуално правоотношение, тъй
като пълномощникът, подписал исковата молба, няма качеството по чл.32, т.3 ГПК –
юрисконсулт в ищцовото дружество.
Ответникът по жалба, чрез
процесуалния си представител, оспорва същата.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът твърди в исковата молба, че по силата на договор за револвиращ заем от 23.01.2013 год. предоставил на ответниците заем в размер на 1 250 лв., като заемателите се задължили да върнат сумата на 48 определени месечни
вноски съгласно погасителен план, платими на 9-то число на месеца и включващи
главница и лихва. На 25.11.2013 г. между страните бил подписан анекс № 1 за
отлагане на вноски /9, 10 и 11 съобразно нов погасителен план/, а на 09.07.2014
г. – анекс № 2 за отлагане на вноски № 16 и 17. Изрично посочва, че в случая не
се касае за предсрочна изискуемост, тъй като съгласно условията на договора
същата настъпва автоматично, без да е необходимо изрично упражняване на правото
за обявяването й на длъжниците. Ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, което било изцяло уважено, като срещу заповедта постъпило възражение.
В отговора на исковата молба ответницата И. е въвела твърдение, че процесните вземания са в по-малък от претендирания размер, тъй като е извършила и плащане от 528,93 лв. Ответникът М. е посочил, че искът срещу него е предявен след изтичане на срока по чл.147 ЗЗД.
Съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от договор за револвиращ заем от 23.01.2013 г., сключен с М.Л.И. като кредитополучател и Р.Т.М. като солидарен длъжник, „П.к.Б.” ЕООД ***, е предоставило на същите заем в размер на 1 250 лв. Уговорено е заемателите да върнат заетата сума по кредита на 48 месечни погасителни вноски, чийто размер е определен в погасителен план, дължими на 9-то число от всеки месец. В Общите условия към договора, е предвидено, че при просрочване плащането на вноските по заема се начислява неустойка за забава в размер на основния лихвен процент плюс 10 % годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане /чл.10.1/. В чл.10.3.1 е уговорено, че в случай че се просрочи плащането на една месечна календарна вноска повече от 30 дни, настъпва автоматично прекратяване на договора, без да е необходимо изпращане на уведомление от заемодателя.
С анекс № 1 от 25.11.2013 г. страните са постигнали съгласие за промяна на вноските, изразяваща се в отлагане на вноски № 9, 10 и 11 съобразно приложен коригиран погасителен план. С последващ анекс № 2 от 03.07.2014 г. е постигнато съгласие за промяна на вноски № 16 и 17 и е изготвен коригиран погасителен план с дължима последна вноска на 09.09.2017 г.
На 23.06.2015 г. между ищеца и ответницата И. е сключено извънсъдебно споразумение за преструктуриране на дълга, съобразно което дължимата сума по процесния договор е в размер на 3 047,21 лв., включваща неизплатената част от кредита, лихви за забава и неустойки. Действието на същото е било прекратено поради просрочие на вноските с повече от 60 дни. Кредитополучателят е заплатил сумата от 2 785,10 лв. /извлечение по сметка към 27.11.2017 г./, като остатъкът за плащане възлиза на 1 976,21 лв., в която сума е включена и неустойката.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2039/2017 г. на РС – Ботевград, същото е било образувано въз основа на подадено заявление от ищеца солидарно срещу ответниците – солидарни длъжници за заплащане на следните суми: сумата 1 527,11 лв., представляваща изискуема главница по договор за револвиращ заем от 23.01.2013 г. и анекси към същия от 25.11.2013 г. и 09.07.2014 г., сумата 449,10 лв., представляваща неустойка, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2017 г. до окончателното й изплащане.
Ответниците са подали възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Въззивната жалба е подадена своевременно от процесуално легитимирана страна и
отговаря на изискванията на чл.259 и сл. от ГПК,
поради което е допустима. При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с
оглед обхвата на обжалването - допустимо. Не е налице липса на положителна
процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск – надлежно
процесуално представителство на ответника по жалба – ищец в първоинстанционното
производство. С исковата молба е приложено общо пълномощно на посочения
юрисконсулт, изходящо от управителите на ищцовото
дружество като упълномощители, което е породило представителна
власт за всички извършени по делото процесуални действия.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция намира следното:
Исковете са с правно основание
чл.422 ГПК вр. с чл.430 ТЗ и чл.92, ал. 1 ЗЗД.
Процесните вземания са били изискуеми, съобразно уговорените
падежи в анексите към договора, към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение. Въз основа на писмените доказателства може
да се направи заключение, че същите възлизат на сума в общ размер от 1 976,21
лв., в която е включена и неустойката. Размерът на неустойката възлиза на
сумата 449,10 лв., определена съобразно чл.10.1 от Общите условия към процесния договор и изчислена от първоинстанционния
съд при условията на чл.162 ГПК.
От горното следва, че в полза на ответника
по жалба е възникнало вземане в описания по-горе размер. Жалбоподателите не са
ангажирали доказателства за извършено плащане след внасяне на сумата от 2 785,10
лв. съобразно коригираните погасителни планове.
Предвид наличието на съвпадение
на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното
решение е правилно и следва
да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК се препрати
и към изложените от първоинстанционния съд мотиви.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
65 от 13.04.2018 год., постановено по гр. дело № 2504/2017 год. по описа на Ботевградския районен
съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.