№ 22069
гр. София, 22.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно
гражданско дело № 20221110101362 по описа за 2022 година
След издаването на заповедта за изпълнение срещу нея е постъпило възражение от
длъжницата. Понеже заявителят не е изпълнил указанията на заповедния съд за
предявяването на съответни установителни искове в законоустановения срок, съдът е
обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил заповедното производство без да
присъжда разноски.
От страна на длъжницата Р. Д. С. е постъпило искане по чл. 248 ГПК за допълнение на
прекратителното определение в частта за разноските. С него се твърди, че заповедният съд е
трябвало да присъди съгласно изричното искане, съдържащо се във възражението по чл. 414
ГПК, адвокатски хонорар в полза на процесуалния й представител адвокат К. Б. в размер на
360 лева на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за оказаната безплатна адвокатска помощ. Излага
подробни доводи, че са налице всички необходими предпоставки за присъждането на
адвокатския хонорар. Позовава се на съдебна практика.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от заявителя ".." АД. Отрича да е налице
основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за оказване на безплатна процесуална помощ, а именно
длъжницата да е материално затруднено лице. Изтъква, че според данните от търговския
регистър тя всъщност е едноличен собственик на капитала и управител на две търговски
дружества. Развива и евентуални доводи, че не е било осъществявано активно процесуално
представителство, доколкото е извършено едно-единствено процесуално действие -
подаване на бланкетно възражение; че подаването на възражението не е защита на страната
в производството в същински смисъл, а служи само за проверка дали претенцията е спорна;
че съгласно практиката на Съда на Европейския съюз не следва да се присъждат разноски,
ако те не отговарят на легитимна цел. Намира и че адвокатът е поел икономическия риск от
предоставянето на безвъзмездна правна помощ.
След като разгледа доводите на страните Софийския районен съд направи следните
изводи.
1
Производството по чл. 248 ГПК е допустимо в рамките на заповедното производство (т. 7 от
Тълкувателно решение № 4 от 2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай крайният акт е определение, което е подлежало на обжалване в
едноседмичен срок от връчването на преписа. Това е и срокът, в който страната в
заповедното производство е могла да поиска допълването му в частта за разноските.
Особеното е, че препис от определението е бил връчен на длъжницата Р. Д. С. още на 10. 02.
2023 г. на личния й адрес чрез пълнолетната й дъщеря. Впоследствие препис от
определението е бил връчен на длъжницата и на посочения от нея с възражението по 414
ГПК съдебен адрес на 14. 03. 2023 г. При това положение заповедният следва да приеме, че
подаденото на 20. 03. 2023 г. искане по чл. 248 ГПК е своевременно, защото меродавно е
връчването на посочения от страната съдебен адрес (определение № 368 от 15.11.2001 г. на
ВКС по гр. дело № 269/2001 г., 5-членен с-в).
Разгледано по същество, искането за допълването на решението е неоснователно.
При прекратяването на заповедното производство на длъжника се дължат сторените от него
разноски (по аналогия на закона от чл. 78, ал. 4 ГПК). В случая самата длъжница не е
сторила разноски, но с възражението се претендира заплащането на адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния й представител за безвъзмездна правна помощ.
Действително, към възражението е приложено пълномощно в полза на адвокат К. Б., чрез
която е направено възражението по чл. 414 ГПК, а освен това и договор за правна защита и
съдействие, според който адвокат Б. се задължава да окаже правна защита и съдействие на
длъжницата безвъзмездно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА - поради качеството й на
материално затруднено лице. Ако са налице предпоставките за безвъзмездна правна защита,
то на основание чл. 38, ал. 2 ЗА и предвид вече направеното позоваване на чл. 78, ал. 4 ГПК
заявителят следва да бъде осъден да заплати на адвокат Б. възнаграждение в рамките на
нормативноустановения минимум. От друга страна обаче, заявителят своевременно е
оспорил наличието на основанието за предоставяне на безвъзмездно процесуално
представителство. При това положение съдът следва да осъществи проверка за наличието
му. От публично достъпните данни в търговския регистър е видно, че длъжницата е
управител и едноличен собственик на капитала на търговските дружества "..." ЕООД и "..."
ЕООД. Освен това заповедният съд констатира, че съгласно последния обнародван годишен
финансов отчет на "..." ЕООД за 2019 г. дружеството е имало неразпредЕ. печалба от
предходната година в размер на 8 000 лева, а освен това е декларирало налични парични
средства в размер на 32 000 лева (от които в брой 29 000 лева, а 3 000 лева депозитни
сметки). При това положение действително се доказва, че не е налице основанието за
предоставяне на безвъзмездна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Искането за допълване
на прекратителното определение в частта за разноските следва да бъде оставено без
уважение, като не е необходимо да бъдат обсъждани останалите доводи на страните.
Така мотивиран, заповедният съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжницата Р. Д. С. за допълване на определение
№ 4834 от 04. 02. 2023 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3