р е ш е н и е
№ /22.04.2019
гр.П. ,22.04.2019г.
в
името на народа
П. СКИ окръжен СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с в публичното заседание на девети април
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: РЕНИ СПАРТАНСКА
при
секретаря Анелия
Докузова и в присъствието на
прокурора П.Р. като разгледа докладваното от
съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.д. №835 по описа на
съда за
2018г.,на основание данните по делото и закона, за
да се
произнесе, съобрази следното:
Иск с правно основание чл. 5 ал.1 ЗЛС във
вр.с чл.336 ГПК.
Постъпила е искова молба
от Н. *** срещу И.Н.Д. от с.гр.В
ИМ се твърди, че ответницата е майка на
ищеца,вдовица,като същата е с влошено здравословно състояние , със сериозно
заболяване на костите,което я прави трудно подвижна,че през годините при нея са
диагностицирани различни
заболявания.Посочено е,че с ЕР на ТЕЛК
№1830/13.06.2013г.й е призната 78 % инвалидност,считано от 15.11.2006г. с
водеща диагноза полиартроза,общо заболяване:полиартроза, артрозна болест кокс
ет гонартрозис бил конструкта коксе ет остеохондрозис лумбалис деформанс АХ ІІ,ХСБ
ІІ,ритъмни нарушения пристъпно рецидивиращо
предсърдно мъждене СНІІ-ІІІФК,със срок на инвалидизиране
пожизнено.Изложени са доводи,че след смъртта на бащата на ищеца през 2017г. и
особено през последната година майка му
е започнала да проявява странност
и неадекватност в ежедневното си поведение,започнала е да говори
несвързано,да не помни изречени фрази,да забравя включени електроуреди,да проявява
дезориентация за време и място,като често забравя факти,събития и лица,не помни
коя е,откъде е ,не разпознава своите близки.Ищецът твърди,че през последните
месеци психичното й състояние се е задълбочило значително,като майка му е
станала много тревожна,започнала е да изпитва страхове,да изпада в панически
състояния,вкл.да халюцинира , както през деня,така и през нощта, споделяла е,че
чува гласове,които й отправят заплахи,че ще бъде убита или вкарана в затвор,че
става неадекватна, трепери,няма ориентация за време и пространство и често не
разпознава сина си, звъни на последния или на органите на полицията с твърдения,че е в опасност и някакви хора и
гласове я заплашват със саморазправа и убийство. Твърди се,че често ответницата
проявява агресивност,като в това състояние буйства, вика ,което налага ищецът
да преспива в дома й,тъй като майка му става,тропа по мебелите и стените,не
може да контролира поведението си,а напоследък отказва да се храни.Твърди се,че
ищецът е завел майка си на преглед при психиатър,като на 28.09.2018г.последната
е прегледана от д-р Й.Н.,която е поставила диагноза-биполярно афективно
разстройство, сегашен епизод-умерена или лека депресия,назначено е лечение с
медикаменти,но не се е постигнало подобрение, че впоследствие на 24.10. 2018г.на
ответницата е извършен втори преглед от д-р И.Д. ,като диагнозата е потвърдена
и отново е предписано лечение с медикаменти,но лекуващите лекари са
категорични,че психичните заболявания са трудно лечими и ще се влошават.Ищецът
счита,че вследствие заболяванията на майка му,същата не е в състояние да се
грижи сама за своите работи,да преценява
действията,постъпките си и последиците от тях,че със своето поведение е
опасна както за себе си,така и за
околните,може да си навреди и не е в състояние да се грижи сама за себе си,да
формира и изразява правновалидна воля и да преценява отговорно последиците от
своите действия.В заключение ищецът моли съда да постанови решение,с което на
осн.чл.5 ал.1 ЗЛС ответницата И.Н.Д. да
бъде поставена под пълно запрещение,със законните от това последици.В съдебното
заседание на 09.04.2019г.,на което бе даден ход по същество ищецът Н.С. моли
съда да уважи така предявения иск и
майка му да бъде поставена под пълно запрещение.
В срока по чл.131 ГПК
не е постъпил писмен отговор от
ответницата И.Н.Д. ,която е отказала да получи съдебните книжа.
Окръжна прокуратура П. чрез прокурор
П.Р. взема становище,че искът е
основателен и следва да бъде уважен,съобразно заключението на ВЛ,като
ответницата бъде поставена под пълно запрещение.
Окръжният съд,като съобрази становищата на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Безспорно от представеното
удостоверение за раждане на ищеца Н.С. е видно,че ответницата И.Н.Д. е негова
майка.Ищецът е близък роднина по смисъла на чл.336 ал.1 ГПК и попада сред
лицата,имащи правен интерес от предявяване на иск за поставяне на ответницата
под запрещение.Искът е допустим.В този смисъл е и изготвения от съда
проекто-доклад,съгласно определение №159/13.02.2019г.,по който страните не са
направили възражения.
Предмет на разглеждане в
настоящото производство е предявен иск с
правно осн.чл.5 ал.1 ЗЛС във вр.с чл.336
и следв. от ГПК за поставяне на ответницата
под пълно запрещение.
От представеното с ИМ ЕР
на ТЕЛК №1830/13.06.2013г.,изд.от „****“ЕАД гр.П. се установява,че на И.Н.Д. е призната 78 %
трайно намалена работоспособност, пожизнено,считано от 15.11.2006г. с водеща
диагноза:Полиартроза,общо заболяване: Полиартроза, артрозна болест кокс ет
гонартрозис бил контрактура коксе ет генус остеохондрозис лумбалис деформанс
АХІІ,ХСБ ІІ,ритъмни нарушения пристъпно рецидивиращо предсърдно мъждене СНІІ-ІІІФК.От
представените с ИМ три броя амбулаторни листове е видно,че в периода
м.септември –м.ноември 2018г. на ответницата са правени три прегледа от психиатър,съответно на 28.09.2018г. от д-р Й.
Н., на 24.10.2018г.от д-р И. Д. и на 12.11.2018г.от д-р Ц.Н. .И в трите
амбулаторни листа е посочена основна
диагноза биполярно ефективно разстройство –сегашен епизод,умерена или
лека депресия,описани са съпътстващите ставни заболявания и предписаната
терапия и медикаменти.И в трите амбулаторни листа лекарите-психиатри са
отразили,че ответницата има халюцинации за чужда намеса,чува гласове,което е
довело до състояние на тревожност,напрежение,страх,липса на сън и др.,като е
констатирано,че въпреки приложената терапия и медикаментозно
лечение,състоянието й не се е подобрило.
Спорни в настоящото производство са въпросите страда ли ответницата И.Д. от
слабоумие или душевна болест по смисъла на чл.5 ал.1 ЗЛС, разбира ли свойството и значението на постъпките си и може
ли да ги ръководи.
За изясняване на спорните по делото въпроси са събрани гласни
доказателства,бе назначена и съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от ВЛ А.А..
От показанията на свидетелката Г.Д.,съпруга на ищеца се установява,че състоянието
на свекърва й се е влошило от началото на м.октомври 2018г.,като последната им
е звъняла през нощта с молба да й напазаруват,че от този момент съпругът й е
започнал да я обгрижва и да я посещава ежедневно.Свидетелката посочва,че понякога
ответницата е говорила с отдавна починалите си родители и със съпруга си,
починал преди две години съпруг,без да разбира,че тези хора са починали,че е
имало моменти,в които е разговаряла със сина си така,сякаш е неин съпруг, обръщайки се към него с името
на баща му,че не е разпознавала внуците си. Свидетелката установява,че
състоянието на свекърва й се е влошило постепенно, като същата е изпадала в
панически състояния ,изпитвала е страх от минали събития,станали през 30-те и 40-те
години на миналия век като края на войната,че е чувала гласове,заплашващи я с
убийство,с кражба,с пращане в затвора в Белене,на острова.Г.Д. депозира
показания,че ответницата няма времева ориентация и говори за събития,случили се
преди 15-20 години,сякаш са станали наскоро,че в сина си вижда своя починал
съпруг,че разговаря с близките си,но рядко ги разпознава,че се е случвало тя да
намира полуизгорели свещи,а от
тел.разпечатки са разбрали,че свекърва й многократно е звъняла на тел.112 ,търсейки
съдействие от полицията, затова, че някой я заплашва,че е звъняла и у тях през
нощта,защото я притесняват гласовете,които чува.
От показанията на свидетелката П.Х. се установява,че познава семейството на
ищеца,вкл.и родителите му от дълги години,а Н. работи като сътрудник в нейната
нотариална кантора.Същата посочва, че след смъртта на съпруга си преди две години,ответницата се е справяла
сама с помощта на сина си ,който й е
помагал и се е грижил за майка си, но положението се е влошило през последната
половин година. Свидетелката твърди,че често в кантората,през работно време
ответницата се е обаждала на сина си притеснена от това,че чува гласове,която я
заплашват , изпитвала е страх от несъществуващи неща,а Н. се е опитвал да я
успокои по телефона,като понякога е отивал до дома й,че с течение на времето
нещата доста са се влошили.Свидетелката установява,че се е случвало ответницата
да й звъни през нощта ,вероятно по погрешка,че обажданията са продължили и след настаняването
й в първия хоспис в гр.Л. .
Съдът кредитира показанията на свидетелите,които имат непосредствени впечатления
за здравословното състояние на ответницата,а от друга страна кореспондират и с
представените по делото писмени доказателства.
От заключението на ВЛ А.А. ,което не е оспорено от страните и като
компетентно и обективно съдът възприема изцяло,се установява,че при ответницата
И.Д. липсват данни за фамилна обремененост с психични разстройства,като от
години същата страда от заболявания на опорно двигателния апарат и
сърдечно-съдовата система, които са с хроничен характер и са довели до
затруднени движения, увреждания на сърцето,вкл.нарушен сърдечен ритъм и
изразена сърдечно-съдова недостатъчност.При извършеното изследване ВЛ е
установило две основни групи/два синдрома/ нарушения в психичните сфери.На
първо място това е паметово интелектуален упадък-силно изразено снижение на
паметта и интелекта,водещи до пълна дезориентация за място и
време,неразпознаване на близки,липса на спомен за придобит образователен
ценз,адресна регистрация, невъзможност за ориентация и оценка на обстановката,в
която се намира.Според експертизата в тази степен на изразеност паметово
интелектуалният упадък покрива критериите на глобарна/цялостна/ деменция, което
състояние в миналото е определяно като „разпад на ядрото на личността“,а в
настоящата терминология се използва понятието“липса на инсайт“/ Инсайт в смисъл
на самопознание/.Втората група симптоми
в клиничен аспект,установени от ВЛ са качествени /психотични/ разстройства, особено
изразени във възприятно представната сфера-наличие на слухови и зрителни
халюцинации,свързани с тях психотични разстройства в мисловната сфера –идеи за
обвинение в престъпление,заплаха за разследване,наказание и дори убийство,които
от своя страна резултират тревожност и витален страх, което представлява
психично разстройство в тесен смисъл на думата/душевна болест по смисъла на
закона/.Според експертизата ответницата И.Н.Д. страда от смесена съдова
деменция-глобарен тип,органична психоза-делириозно параноиден синдром,което
психично състояние представлява съчетание на слабоумие и душевна болест.ВЛ е
категорично в заключението си,че ответницата е напълно лишена от способността
да се грижи сама за своите работи,да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи,че в това състояние тя не е способна да полага елементарни грижи за физическото си
оцеляване,а поради налудничавата симптоматика действията й са непредвидими и
крият потенциална опасност,както за самата нея,така и за околните и същата се
нуждае от постоянен контрол и обгрижване.Становището на ВЛ А. е,че на
ответницата следва да бъде призната пълна недееспособност и същата да бъде
поставена под пълно запрещение. В този смисъл са и дадените от ВЛ А. устни обяснения в съдебното заседание на 12.03.2019г.
С оглед изискването на чл.337 ал.1 ГПК съдът да добие непосредствени
впечатления за лицето,за което е
направено искане да бъде поставено под запрещение и поради факта,че
здравословното състояние на ответницата не позволяваше да бъде доведена в
съдебната зала,съдът на 21.03. 2019г. посети И.Д. ***,където същата е
настанена. Впечатленията на съда са ,че се касае за възрастна жена, която е
трудноподвижна,на легло,приветлива,при влизането в стаята поздрави
всички,каза,че се радва да ни види, зарадва се на сина си Н. и го назова по име.Ответницата
посочи,че внуците й се казват Г. и С. ,но
се затрудни да отговори колко са големи и в кой клас учат.Същата не можа да
отговори на въпрос на съда за датата на посещението,посочи,че не може сама да
стане от леглото,като при разговора с нея говореше несвързано, преминаваше от
тема в тема,посочи,че е била банков служител в ОББ,където се е
пенсионирала,била е редактор,завършила е икономическия в София,но е учила
донякъде.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , които
кореспондират помежду си ,съдът приема,че са налице предпоставките на чл.5 ал.1
ЗЛС и ответницата И.Н.Д. следва да бъде
поставена под пълно запрещение,за да се охранят в максимална степен интересите й.Установен е медицинският
критерий-посочените от ВЛ А. заболявания,които представляват съчетание на слабоумие и душевна болест.Налице е и
юридическият критерий-невъзможност на ответницата да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи,както и сама да се грижи за своите работи.Искът
е основателен, доказан и следва да бъде уважен.
Водим от горното,Окръжният съд
Р Е Ш И:
поставя на основание чл. 5 ал. 1 ЗЛС И.Н.Д.,ЕГН **********,***
,понастоящем настанена в „***“ ЕООД гр.Д.
,ул.“Ш.“№164 под пълно запрещение.
На осн.чл.153 ал.1 и ал.3 във вр.с чл.154 ск препис от решението след влизането
му в сила да се изпрати на органа по настойничеството по постоянния адрес на
ответницата при Община П. за
учредяване на настойничество.
решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: