РЕШЕНИЕ
№ 260070
18.03.2021 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Румяна Радева,
като разгледа докладваното от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 5 по описа на Окръжен съд
Добрич за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е, след като Апелативен съд В. е изпратил
в.гр.д № 2800 по описа на Окръжен съд В. за 2020 г. за разглеждане от Окръжен
съд Добрич, на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е Решение №
3043/10.07.2020 г., постановено по гр. д. № 18289/2019 г. от Районен съд В., с
което първоинстанционният съд е отхвърлил иска на Б.А. срещу И.К.И. и С.Х.И. за
обявяване нищожността на Определение № 1042/20.03.2018 г. по в.ч.гр.д. №
325/2018 г. на Окръжен съд В..
Съдебният акт се атакува от Б.А. с доводи за
неправилност.
Твърди се, че съдия
П.А., като съдия в Районен съд В., е издал разпореждане за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7629 по описа на Районен съд В.
за 2009 г. Впоследствие същият съдия е участвал в състав на Окръжен съд В.,
който е потвърдил Разпореждане от 15.01.2018 г. на Районен съд В. по ч.гр.д.
7629/2009 г. за обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение, въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК. На тази основа се прави
извод, че определението на въззивния съд е нищожно, тъй като е постановено в
нарушение на чл. 22, ал.1, т. 5 от ГПК.
Прави се искане обжалваният акт да бъде отменен и да
бъде постановено решение, с което да бъде прогласена нищожността на
определението на Окръжен съд В..
Въззивникът не се явява в съдебно заседание и не се
представлява.
В законоустановения срок не са постъпили отговори от
въззиваемите.
В съдебно заседание не се явяват лично. Представляват
се от адвокат Д.Г.. В хода на устните състезания процесуалният представител
заявява, че обжалваният акт е правилен и иска да бъде потвърден. Счита, че при
формиране на решаващия си извод първоинстанционният съд е съобразил задължителната
съдебна практика. Прави искане в полза на ответниците да бъдат присъдени
разноски.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Първоинстанционното производство е
образувано по иск с правно основание по чл. 270, ал. 2 от ГПК. В тежест на
ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че Определение №
1042/20.03.2018 г. по в.ч.т.д. № 325/2018 г. на Окръжен съд В., е постановено
от незаконен състав.
По делото, като писмено доказателствено
средство, е прието Разпореждане № 20064 от 23.07.2009 г. по ч.гр.д. № 7629/2009
г. на Районен съд В., с което заповедният съд е разпоредил да се издаде заповед
за изпълнение по запис на заповед от 09.01.2009 г. в полза на Б.В.А. против
длъжниците С.И. и А.С.за сумата от 12 000, 00 евро, от която 8000, 00 евро
главница и 4000, 00 евро неустойка, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното ѝ
изплащане, както и за сумата от 474, 705 лева, представляваща деловодни
разноски. В частта, с която се претендира неустойка, за периода от 09.01.2009
г. – 20.07.2009 г., съдът е отхвърлил заявлението. Постановил е незабавно
изпълнение на заповедта и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист.
Докладчик по делото е бил съдия П.А.. В изпълнение на
разпорежданията е била издадена заповед за изпълнение №
4120/23.07.2009 г. по ч.гр.д. № 7629/2009 г.
Впоследствие с Разпореждане № 1889 от
15.01.2018 г. по ч.гр.д. № 7629/2009 г. Районен съд В. е обезсилил издадената
заповед за изпълнение № 4120/23.07.2009 г. по ч.гр.д. № 7629/2009 г. Докладчик
по делото е била съдия К.В..
Това разпореждане е било предмет на
въззивна проверка, като с Определение № 1042/20.03.2018 г. по в.ч.т.д. №
325/2018 г., Окръжен съд В. е потвърдил акта, постановен от заповедния съд. В
състава, постановил потвърдителното определение е участвал съдия П.А..
На тази основа ищецът излага твърдения,
че Определение № 1042/20.03.2018 г. по в.ч.т.д. № 325/2018 г. на Окръжен съд В.
е постановено от незаконен състав. Аргументира становището си, като изтъква, че
съдия П.А. е постановил разпореждане и е издал заповед за изпълнение №
4120/23.07.2009 г. по ч.гр.д. № 7629/2009 г., а впоследствие е участвал в
състава на въззивния съд, който е потвърдил обезсилването на същата тази
заповед.
Въззивният съд счита, че в конкретния
случай не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК,
която забранява като съдия по делото да участва лице,
което
е взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел,
или вещо лице по делото. Посоченото основание е гаранция за безпристрастното
решаване на съдебните спорове. Целта на законодателя, преследвана с първото
предложение, е да се предотврати възможността един съдия да се произнася по
едни и същи релевантни за делото въпроси в две инстанции. По този начин
контролният характер на инстанционната проверка би се обезсмислил. Разглежданата хипотеза не е такава. С Определение
№ 1042/20.03.2018 г. по в.ч.т.д. № 325/2018 г. Окръжен съд В. се е произнесъл
по изцяло процесуален въпрос, който касае обстоятелства, настъпили след
издаването на заповедта за изпълнение. Следвало е да прецени дали
установителният иск е бил предявен в преклузивния едномесечен срок, а не налице
ли са предпоставките за издаване на заповедта. При това положение не може да
бъде споделена тезата на въззивника, че участието на съдия П.А. в състава на
съда, потвърдил разпореждането на районния съд за обезсилването на процесната
заповед за изпълнение, представлява нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Противоположното становище би довело до неправилния извод, че един съдия, след като е разпоредил
издаването на заповед за изпълнение, впоследствие не може да разпореди и
обезсилването ѝ.
Независимо от това, съдът счита, че дори
да беше допуснато нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК, същото не прави
съдебният акт нищожен, а неправилен. Това е така, защото с постановяването на определение, при основание за отвод, се
допуска съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Разпоредбата на чл.
22 от ГПК обезпечава правото на разглеждане на делото от независим и
безпристрастен съд и произтича пряко от основния закон на Република България – чл.
117, ал. 2 от Конституцията. Предвидено е и в чл. 6 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи. В този смисъл е Решение № 27 от
30.06.2015 г. по гр.д. № 4508/2014 г. на I гр.о. на ВКС.
Изложеното дотук обосновава извода, че предявеният
иск с правно основание по чл. 270, ал. 2 от ГПК, за обявяване нищожността на Определение
№ 1042/20.03.2018 г. по в.ч.т.д. № 325/2018 г. на Окръжен съд В., е
неоснователен.
Поради съвпадане на изводите на двете
инстанции, Решение № 3043/10.07.2020 г., постановено по гр. д.
№ 18289/2019 г. от Районен съд В., следва да бъде потвърдено.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на ответниците И.К.И. и С.Х.И. се поражда правото да им
бъдат възстановени направени във въззивното производство разноски.
Въззиваемият И.И., чрез процесуалния си
представител, своевременно е направил искане за присъждане на разноски –
адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лева, като е представил и списък
по чл. 80 от ГПК. Приложен е договор за правна защита и съдействие, от който се
установява, че тази сума е заплатена от въззиваемия за процесуално представителство
пред Окръжен съд Добрич.
Ето защо, окръжният съд възлага в тежест
на въззивника адвокатско възнаграждение, в размер на 600, 00 лева, което следва
да заплати на И.И..
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 3043/10.07.2020 г., постановено по гр. д. № 18289/2019 г. от Районен съд В..
ОСЪЖДА Б.В.А., с ЕГН *********,***, да
заплати на И.К.И., с ЕГН **********,***, сумата от 600, 00
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
последния по в.гр.д. № 5 по описа на Окръжен съд Добрич за 2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС,
при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: Членове: 1.
2.