М О Т И В И
към Присъда № 260002/31.08.2020 г. по НЧХД № 846/2019 г. по описа на ДРС
Производството по делото е образувано по
частна тъжба от К.М.В. с ЕГН ********** ***, с която
против С.Р.Р. ЕГН ********** *** е повдигнато обвинение за
това, че:
1. На * г. в с. Д*,
обл. Добрич е причинила лека телесна повреда на К.М.В. с ЕГН **********
***, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 НК, а именно - контузия на главата, сътресение на мозъка, кръвонасядане на
горния клепач на лявото око, ожулвания по гърба на лявото стъпало,
кръвонасядане по гърба на дясното стъпало и дясна подбедрица, които увреждания
са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота -
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
2. На * г. в с. Д*, обл. Д* e казала нещо
унизително за честта и достойнството на К.М.В. с ЕГН ********** *** нейно присъствие, като я нарекла с думата „курво” - престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.
На основание чл. 84 и сл. от НПК е предявен
от частния тъжител и приет от съда за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявеният от К.М.В.
граждански иск срещу подсъдимата С.Р.Р. в размер на 4 000 лева, представляващи
обезщетение за причинените в резултат на описаното в тъжбата деянието по чл.
146, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
извършване на деянието - 01.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата. К.М.В. е конституирана в качеството на граждански ищец.
На основание чл. 84 и сл. от НПК е предявен
от частния тъжител и приет от съда за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявеният от К.М.В.
граждански иск срещу подсъдимата С.Р.Р. в размер на 6 000 лева, представляващи
обезщетение за причинените в резултат на описаното в тъжбата деянието по чл.
130, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
извършване на деянието - 01.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата. К.М.В. е конституирана в качеството на граждански ищец.
В хода на съдебните прения,
повереникът на частния тъжител поддържа двете повдигнати обвинения, като
заявява, че от събраните по делото доказателства категорично се установява
вината на подсъдимата в извършване на престъпните деяния, за които й е
повдигнато обвинение с частната тъжба. Пледира на подсъдимата да бъдат наложени
наказание „лишаване от свобода” в размер по преценка на съда за престъплението
по чл. 130, ал. 1 от НК, а за това по чл. 146, ал. 1 от НК - наказание „глоба“
и към него да бъде присъединено и наказанието „обществено порицание“. След това
наказанията за отделните престъпления да бъдат кумулирани, като към „лишаване
от свобода“ да се добави „глобата“ и „общественото порицание“.
По отношение на гражданските
искове, процесуалният представител на частния тъжител счита, че същите са
доказани по основание и размер и моли да бъдат уважени изцяло.
Пледира се подсъдимата С.Р.Р. да заплати
съдебно-деловодните разноски, адвокатското възнаграждение в размер на 600 лв.,
както заплатената държавна такса, така и цената на експертизата ведно с
банковия превод.
Частната тъжителка се придържа
изцяло към казаното от процесуалния й представител.
В хода на съдебните прения, редовно
упълномощеният защитик на подсъдимата намира, че не всички телени повреди в
състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК са доказани по безспорен
начин, като пледира на подсъдимата да не бъде налагано наказание „лишаване от
свобода”.
По отношение на гражданските
искове, намира размерът им за завишен, като моли съда за справедливост. Сочи
се, че е завишен и размерът на адвокатското възнаграждение.
От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА, съдът приема
за установено следното:
На 01.06.2019
г. частният тъжител К.М.В. ***, където синът й имал къща. В селото разбрала, че
на същата дата имало сбор и навсякъде имало хора и музика.
След като си свършила работата, В. отишла на спирката на
центъра на селото. Там били събрани няколко жени с децата си, между които св. А.А.А.
и св. Д.А.А.. К.В. ги
попитала може ли
да седне при тях и след като те й отговорили,
че няма проблеми, тя седнала на
пейката на спирката. Докато К.В. разговаряла с жените, дошла подсъдимата С.Р. Р*, която в селото я знаели като „*. Подсъдимата минала покрай св. А.А. и се запътила към К.В..
Попитала я какво прави между тези цигани, нарекла я „курва” и започнала да й
нанася удари с ръце и юмруци в главата, както и да я рита с крака. В резултат
на насените й удари, обецата на В. паднала на земята, тя извикала и св. А., която
в това време била с гръб към пейката и пазела децата да не излязат на пътя, чула К. да вика „помогнете
ми, Р* ме бие” и се обърнала и дръпнала Р* настрани. К. започнала да бърка в
чантата си, за да си изкара телефона и да се обади в полицията. Подсъдимата взела телефона от
ръката й и се опитала
да го счупи, но й попречили
някои от жените там. Към групата
се приближил св. Е.О. и дръпнал С.Р., докато двете се карали. След това на
място пристигнала полиция.
Видно от изготвената по делото СМЕ
/л. 204/,
тъжителката е получила в резултат от нанесения от подсъдимата побой следните
увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка, кръвонасядане на горния
клепач на лявото око, ожулвания по гърба на лявото стъпало, кръвонасядане по
гърба на дясното стъпало и дясна подбедрица, които увреждания в своята
съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В хода на
производството и с оглед доказване на изложената в
частната тъжба фактическа обстановка бяха ангажирани от двете страни гласни
доказателства, обективирани в показанията на свидетелите А.А.А., Д.А.А., Т.К.Г.,
Д.И.Г., Е.А.О., С.С.Р., Б.Ф. Ферат, Е.А.О. и Г*К*П*, назначена, изготвена и
приета бе от съда
СМЕ относно урежданията, получени от пострадалата, както и бяха приложени по
делото свидетелство за съдимост, справки за образувани досъдебни производства,
справка съдържаща характеристични данни на подсъдимата и медицинска
документация, отразяваща здравословното състояние на тъжителката, включително и
на инкриминираната дата.
Настоящият състав при
постановяване на присъдата си кредитира събраните гласни доказателства,
съдържащи се в показанията на част от разпитаните в хода на съдебното дирене
свидетели – А.А.А., Д.А.А.,
Т.К.Г., Д.И.Г., С.С.Р. и Г*К*П*, тъй като са
обективни, непротивирочиви, кореспондиращи с останалите доказателства по
делото, като св. А. и св. А. възпроизвеждат факти, на които пряко са били
свидетели, св. Г. и св. П* са видели пострадалата непосредствено след случилото,
а св. Г. и св. Р. са разбрали от други хора за инцидента.
Съдът не кредитира
показанията на св. Е. и Е.О., както и на тяхната майка - св. Б.Ф. Ф*, като намира, че същите
противоречат на останалите събрани в хода на разследването показания, което се
дължи на обстоятелството, че свидетелите са в близки отношения с подсъдимата и
не дават обективни сведения за случилото се.
С показанията си всички
свидетели, без втората група, по безспорен начин установяват времето и мястото
на възникналия инцидент - * г. в с. Д*,
обл. Д*, а
с показанията си св. А. и А. сочат и за участието на подсъдимата в
престъплението срещу личността на тъжителката – едната е чула пострадатата да
вика за помощ и лично е издърпала подсъдимата, която се е била надвесила над В.,
а втората свидетелка непосредствено е възприела поведението на Р. да нанася
удари на К.В..
Съдът кредитира и
изготвената от компетентно вещо лице пълна и обективна СМЕ, която кореспондира
с останалите събрани доказателства по делото и представлява доказателство за
получените в резултат на нанесения й побой телесни увреждания.
От показанията на св. П*
се установява физическото и психическото състояние на пострадалата след
нанесените й физическа травма и обида.
С оглед установената фактическа
обстановка от ПРАВНА СТРАНА, съдът
намира следното:
1. При изложените фактически констатации и съображения,
съдът намира за доказано повдигнатото частно обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК, за това,
че на * г. в с. Д*, обл. Д*
подсъдимата е причинила лека
телесна повреда на К.М.В. с ЕГН ********** ***, изразяваща се в разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а именно - контузия на
главата, сътресение на мозъка, кръвонасядане на горния клепач на лявото око,
ожулвания по гърба на лявото стъпало, кръвонасядане по гърба на дясното стъпало
и дясна подбедрица, които увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Подсъдимата е годен
субект на вмененото й престъпление като пълнолетно физическо лице, разбиращо
свойството и значението на извършеното и можещо да ръководи постъпките си.
От обективна страна:
Пострадалата В. вследствие на процесното деяние по чл. 130, ал. 1 от НК е
получила контузия на
главата, сътресение на мозъка, кръвонасядане на горния клепач на лявото око,
ожулвания по гърба на лявото стъпало, кръвонасядане по гърба на дясното стъпало
и дясна подбедрица, които увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Съгласно Постановление
№ 3/1979 на Пленума на ВС разстройството на здравето извън случаите на средна и
тежка телесна повреда се квалифицира като лека телесна повреда. Има се предвид
увреждания на организма довело до болестно състояние, което не е продължително,
постоянно, трайно или временно опасно за живота. Съставомерно по чл. 130, ал. 1
от НК е всяко кратковременно разстройство на здравето изразяващо се в леко
увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите както и по-леки
изменения във физиологическите му функции извън болката и страданието.
Следователно инкриминираното в тъжбата и потвърдено в съдебно заседание с
приложената и приета като доказателства по делото СМЕ увреждания представляват
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Безспорно и по
категоричен начин се доказа, че именно подсъдимата е нанесла гореописаните
увреждания на пострадалата чрез действия – нанасяне на удари с ръце в главата и
тялото на пострадалата и нанасяне на удари с крака и тъпкане на краката на В..
Налице е и пряката причинно-следствена връзка между нанаените удари и
престъпния резултат, като видно от заключението на вещото лице по СМЕ
установените увреждания по тялото на В. биха могли да се получат по установения
по делото начин.
Подсъдимата е действала
при форма на вината пряк умисъл - съзнавала е общественоопасния характер на
извършеното, предвиждала е общественоопасните му последици и е искала
настъпването им.
2. При изложените фактически констатации и съображения,
съдът намира за доказано и повдигнатото частно обвинение по чл. 146, ал. 1 от НК за това, че на /* г. в с. Д*, обл. Д* e казала нещо
унизително за честта и достойнството на К.М.В. с ЕГН ********** *** нейно присъствие, като я нарекла с думата „курво” - престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.
В тази насока са
събраните гласни доказателства на първата група свидетели - А.А.А. и Д.А.А., които лично
са чули подсъдимата да изрича думата „курво”, адресирайки я именно до пострадалата
В., която пък я е възприела лично.
Субектът и на това престъпление е
пълнолетно и вменяемо лице, което е било в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си. В тази връзка
съдът н амира за безспорно установено, че Раданов е годен субект на наказателна
отговорност.
Непосредствен обект на
престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на личното чувство за достойнство, самооценка на
човека, положителната оценка, която всеки има за собствената си личностна и
обществена ценност.
От обективна страна,
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК е извършено
чрез действие – подсъдимата е казала на частната тъжителка „Курва”.
Налице са и останалите признаци,
необходими за съставомерността на деянието от обективна страна – деянието е
извършено в присъствието на физическото лице - В., което е чуло обидните и
оскърбителни изрази, адресирани до него.
От субективна страна престъпното
деяние по чл. 146, ал. 1 от НК е извършено от подсъдимата с пряк умисъл
съзнавала е общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е
общественоопасните му последици и е искала настъпването им.
За
да определи НАКАЗАНИЕТО на
подсъдимата, съдът взе предвид степента на обществена опасност на всяко
конкретно извършено от нея деяние и данните за личността й и констатира
следните обстоятелства, от значение за отговорността й:
Подсъдимата С.Р.Р. е родена на *** ***, **************.
Разпоредбата на чл. 130 ал. 1 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода” до две години или „пробация”.
За престъплението по чл. 146, ал.
1 от НК наказателният закон предвижда наказание „глоба” в размер от 1 000 лева
до 3 000 лева, като съдът може да наложи и наказание „Обществено
порицание”.
При индивидуализация на
наказанията, съдът съобрази, че деянията са извършени от подсъдимата при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства – чисто съдебно минало, липса на неприключили наказателни
производства, водени срещу й и добри характеристични данни.
Съдът, след като взе предвид горното и на основание вр. чл. 54, ал. 1 от НК и чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2, вр. ал. 1 от НК наложи на подсъдимата наказание „ПРОБАЦИЯ” като съвкупност от следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два
пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца за извършеното от нея престъпление
по чл. 130, ал. 1 от НК.
За извършеното престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК,
на основание чл. 54, ал. 1 от НК и съобразявайки отново данните за личността на
подсъдимата, съдът й наложи наказание „ГЛОБА” в размер на 1 000 лева
Според настоящия състав, така
определени наказанията биха осъществили успешно индивидуалната и генерална
превенция, която предвижда идеята на закона.
Тъй като двете престъпления са извършени в условията на реална
съвкупност, т. е. преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях,
съдът след като определи наказанието за всяко едно престъпление, на основание
чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложи за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно „ПРОБАЦИЯ” като съвкупност от следните пробационни мерки:
- Задължителна регистрация по настоящ адрес с
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца;
- Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.
По отношение на гражданския иск:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само
физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или
бездействия. Тази отговорност се поражда при наличието на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в
процесния казус безспорно се установи от изложеното по-горе. По силата на чл.
45 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Пострадалият е претърпял неимуществени
вреди, които са несъизмерими с пари и затова размерът на следващото се за тях
обезщетение се определя на принципа на справедливостта. Понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които се имаха предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат.
Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява
главно болките и страданията, понесени от увредения вследствие на увреждането.
За неимуществени вреди следва да бъде обезщетяван пострадалият, след като се
установи, че действително е претърпял такава вреда, което, с оглед
гореизложеното се установи недвусмислено по делото. Следва да се отбележи, че
болките са физически, докато страданията са психически.
Телесната
повреда, съставомерна по чл. 130, ал. 1 от НК, както и обидата, съставомерна по
чл. 146, ал. 1 от НК, извършени от подсъдимата са оказали влияние на психиката
на тъжителката, т. е., същата ги е изживяла психически. В тази насока са изцяло
показанията на св. Г*К*П*,
която сочи, че В. е била в тежко състояние след инцидента, била е наранена - „ударена в главата с
подута вена от дясната страна и краката й били наранени от тъпкането от
подсъдимата, която без никаква причина я ударила и обидила с груба дума,
нарекла я е „курва“ без основание”. Свидетелката сочи още, че: „Разказа ми, че на сбора в с. В* една циганка я напада на публично
място, без никаква причина и започва да я удря, да я обижда с груба дума,
нарекла я е „курва“ без основание. Аз я познавам жената, тя е семейна, стабилна
жена е, работеща, която има отговорности и просто било е на публично място по
нейни думи и тя я нападнала, ударила я в главата, счупила й телефона, блъснала
го в земята, ритала я в краката, по стъпалата имаше рани и на главата, както
казах, на дясното слепоочие имаше подута вена. Аз я масажирах, успокоявах я,
защото тя беше много разстроена, плачеше. Беше обидена от този случай, защото е
било на обществено място и никой не я защитил. Тя просто беше много наранена и
обидена неоснователно от някаква жена. Жената се казва Р*.”
С оглед тези обстоятелства,
предявените граждански искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в резултат на гореописаните престъпления се явяват доказани по основание, но
завишени по размер, поради което с присъдата съдът осъди подсъдимата да заплати
на пострадалата обезщетение за нанесените й неимуществени вреди в резултат на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК в размер на съответно 2 000 лева и по
чл. 146, ал. 1 от НК в размер на съответно 1 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 01.06.2020 г. до пълното изплащане на
дължимата сума, като отхвърли гражданските искове за разликите до
претендираните суми.
С присъдата, съдът осъди подсъдимата С.Р.Р.,
да заплати по сметка на Районен съд - гр. Добрич сумата от 80 лв.,
представляваща 4 % държавната такса върху уважения размер на гражданския иск за
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК и сумата от 50 лв., представляваща 4 %
държавната такса (но не по-малко от 50 лева) върху уважения размер на
гражданския иск за престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК.
С оглед признаването на подсъдимата
за виновна, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК осъди С.Р.Р. да заплати
на К.М.В. сумата от 822 лева, представляваща сторените по делото разноски /в т.
ч. 600 лева адвокатско възнаграждение, 12 лева държавна такса и 210 лева за
възнаграждение на вещо лице за Съдебно-медицинска експертиза и банкови
такси/.
Съдът постанови
приобщеният по делото с Молба рег. № 20162/10.10.2019 г. компакт диск /л. 77-78
от делото/ да се върне на частната тъжителка К.М.В..
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
30.09.2020 г. Съдия:
/Галя Митева/