Р Е Ш Е Н И Е
№ 2299
град Пловдив, 24.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на двадесет
и седми октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ като
разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 1808 по описа за
2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Делото е образувано по касационна жалба от
Н.М.М., с ЕГН **********, против РЕШЕНИЕ
№ 260520 от 11.05.2021 година,
постановено по АНД № 7539 по описа за
2020 година на Районен съд Пловдив, с което е потвърден Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
Серия К № 3958301, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Н.М.М., за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1,
т.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева.
Жалбоподателят счита, че така
постановеното решение от състав на Районния Съд е незаконосъобразно, като от
изложените доводи може да се направи извод, че се релевират касационни основания
по смисъла на чл.348 от НПК, а именно неправилно приложение на материалния
закон, поради което моли решението и електронния фиш да бъдат отменени.
В
съдебното заседание - Н.М.М. се представлява от адв. К.П., който
поддържа жалбата, .
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Пловдив не се представлява.
С писмено становище по делото се оспорва жалбата, претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна Прокуратура –
Пловдив дава заключение за
неоснователност на така подадената касационна жалба.
Пловдивският административен Съд – двадесет и
първи състав, след като разгледа по
отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира
касационната жалба за допустима и неоснователна по същество, поради следното:
За
да обоснове крайния си извод, състав на Районния Съд е приел, че по същество по безспорен начин е установен
фактът на вмененото нарушение.
Касационната
инстанция изцяло споделя изложените съображения от районния съд, които от своя
страна са сторени при съвкупната преценка на събрания доказателствен материал и
в изпълнение на задължението за мотивираност на съдебните актове.
В
по-общ план следва да се съобрази, че правилото възведено в чл.189, ал.4 от ЗДвП
е следното: “При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.”
В случая Електронният фиш съдържа всички
реквизити, съобразно посочената правна норма, включително в обема, който
законът е установил, и относно начина на описание на самото нарушение.
На касатора М. е бил издаден Електронен
фиш за налагане на административно наказание глоба, за нарушение извършено на 11.09.2020г. в 11:43ч. в гр. Пловдив, бул.„Асеновграско
шосе” № 1, посока бул. „Цар Симеон“, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство TFR1-M-581, за превишаване на разрешената скорост с 21
км/ч. при управление на МПС – лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ***. Моторното
превозно средство, собственост на М., се движело със 74 км/ч, при разрешена
скорост за населено място от 50 км/ч. За установена била приета скоростта от 71
км/ч, след като преди това бил отчетен толеранс с минус 3 км/ч в полза на
водача от измерената от автоматизираното техническо средство скорост от 74
км/ч. За така установеното нарушение Н.М. бил санкциониран с налагане на
административно наказание – глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Възоснова на събраните доказателства, в това число Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835; Протокол от проверка № 6-32-20/07. 02.2020
г.; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег. № 1030р-29267/14.09.2020
г.), съдът е направил категоричен и несъмнен извод, че административното нарушение,
състоящо се в движение над максимално допустимата скорост за движение в
населено място, е извършено от водача на заснетия лек автомобил в посоченото в
обжалвания електронен фиш време и място.
Посочената фактическа обстановка е
установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по
делото, които съдът съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП е кредитирал като ползващи
се с доказателствена сила.
Съдът е изложил подробни мотиви, които
изцяло се възприемат от настоящата инстанция и техното повтаряне не е
необходимо. Съдът е приел, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Протоколът
съдържа нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство относно
мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението
на скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и др. обстоятелства,
необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения
електронен фиш.
Неоснователни са възраженията за липса на
посочено конкретно населено място, в чийто териториален обхват било извършено
нарушението, доколкото ясно и конкретно в атакувания ЕФ е посочено, че
установеното нарушение за скорост е извършено в гр. Пловдив, бул. „Асеновграско
шосе” № 1, посока бул. „Цар Симеон“. Анализа, който по показателите на чл.6, ал.2,
т.1-5 от Наредба 8121з-532/12.05.2015 г. се
извършва за да се определят местата за контрол с АТСС,
е изцяло в оперативната самостоятелност на структурните звена и служителите в системата
на МВР, които осъществят контрола по движението на пътищата. Аргумент в тази насока може да се изведе и от
разпоредбата на ал.3, според която Органи на местната и изпълнителната власт,
гражданите и други заинтересовани институции или организации могат да предлагат
места за контрол, които да бъдат взети предвид след анализ по ал. 2.
С оглед на изложеното не са на налице
касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на
Районния Съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във
връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260520 от 11.05.2021 година, постановено по АНД № 7539 по описа за 2020 година на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Н.М.М., с ЕГН **********, да заплати
сумата от 80 /осемдесет/ лева на ОД на МВР – Пловдив, разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: