Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 26.04.2021г.
Софийски градски съд,
Търговско отделение VІ-18 -ти състав в закрито съдебно заседание на двадесет и
и шести април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 5257 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Образувано
е по жалба, подадена от „Д.з.“ АД срещу Постановление
от 25.3.2021 г. на ЧСИ В.Л., peг. № 780 по изпълнително дело № 20217800400100, с
което оставено без уважение
възражението му за прекомерност на адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство. Счита, че не се дължи адвокатско възнаграждение в претендирания
размер, тъй като за удовлетворяване на паричното си вземане взискателите са се
ограничили до образуване на изпълнително дело и искане за налагане на запор и няма
извършени никакви други процесуални действия във връзка с удовлетворяването им,
като не е имало и нужда от такива. Счита, че процесното изпълнително
производство не е сложно нито от фактическа, нито от правна страна, като единственото действие, което е извършил адвокатът,
е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство. Твърди, че изпълнителното
производство обективно е нямало как да се усложни, с оглед на факта, че
застрахователят разполага със средства, с които да погаси задължението си и при
предявяване на претенция въз основа на подлежащ на изпълнение съдебен акт, тъй
като застрахователите са нормативно задължени да образуват и поддържат
технически резерви. В Решение от 23.11.2017 г. на Съда на ЕС, постановено по
съединени дела С-427/16 и С-428/16, е прието, че националната ни правна уредба,
според която адвокатът и неговият клиент не могат под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката да договорят възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредбата, приета Висшия адвокатски съвет, би
могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член
101, § 1 ДФЕС. Поддържа, че в В т.45 от мотивите на решението на СЕС при
дефиниране на критериите, при които определяните от Висшия адвокатски съвет
минимални размери на адвокатските възнаграждения биха били справедливи и
обосновани и определени при зачитане на общия интерес, изрично се препраща към
решение № 9273 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3002/2015 г., в което се приема, че минималните размери на адвокатските възнаграждения биха били
справедливи и обосновани, ако цената на адвокатския труд представлява
кумулативно изражение на два критерия - обема и сложността на извършената
дейност и величината на защитавания интерес. Според жалбоподателя в Наредба № 1
от 9.07.2004 г., вместо съчетаното прилагане на тези два критерия единственият,
ползван за оценката на труда, критерий, е този за величината на материалния
интерес, като по този начин Наредбата приравнява тежестта на делата в
зависимост от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и
извършените по него процесуални действия и противоречи на материалния закон. С
оглед горното обосновават доводите си за прекомерност и недължимост на
адвокатското възнаграждение на взискателите в присъдения размер.
Ответната по жалбата страна – взискателите С.И.А.и М.С.И.оспорват жалбата чрез процесуалния си представител – адв. Д.Й.по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 19.04.2021г. Твърди се, че възнаграждението е съобразено с минималното такова, заплатено е и следователно се дължи, като изпълнителният лист е издаден почти година преди делото, но не е платено доброволно.
ЧСИ В.Л. е депозирала писмени мотиви по жалбата, като сочи, че счита същата за неоснователна.
Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира следното:
Изпълнителното
дело е образувано по молба от 16.03.2021г. от
взискателите С.И.А.и М.С.И., представлявани от адв. Д.Й., като в молбата има
искане и за налагане на запор, и въз основа на изпълнителен лист, издаден на
12.03.2020г. от Софийски апелативен съд на основание Съдебно решение по гр.
дело № 4876/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, съгласно който длъжникът
“Д.З.” АД с ЕИК********* е осъден да заплати на всеки от взискателите- С.И.А., и
М.С.И., сумата от по 110 000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие смъртта на Ф.М.Р.със законната лихва от
03.08.2013г. до окончателното й заплащане. Приложени към , настъпила при ПТП на
28.12.2011 г. в Република Турция, ведно молбата за образуване, по делото са
представени документи, удостоверяващи предварително заплатен по банков път
адвокатски хонорар, в размер на 10 800,00лв. с ДДС, а именно: договор за правна
защита и съдействие № 005729 от 16.03.2021г., Фактура № ********** от
16.03.2021г. издадена на С.И.А.за заплатен хонорар в размер на 5 400,00лв.; Фактура
№ ********** от 16.03.2021г. издадена на М.С.И.за заплатен хонорар в размер на
5 400,00лв.; платежно нареждане от „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за плащане по
фактурите.
Със запорно съобщение от
16.03.2021г. е извършен запор на сметки в „Уникредит булбанк“ АД и именно в
резултат на запора е извършен превод по сметка на ЧСИ на сумата с платежно
нареждане от 17.03.2021г. На същата дата на длъжника е връчена и покана за
доброволно изпълнение, в която общо дължимата сума е 415 364,54 лв., като
освен главниците от по 110 000 лв. е включена и законна лихва в размер на
85 492,84 лв., както и разноските по делото, включително и приетото
адвокатско възнаграждение от общо 10 800 лв.
Длъжникът е подал молба от
22.03.2021г. за намаляване на възнаграждението като прекомерно до размер от 50
лв., която е оставена без уважение, а именно ЧСИ е отказал да редуцира размера
на оспорвания адвокатски хонорар с изрично постановление от 25.03.2021г., което
е съобщено на жалбоподателя на 05.04.2021г. видно от придружителното писмо.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен), като жалбите са процесуално допустими само в изрично предвидените случаи, т.е. от лицата, за които законодателят е предвидил легитимация и срещу определени действия на съдебния изпълнител. Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението на ЧСИ за разноските, като разпоредбата не разграничава хипотези и не оправомощава длъжника да подаде жалба само когато претендира, че разноски не са дължими в посочения размер, но има процесуална възможност да възразява и изцяло срещу дължимостта им. По отношение на разноските съобразно константната практика на съдилищата окръжният съд действа като контролно-отменителна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван акт на частния съдебен изпълнител /в този смисъл са определение № 170/25.03.2011г. по ч.гр. д.№ 297/2010г. на ВКС, ІV г.о., определение № 881/18.05.2010г. по ч.гр.д.№ 634/2010г. на Апелативен съд – София, VІІ състав, определение № 1423/24.09.2010г. на САС по ч.гр.д.№ 1217/2010г. и др./, поради което за да се произнесе съдът по искане, което е за отпадане на дължимите разноски по изпълнението или намаляването им следва да има изрично произнасяне на съдебния изпълнител, а именно в случая има произнасяне, поставен е отказ. В случая жалбата е срещу постановлението от 25.03.2021г., подадена е в законоустановения срок от съобщаването му на ответника, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът намира, че по отношение на разноските в изпълнителното производство е налице специалната разпоредба на чл. 79 от ГПК, която изключва приложение на нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК, предвиждаща, че разноските са за сметка на ищеца, ако ответникът не е дал с поведението си повод за завеждане на иска или признае същия. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем и предпоставки. Съгласно изричната норма на чл. 79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото е прекратено поради плащане преди започването му, каквото основание не е налице в случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, което също не е налице. Без значение е дали сумата е преведена както твърди жалбоподателя веднага след връчване на ПДИ и в срока за доброволно изпълнение. Законодателят не е регламентирал хипотеза на недължимост на такси и разноски при плащане в срока от поканата, изпращана от ЧСИ, а само ако плащането е преди образуване на изпълнителното дело. В случая в тази насока са ирелевантни твърденията му, че той бил сигурен платец, тъй като няма данни преди образуване на изпълнителното дело да е платил сумите, а същият е страна по съдебното решение, с което е осъден да ги плати, същото безспорно му е известно и изпълнителният лист по него е издаден още на 12.03.2020г., т.е. знаел е, че акта подлежи на изпълнение и е можел да плати доброволно близо година преди делото. Не се установява и не се твърди, че от страна на взискателите има липса на съдействие за извършване на плащане, а и начините на кредитор за освобождаване от забава са регламентирани в закона, като няма данни застрахователят да се е възползвал от тях. Доводите за обезпеченост с имущество и задължителен резерв също са ирелевантни, тъй като законодателят не е разграничил нито отговорността за разноски спрямо вида длъжник, нито е предвидил в случая задължителна доброволна покана за плащане преди образуване на изпълнителното дело. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че не било установено извършването на разноски, напротив, още с молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна помощ, фактури и преводно нареждане за заплатено адвокатско възнаграждение.
По доводите за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателите, съдът намира следното:
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело минималното възнаграждение е в размер на 200 лв., а за действия по воденето му – ½ от сумата по чл.7, ал.2 от Наредбата. В случая предвид интереса по делото, който е главница и лихва или общо сумата от 195 492 лв., сумата за адвокатско възнаграждение, се изчислява по чл.7, ал.2 т.5 - при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. - 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв., или изчислена по Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, възлиза на 5439,86 лв. без включен ДДС. Видно от данните по фактурата е начислен, т.е. дължи се и такъв или сумата с ДДС възлиза на 6527,83 лв. Това е обаче възнаграждението по чл. 7, ал.2, а съобразно чл. 10 от Наредбата се дължи половината от тази сума или сумата от 3263,92 лв. за действия по водене на изпълнителното дело, като отделно е по т.1 – 200 лв. за образуването му, която пък с ДДС е 240 лв. или общо сумата възлиза на 3503,92 лв. Това е следващото се адвокатско възнаграждение в минимален размер за всеки от взискателите, но вместо това е уговорено и платено такова в размер на 5400 лв. с включен ДДС за всеки от взискателите. Липсват изложени мотиви от ЧСИ защо не е съобразил разпоредбата на Наредба 1/2004г. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че се следвало възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело, тъй като в договора за правна помощ, който е представен още с молбата, възнаграждението е уговорено общо, за процесуално представителство по изпълнителното дело и при образуването му страната не би могла да знае какви и колко точно ще са по обем изпълнителните действия. Видно от данните в случая процесуалните действия по делото не са изчерпани само с подаване на молбата, а е последвало и производство по подаване на отговор по искането за изменение на разноските, отговор по настоящата жалба. Наред с горното с молбата са поискани и конкретни действия по изпълнението, а именно налагане на запор, поради което твърденията, че единственото действие е подаване на молбата е неоснователно. Ирелевантно е твърдението на жалбоподателя дали е сигурен платец или не, с публично оповестени банкови сметки, след като не е заплатил дължимите по съдебното решение суми преди образуване на изпълнителното дело с оглед гореизложените съображения. В случая е уговорено кумулативно възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, включващо такова по т.1 и по т.2 на чл. 10 от Наредбата, т.е. едновременно за образуване на изпълнителното дело и за воденето му, поради което съдът намира, че същото не се явява прекомерно или недължимо и искането на жалбоподателя за намаляването му резонно е оставено от ЧСИ без уважение. Предвид факта, че в случая действително изпълнителното дело не се отличава с фактическа или правна сложност, плащане е постъпило в деня след запора и още преди срока за доброволно изпълнение, съдът намира, че искането за намаляване на адвокатското възнаграждение до неговия минимум е основателно и е следвало да бъде уважено от ЧСИ. Следователно на всеки от взискателите като разноски следва да се приеме възнаграждение в установения съобразно Наредбата размер, а именно сумата от 3503,92 лв., като се намали до този размер уговореното от по 5400 лв. за всеки взискател.
Само за пълната следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователни изтъкнатите от жалбоподателя доводи във връзка с цитираното решение на СЕС. Това дали минималният адвокатски хонорар по нормативен акт е обвързан с интереса само или не е въпрос на законодателно решение и законодателят е този, който може да измени начина на формиране на минималното такова. В случая действия по представителство са извършени, поради което се следва възнаграждение, като доводите на жалбоподателя за несъобразяване на обема им са неоснователни.
С оглед изложените мотиви жалбата се явява частично основателна и адвокатското възнаграждение на взискателите следва да бъде намалено съобразно гореустановения размер по Наредбата. Съдът намира, че не се следва намаляване на сумата от 50 лв., каквато счита, че следва да е жалбоподателя, тъй като такъв минимум не е съобразен дори с начисляване на възнаграждение само за образуване на изпълнително дело и няма законово основание да бъде възприем. Предвид горното в останалата част жалбата се явява неоснователна.
Воден от горните съображения съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по жалба, подадена жалба,
подадена от „Д.з.“ АД, ЕИК*********, постановление от 25.3.2021 г. на ЧСИ В.Л., peг.
№ 780 по изпълнително дело № 20217800400100,
относно приетия размер на адвокатското възнаграждение на всеки от взискателите
от по 5400 лв. или общо 10 800 лв., като НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал.5 от ГПК адвокатското възнаграждение на
взискателя С.И.А.на сумата от 3503,92 лв. и на взискателя М.С.И.– също на сумата от 3503,92 лв., т.е.
общо 7007,84 лв., която е общия следващ се размер на адвокатско възнаграждение
вместо начисления от ЧСИ общо от 10 800 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ уважение жалбата в останалата й част, а именно за намаляване на адвокатското възнаграждение на 50 лв.
Решението съгласно чл. 437, ал. 4 от ГПК е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Да се изпрати
препис от същото на ЧСИ Любенова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/