Решение по дело №546/2020 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№……………………        2020г.        гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Варна, ІХ-ти касационен състав, в публичното заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА

 ЧЛЕНОВЕ:КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА

 

при секретаря Елена Воденичарова

в присъствието на прокурора Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия Д. Станева кас. адм. нак. дело № 546/2020г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Е.А.Е. от гр. Варна, чрез адв. А.Д. против Решение № 12/07.01.2020г., постановено по НАХД № 3134/2019г. по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0819-003272/21.06.2019г. на Началник група към ОДМВР-Варна, сектор Пътна полиция, с което му е наложено административно наказание за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3, предл.1 глоба в размер на 200лв. Жалбоподателят счита решението на ВРС за неправилно и незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата; липсва субективният елемент да е знале и да е искал съзнателно да управлява процесното МПС без регистрация; сочи, че никога не му е връчван акт за прекратяване регистрацията на МПС. Поради изложените съборажения моли съда да отмени обжалваното решение, както и да отмени процесното наказателно постановление. В съдебно заседание и по съществото на спора, жалбоподателят редовно призован не се явява, не се представлява. В депозирана по делото молба, чрез пълномощника си поддържа жалбата.

Ответната страна, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирани по делото писмени бележки, чрез процесулания си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. В случай, че се уважи жалбата и се претендира адвокатско възнаграждение прави възражение за прекомерност.

Представителят на ВОП изразява становище за основателност на жалбата. 

Варненският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН, първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Е.А.Е. от гр. Варна против Наказателно постановление № 19-0819-003272/21.06.2019г. на Началник група към ОДМВР-Варна, сектор Пътна полиция. За да потвърди процесното НП първостепенният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

На 02.03.2019г. Е. управлявайки л.а.“БМВ 320 Д“ с рег.№ В **** РР, негова собственост съгласно договор № 7342/18.07.2018г., се движил по бул.“Вл. Варненчик“ в гр.Варна   в посока изхода на града, като около 01:30ч., до ДНФ бил спрян за проверка от екип на сектор ПП-ОД на МВР-Варна. Автомобилът бил с поставени регистрационни табели. След проверка на водача за употреба на алкохол била извършена и допълнителна проверка, в хода на която било установено, че на 26.11.2018г. управляваният от Е. лек автомобил е бил дерегистриран служебно, тъй като водача не е изпълнил задължението си след като по надлежния ред е придобил процесното МПС да го регистрира в законоустановения срок. Срещу лицето бил съставен АУАН , в който било описано приетото за установено нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.              АУАН  бил връчен на Е., който го подписал без възражения. В последствие съставеният АУАН бил изпратен на ВРП, но с постановление на ВРП от 13.06.2019г. било отказано образуването на ДП, тъй като прокурорът приел, че лицето не е осъществило състав на престъпление по чл.345 ал.2 от НК и би следвало да се ангажира единствено административно-наказателната му отговорност. Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка описана в АУАН. АНО е възприел изцяло квалификацията на нарушението и е наказал Е.А.Е. налагайки му глоба в размер на 200лв., на основание чл.175 ал.3, предл.1 от ЗДвП.

Настоящата инстанция намира подадената касационна жалба за основателна.

В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на Е. и за което е издадено процесното наказателно постановление е свързано с императивното задължение, предвидено в чл. 140, ал.1 от ЗДвП (в приложимата редакция - Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.),  съгласно която норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ  повторното му ползване.

Фактът, че в АУАН не са изложени възражения по установеното административно нарушение от страна на Е., не означава, че изложеното в самия акт се приема за безспорно установено. В случая не следва да намери приложение и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. За да се приеме, че съставеният АУАН има доказателствена сила, следва установените в него факти да се потвърждават от приложените доказателства, докато в случая това не е така.

От представената с преписката справка може да се приеме, че действително автомобила е бил със служебно прекратена регистрация от 26.11.2018г. Следва да се отбележи, че трябва да бъдат представени доказателства, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, както и факта, че собственикът на автомобила е уведомен за това, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. За да се приложи санкциониращата норма на чл.175, ал.3 от ЗДвП, следва да са настъпили предпоставките на чл.143, ал.10 от ЗДвП. След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Нещо повече в конкретния случай, регистрационните табели на автомобила са били на предназначените за това места, видно от показанията на св. Димитров, поради което на водача не може да му се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за това, че е осъществил състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В контекста на изложеното, не би могло да се приеме  становището, че водачът, който е собственик на визираното превозно средство, е могъл да формира съответното субективно отношение към поведението си. При това положение се налага единствено възможния правен извод, че в конкретния случай не е доказана субективната страна на нарушението, описано в НП.

Ето защо, настоящият състав на касационната инстанция намира изложеното за самостоятелен и достатъчен аргумент за незаконосъобразност на наказателното постановление, респективно за неговата отмяна. Достигайки до противоположен извод, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

По гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че решението на ВРС е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Варненският административен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 12/07.01.2019г., постановено по НАХД № 3134/2019г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0819-003272/21.06.2019г. на Началник група към ОДМВР-Варна, сектор Пътна полиция, с което на Е.А.Е. е наложено административно наказание за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3, предл.1 глоба в размер на 200лв. и вместо него постановява

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0819-003272/21.06.2019г. на Началник група към ОДМВР-Варна, сектор Пътна полиция, с което на Е.А.Е. е наложено административно наказание за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3, предл.1 глоба в размер на 200лв.

 

 

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

 

 

                                       2.