Решение по дело №5/2021 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260070
Дата: 18 март 2021 г.
Съдия: Георги Кирилов Пашалиев
Дело: 20213200500005
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

260070

 

18.03.2021 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА                   

МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

 

при участието на секретаря Румяна Радева, като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 5 по описа на Окръжен съд Добрич за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е, след като Апелативен съд В. е изпратил в.гр.д № 2800 по описа на Окръжен съд В. за 2020 г. за разглеждане от Окръжен съд Добрич, на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е Решение № 3043/10.07.2020 г., постановено по гр. д. № 18289/2019 г. от Районен съд В., с което първоинстанционният съд е отхвърлил иска на Б.А. срещу И.К.И. и С.Х.И. за обявяване нищожността на Определение № 1042/20.03.2018 г. по в.ч.гр.д. № 325/2018 г. на Окръжен съд В..

Съдебният акт се атакува от Б.А. с доводи за неправилност.

Твърди се, че съдия П.А., като съдия в Районен съд В., е издал разпореждане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7629 по описа на Районен съд В. за 2009 г. Впоследствие същият съдия е участвал в състав на Окръжен съд В., който е потвърдил Разпореждане от 15.01.2018 г. на Районен съд В. по ч.гр.д. 7629/2009 г. за обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК. На тази основа се прави извод, че определението на въззивния съд е нищожно, тъй като е постановено в нарушение на чл. 22, ал.1, т. 5 от ГПК.

Прави се искане обжалваният акт да бъде отменен и да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена нищожността на определението на Окръжен съд В..

Въззивникът не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

В законоустановения срок не са постъпили отговори от въззиваемите.

В съдебно заседание не се явяват лично. Представляват се от адвокат Д.Г.. В хода на устните състезания процесуалният представител заявява, че обжалваният акт е правилен и иска да бъде потвърден. Счита, че при формиране на решаващия си извод първоинстанционният съд е съобразил задължителната съдебна практика. Прави искане в полза на ответниците да бъдат присъдени разноски.  

 

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание по чл. 270, ал. 2 от ГПК. В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че Определение № 1042/20.03.2018 г. по в.ч.т.д. № 325/2018 г. на Окръжен съд В., е постановено от незаконен състав.

По делото, като писмено доказателствено средство, е прието Разпореждане № 20064 от 23.07.2009 г. по ч.гр.д. № 7629/2009 г. на Районен съд В., с което заповедният съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение по запис на заповед от 09.01.2009 г. в полза на Б.В.А. против длъжниците С.И. и А.С.за сумата от 12 000, 00 евро, от която 8000, 00 евро главница и 4000, 00 евро неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното ѝ изплащане, както и за сумата от 474, 705 лева, представляваща деловодни разноски. В частта, с която се претендира неустойка, за периода от 09.01.2009 г. – 20.07.2009 г., съдът е отхвърлил заявлението. Постановил е незабавно изпълнение на заповедта и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист. Докладчик по делото е бил съдия П.А.. В изпълнение на разпорежданията е била издадена заповед за изпълнение № 4120/23.07.2009 г. по ч.гр.д. № 7629/2009 г.

Впоследствие с Разпореждане № 1889 от 15.01.2018 г. по ч.гр.д. № 7629/2009 г. Районен съд В. е обезсилил издадената заповед за изпълнение № 4120/23.07.2009 г. по ч.гр.д. № 7629/2009 г. Докладчик по делото е била съдия К.В..

Това разпореждане е било предмет на въззивна проверка, като с Определение № 1042/20.03.2018 г. по в.ч.т.д. № 325/2018 г., Окръжен съд В. е потвърдил акта, постановен от заповедния съд. В състава, постановил потвърдителното определение е участвал съдия П.А..

На тази основа ищецът излага твърдения, че Определение № 1042/20.03.2018 г. по в.ч.т.д. № 325/2018 г. на Окръжен съд В. е постановено от незаконен състав. Аргументира становището си, като изтъква, че съдия П.А. е постановил разпореждане и е издал заповед за изпълнение № 4120/23.07.2009 г. по ч.гр.д. № 7629/2009 г., а впоследствие е участвал в състава на въззивния съд, който е потвърдил обезсилването на същата тази заповед.

Въззивният съд счита, че в конкретния случай не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК, която забранява като съдия по делото да участва лице, което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел, или вещо лице по делото. Посоченото основание е гаранция за безпристрастното решаване на съдебните спорове. Целта на законодателя, преследвана с първото предложение, е да се предотврати възможността един съдия да се произнася по едни и същи релевантни за делото въпроси в две инстанции. По този начин контролният характер на инстанционната проверка би се обезсмислил.  Разглежданата хипотеза не е такава. С Определение № 1042/20.03.2018 г. по в.ч.т.д. № 325/2018 г. Окръжен съд В. се е произнесъл по изцяло процесуален въпрос, който касае обстоятелства, настъпили след издаването на заповедта за изпълнение. Следвало е да прецени дали установителният иск е бил предявен в преклузивния едномесечен срок, а не налице ли са предпоставките за издаване на заповедта. При това положение не може да бъде споделена тезата на въззивника, че участието на съдия П.А. в състава на съда, потвърдил разпореждането на районния съд за обезсилването на процесната заповед за изпълнение, представлява нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК. Противоположното становище би довело до неправилния  извод, че един съдия, след като е разпоредил издаването на заповед за изпълнение, впоследствие не може да разпореди и обезсилването ѝ.

Независимо от това, съдът счита, че дори да беше допуснато нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК, същото не прави съдебният акт нищожен, а неправилен. Това е така, защото с постановяването на  определение, при основание за отвод, се допуска съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 22 от ГПК обезпечава правото на разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд и произтича пряко от основния закон на Република България – чл. 117, ал. 2 от Конституцията. Предвидено е и в чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В този смисъл е Решение № 27 от 30.06.2015 г. по гр.д. № 4508/2014 г. на I гр.о. на ВКС.

Изложеното дотук обосновава извода, че предявеният иск с правно основание по чл. 270, ал. 2 от ГПК, за обявяване нищожността на Определение № 1042/20.03.2018 г. по в.ч.т.д. № 325/2018 г. на Окръжен съд В., е неоснователен.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, Решение № 3043/10.07.2020 г., постановено по гр. д. № 18289/2019 г. от Районен съд В., следва да бъде потвърдено.

 

По отношение на разноските във въззивното производство:

При този изход на спора пред настоящата инстанция, в полза на ответниците И.К.И. и С.Х.И. се поражда правото да им бъдат възстановени направени във въззивното производство разноски.

Въззиваемият И.И., чрез процесуалния си представител, своевременно е направил искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лева, като е представил и списък по чл. 80 от ГПК. Приложен е договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че тази сума е заплатена от въззиваемия за процесуално представителство пред Окръжен съд Добрич.

Ето защо, окръжният съд възлага в тежест на въззивника адвокатско възнаграждение, в размер на 600, 00 лева, което следва да заплати на И.И..

 

С оглед на горното, въззивният съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3043/10.07.2020 г., постановено по гр. д. № 18289/2019 г. от Районен съд В..

 

ОСЪЖДА Б.В.А., с ЕГН *********,***, да заплати на И.К.И., с ЕГН **********,***, сумата от 600, 00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на последния по в.гр.д. № 5 по описа на Окръжен съд Добрич за 2021 г.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                 Председател:                                            Членове: 1.

                                                                                                                     

             

                                                                                                  2.Обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.