Р Е Ш Е Н И Е
№ 260011
гр.Свищов, 25.09.2020г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 13.08.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Таня Луканова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №399 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по предявен иск с правно основание 143, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Л.С.И. твърди, че през
2006 г. работела във фирма ****, като фирмата се намирала на територията на
завод ****АД. Ответницата И.А.А. била нейна колежка и
по него време била омъжена. Имала проблем със забременяването, като започнала
да прави медицински процедури за забременяване. Били й необходими финансови
средства за осъществяване на процедурите като възнамерявала да тегли заем и
помолила ищцата да й стана поръчител по този заем. Ищцата се съгласила и на
21.12.2006 г. ответницата сключила Договор за кредит за текущо потребление с
„БАНКА ДСК“ ЕАД, клон гр. Русе. Банката й отпуснала кредит в размер на сумата
от 4 800 лева. Договорът бил обезпечен с поръчителство и ищцата била единствен
поръчител. Твърди, че през пролетта на 2007 г. ответницата напуснала фирмата и
заминала за ****. Твърди, че в края на лятото или есента, на същата година от
банката й се обадили и й казали, че кредита не се обслужва от ответницата и я
помолили да се опита да се свържа с нея, за да й каже да си плаща заема. Ищцата
твърди, че се свързала с ответницата, но последната казала, че не си била
знаела сметката, по която да плащала месечните вноски, поради което ищцата и я
изпратила, като CMC. След това никой повече не й се е обаждал, докато през 2010
г. не й бил наложен запор на заплатата, поради това, че ответницата не е
обслужвала кредита.
След като и бил наложен запор
върху заплатата, ищцата изплатила целия остатък от кредита на ответницата, по
сметката на съдебния изпълнител. Остатъкът възлизал общо на сумата от 6 350,11
лева. В тази сума влизали следните плащания:
-
3 799.99 лева неизплатена главница по договор за банков кредит за текущо
потребление от 21.12.2006 г.;
-
законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2010 г. до изплащане на
вземането;
-
просрочени лихви за периода от 18.12.2009 г. до 22.06.2010 г., в размер на
548.39 лева;
-
сумата от 86.97 лева разноски по делото, заведено срещу ответницата;
-
270.00 лева юрисконсултско възнаграждение, както и
-
съдебно-изпънителните такси, които възлизат общо на 1
644.76 лева.
След като изплатила всички тези
суми на частния съдебен изпълнител И.Х., от гр. Русе, ищцата не се била
свързвала с ответницата, за да й кажа, че е изпълнила това нейно задължение,
защото била загубила всякакви нейни координати.
След изпълнение на задължението
ми, по така образуваното изпълнително дело, ЧСИ Х. й дал всички необходими
документи, като това станало на 22.01.2020 г. Тогава разбрала, че ответницата
живее в гр. Свищов. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответницата да заплати на ищцата сумата
от общо от 6 350.11 /шест хиляди и триста и петдесет лева и единадесет
стотинки/ лева, представляваща изплатени от нея задължения по Договор за кредит
за текущо потребление от 21.12.2006 г., сключен с „БАНКА ДСК“ ЕАД, клон гр.
Русе и съдебно изпълнителни такси по заведеното срещу нея изпълнително дело при
ЧСИ И.Х. гр. Русе, представляващи следните суми:
-
3 799.99 лева неизплатена главница по договор за банков кредит за текущо
потребление от 21.12.2006 г.;
-
законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2010 г. до изплащане на
вземането;
-
просрочени лихви за периода от 18.12.2009 г. до 22.06.2010 г., в размер на
548.39 лева;
-
сумата от 86.97 лева разноски по делото, заведено срещу ответницата,
-
270.00 лева юрисконсултско възнаграждение, както и
-
съдебно-изпънителните такси, които възлизат общо на 1
644.76 лева. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е
постъпил отговор от ответника по иска.
В съдебно заседание ищцата
редовно призована не се явява, представлява се от адв.
Б. от РАК. Поддържа исковата молба, като моли съда да постанови неприсъствено
решение, т.к. са налице процесуалните предпоставки за това.
В съдебно заседание ответника не
се явява, и не взема становище по иска.
Съгласно чл.239 от ГПК съдът се
произнася с неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно
заседание и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, или е вероятно
неоснователен с оглед депозираните възражения и подкрепящите ги доказателства.
В настоящия случай съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното от
процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира, че
са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответницата по следните съображения: С разпореждане
на съда от 13.05.2020г., постановено по реда на чл. 131 ГПК на ответника са
указани последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и
неявяването му в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. След изтичане на едномесечния срок за
отговор такъв не е постъпил, не е
направено искане делото да се гледа в отсъствие ответника. В съдебно
заседание ответника не се яви, въпреки редовното му призоваване, не е представил и доказателства за уважителни
причини за неявяването си, както и не е направил искане да се гледа делото в
негово отсъствие.
Съдът намира, че налице е и
втората кумулативна предпоставка - искът е вероятно основателен. Представените
в подкрепа на твърденията на ищеца писмени доказателства, обосноват, извода, че
правото, претендирано с иска вероятно съществува. В
този смисъл, макар по делото да не са представени доказателства от които да е
видно, че ищцата е уведомила ответницата за предявения срещу нея иск, съдебната
практика (Решение № 114 от 21.03.2011 г. по гр. д. № 1143/2010 г., г. к., ІV г. о. на ВКС) приема, че при липса на възражения от страна на
ответника, предвидени в ал. 2 на чл. 143 ЗЗД - че длъжникът е платил или че има
възражения, каквито би могъл да направи пред кредитора, уведомяването от
поръчителя на длъжника за отправено от него искане от страна на банката за
плащане, както и за самото плащане, не са подлежащи на установяване от
поръчителя предпоставки за уважаването на иска. Твърдението, че претендираната
сума не е изплатена от ответника, също е вероятно основателно, както с оглед
липсата на представени доказателства от ответника за заплащане или друг вид
погасяване на задълженията, така и поради това, че доказателствената
тежест за това обстоятелство е върху ответника, който не е предприел никакви
процесуални действия за опровергаване на това твърдение.
С оглед изложеното и поради
факта, че при неприсъствено решение съдът не се мотивира по същество, тъй като
са налице предпоставките по чл.239 ал.1 от ГПК,
съдът следва да постанови
неприсъствено решение, като искът бъде уважен в предявения размер.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
и в съответствие с направеното от ищцата искане, в нейна полза следва да се
присъдят и разноски по делото, в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение
и 254 лв. за държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание
чл.143 от ЗЗД И.А.А., ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на Л.С.И. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от общо от 6 350.11
/шест хиляди и триста и петдесет лева и единадесет стотинки/ лева,
представляваща изплатени от нея задължения по Договор за кредит за текущо
потребление от 21.12.2006 г., сключен с „БАНКА ДСК“ ЕАД, клон гр. Русе и
съдебно изпълнителни такси по заведеното срещу нея изпълнително дело при ЧСИ И.Х.
гр. Русе, представляващи следните суми:
- 3 799,99 лева неизплатена главница
по договор за банков кредит за текущо потребление от 21.12.2006 г.;
- законната лихва върху главницата,
считано от 23.06.2010 г. до изплащане на вземането;
- просрочени лихви за периода от
18.12.2009 г. до 22.06.2010 г., в размер на 548,39 лева;
- сумата от 86,97 лева разноски по делото,
заведено срещу ответницата,
- 270.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, както и
- съдебно-изпънителните
такси, които възлизат общо на 1 644,76 лева.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК И.А.А., ЕГН **********, с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на Л.С.И. с ЕГН **********, с адрес *** СУМАТА от общо 854 лева (осемстотин
петдесет и четири лева) – представляваща направени направените по делото
разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение и 254 лв. за държавна
такса.
Решението не подлежи
на обжалване на основание чл.239,ал.4 от ГПК.
Препис от решението
да бъде връчен на страните, като на ответника се укаже, че при наличието на
основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: