Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         06.10.2017г.                                       Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 18.09.2017г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава К., като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №350 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.92 ЗЗД.

Искът е предявен от “М.М. - И.” ЕАД гр.Р. срещу В.М.Я. ***. С исковата молба се твърди, че между страните имало сключен Договор за наем на земеделски земи от 26.07.2011г. и два анекса, съответно от 22.03.2013г. и 28.05.2015г. с предмет недвижим имот – терен с площ от 1250,00 дка, представляващ част от поземлен имот №001609, находящ се в землището на с.Обручище, общ.Гълъбово. По силата на този договор ответникът следвало да заплаща на ищеца годишна наемна цена в размер на 25000,00лв. в срок до 30.09. на приключилата стопанска година, за което наемодателят издава фактура. За стопанската 2015-2016г. ответникът не заплатил дължимия наем. Съгласно чл.10 от договора, при забава на плащането наемателят дължал неустойка в размер на законната лихва върху размера на задължението за всеки просрочен ден. За периода от 01.10.2016г. до 31.03.2017г. размерът на неустойката възлизал на 1263,89лв. Ищецът изпратил писмена покана на ответника за плащане на дължимата сума за наем и натрупаната неустойка, но задължението не било изпълнено.

За дължимата сума от 1263,89лв. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №184/2017г. по описа на РС-Гълъбово. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът е възразил срещу нея в установения двуседмичен срок. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата в размер на 1263,89лв., представляваща неустойка в размер на законна лихва за периода от 01.10.2016г. до 31.03.2017г. към задължение по Договор за наем на земеделски земи на стойност 25000,00лв., както и направените разноски.  

Ответникът в срока за писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че не дължи главницата по процесния договор за наем в размер на 25000,00лв., която е предмет на претенцията по гр.дело №351/2017г. по описа на РС-Гълъбово. Тъй като претенцията за главница била неоснователна, то неоснователна била и претенцията за неустойка, която била акцесорно задължение.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и да му бъдат присъдени разноските по делото.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.д.184/2017г. по описа на РС-Гълъбово е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 1263,89лв., представляваща законна лихва  за периода от 01.10.2016г. до 31.03.2017г. към задължение по Договор за наем на земеделски земи на стойност 25000,00лв., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски. Съдът е издал Заповед за изпълнение №147/05.04.2017г., с която е уважил заявлението на ищеца. Срещу така издадената заповед ответникът е подал възражение в срок, поради което за ищеца се е породил правен интерес за предяви настоящия установителен иск.

От представените и приети като писмени доказателства копия на: Договор от 26.07.2011г., Допълнително споразумение към Договор от 26.07.2011г., сключено на 22.03.2013г., Анекс към Договор от 26.07.2011г., сключен на 28.05.2015г. се установява, че страните по делото са имали договорни отношения, като ищецът е отдал под наем на ответника обект – недвижим имот – терен с площ от 1250,00 дка, представляващ част от поземлен имот №001609, находящ се в землището на с.Обручище, общ.Гълъбово. Ответникът не оспорва, че е сключил договор с ищеца. С допълнително споразумение към договора е предвидено увеличение на годишната наемна цена от 16800,00лв. без ДДС на 25000,00лв. без ДДС, считано от 01.10.2012г.

Ответникът не оспорва размера на наемната цена, нито твърди, че я е плащал за процесния период – стопанската 2015/2016г. Твърди обаче, че не е ползвал имота, тъй като същият не е бил предназначен за земеделско ползване.

Във връзка с възраженията на ответника ищецът представи и съдът прие като писмени доказателства по делото копия на: Писмо с изх.№02-2600/5175 от 07.09.2017г. на Държавен фонд „Земеделие“,Схема на разположение приета рекултивация на „М.М.-И.“ ЕАД от 07.09.2017г. – в оригинал, Протокол от 31.10.1985г., Протокол-справка от 1985г., Протокол от 24.12.1985г., Акт №51 за категоризация на земи от 12.11.1985г., Протокол на комисия за приемане на рекулативирани земи в района на комбинат „Марица-изток“ от 18.11.1986г., Счетоводна справка за изразходваните средства за техническа и биологична рекултивация през 1986г., Акт №74 за категоризация на земи от 24.11.1986г., Протокол на комисия за приемане на рекулативирани терени в района на СО „М.изток“ от 17.12.1987г., Акт №119 за категоризация на земи от 18.12.1987г., Протокол от 29.10.1987г., Счетоводна справка за изразходваните средства през 1987г. за възстановяване на нарушени земи в района на СО „Марица-изток“ гр.Р., Протокол на комисия за приемане на рекулативирани терени в района на СО „М.изток“ от 23.11.1988г., Протокол на комисия за приемане на рекулативирани терени в района на СО „М.изток“ от 26.12.1989г., Акт №6 за категоризация на земи от 03.05.1990г., Справка за изразходваните средства за техн. рекултивация през 1989г., Справка за себестойността на рекултивираната площ за 1989г., Протокол от 29.11.1989г., Скица №К06868/28.08.2017г. на ОСЗ Гълъбово, Молба с вх.№1151/11.02.2011г. на „М.М.-И.“ ЕАД, Молба с вх.№4024/28.05.2011г. на „М.М.-И.“ ЕАД, Писмо с изх.№РД-17-523/07.06.2011г. на „М.М.-И.“ ЕАД, Писмо с изх.№ПТД 01 272/26.02.2013г. на „М.М.-И.“ ЕАД, ведно с известие за доставяне, Писмо с вх.№2931/14.04.2011г. на „М.М.-И.“ ЕАД, Молба с вх.№4682/16.05.2016г. на „М.М.-И.“ ЕАД, Електронна справка от сайта на Държавен фонд „Земеделие“ за кадастрален имот 53134-001-609, Договор за наем на земи на основание проведен търг с рег.№ НС-02-2017г./13.02.2017г., Схема на обща площ за отдаване под наем на 1109,143дка, Скица №Ф04838/15.06.2009г. на ОСЗ Гълъбово, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот – констативен-чл.483, ал.1 ГПК, №35, том 7, рег.№ 4742, дело №625/2006г. на нотариус Антоанета Тодорова, Писмо с изх.№ПО-06-290/08.09.2017г. на ОСЗ гр.Гълъбово, с приложени Карта на блокове на земеделското стопанство от 15.06.2015г., Карта на блокове на земеделското стопанство от 31.05.2016г.

От приетите като писмени доказателства копия на скица на процесния имот от 2009г. и от 2017г. е видно, че имотът, предмет на договора между страните, е с начин на трайно ползване „Разр.изкопаеми”. По този начин имотът е описан и в документа за собственост на ищеца. Същевременно в договора, сключен между страните е предвидено, че се отдава под наем само част от процесния имот – 1250 дка от общо 2966,237дка, като частта се отдава за земеделско ползване. Видно от представената Схема на разположение приета рекултивация на „М.М.-И.“ ЕАД от 07.09.2017г. и от протоколите за приета рекултивация, част от поземления имот с №001609 в землището на с.Обручище, общ.Гълъбово е бил рекултивиран при няколко процедури за рекултивация, изпълнени още преди 1990г. Именно тази част е отдадена под наем на ответника, видно от разположението и големината на рекултивираните площи. Рекултивацията е комплексен процес по възстановяване на естествения вид на място, на което са добивани полезни изкопаеми. Целта на рекултивацията е да се даде възможност за по-нататъшно правилно използване на територията. В случая площта, отдадена под наем на ответника е рекултивирана, което позволява използването й за земеделски нужди. Действително в приложените скици на имота начинът на трайно ползване не е нива, а е разработени изкопаеми, но причината за това е, че само част от общата площ на имота е рекултивирана, а не цялата площ. Едва когато цялата площ на имат бъде рекултивирана, едва тогава може да бъде сменен начинът на трайно ползване на имота и да бъде отразен в скиците като нива или по друг начин, предполагащ земеделско използване.

От друга страна начинът на трайно ползване, отразен в скицата на процесния имот не е разколебал ответника да сключи договор за наем на процесната част от имота именно за земеделско ползване. За времето от сключване на договора до настоящия момент ответникът не е възразявал по никакъв начин пред ищеца, че не може да ползва имота за земеделски култури. Напротив, във водената кореспонденция между страните се е коментирала само цената и забавата в плащането на ежегодния наем.

От посочените по-горе документи, издадени от ДФ”Земеделие” и Общинска служба по земеделие гр.Гълъбово категорично се установява, че ответникът е заявявал процесния имот за подпомагане по схеми и мерки, включително за Кампания 2015 и Кампания 2016г., като е посочил конкретни земеделски култури, за които иска да ползва подпомагане. По делото не бе представен никакъв документ, от който да е видно, че ответникът е бил възпрепятстван да ползва имота за земеделско ползване, че му е било отказано подпомагане именно поради причината, че начинът на трайно ползване на имота е бил „разр.изкопаеми”. В случай, че ответникът е бил възпрепятстван да ползва имота като земеделски, същият е можел да поиска прекратяване на договора или намаляване на наемната цена или по някакъв начин на сезира наемодателя за проблеми с ползването. Ответникът не само не е възразявал пред ищеца за проблеми с ползването на имота, но и възразява против прекратяването на договора, което ищецът едностранно е направил. Това означава, че ответникът е имал интерес от договора, а съответно и от ползването на имота. Представените от ищеца доказателства за сключен договор през 2017г. за наем за същия имот отново за земеделско ползване с друг наемател сочат на извода, че имотът в процесната му част е годен за земеделско ползване.

Ищецът е представил и съдът е приел като писмени доказателства копия на справка за издадени фактури и извършени плащания към 13.01.2017г., писмо с изх.№ПД-11-055/31.01.2017г. с известие за доставяне, фактура №**********/30.09.2016г., от които се установява размера на задължението за наем за стопанската 2015/2016г. – 25000,00лв. със срок за плащане 30.09.2016г. Ответникът не оспори нито размера на годишния наем, нито факта, че същият не е платен в срок, както и че не е платен до приключване на устните състезания по настоящото дело. Не бяха направени никакви правопогасяващи възражения, които да освобождават ответника от задължението му по договора. Падежът на задължението, видно от чл.7 от Договора, е на 30.09.2016г.

 

 

 

 

  С оглед изложеното съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на задължението си за наем за обекта, предмет на договора за наем между страните, на 01.10.2016г. Съгласно чл.10 от Договора, при забава на плащането наемателят дължал неустойка в размер на законната лихва върху размера на задължението за всеки просрочен ден. Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор, е: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка. Дължимата неустойка се начислява, когато вземането е станало изискуемо. Съдът намира, че с оглед постигната между страните договореност за дължимостта на неустойка в такъв размер при забавено плащане и с оглед безспорно установената забава на плащането на дължимата сума за наем, то сумата за неустойката е дължима от ответника. Съдът служебно изчисли размера на неустойката за периода от изпадането в забава – 01.10.2016г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 31.03.2017г., кто размерът й възлиза на 1266,42лв. За този размер на неустойката не е направено възражение от страна на ответника за прекомерност, нито са представени доказателства за плащането на сумата. Тъй като ищецът претендира сума в по-малък размер – 1263,89лв., съдът следва да уважи иска за неустойка в претендирания размер.

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 25,28лв., представляващи платената от ищеца държавна такса и 300лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения в съдебно заседание списък на разноските.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №147/05.04.2017г.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.М.Я., ЕГН ********** ***, дължи на “М.М. - И.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Р., ул. “Г.Д.” №**, представлявано от А.П.А., сумата от 1263,89лв. /хиляда двеста шестдесет и три лева и 89 стотинки/, представляваща неустойка в размер на законната лихва за периода от 01.10.2016г. до 31.03.2017г. към задължение по Договор за наем на земеделски земи на стойност 25000,00лв., за което задължение е издадена Заповед за изпълнение №147/05.04.2017г. по ч.гр.дело №184/2017г. по описа на РС-Гълъбово.

ОСЪЖДА В.М.Я., ЕГН ********** *** да заплати на “М.М. - И.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Р., ул. “Г.Д.” №**, представлявано от А.П.А., направените разноски по делото в размер на 325,28лв. /триста двадесет и пет лева и 28 стотинки/ за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

   ОСЪЖДА В.М.Я., ЕГН ********** *** да заплати на “М.М. - И.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Р., ул. “Г.Д.” №**, представлявано от А.П.А., направените разноски по заповедното производство - държавна такса в размер на 25,28лв. /двадесет и пет лева и 28 стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв. /петдесет лева/, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №147/05.04.2017г. по ч.гр.дело №184/2017г. по описа на РС-Гълъбово.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: