РЕШЕНИЕ
№288/22.2.2018г.2018г.
Година 2018 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми състав
На шести февруари Година
две хиляди и осемнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
Секретар : С. ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 5740
по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба от И.Д.Д.,
ЕГН ********** ***, против Наказателно постановление №СК-553-ВП/13.10.2017г.
на Зам.кмета на Община Варна, с което на основание чл.239, ал.1, т.6 от ЗУТ във
вр.чл.223, ал.1,т.11 от ЗУТ му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, за
нарушение на чл.232, ал.5, т.1 от ЗУТ.
С
жалбата се моли за отмяна на НП. Издаденото НП било необосновано. Излагат се
твърдения, че с решение по гр. д. № 16385/2014 г. на Варненския районен съд- X
състав въззивникът бил осъден да предаде на ищците Й.Н.С., Д.К.Т., Р.Й.Б., Н.Г.П.,
А.Г.П., С.Г.Т. и Г. Й. Д. владението на реална част с площ от 675 кв. м. от
поземлен имот с ид. № 10135.4501.1323, върху който са
построени незаконните строежи, предмет на Заповед № 166/19.07.2016 г. на Кмета
на район „Владислав Варненчик". След
постановяване на въззивното решение на Варненския
окръжен съд по молба на ищците било образувано изп.
д. № 20177170400018 по описа на частен съдебен изпълнител per.
№ 717 Р.Т.. В срока за доброволно изпълнение по изпълнителното дело въззивникът
освободил поземления имот, като това било констатирано в протокол от 07.04.2017
г. по изпълнителното дело. Заповед № 166/19.07.2016 г. на Кмета на район
„Владислав Варненчик" влязла в сила на
14.06.2017 г. Твърди се, че след освобождаването
на имота въззивникът нямал достъп до него
и поради това не бил в състояние да
изпълни доброволно поканата за доброволно изпълнение на Кмета на Район
„Владислав Варненчик" № РД
16002127ВЛ-016ВЛ/30.06.2017 г.
В съдебно заседание въззивникът се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените
в нея основания. В пледоарията си по съществото на делото сочи, че жалбоподателят
не е осъществил от обективна и субективна страна административното нарушение,
за което е съставен акт и по-късно издадено НП. От събраните по делото
доказателства се установявало, че жалбоподателят е осъден да предаде владението
на недвижим имот на ищците по приложеното гр. дело. Установявало се също, че и ищците били осъдени да заплатят на
жалбоподателя стойността на направените от него подобрения в имота. Образувано
било изп. дело № 18/2017г. по описа на ЧСИ Р.Т. за
изпълнение на решението по иска за собственост. Имало насрочен въвод за 07.04.17г. и на 07.04.17г. ЧСИ посетил имота и е
констатирал, че имота е освободен от длъжника по изп.
дело т.е. от г-н Д.. След тази дата
дворното място било заградено, имало метална врата, която била заключена от собствениците на имота т.е. след
дата 07.04.17г. жалбоподателят нямал достъп до имота. Заповед № 166 от
19.07.16г. влязла в сила след извършения въвод във
владение. В същото време имало образувано изп. дело
от жалбоподателя по настоящото дело срещу собствениците на поземления имот при
ЧСИ Н.Г. за заплащане на присъдените с влязло в сила решение подобрения. Имало
насрочена дата 29.06.17г. от ЧСИ Г. за извършване на опис и оценка на
недвижимия имот, тъй като върху него било насочено принудително изпълнение. На
посочената дата било установено, че имота действително се държи от
собствениците, тъй като съдията изпълнител е посетил имота и длъжниците, които са собственици на поземления имот не са
се явили в имота на посочената дата, но същия имот отново бил ограден, заключен
и е нямало достъп до него. Безспорно било, че след получаване на поканата за
доброволно изпълнение в 14-дневния срок жалбоподателят не е бил в състояние да
изпълни доброволно тази заповед, тъй като същият нямал достъп до имота. На
31.07.17г. жалбоподателя депозирал молба до район Владислав Варненчик,
където посочил, че няма достъп до имота, че собствениците не го допускат до
имота да премахне незаконните строежи. Помолил изрично район Владислав Варненчик да разпореди на собствениците на поземления имот
да осигурят достъп до имота, за да изпълни доброволно разпореждането. Процесуалният
представител твърди, че причината да не бъде допуснат доброволно в имота
жалбоподателя е че са водени устни преговори да оттегли претенциите си срещу
собствениците на имота. Излага аргументи, че собствениците на поземления имот
са собственици на всичко построено в имота по силата на приращението.
С оглед на горното счита, че жалбоподателят не е имал възможност да изпълни
заповедта на Кмета за премахване на тези постройки.
Въззиваемата
страна – Община Варна, чрез своя процесуален представител, ангажира становище
за неоснователност на жалбата. Сочи, че твърденията на жалбоподателя, че нямал достъп
до имота са неправилни и необосновани. Доказвало се, че липсвала воля от страна
на жалбоподателя да изпълни влязлата в законна сила заповед на Кмета на района.
Станало ясно от свидетелските показания в
предходно с.з., че след получаване на поканата за доброволно изпълнение,
Районната администрация не е била уведомена своевременно за това, че
жалбоподателя няма достъп до имота. В с.з. било потвърдено от свид. Т., че жалбоподателят не е поискал да му бъде
позволено да влезе в имота, за да изпълни заповедта.
С оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с проведено административно
производство по реда на чл. 225а от Закон за устройство на територията ЗУТ) Кметът
на район „Владислав Варненчик", Община Варна издал
Заповед №166/19.07.2016 год., с която на въззивника И. Дончев било наредено да
премахне незаконен строеж: „Жилищна постройка", „Външна баня",
„Навес" и „Гараж", находящи се в имот с
идентификатор 10135.4501.1323 по КК и КР на гр. Варна - м-ст
„Ментеше", гр. Варна. Заповедта била обжалвана
от въззивника и след решение на ВАС по адм.дело
№13798/2016г. от 14.06.2017г. влязла в
законна сила на 14.06.2017 год.
Междувременно между въззивника от една страна и свидетелката С.Т., Й.Н.С.,
Д.К.Т., Р.Й.Б., Н.Г.П., А.Г.П. и Г.Й.Д., от друга бил висящ гражданско правен
спор относно собствеността на имот с идентификатор 10135.4501.1323 по КК и КР
на гр. Варна - м-ст „Ментеше",
гр. Варна, в който били изградени процесните
постройки. С решение по гр. д. № 16385/2014 г. на Варненския районен съд- X
състав, потвърдено с Решение №863/27.6.2016г. по въззивно
гр.дело №721/2016г. на Окръжен съд Варна въззивникът бил осъден да предаде на
ищците, сред които и св.Т., владението
на имота. Със същото решение свидетелката С.Т., Й.С., Д.Т., Р.Б., Н.П., А.П. и
Г.Д. били осъдени да заплатят на въззивника подобренията в имота, сред които й
описаните по-горе незаконни строежи.
Във връзка с влязлото в сила съдебно
решение срещу въззивника било образувано изпълнително дело
№20177170400018/2017г. по описа на ЧСИ Р.Т.. Насрещно изпълнително дело във
връзка със същото съдебно решение, по искане на Д., било образувано срещу св.Т.
и Г.Д. в кантората на ЧСИ Н.Г..
Във връзка с изпълнително дело
№20177170400018/2017г. по описа на ЧСИ Р.Т. на 07.04.2017г. в 10.00 часа бил
съставен протокол от ЧСИ Т., с които в присъствието на представители на взискателелите и на длъжника Д., било констатирано, че процесния имот е освободен от Д..
По и.д.№201671604000655 образувано в кантората
на ЧСИ Н.Г. по искане на Д. срещу св.Т. и Г.Д., на 29.06.2017г., в 11.00 ч.,
ЧСИ посетил имота за извършване на опис и оценка на недвижими имущества. Тъй
като достъп до имота не бил осигурен от длъжниците, ЧСИ
съставил протокол, в който описал горните констатации, както и обстоятелството,
че длъжниците са редовно уведомени и не са
присъствали.
На 30.06.2017г. кмета на Район „Вл.Варненчик“ изпратил покана за
доброволно изпълнение per.
№РД16002127ВЛ_016ВЛ/30.06.2017 год., до въззивника, като с тази покана бил
определен 14 (четиринадесет) дневен срок за доброволно изпълнение, считано от
получаването на поканата. Поканата била получена от въззивника с известие за
доставяне №ИД PS 9023 005WGD Р на 01.07.2017 год.
На 18.07.2017г. въззивникът входирал в Район „Вл.Варненчик“ молба заведена под №РД16002/27Вл-016Вл001Вл/18.07.2017г.
като посочил, че във връзка с изпълнението на Заповед №166/19.07.2016 год.
прилага протокол от ЧСИ. Към молбата бил приложен протокол от 29.06.2017г. на
ЧСИ Н.Г..
След изтичане на срока за доброволно
изпълнение служители на районната
администрация извършили проверка, при която констатирали, че Заповед
№166/19.07.2016 год. не е изпълнена в срока за доброволно изпълнение на
заповедта (изтекъл на 15.07.2017 год.),
На 31.07.2017г. въззивникът депозирал до
кмета на Район Вл.Варненчик нова молба, заведена под
вх.№РД17014762Вл/31.07.2017г. с която посочил, че не е в състояние да изпълни
заповедта за премахване на постройките, тъй като от 07.04.2017г. няма достъп до
имота, в който те са изградени. Посочил
още, че собствениците на имота не го допускат в него, за да премахне
постройките. Отправил е молба за осигуряване на достъп до имота. Към молбата си
е приложил и протокол от 07.04.2017г. на ЧСИ Тодорова. На 01.08.2017г. тази
молбата на Д. била резолирана до свидетелката С.М..
При
горните факти, на 16.08.2017г. св.М. съставила
АУАН №07/16.08.2017г., с който спрямо вззивника било
установено и вменен състав на извършено нарушение на ЗУТ, квалифицирано от актосъставителя като такова по чл.232, ал.5, т.1 от ЗУТ.
АУАН бил съставен в присъствието на Д. и
му бил връчен срещу подпис, като той вписал собственоръчно възражение, че на
основание влязло в сила съдебно решение не е собственик на земята и сградите.
В законоустаноения
срок той депозирал и писмени възражения, в които отново посочил, че не е
могъл да изпълни заповедта, тъй като не му е бил осигурен достъп до имота.
Изразил готовност за премахване на строежа и отправил молба за съдействие за
осигуряване на достъп до имота.
Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, приемайки
възражението на въззивника за неоснователно, наказващият
орган издал процесното наказателно
постановление като възприел изцяло както фактическите, така и правните констатациите
съдържащи се в АУАН. На основание чл.239, ал.1, т.6 от ЗУТ във вр.чл.223, ал.1,т.11 наложил на въззивника административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.232, ал.5,
т.1 от ЗУТ.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства,
както и от събраните гласни доказателства –показанията на свидетелите С.М. и
Светлана Тодорова.
За да приеме за безспорно установена
така изложената фактическа обстановка, съдът кредитира показанията
на свидетелите М. и Т., като логични и взаимно допълващи се, както и останалите
писмени материали по делото, които разгледани в соята съвкупност не навеждат на
различни правни изводи.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона
7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- зам.кмет
на Община Варна, оправомощен съгласно Заповед
№4795/25.11.2015г. на Кмета на Община Варна . АУАН също е съставен от
компетентно лице.
АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр
с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на
ВРС, достигна до следните правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1, т.5
от ЗАНН, НП следва да съдържа пълно,
точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават. В АУАН и издаденото въз основа на него НП е записано, че : при извършена
проверка на 24.07.2017 год. е констатирано, че Заповед №166/19.07.2016 год. не е изпълнена в срока за доброволно
изпълнение, (изтекъл на 15.07.2017г.). Както в АУАН, така и в НП
липсват факти, от които може да се сформира извод на коя дата АНО е приел, че е извършено нарушението. Сочи
се само, че срокът на доброволно изпълнение е изтекъл на 15.07.2017г., както и
че на 24.07.2017г. било констатирано, че заповедта не била изпълнена в срока за
доброволно изпълнение. Не е ясно обаче, а и не е посочено на коя дата според
АНО е извършено, респективно довършено
нарушението. На следващо място както в АУАН, така и в НП не е посочено и
място на извършване на нарушението. Това от своя страна нарушава правото на
защита на наказания правен субект да разбере за какво точно нарушение- по
отношение на датата и мястото на
неговото извършване е наказан. Допуснатото процесуално нарушение от АНО по
чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН е съществено, поради това, че е ограничило
жалбоподателя да се защитава относно всички релевантни факти за установяване
извършеното деяние, чрез бездействие,
представлява ли административно нарушение. В горния смисъл е налична
константна практика на Административен съд Варна- например Решение по к.н.а.х.д. №2026/2017 г. по
описа на съда.
Освен горното с НП въззивникът е
санкциониран за това, че не е изпълнил Заповед
№166/19.07.2016 год на Кмета на Район „Вл.Варненчик", Община Варна,
да премахне в срока на доброволно изпълнение на заповедта (изтекъл
на 15.07.2017г.) незаконен строеж. Съобразно разпоредбата на чл. 42, т. 3 и 4 и
чл. 57, ал. 5 от ЗАНН в АУАН и НП трябва да се съдържа подробно описание на
извършеното нарушение. Видно от съдържанието на процесната
заповед, тя съдържа нареждане /без да е посочено конкретно до кого/ да бъде
премахнат незаконен строеж. Със същата заповед е даден 14-дневен срок до въззиввника Д. за нейното доброволно изпълнение. От
фактическото обвинение в АУАН и НП не става ясно за какво точно нарушение е
санкциониран въззивникът- дали затова, че не е изпълнил заповедта, в частност не е премахнал незаконния строеж или
за това, че не го е сторил в срокът за доброволно изпълнение, каквото нарушение
няма предвидено в ЗУТ. Въззивникът е санкциониран за
нарушение на чл. 232, ал.5, т. 1 от ЗУТ, която правна норма предвижда налагане
на административно наказание „глоба“ от 1 000 до 5 000 лв., за лице, което не
изпълни писмено нареждане на контролен орган, издадено в рамките на неговата
компетентност или на лицето, упражняващо строителен надзор, да спре, да
премахне, да възстанови или да поправи строежи или части от строеж. Тази
санкционна разпоредба е съответна на неизпълнението на влязлата в сила заповед
за премахване на незаконен строеж, а не за премахване на такъв строеж в срока
за доброволно изпълнение. Тези констатирани неясноти в НП съставляват
съществено процесуално нарушение, отново грубо нарушава правото на защита на
обвиненото лице, да разбере в какво точно е обвинено, и съставлява
самостоятелно основание за отмяна на НП.
И накрая съдът намира, че макар формално
от обективна страна да е налице неизпълнение на процесната
заповед, АНО не е съобразил и не е изследвал причините за нейното неизпълнение.
Въпреки, че по преписката въззивникът е ангажирал доказателства за
отстраняването му от имота на основание на влязло в сила решение, въпреки че е
търсил съдействие на районната администрация за изпълнението на заповедта и е
посочил конкретно /посредством входирани молби с
приложени доказателства/ причината за неизпълнението на заповедта, АНО не
провел разследване, не е потърсил и снел сведения от собствениците на имота, а
се е задоволил единствено с изискване на становище от юрисконсулт при
кметството. Следва да се посочи, че административно наказателната отговорност е
лична, доколкото в случая е ангажирана спрямо конкретно физическо лице, и
следователно за реализирането й следва да бъдат събрани доказателства и за субективната
страна на нарушението т.е. за съзнателно неизпълнение на процесната
заповед. В Случая от доказателствата по делото е видно, че още на 07.04.2017г.,
далеч преди влизане в сила на заповедта, Д. е предал владението на имота, в
който се намират процесните постройки. В последствие
още преди връчване на поканата за доброволно изпълнение, на 29.06.2017г. при
реализиране на принудително изпълнение спрямо ищците по гражданското дело
водено за имота, в частност св.Т. и Г.Д., е установено, че последните не са
осигурили достъп до имота въпреки, че са били редовно уведомени за насроченото
принудително изпълнение. В хода на делото бе установено, че ключ за имота има
единствено свидетелката Т.. Същата пред настоящия съдебен състав заяви, че
ѝ е известно, че е воден разговор с въззивника за осигуряването на достъп
до имота за премахване на незаконните постройки при условие, че той оттегли
претенцията си по образуваното изпълнително дело. Тя посочи, че процесните
постройки не са подобрения в имота, както прочие е постановил ВОС със своя
съдебен акт, а са тежест за него и желае да бъдат премахнати. Нормално е
свидетелката да ги възприема като тежест за имота при положение, че е осъдена
да заплати тяхната стойност на Д.. Така или иначе въззивникът няма как
самоволно да влезе в имота, от който е
отстранен и да премахне строежите, тъй като това би означавало да извърши
престъпление, наказуемо по НК. Именно за това, компетентната районна
администрация, при положение, че е била сезирана, е следвало да осъществи
контакт между двете страни, очевидно с влошени отношения предвид споровете за
имота, да установи какво е действителното положение и да съдейства за
изпълнение на заповедта. В противовес на горното и при неизяснени
обстоятелства, вместо да проведе разследване каквито са изискванията на ЗАНН,
АНО е издал процесното НП. Следва да се посочи, че
реализирането на адм.наказателната отговорност не е
самоцел на закона, а тя следва да бъде ангажирана при безспорно доказано
нарушение, както от обективна, така и от субективна страна. Такива
доказателства по преписката не са ангажирани. В хода на съдебното производство
също не бяха ангажирани такива доказателства от въззиваеата
стана, а доказването на нарушението е изцяло в тежест на АНО, който трябва да
докаже не само извършване на нарушението от обективна страна, а и неговата
субективна съставомерност.
По изложените съображения, съдът намира,
че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№СК-553-ВП/13.10.2017г. на Зам.кмета на Община Варна, с което на основание
чл.239, ал.1, т.6 от ЗУТ във вр.чл.223, ал.1,т.11 от ЗУТ на И.Д.Д.,
ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, за
нарушение на чл.232, ал.5, т.1 от ЗУТ.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: