№ 195
гр. Пловдив , 13.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Славейка Ат. Костадинова
Членове:Радка Д. Чолакова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно
търговско дело № 20215001000649 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК .
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 24.06.2021
година по т. дело № 1127/2019 година, Пловдивският окръжен съд е
спрял производството по делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 и т. 5 от ГПК
до произнасяне на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, с общо решение по
образуваното тълкувателно дело № 1 по описа за 2021 година, както и до
приключване на досъдебно производството № 555/2018 година по описа на
РУ – Карлово.
Срещу определението за спиране на производството по делото е
подадена частна жалба вх. № 278508/01.07.2021 година от ищците в
първоинстанционното производство В. ГР. Р. и Д. ГР. Н., представлявани от
адвокат С.Ч.. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е
незаконосъобразно. Според жалбоподателя не са налице законовите
предпоставки за спиране на производството по делото по иска с правно
основание чл. 432 ал. 1 от КЗ до приключване на наказателното производство,
което е в досъдебна фаза. Твърди се, че такова спиране би могло да се
постанови само ако определени факти, имащи значение за спора нe могат да
бъдат установени със средствата на гражданския процес, за каквато хипотеза
1
не ставало дума в случая. Цитираната е и съдебна практика. Поддържа се, че
гражданският съд, разглеждащ спора, може да установи сам всички елементи
от фактическия състав на деликта, които са от значение за ангажиране на
отговорността на застрахователя и че въпросът дали извършеното деяние е
престъпление или не няма отношение към гражданския спор. Твърди се, че
спирането на делото до приключване на наказателното производство би
забавило необосновано уреждането на претенцията на пострадалия в
противоречие с разпоредбите на Директива 2009/103/ЕО.
Втората група доводи в частната жалба касаят невъзможността да се
спира исково производство на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК при
образувано тълкувателно дело във ВКС.
Искането е да се отмени определението на първоинстанционния съд за
спиране на производството и делото да се върне на този съд за по-
нататъшното му разглеждане.
Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от ответника по иска
„Д.“ ЕАД с изразено становище за нейната неоснователност. С писмения
отговор са оспорени изложените доводи от частния жалбоподател. Твърди се,
че според съдебната практика съществува забрана за гражданския съд да
установява факти, които са съставомерни по НК. Твърди се, че в случая
безспорно е налице престъпно обстоятелство - виновно поведение на
застрахования при ответника водач, довело до настъпване на смъртта на
наследодателя на ищците, което не може да бъде установявано по
гражданския съд, като е цитирана и съдебна практика. Поддържа се също, че
образуваното тълкувателно дело дава основание на спиране на
производството по чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК. Искането е да се потвърди
обжалваното определение.
Пловдивският апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу
определение за спиране на производството по делото, попадащо в хипотезата
на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК. При подаването й е спазен едноседмичния срок
по чл. 275 ал. 1 от ГПК. Обжалваното определение е постановено в открито
2
съдебно заседание на 24.06.2021 година в присъствието на процесуалния
представител на ищците, а частната жалба е изпратена по пощата на
30.06.2021 година.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
По т. дело № 1127/2019 година по описа на Пловдивския окръжен
съд е предявен пряк иск за обезщетение за неимуществени вреди срещу
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, намиращ правно
си основание в чл. 432 от КЗ .
Правопораждащите факти на отговорността на застрахователя по
предявения пряк иск са такива, които ищецът трябва да установи по делото с
допустимите по ГПК средства. Става дума за установяване на наличието на
валидна застраховка „гражданска отговорност“ за МПС, с коeто е причинено
ПТП, на виновно и противоправно поведение на водача на това МПС, на
претърпените от ищеца вреди, които да са в причинна връзка с ПТП.
Обстоятелството налице ли са или не престъпни обстоятелства, респ.
престъпно поведение на водача на автомобила, довело до ПТП, няма
отношение към отговорността на застрахователя по предявения срещу него
иск. В хода на гражданския процес съдът може и следва да събере
доказателства за обстоятелствата, на които се основава иска. В мотивите на
определението за спиране на производството по делото не са посочени
пречки за установяване на значимите за изхода на спора обстоятелства в хода
на гражданския процес с допустимите доказателствени средства, които да
обосновават спиране до приключване на наказателното производство.
Напротив, по делото са допуснати и са събирани доказателства за
установяване елементите от фактическия състав на деликта, имащи значение
за отговорността за застрахователя, а именно противоправно и виновно
поведение на водача за застрахованото при ответника МПС, вредата и
причинна връзка между двете. Без значение по това дело е дали деянието е
престъпление по НК или не.
Действително съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за граждански съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
3
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая обаче
липсва присъда, липсва и образувано наказателно дело пред съд.
Видно от приетите от първоинстанционния съд доказателства –
удостоверения, издадени от Окръжна прокуратура – Пловдив, има
образувано ДП № 555/2018 година на РУ – Карлово за евентуално
престъпление по чл. 343 ал. 3 б. „в“ във връзка с чл. 342 ал. 1 от НК за това,
че на 22.09.2018 година в град С. при управление на МПС – товарен
автомобил Т. с рег. № *** и товарен автомобил И.*** с рег. № *** били
нарушени правилата за движение и по непредпазливост била причинена
смъртта на П.Н.. В удостоверенията на Окръжна прокуратура – Пловдив,
последното от които е с изх. № 9644/2018 година от 22.06.2021 година е
посочено, че досъдебното производство не е приключено, то е в активна фаза
на разследване.
При наказателно преследване срещу прекия причинител на вредата,
което е във фаза на досъдебно производство, не е налице основание за
спиране на производството по предявения иск по чл. 432 от КЗ срещу
застрахователя по чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК, тъй като няма образувано
наказателно дело пред съд.
Не е налице и основанието по чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК за спирането на
исковото производство. Видно от текста на цитираната разпоредба, тя е
приложима тогава, когато в хода на разглеждане на едно гражданско дело се
разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи
изходът на гражданския спор, които не могат да бъдат установени по
гражданското дело, пред каквато хипотеза не сме изправени в случая. В
мотивите на първоинстанционния съд не се сочат престъпни обстоятелства,
разкрити в хода на гражданския спор и имащи значение за договорната
отговорност на застрахователя за вреди, даващи основание за спиране на
делото по чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК.
Горните изводи на съда са в съответствие с трайната и
непротиворечива съдебна практика на ВКС. В нея се приема, че за
приложението на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е нужно съдът, който разглежда
гражданския спор, да констатира, че са налице престъпни обстоятелства,
4
които имат значение за правилното му решаване и че е невъзможно те да
бъдат установени в гражданското производство. Приема се, че
производството по гражданско дело се спира на основание чл. 229 ал. 1 т. 4
от ГПК, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за
решаването му и са предмет на установяване в наказателно производство в
съдебна фаза или на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК, когато гражданският
съд сам е събрал доказателства за съществуването на престъпни
обстоятелства - решение № 116/15.05.2013 ВКС, IV г.о., по гр. д. № 745/2012;
решение по гр. д. № 745/2012 г., IV г.о. на ВКС ; определение № 136 от
27.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 511/2018 г., III г.о; определения по гр. д.
5301/2013 г., IV г. о., гр. д. № 7165/2013 г., IV г. о., ч. гр. д. № 6790/2013 г., IV
г. о., ч. на ВКС.
Образуваното тълкувателно дело № 1/2021 година на ОСГТК на ВКС,
макар и да е по въпроси, имащи отношение към спора по настоящото дело,
не дава основание за неговото спиране по чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК. Според
задължителната съдебна практика – т. 1 от ТР № 8 от 07.05.2014 година на
ВКС по т.д. 8/2013 година на ОСГТК, при образувано тълкувателно дело пред
ВКС по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се
спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 от ГПК, а не и във
въззивната и първата инстанция.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд за спиране на
производството по делото следва да бъде отменено. Делото следва да бъде
върнато на ОС – Пловдив за по-нататъшното му разглеждане.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение, постановено в открито съдебно заседание на
24.06.2021 година по т. дело № 1127/2019 година, с което Пловдивският
окръжен съд е спрял производството по делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 4
и т. 5 от ГПК до произнасяне на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, с
общо решение по образуваното тълкувателно дело № 1 по описа за 2021
5
година, както и до приключване на досъдебно производството № 555/2018
година по описа на РУ – Карлово
ВРЪЩА делото на ОС- Пловдив за по-нататъшното му
разглеждане.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6