Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град С., 04.11.2016 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на единадесети октомври, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 7470 по описа на 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК. 

Ищецът Р.С.Р., чрез процесуален представител излага в исковата си молба, че с Решение № 0688/27.08.2009 год., на ОСЗ Община О.К., по заявление вх. № 0688/25.02.1992 год., на наследниците на В.Д.М., по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ е възстановена собствеността върху нива от 2.269 дка, четвърта категория, находяща се в землището на С. - Г.Б., в местността О., к.л. 422, имот 239 от кадастрален план изработен 1958г. при граници: н-ци З.М.И., И.А.И., н-ци Н. и С.К., от две страни улици, като е единствен наследник на В.Д.М.. Поддържа, че съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-51/15.07.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК имота е с идентификатор: 68134.4333.1338, с площ от 2348 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с Начин на трайно ползване:   За друг вид застрояване, при съседи: 68134.4333.1006, 68134.4333.2969,          68134.4333.2968,         68134.4333.1276,         68134.4333.959. Твърди, че с оглед снабдяването с нотариален акт за възстановения имот подал молба до Областната администрация на гр. С., за отписване от актовите книги на възстановения недвижим имот, откъдето без основание, посредством Заповед № РД-22-001/13.01.2012 год.. това било отказано, като е прието, че закона за имуществото на БКП, БЗНС, САБПФК и БПС (обн. ДВ бр. 105 от 19.12.1991г.) бил специален спрямо ЗСПЗЗ, въз основа на който е възстановена собствеността и с оглед чл. 3, ал. 1 от този закон е следвало в едногодишен срок от влизането му в сила да се иска отмяна на отчуждаването. С оглед на изложеното моли съда да постанови съдебно решение по силата на което да установи по отношение на ответникът, че е собственик на поземлен имот с идентификатор: 68134.4333.1338, с площ от 2348 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с Начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, при съседи: 68134.4333.1006, 68134.4333.2969, 68134.4333.2968, 68134.4333.1276, 68134.4333.959,          68134.4333.990. Претен-дира направинети по делото разноски.

Ответникът Д., представлявана на основание чл.31, ал.2 от ГПК от М. на Р.Р.Б. оспорва предявеният иск, като неоснователен. Навеждат доводи, че имота е възстановен незаконосъобразно на наследодателя на ищеца, като не е имало основания за това. Моли искът да бъде отхвърлен, като претендира разноските по делото.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Заповед № 413 от 12.12.1970 год. на Председателя на Изпълнителния комитет на СГНС при действието на Закона за планово изграждане на населените места (отм.) е била образувана регулачна преписка № 356/1970 год. на СГНС за отчуждаване на недвижими имоти за изграждането на Академия за подготовка на кадри за социално управление при Централния комитет на Българската комунистическа партия. По реда на действалата към онзи момент Наредба за държавните имоти е съставен Акт за държавна собственост № 527 от 28.05.1990 год. на бившия ОбщНС „О.К.“ - С., за недвижим имот, представляващ място с площ от 71 460 кв.м. със сгради и подобрения, находящ се в гр. С., район „О.К.", м. „О.К. 1“, кв. 50, имоти пл. №№ 231, 232, 233, 234, 235, 237, 500, 503, 504, 505, 515, 516, 518, 519, 525, 526, имоти между 516 и 518 източно от пл. 232. В този АДС е направено и отбелязване, че бивш собственик на имотите е ТКЗС „Г. Кирков" - Г.Б., а в графа 21 е отразено, че същите са предоставени за оперативно управление на Академия за подготовка на кадри за социално управление при ЦК на БКП.

От заповеди №№ 2123 от 05.10.1992 год.; 2134 от 05.10.1992 год.; 2136 от 05.10.1992 год. и 2128 от 1992 год., издадени на основание чл. 6 от Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, САБПФК и БПС, се установява, че министърът на финансите е разпоредил да се изземе от БСП - АОНСУ - „О.К.“ част от терен от 420 декара и съответните описани в заповедите сгради. Не се спори, че тези заповеди са влезли в сила като необжалвани.

Изброените по-горе административни актове за изземване на имущество на БКП /с ново наименование БСП/, съставляват юридически факти, обосноваващи извод, че по силата на закона - чл. 1, ал. 1, изр. 2-ро от Закона Българската държава е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот. Съгласно посочената разпоредба - чл. 1, ал. 1, изр. 2-ро от Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, САБПФК и БПС обявеното за незаконно придобито имущество на БКП и др., се отнема в полза на Д. от правоприемниците на тези организации - в конкретния случай от Българската социалистическа партия, в качеството й на правоприемник на Българската комунистическа партия. Според дадената в ал. 2 на същата разпоредба от Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, САБПФК и БПС легална дефиниция това имущество включва: недвижими имоти и вещни права върху тях, движими вещи, ценни книги и пр.както и всички други обекти, които представляват имущество на юридическо лице и приращенията към тях до датата на влизане на този закон в сила.

Въз основа на това и съгласно Закона за държавната собственост са съставени 1/ Акт за частна държавна собственост № 06314 от 23.07.2007 г., утвърден от областния управител на област С. и вписан в Службата по вписвания за Поземлен имот с пл. № 237 с площ от 1720 кв.м., находящ се в гр. С., район „О.К.“, м. „О.К.“, кв. 50 в, УПИ IX - за обществено по регулационния план, одобрен със заповеди № 259 от 17.08.1977 г. и Решение № 114 по протокол № 24 от 30.03.2001 г. на СОС за улична регулация и 2/ Акт за частна държавна собственост № 06315 от 23.07.2007 г., утвърден от областния управител на област С. и вписан в Службата по вписвания за Поземлен имот с пл. № 239 с площ от 590 кв.м., находящ се в гр. С., район „О.К.“, м. „О.К.“, кв. 50 в, УПИ IX - за обществено по регулационния план, одобрен със заповеди № 259 от 17.08.1977 г. и Решение № 114 по протокол № 24 от 30.03.2001 г. на СОС за улична регулация.

Видно е от приложеното удостоверение изх. № РД-0900-1/9 от 29.06.2007 г., издадено от Столична община - район „О.К.“, че поземлени имоти № 237 и № 237 от кв. 50в с обща площ от 2310 кв.м. по АДС № 527/90 г. по план на м. „О.К.“ - кв. 50, одобрен със заповед 259 от 07.08.1977 г., попадат в УПИ IX-обществено, отреден за АОНСУ и с решение № 114 по протокол № 24/30.03.2001 г. на СОС за одобрена улична регулация. В последствие е извършено изменение на регулационния план като ПИ № 237 и 239 от УПИ IX - за обществено, са преотдени в един общ УПИ V - за жилищно строителство - регулационен план, одобрен с решение на № 114 по протокол № 24 от 30.03.2001 г. на СОС и заповед № РД-09-50-1460 от 21.11.2007г., което се установява от скица № РД-09-00-1/4 от 19.05.2008 г., издадена от СО - р-н „О.К.“. Въз основа на това е съставен нов Акт за частна държавна собственост № 06989 от 09.02.2009 г., утвърден от областния управител на област С. и надлежно вписан в Службата по вписвания - С. при Агенцията по вписванията.

С решение № 0688/27.08.2009 год. на ОСЗ Община О.К. е възстановено право на собственост на наследниците на В.Д.М. върху нива от 2.269 дка, четвърта категория, находяща се в землището на С. - Г.Б., в местността О., к.л. 422, имот 239 от кадастрален план изработен 1958г. при граници: наследници З.М.И., И.А.И., наследници Н. и С.К., от две страни улици. Представено е решение № 1023/03.12.2008 год. по адм.дело № 4365/08 год. по описа на Административен съд-С. град в производство по жалба на настоящи ищец срещу отказ на административния орган за издаване на скица и удостоверение по чл.13 от ППЗСПЗЗ.

Представено е удостоверение за наследници № Т.497,стр.150/09.01.2015 год. на Община Красно село от което се установява, че Р.С.Р. е единствен наследник на В.Д.М..

Със заповед № РД-22-001 от 13.01.2012 г. областният управител на област С. е отказал да отпише от актовите книги за държавна собственост процесния недвижим имот като мотивът е, че правото на собственост на Д. не е погасено в резултат на успешно проведени реституционни процедури предвид специалната норма на чл. 3, ал. 1, изр. 2-ро от Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, САБПФК и БПС.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. По казуса поставен за разглеждане от съда ответната страна оспорва правото на собственост върху процесният имот, поради което за ищеца възниква правен интерес от предявяване на установителният иск.

В настоящият случай ищеца основава правото си на собственост върху спорния имот, възстановен на наследодателя му въз основа на решение № 0688 от 2009 г. на ОСЗ „О.К.“. Съгласно Тълкувателно решение № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС при спор за собственост, Д. не е обвързана от постановен административен акт за възстановяване право на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. В случая по отношение на решението на административния орган не е извършен съдебен контрол, тъй като постановеното и влязло в сила решение № 1023 от 03.12.2008 г. по адм.дело № 4365/2008 г. на Административен съд - С.- град има за предмет обжалване на мълчалив отказ на кмета на р-н „О.К." - СО да издаде скица/удостоверение по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Съдебният акт не е издаден в производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, поради което и не е налице хипотезата по т. 2 от ТР № 5/2011 Г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на това е допустимо за разглеждане направеното от страна на Д. възражение за материална незаконосъобразност на посочения администра-тивен акт в настоящото исково производство.

Възстановяването на собствеността е обусловено от положителното установяване, че заявителят, респективно неговият наследодател, е бил собственик на заявените за възстановяване земи към момента на масовизация /чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ/. Съгласно разпоредбата на чл. 10б от ЗСПЗЗ собствениците или техните наследници, притежаващи земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизирани територии /населени места/ или извън тях и са застроени, или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Според посочената разпоредба в две хипотези собствениците, притежавали земеделски земи, не могат да възстановят собствеността си - когато те са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността. Тези мероприятия са примерно изброени в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Строителни дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността са: наземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища, ж.п. линии и др. Съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността са: канали, мостове, корекции на реки, язовири, диги, помпени станции, открити рудници, и пр. За разлика от хипотезата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, при която невъзможността да настъпи реституцията се обуславя от законността на застрояването, разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ не поставя такова изискване - за да се откаже възстановяването на собствеността, е достатъчен обективният факт на проведеното мероприятие /в този смисъл Решение № 391 от 31.03.2003 г. по гр.дело № 298/2002 г. на ВКС, IV ГО/. В настоящият случай се установи от събраните доказателства, че върху имота е реализирано мероприятие - изградена Академия за подготовка на кадри за социално управление при ЦК на БКП.

На следващо, след като имотът е бил отреден по реда на ЗПИНМ /в сила от 1950 г., отм. 1973 г./, приложим към извършване на отчуждаването съобразно заповед № 413 от 12.12.1970 г. на Председателя на Изпълнителния комитет на СГНС, за което била образувана регулачна преписка № 356/1970 г. на СГНС за осъществяване на обществено мероприятие, което е реализирано, той е загубил земеделския си характер /предназначението му е променено/ и по отношение на него не може да се претендира възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, поради наличието на пречка за реституцията му по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Последващото изменение на РЗП и обособяването на незастроена част от този имот не променя това обстоятелство.

Въз основа на изложеното при осъществения косвен съдебен контрол съдът приема, че Решение № 0688 от 2009 г. на ОСЗ „О.К.", с което е възстановено правото на собственост на наследниците на В.Д.М. върху процесния поземлен имот не легитимира ищеца като собственик, тъй като е издадено в нарушение на разпоредбите на ЗСПЗЗ при наличие на пречка за възстановяване на имота на основание чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.

Отделно от това от приетите по делото доказателства неоспорени от страните се установи, че в хода на проведеното административното производство по възстановяване на собствеността не са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства от значение за земеделската реституция. Според съдебната практика /решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр.дело № 1134/2009 на ВКС II го, постановено по реда на чл. 290 ГПК/, правото на собственост върху земеделски земи, които са включени в границите на урбанизирани територии, се възстановява по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ само в стари реални граници. Разпоредбите на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ изискват в решението да се опише размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към решението се прилага скица, заверена от ОСЗ, а за имот в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината и влязлото в сила решение, придружено със скица удостоверява правото на собственост, освен в случаите по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. В случаите на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, т.е. когато се иска възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии към заявлението за възстановяване на правото на собственост се прилага удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, като удостоверението установява дали имотът е нанесен или не е нанесен в кадастралния план; номера и размера на имота според кадастралния план; размера на застроената част по чл.11, ал.З и 4, за която се дължи обезщетение по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, както и размера на свободните площи, подлежащи на възстановяване; информация учредено ли е право на строеж и дали строежът е започнал в срока по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ; ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях, а скицата, издадена от техническата служба на общината съдържа границите и номера на имота съгласно кадастралния план; регулационното отреждане на територията, в която попада имотът; границите и площите за възстановяване на правото на собственост, включително и с ограниченията върху имотите. Следователно в случаите на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ индивидуализацията на имота, която в останалите случаи се съдържа в решение и скица към него на органа по поземлена собственост, е извършена още при осъществяване на административната процедура чрез издадените удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ. Съобразно чл. 13, ал. 7 от ППЗСПЗЗ техническите изисквания за издаване на удостоверения и скици по ал. 5 и 6 се определят със заповед на М. на Р.Р.Б., която се обнародва в „Държавен вестник“ - заповед № РД-02-14-461 от 26.08.2003 г. на М. на Р.Р.Б., обн. ДВ, бр. 83 от 19.09.2003 г. В конкретния случай не се събраха доказателства тези императивни изисквания не са спазени. В представените скица № АБ-08-00-637/23.03.2009 г. и Удостоверение изх. № АБ-08-00-637/23.03.2009 г, и двете издадени от СО - район „О.К.“ не е посочено дали имотът е бил отчужден; реализирано ли е мероприятието по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съставен ли е АДС или АОС, както и не е отразен и размерът на свободните площи, подлежащи на възстановяване.

На следващо място се установи, че процесния поземлен имот е част от терен, придобит от Д. по силата на Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, САБПФК и БПС. В тази хипотеза е налице специален ред, приложим при възстановяване на собствеността върху отчуждените недвижими имоти и включени в имуществото по чл. 1 от посочения закон, различен от този, предвиден в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Извършеното регулационно отреждане на имота през 1970 г. и 1977 г. за нуждите на обществена организация, изграденият по-късно върху него комплекс от сгради - Академия за подготовка на кадри за социално управление при ЦК на БКП и осъщественото през 1992 г. изземване и одържавяване на имуществото на БКП, в т.ч. и на терен с площ от 420 дка по реда и при условията на Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, САБПФК и БПС обосновават извод, че реституцията по ЗСПЗЗ е незаконосъобразна, респективно административният акт не може да породи целените с него правни последици.

Изложеното аргументира настоящият съдебен състав да приеме, че в административното производство не са били налице материалноправните предпоставки за възстановяване на собствеността и от там - липса на реституционния ефект върху спорния имот. Материалната незаконосъоб-разност на реституционното решение обосновава извод за липса на надлежно придобито право на собственост въз основа на земеделска реституция и наследствено правоприемство за ищцовата страна. Въз основа на това предявения установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.С.Р. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д. иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК срещу Д., представлявана на основание чл.31, ал.2 от ГПК от М. на Р.Р.Б. с адрес гр.С., ул. „**********“ № **** за признаване за установено по отношение на ответникът, че е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор: 68134.4333.1338, с площ от 2348 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с Начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, при съседи: 68134.4333.1006, 68134.4333.2969, 68134.4333.2968, 68134.4333.1276, 68134.4333.959, 68134.4333.990, като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: