РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Пловдив , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна И. Иванова
Членове:Бранимир В. Василев
Иван А. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван А. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20205300501932 по описа за 2020 година
Производство по чл.435, ал.4 от ГПК.
Постъпила е жалба М. М. Е., в качеството й на трето лице в производството по
изп.дело № 6253/2016г. на ЧСИ А. А., против насочването на принудителното изпълнение
спрямо собствен на жалбоподателката, несеквестируем недвижим имот, а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.838.1.26 по кадастралната карта на
гр.****, находящ се на адрес: гр.*****. В жалбата се сочи, че на 22.06.2020г.
жалбоподателката научила, че притежавания от нея в режим на СИО със съпруга й Д. Е.
горепосочен недвижим имот се продава от ЧСИ А. за принудително събиране на вземания
на „Информатор ББС“ЕООД от „Булдик“ООД. Последното дружество било праводател на
двамата съпрузи по отношение на имота по сключен с Д. Е. предварителен договор за
покупко- продажба от 09.04.2013г., обявен за окончателен с решение от 10.07.2019г. по гр.д.
№ 19416/2018г. на ПдРС. Твърди се, че имотът бил несеквестируем, защото не подлежал на
прехвърляне и защото публичните продани били спрени за период от два месеца след
отмяна на извънредното положение във връзка с разпространението на Ковид 19 в страната.
От страните по изпълнителното дело не са подадени възражения.
От ЧСИ А. А. са представени писмени мотиви, с които се поддържа, че жалбата е
1
недопустима, а при условие на евентуалност, че е неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Съгласно чл.435, ал.4 от ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния
изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора,
възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това
лице, като жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника
при налагане на запора или възбраната. Видно от искане за вписване на възбрана изх.№
6384/23.07.2018г. по изп.дело № 6253/2016г. на ЧСИ А. А., възбраната върху самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.506.838.1.26 по кадастралната карта на гр.****,
находящ се на адрес: гр.***** е вписана на 24.07.2018г.. Решението, с което е обявен за
окончателне сключеният между „Булдик“ООД и Д. Е.- съпруг на жалбоподателката,
предпарителен договор за покупко- продажба, имащ за предмет горепосочения
самостоятелен обект, е влязло в сила на 10.07.2019г.. Това решение има конститутивно
действие. Правното му действие се изразява в прехвърляне на правото на собственост в
полза на купувача по предварителния договор, а по силата на презумцията по чл.21, ал.1 от
СК и в полза на съпругата му, занапред, от което следва, че към датата на вписване на
възбраната върху въпросния обект с идентификатор 56784.506.838.1.26 той не е бил тяхна
собственост. Ето защо, жалбата ще следва да бъде оставена без уважение, като в полза на
въззиваемите С. Д. Р. и Л. Д. Р. бъдат присъдени по 50 лева- съдебни разноски за платено
адв.възнаграждение. В о.з. на 22.04.2021г. пълномощникът им адв.Д.Б. претендира общо 400
лева- съдебни разноски, но, видно от договора за правна защита и съдействие на л.50 по
делото, договореното и платено адв.възнаграждение в действителност е в размер от 100
лева. Ето защо, искането за присъждане на съдебни разноски ще следва да бъде оставено без
уважение за разликата до пълния претендиран размер от 400 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от М. М. Е., в качеството й на трето лице в
производството по изп.дело № 6253/2016г. на ЧСИ А. А., против насочването на
принудителното изпълнение спрямо собствен на жалбоподателката, несеквестируем
недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.506.838.1.26 по кадастралната карта на гр.****, находящ се на адрес: гр.*****.
ОСЪЖДА М. М. Е. от гр.*****, ЕГН: ********** да заплати на С. Д. Р., ЕГН:
********** и Л. Д. Р., ЕГН:**********- двете от гр.*****, по 50 лева- съдебни разноски,
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемите С. и Л. Р. за присъждане на
2
съдебни разноски за разликата до пълния претендиран размер от общо 400 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3