Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.09.2020 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 15826 по описа за
2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 314722 от 16.01.2018 г. постановено
по гр.дело № 60468/2016 г. на СРС, ІІ Г.О., 77 състав, е осъдено „А.Л“ ЕАД, ***,
с ЕИК ***********, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.79,
ал.1, вр. чл.266 и чл.86 ЗЗД да заплати на „ ДЖИ И ЕМ
И.“ ООД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, сумата от 511,45 лв.-
лихва за забавено плащане по фактура №
**********/23.05.2015 г. върху главница в размер на 3571,20 лв. за периода
30.05.2015 г.- 26.10.2016 г.; сумата от 3339,20 лв., представляваща неплатена
част от възнаграждение по договор за
монтаж на дървена дограма от 30.09.2015
г. по фактура № **********/ 30.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано
от предявяване на иска- 27.10.2016 г. до плащането, и сумата от 619,03 лв.-
лихва за забава плащането по фактура № **********/30.09.2015 г. върху главница
от 5768 за периода 07.10.2015 г.- 26.10.2016 г., както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК- сумата от 1697,81 лв.- направените съдебно- деловодни разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
С решението на съда са отхвърлени предявените искове по чл.86 ЗЗД над
уважените размери до предявените от 513,44 лв.- лихва за забавено плащане по
фактура № **********/23.05.2015 г. върху главница в размер на 3571,20 лв. за
периода 30.05.2015 г.- 27.10.2016 г. и от 620,63 лв.- лихва за забава плащането
по фактура № **********/ 30.09.2015 г., върху главница от 5768 лв. за периода
07.10.2015 г.-27.10.2016 г. С решението на съда е прекратено на основание
чл.232 ГПК, поради оттегляне на иска, производството по делото в частта му по
иска за сумата от 3571,20 лв., представляваща възнаграждение по договор за
изработка и монтаж на „ черни каси“ от 21.04.2015 г. по фактура №
**********/23.05.2015 г.
Срещу
решението на СРС, 77 с-в е постъпила въззивна жалба от „А.Л“ ЕАД, ***, представлявано от изпълнителния директор
Т.Т., с искане
същото да бъде отменено, в частта в която са уважени предявените обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, и вместо това да бъде постановено друго, с което същите да бъдат
отхвърлени изцяло. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
като постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните
разпоредби на закона. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна-
ищец „ Д.И Е.И.“
ООД, гр.София, чрез пълномощника си адв.М.А. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като
неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното
решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предвид възприемането
на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно,
като на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за
основателност на предявените от ищеца „Д.И Е.И.“ ООД,
гр.София срещу
ответника „А.Л“ ЕАД, ***, обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумите,
за които са уважени.
При правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал
решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Фактическите
и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Противно на
изложеното във въззивната жалба изводите на съда са
обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите
в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Неоснователен е изложеният във въззивната жалба довод, че при постановяване на съдебното
решение съдът е допуснал процесуални нарушения. Съдът приема, че доводите в
жалбата за допуснати процесуални нарушения от СРС са без значение към
законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната
инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно- отменителна,
поради което ирелевантни са процесуални нарушения,
които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Процесуалните нарушения могат да бъдат само основание за събиране на нови
доказателства от въззивния съд, но във въззивната жалба не са направени никакви доказателствени искания. Съдът приема, че доводите изложени
в жалбата за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния
съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от страната
доказателства пред въззивната инстанция, в случай на
направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК, но в случая
такова искане не е направено. С оглед на което доводите на ищеца за допуснати
процесуални нарушения от СРС, изложени в
депозираната от него въззивна жалба се явяват неоснователни.
Съвкупната преценка
на събраните по делото
доказателства- двустранно подписани от законните представители на страните по делото
протоколи за изпълнени СМР и заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, обосновава извод,
че ищецът „Д.И Е.И.“ ООД, гр.София, като
изпълнител е изпълнил изцяло
предмета на сключените с
ответника договор за изработка и монтаж на „черни“ каси от 21.04.2015 г. и
договор за монтаж на дървена дограма от 30.09.2015 г.,
респективно е изпълнил задължението си по процесните
два договора,
за което му се дължи възнаграждение от страна на ответника, като възложител. В приетите, като доказателства по делото
двустранно
подписани протокол от 19.05.2015 г. за извършен монтаж на „ черни каси“,
описани подробно в приложение 1 към договор от 21.04.2015 г. и протокол от 25.02.2016
г. за извършен монтаж на дограма по договор от 30.09.2015 г. не са отразени забележки
относно качеството на изпълнената работа, нито отклонения
от поръчката или възражения за недостатъци. Подписването на представените по делото протоколи от представител на ответника ,, А.Л ”- ЕАД,
гр.София, представлява извънсъдебно признание на удостоверените
с тях обстоятелства- действително извършване на възложените дейности, съобразно уговореното и размера на дължимото за
тях възнаграждение. Двустранно подписаните от законните
представители на страните по делото, протоколи за изпълнени СМР по процесните договори сключени между страните, обосновават извод на въззивния съд,
че уговорената между страните работа е била извършена
от ищеца- изпълнител по договора,
и че ответникът- възложител е приел същата без възражения.
Допълнителен аргумент в подкрепа на този
извод е и обстоятелството, че издадените от ищеца фактури № 291/
23.05.2015 г. и № 312/ 30.09.2015 г. за вземанията му
по процесните два договора за изработка са осчетоводени в счетоводството на
ответника. След издаването на процесните фактури в
счетоводството на ответника са отразени три плащания- на 05.10.2015 г., на
06.10.2015 г. и на 01.12.2016 г., като плащанията не били отнесени по конкретни фактури, а като намаление по
задълженията към ищеца. Установява се, с оглед заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно- счетоводна експертиза, че след приспадане на платените
суми от ответника, неплатените суми по процесните два
договора и по издадените от ищеца фактури са в размер на сумата от 3339,20 лв. Приемане на
извършената работа по смисъла на
чл.264,
ал.1 от ЗЗД е налице, както когато
възложителят е направил изрично изявление, че счита изработеното
за съобразено с договора, така и когато това одобрение
е изразено с конклудентни действия. В трайната
си практика, обективирана в решение № 138/ 17.10.2011 г. по т.дело №
728/ 2010 г. на II т.о. и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.дело
№ 593/ 2009 г. на II т.о. и др., постановени
по реда на
чл.290
от ГПК, ВКС приема, че ако възложителят
или негов представител е подписал издадена от изпълнителя
фактура за изпълнените работи по договора между
страните или фактурата е отразена в счетоводните регистри на търговското дружество-възложител, се налага извод, че
е налице приемане от възложителя на фактически изпълнените
работи, дори и ако не е подписан
двустранен приемо-предавателен
протокол за извършената работа. От друга страна,
само по себе си, отразяването на фактурите в счетоводството на ответното
дружество представлява недвусмислено признание на задължението и доказва
неговото съществуване. В конкретния случай по делото е безспорно
установено от заключението на вещото лице по
приетата съдебно счетоводна експертиза, че издадените
от ищеца фактури са осчетоводени в
счетоводството на ответника, т.е. дори и по
делото да не бяха представени
процесните двустранно подписани протоколи за извършената работа, налице е приемане на работата
с конклудентни действия, поради което възложителят
дължи възнаграждение на изпълнителя. Извършените от ответника последващи
правни и фактически действия във връзка
с издадените фактури - надлежното им осчетоводяване
в
счетоводството на ответника, представлява извънсъдебно признание за наличие
на задължение към ищеца, произтичащо
от обективираните във фактурите изпълнени
работи/СМР/и доказва съществуването
на това задължение.
/в този смисъл е установената практика на ВКС, изразена с решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ
Т. О., решение
№ 42 от 19.04.2010 г. по т.дело № 593/ 2009 г., Т.О., ІІ т.о. на
ВКС, № 46 от 27.03.2009 г. по
т.дело
№ 454/2008 г., на ВКС, II Т.О., № 109 от 07.09.2011 г. по т.дело № 465/2010 г. на ВКС, II т.о. и др./. По делото
не се спори,
че е налице частично плащане на част от
дължимото възнаграждение по процесните два договора за изработка,
на които ищецът основава вземането си, като непогасената част от възнаграждението
възлиза в размер на
сумата от 3339,20
лв. По изложените
съображения искът с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД за сумата от 3339, 20 лв. се явява изцяло
основателен и доказан, и като такъв правилно е бил
уважен от първоинстанционния съд. Основателни и доказани се явяват, и предявените от ищеца
искове
по чл.86, ал.1 от ЗЗД, до размер на сумата от 511,45
лв. и до размер на сумата от 619,03 лв., като в тази част
липсват конкретни доводи в жалбата, поради което
и предвид разпоредбата на чл.272
от ГПК решението и в тази част следва
да бъде потвърдено.
С оглед
на изложеното и поради съвпадане на приетите от двете инстанции правни изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
По разноските в производството:
При този изход на спора на въззивника- ответник не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, въззивникът- ответник следва да бъде осъден, да заплати на въззиваемата страна- ищец сумата от 600 лева – уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция по договор за правна защита и съдействие от 25.06.2018 год.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 314722 от 16.01.2018 г. постановено по гр.дело № 60468/2016 г. на СРС, ІІ Г.О., 77 състав, в обжалваната
част.
ОСЪЖДА
„А.Л“ ЕАД, ***,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на „Д.И Е.И.“
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/,
представляваща направените пред въззивната инстанция
разноски /адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг.
на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.