№ 3003
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110165040 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 21.03.2021 г., подадена от Т.
О. С. ЕГН ********** с предявени срещу „......“ АД ЕИК ................... обективно
кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца на
основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД сумата в размер от 10 000 лв., представляваща платена
без основание сума за периода 15.11.2016 г. до 15.11.2021 г. по договор за ипотечен
кредит №41/25.08.2006 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 100 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 15.11.2016 г. до 15.11.2021 г.
Ищецът твърди, че на 25.08.2006 г. между „............. АД /понастоящем „......“ АД/,
Т. О. С. /кредитополучател/ и Д......... Н. С.а /солидарен длъжник/ е сключен договор за
ипотечен кредит №41/25.08.2006 г., по силата на който ответникът предоставил на
ищеца ипотечен кредит в размер на 35 000 швейцарски франка, който следвало да бъде
погасяван на 240 месечни погасителни вноски за периода от 05.09.2006 г. до 05.08.2026
г. във валутата, в която бил отпуснат кредита. Твърди, че при подписване на договора в
банката не му били разяснени разбираемо и подробно евентуалните рискове от
изтегляне на кредит в тази валута, а същевременно възнагражденията, които получавал
били в български лева, което значително утежнило погасяването на кредита и довело
до реална загуба за него и семейството му, непланирани при подписване на договора за
кредит. Сочи, че клаузите на чл.10 ал.8 и ал.9 от договора били на основание чл. 26, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 143, вр. чл. 146 ЗЗП неравноправни и като такива нищожни. Поддържа, че
сключване на договор с ясно изразен елемент на риск между банка и потребител, който
поначало е непрофесионалист влиза в противоречие с принципа на добросъвестност.
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с
който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Поддържа, че клаузите в
договора не са неясни и неразбираеми, а са съставени на общоупотребимия български
1
език и не съдържат сложна терминология или двусмислени и неточни изрази. Твърди,
че валутният риск бил разяснен на ищеца и солидарния длъжник. Кредитоискателят
преценил, че следва да изтегли кредита във валута. Процесните клаузи били
договорени индивидуално с ищеца, което се установявало и от липсата на искане от
негова страна да бъдат премахнати или променени определени клаузи от договора.
Съгласието на кредитоискателя се материализирало с подписването на договора.
Процесният кредит е отпуснат в швейцарски франкове, усвоен в същата валута и
погасяван в швейцарски франкове, поради което и липсвало превалутиране на кредита
по смисъла на договора. При условията на евентуалност релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимите към спора правни норми, за да се произнесе по
същество на предявения иск, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
За уважаване на същия ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване реално плащане в полза на ответника на посочената в исковата молба сума
при начална липса на основание; обедняване на ищеца за сметка на обогатяването на
ответника, наличие на причинна връзка между тях, както и всяка от претенциите си по
размер.
Ответникът следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си
възражения, че процесните клаузи от договора са индивидуално уговорени или не
нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави,
респ. че е налице основание за задържане на получената сума, а при установяването на
фактическия състав на вземанията следва да установи, че е погасил задълженията си.
Между страните не се спори и от представените по делото доказателства се
установява, че по силата на договор за ипотечен кредит №41/25.08.2006 г., сключен
между „......”АД, чийто правоприемник е ответникът, на ищеца Т. О. С. в качеството
му на кредитополучател и Д......... Н. С.а /солидарен длъжник/ е бил предоставен
кредит в размер на 35000 шв. франка за финансиране на подобрения по недвижим имот
и лични нужди. В договора е уговорено, че кредитът се погасява на 240 равни месечни
вноски, включващи главница плюс лихва, дължими на пето календарно число от всеки
месец от срока на действие на договора, като първата вноска е дължима на 05.09.2006
г., а последната – на 05.08.2026 г. Уговорен е размерът на лихвата и размерът на
наказателната лихва при просрочие. По делото са представени Общи бизнес условия на
„......“ АД, както и копие от кредитното досие на Т. О. С..
Съгласно чл.8 от процесния договор за ипотечен кредит при ползване или
погасяване на кредита във валута, различна от тази, посочена в договора, за
арбитражиране се прилагат съответните курсове на Банката за деня.
Според атакуваната клауза на чл.10 ал.8 от договора, като превалутиране по
смисъла на същия се определя промяната на валутата, в която се изчислява стойността
на задължението, при което следва да се приложи действащия лихвен процент на
банката, съгласно лихвения бюлетин за физически лица на новата валута за
изчисляване на лихвата по задължението.
Клаузата на чл. 10, ал. 9 от процесния договор гласи: „Кредитополучателят и
солидарният длъжник декларират, че са запознати с обстоятелството, че промяната на
фиксинга на БНБ за швейцарски франкове към български лева или евро (валутен риск),
2
както и превалутирането по смисъла на договора за кредит може да има за последица
повишаване на месечните погасителни вноски по кредита при издължаването му в
български лева, в резултат на приложен по-висок лихвен процент, съгласно
действащите лихви по Лихвения бюлетин на Банката за физически лица. В тази връзка
напълно приемат да носят за своя сметка валутния и лихвения риск, свързан с
промяната на фиксинга на БНБ или превалутирането, както и се съгласяват да поемат
всички евентуални вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяна
на валутните курсове и лихвите след превалутиране на кредита.“
Прието е заключение на допуснатата по делото съдебно – счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено, от което се
установява, че за процесния период от 15.11.2016 г. до 15.11.2021 г. изчисленият
размер на дължимите месечни вноски и годишни такси на управление е 15412,03
шв.франка, като същият включва 9661,86 шв.франка за главница, 5518,14 шв. франка
за лихва и 232,03 шв. франка за годишни такси за управление, като вещото лице е
съобразило уговорения в чл.9 от договора годишен лихвен процент от 6,24 %. Според
заключението на вещото лице, констатираните плащания за исковия период от ищеца
са в размер на 16471,49 шв. франка, или с 1059,46 шв. франка заплатени повече, като
вещото лице уточнява, че констатираната разлика се дължи на едностранно увеличение
на договорния лихвен процент по възнаградителната лихва.
Договорът за банков кредит е търговска сделка от категорията банкови сделки,
имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на
кредитни институции, по смисъла на пар. 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, обн. в ДВ, бр. 99 от
09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г. Като такъв вид търговска сделка за предоставяне
на финансова услуга, той попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143 -
146 ЗЗП /по арг. от чл. 144 ЗЗП, уреждащ изключенията, при които е неприложимо
правилото за приемане за неравноправна клауза в договор, сключен с потребител/.
Процесният договор за банков ипотечен кредит е сключен на 25.08.2006 г., по време на
действието на горепосочения ЗЗП в редакцията му, публикувана в ДВ бр. 53 от
30.06.2006 г., приложима към процесното правоотношение.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната
правна норма, измежду които: т. 9 - при налагане на потребителя приемането на
клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора; т. 10 - при предвидена възможност на търговеца да променя едностранно
условията по договора въз основа на непредвидено в него основание; т. 11 - при
възможност за търговеца да променя едностранно без основание характеристиките на
стоката или услугата и т.18. поставя други подобни условия.
Макар на банката да е разрешено принципно и същата да има право да извършва
сделки с чуждестранна валута, съгласно чл. 1, ал. 2, т. 2 и т. 11 б. "б" от ЗБ /отм./;,
договорът за банков кредит в чуждестранна валута не представлява договор за покупка
или продажба на чужда валута, пътнически чекове или международни парични
преводи в чужда валута. Договорът за кредит не е ценна книга, нито е сделка с
финансови инструменти /така и решение № 95/13.09.3016 г. по т. д. № 240/2015 г. на
ВКС, II ТО/. На фона на горното съдът намира, съобразявайки изложеното до тук, че
клаузата на чл. 8 от договора според която при ползване или погасяване на кредита във
валута, различна от тази по договора, за арбитражиране се прилагат съответните
3
курсове на банката за деня е неравноправна, съответно-нищожна. Предвидената в чл.
10, ал. 4 от договора възможност за кредитополучателя да поиска превалутиране на
предоставения кредит в швейцарски франкове съответно в български лева или евро не
защитава в достатъчна степен правата му на потребител, тъй като предвижда
дължимостта на комисионна и обвързаността с валутен курс, едностранно определен
от банката. Отделно от това потребителят не е защитен от тази клауза, тъй като
упражняването на правото на превалутиране е предпоставено от съгласието на банката,
която има противоположни на кредотополучателя икономически интереси и би се
съгласила на превалутиране единствено при неизгоден за кредитополучателя валутен
курс /така и решение № 384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на II ТО на ВКС/.
Видно от чл. 10, ал. 9 от договора за кредит кредитополучателят декларира, че е
запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на фиксинга на БНБ за
швейцарски франк към българския лев или евро, както и превалутирането по смисъла
на чл. 10, ал. 9 от договора, може да има за последица повишаване размера на
дължимите погасителни вноски по кредита, при издължаването му в български лева в
резултат на по-висок лихвен процент, съгласно действащите лихви по Лихвения
бюлетин на Банката, като напълно приема да носи за своя сметка валутния и лихвения
риск, свързан с такива промени на фиксинга на БНБ или превалутирането, както и се
съгласява на поеме всички евентуални вреди, произтичащи от промяната на валутните
курсове и лихвите след превалутирането. Според чл. 10, ал. 10 от договора
потребителят е декларирал, че разбира икономическия смисъл и правните последици
на клаузите на договора и е съгласен с настъпването им. По силата на цитирания текст
на чл. 10, ал. 6 от договора кредитополучателят се съгласява Банката служебно да
превалутира погасителните вноски по търговския курс на банката към датата на
превалутирането. Доколкото не е установено кредитополучателят да получава дохода
си във валутата по договора, може обосновано да се заключи, че погасяването на
задълженията за месечните вноски ще се извършва в местната валута – лева. Ясно е, че
когато изпълнението по договора предвижда необходимост от превалутиране на
постъпленията по анюитетите, се поставя въпросът за ефекта от разликите във
валутните курсове върху изпълнението и разпределението между страните на
последиците от неблагоприятните промени. В подобна хипотеза, приложението на
потребителската защита, регламентирана в Директива 93/13/ ЕИО на Съвета от 5 април
1993 г. и националния ни закон, изисква потребителят да е добре и детайлно
осведомен, че със сключването на договора за кредит в чуждестранна валута, той се
излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде
икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава
доходите си. В този аспект, от банковата институция се изисква да предостави на
потребителя цялата относима информация, позволяваща му да прецени
икономическите последици от клаузата за превалутиране върху финансовите му
задължения. В това производство от ответника не са ангажирани доказателства, че
сочените уговорки по кредитното съглашение са били индивидуално уговорени, като
потребителят е имал възможност да изрази становище или да повлияе на тяхното
съдържание. Прехвърлянето изцяло на риска от намаляване на потребителската
стойност е неравноправно, доколкото това намаляване реално не накърнява правата на
банката.
При извършената служебно справка в официалния регистър на БНБ за курсове на
българския лев към отделни чуждестранни валути и цена на златото, валидни за
25.08.2006 г. – датата на усвояване на кредита, се установява, че фиксингът на лева
към швейцарския франк възлиза на 1.23716, респ. дължимите според посоченото от
4
вещото лице по ССчЕ от ищеца суми за исковия период възлизат на 19 727,40 лв.
/равностойността на 15412,03 шв.франка при фиксинга на БНБ към датата на
сключване на договора, изчислена по реда на чл.162 ГПК от съда/, а при отчитане на
фиксинга на лева към швейцарския франк към 15.11.2021 г. от 1.85686 пункта,
дължимите от ищеца суми възлизат на 28 666,38 лв. Не се спори и от заключението на
вещото лице се установява, че за исковия период ищецът е заплатил сумата в размер на
16471,49 шв. франка, равняващи се на 30 472,27 лв. при съотношение от 1.85 пункта на
лева към швейцарския франк за 15.11.2021 г., респ. надвнесената от ищеца сума
възлиза на 10744,87 лв. На фона на горното, съдът намира, че предявеният осъдителен
иск е изцяло основателен, като главницата следва да се присъди ведно със законната
лихва върху нея от 15.11.2021 г. – датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане.
В срока по чл.131 ГПК ответникът своевременно е възразил за изтекла
погасителна давност за вземанията, което съдът следва да разгледа при определяне на
крайния размер на дължимата сума по предявения главен иск.
Съгласно приетото в съдебната практика, погасителната давност и изискуемостта
на задължението за връщане на благото по чл. 55, ал. 1, предл. 1 настъпват от
получаване на имущественото благо. Съгласно т.7 ППВС № 1/79 г., вземанията,
произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1
ЗЗД, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД, поради което
и възражението е неоснователно, доколкото с депозиране на исковата молба на
15.11.2021 г. давността за вземанията за периода с начална дата 15.11.2016 г. е
прекъсната.
По иска по чл. 86 ал.1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага
установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата
на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да
изпълни. Между страните не се спори и от представената по делото покана за
доброволно изпълнение се установява, че същата е връчена на ответника на 09.09.2021
г., поради което и искът е изцяло основателен за периода от 09.09.2021 г. до 15.11.2021
г. и за претендираната сума от 100 лв., при съобразяване изчисленият от съда по- висок
размер от 188,89 лева по реда на чл.162 ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор.
По разноските:
При този изход на спора пред настоящата инстанция право на разноски се
поражда за ищеца.
С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1750
лв. за платена държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „......“ АД ЕИК ................... съдебен адрес гр........... ....., офис №6 ДА
ЗАПЛАТИ на Т. О. С. ЕГН **********, съдебен адрес гр....... на основание чл. 55, ал.
5
1, пр. първо ЗЗД сумата в размер от 10 000 лева, представляваща недължимо платени
при начална липса на основание суми по анюитетни вноски за периода 15.11.2016 г. до
15.11.2021 г. по договор за ипотечен кредит №41/25.08.2006 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозирането на исковата молба в съда /15.11.2022 г./ до
окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата в размер на
100 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 09.09.2021 г. до 15.11.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „......“ АД ЕИК ................... ДА
ЗАПЛАТИ на Т. О. С. ЕГН ********** сумата от 1750 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6