Р
Е Ш Е
Н И Е
№455
19.12.2023 г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Ива Атанасова
и с
участието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Г.Динкова административно дело № 84
по описа за 2023г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 145 и сл.
от АПК вр. чл. 20, ал.
4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето
(ППЗЗДет).
Образувано е по жалба от А.К.М. с адрес: ***, срещу Заповед
за ползване на социални услуги № ЗД/Д-СТ-007 от 20.01.2023г., издадена от
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ - Стара Загора. Твърди се, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на
процесуалните правила, при неправилно приложение на закона и в несъответствие с
неговата цел. Според жалбоподателката оспореният акт е немотивиран и изцяло
бланкетен, като не са налице фактически и правни основания за неговото
издаване. Направено е оплакване, че в продължение на две години малолетното й
дете Б. е било подложено на изключителен стрес от служителите на ДСП – Стара
Загора по време на осъществяваните срещи с тях. При всяко посещение в ОЗД –
Стара Загора и ЦОП – Стара Загора, детето получавало силно главоболие,
припадъци и тикове с очите. По тези причини и в изпълнение на препоръки, дадени
й от психолози, е отказала с детето й да продължава да се работи от служителите
на ДСП – Стара Загора, както и да ползва социални услуги. Сочи, че бащата на
сина й до момента не е намерил адекватен подход да провокира спонтанно желание
у детето да прекарват повече време заедно, а точно обратното – с нервните си
изблици и със заканите за водене на съдебни дела, допълнително го отчуждавал от
себе си. Заявява, че към момента категорично отказва да ползва социални услуги,
в които да участва детето, както и с детето да работи специалист, тъй като мнението
на психолозите било, че ако ДСП – Стара Загора продължи работата с Б.,
съществувал риск от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие. По изложените съображения моли оспорената
заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Ответникът – Директор на Дирекция "Социално
подпомагане" – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото,
оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че обжалваната заповед, като
издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при съблюдаване
на административно-производствените правила, в съответствие с
материалноправните изисквания и с целта на закона, е правилна и
законосъобразна. С подробно изложени
доводи в представено по делото писмено становище, моли жалбата да бъде отхвърлена.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за
ползване на социални услуги № ЗД/Д-СТ-007/ 20.01.2023г., издадена от Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, на основание чл.20, ал.4,
т.1 от ППЗЗДет. във вр. с чл.5, ал.1 от ЗЗДет., са насочени детето Б. С. К. и
неговата майка А.К.М. към Център за обществена подкрепа – гр.Стара Загора,
ул.“Родопи“ № 48, за предоставяне на социална услуга – психологическо
консултиране, медиирани срещи между деца и родители при Синдром на родителско
отчуждение. Посочени са за установени следните потребности: провеждане на индивидуална работа с детето за
преодоляване на кризата във взаимоотношенията родител - дете, намаляване на
стреса и тревожността у детето, както и за възстановяване контактите на детето
с баща му. С майката и бащата на детето
да се работи в посока изграждане на добра комуникация между тях по въпросите,
касаещи сина им Б. К. и изграждане на модел на поведение, който да не нарушава
родителския им авторитет, както и да формират умения за разрешаване на
конфликтите и кризите в отношенията си, без да намесват детето. Определен е
срок на предоставяне на услугата – дългосрочно – 3 години. В обстоятелствената
част на заповедта е отбелязано, че през 2021 г. ОЗД/ДСП - Стара Загора е била
подновена работата по случая на Б. С. К. след постъпване на сигнал от бащата С.
К. за неспазване на присъдения му от съда режим на контакти с детето /всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 ч. до 18:00 ч., без
преспиване, до навършване на петгодишна възраст на детето, както и 30 дни през
лятото, различен от годишния отпуск на майката/. В рамките на година и половина
в ОЗД/ДСП-Стара Загора са били регистрирани поредица от сигнали, заявления,
жалби и др. подавани от всеки от двамата родители. При извършените проверки и
проведените разговори е констатиран труден диалог между родителите на детето Б.
и засилващ се конфликт между тях. Въпреки проведените от служителите на ОЗД/ДСП
– Стара Загора и ЦОП/КСУДС – Стара Загора множество разговори с родителите и
детето, както и медиирани срещи между тях, не се е постигнало до резултат,
който да гарантира правата на детето в пълен обем, а именно – осъществяване на
режима на контакт между бащата и детето, съгласно постановеното съдебно
решение, а тъкмо обратното - засилило се
е негативното отношение на Б. спрямо баща му. Тези обстоятелства са мотивирали
специалистите, работещи по случая да приемат, че е налице синдром на родителско
отчуждение. Сочи се, че майката на детето категорично отказва да ползва
социални услуги и не желаела със сина й Б. да работи специалист. Въз основа на
това е прието, че на този етап съществува риск за Б. К. от увреждане на
неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
С цел улесняване връзките между майката, бащата и детето, и справяне с
конфликти и кризи в отношенията им, както и преодоляване на риска за
психоемоционалното състояние на детето Б., е необходимо, както майката А.М.,
така и детето Б. К. да ползват социални услуги предлагани в ЦОП - Стара Загора
по проект „Продължаваща подкрепа за деинституционализация за децата и младежите
- община Стара Загора".
Видно от съдържанието на представения по делото Социален
доклад от 31.10.2023г., първият сигнал по случая с детето Б. С. К., е бил
регистриран през 2014г., когато бащата С. К. е уведомил ОЗД/ДСП-Стара Загора,
че е силно притеснен от грижите, които полага майката А.М. и се страхува за
физическото и психическото здраве на детето си. След извършена проверка по сигнала от страна на ОЗД/ДСП -
Стара Загора са били предприети мерки в семейна среда по чл. 23 от ЗЗДет. като
детето Б., заедно с двамата родители, са насочени за ползване на социални
услуги в ЦОП/КСУДС - Стара Загора. През 2021 г. ОЗД/ДСП - Стара Загора е
постъпил сигнал от бащата за неспазване на определения от съда режим на
контакти с детето, поради което е подновена работата по случая на детето Б. К..
Последвала е поредица от сигнали, заявления, жалби, искови молби и др. подавани
от всеки от двамата родители. Въз основа
на извършени проверки и проведени разговори служителите на ДСП-Стара
Загора са установили засилващ се конфликт и труден диалог между двамата
родители. Множеството проведени разговори с родителите и детето, както в
ДСП-Стара Загора, така и от работещите по случая в ЦОП/КСУДС-Стара Загора, не
са довели до желания резултат, като се е засилило негативното отношение на
детето към неговия баща. Посочено е за
установено, че от края на месец ноември 2021 г. до момента на изготвяне на
доклада Б. не е гостувал в дома на баща си. Срещите между Б. и бащата са се
осъществявали в режима на контакти, пред блока, в който живее детето и предимно
в рамките на няколко минути, независимо, че майката заявявала, че подготвя
детето за срещите с бащата и за гостуване в дома му. На един от контактите, за
който отново имало постъпил сигнал в ОЗД/ДСП - Стара Загора, Б. е нанесъл удар
на баща си, по данни на майката при самозащита, тъй като баща му го е настъпил,
а бащата твърдял, че това поведение на Б. не е провокирано от негови действия.
След като двамата родители и детето били насочени към ползване на социални
услуги - семейна подкрепа и консултиране в ЦОП/КСУДС - Стара Загора, те редовно
са ги посещавали, но това е било до момента, в който специалистите от ЦОП/КСУДС
- Стара Загора предоставят на А.М. социален доклад, в който е описана работата
им, както с нея, така и с Б., тъй като тя е поискала да се запознае с него.
Впоследствие г-жа М. е предоставила в ЦОП/КСУДС - Стара Загора написано
саморъчно писмо от Б., в което опровергава написаното в социалния доклад. При
последната среща между психолога от ЦОП/КСУДС - Стара Загора и Б., детето е
споделило, че главата го боли и очите му са започнали да се мърдат
неконтролируемо, при което срещата е била прекратена. Предвид притесненията на
специалистите от ЦОП/КСУДС - Стара Загора относно здравословното състояние на Б.
и компрометираната им работа след като е предоставен социалния доклад на
майката, е било взето решение от месец ноември 2021 г. работата с Б. в ЦОП да
бъде преустановена. От социалните доклади на ЦОП/КСУДС - Стара Загора,
изпратени в ДСП-Стара Загора, се установявало, че Б. е настроен негативно спрямо баща си - не
виждал нищо хубаво в техните взаимоотношения, нямал положителни спомени от
него, ядосвал се когато баща му се държи лошо с майка му. На 14.12.2021 г. е бил
изготвен план за действие, съгласуван от родителите, в който са заложени
телефонни и видеоразговори между бащата и детето - два пъти в седмицата,
понеделник и петък от 20:00 ч. По данни на бащата телефонните разговори и
видеоразговори между него и детето се осъществявали до 24.05.2022 г. На
20.01.2022 г. е била организирана обща среща между ОЗД/ДСП - Стара Загора,
ЦОП/КСУДС - Стара Загора, А.М., С. К. и детето Б. К.. Първоначално родителите
са запознати, че специалистите работещи по случая на сина им Б. К. са взели
решение срещите между бащата и детето да са в контролирана среда, за да бъдат
подкрепени в този процес. Майката и бащата са заявили съгласие с това, но
детето е реагирало негативно. Б. категорично е заявил на баща си, че не му
харесва да го вижда и не иска никъде да ходи с него. Въпреки това е било
постигнато съгласие относно провеждането на срещи в контролирана среда. До
22.06.2022 между Б. и баща му се осъществявали срещи два пъти месечно в ОЗД/ДСП
- Стара Загора, но след тази дата е взето решение същите да бъдат
преустановени, тъй като при последно проведените няколко срещи Б. е отказвал да
говори с баща си и е излизал от стаята. Видно е било пренебрежителното и грубо
отношение на детето към бащата. След обсъждане на случая и констатираната липса
на напредък е било взето решение отново да се поднови работата на психолог с
детето.
На 12.07.2022 г. е била организирана
обща среща между служители от ДСП-Стара Загора и родителите по повод преглед на
плана за действие. Майката е заявила, че за нея е безсмислена работата с
психолог, защото все още няма комуникация със С. К.. Отказала е и предложението
за ползване на друга социална услуга.
В ОЗД/ДСП - Стара Загора е
постъпил заключителен доклад от ЦОП/КСУДС - Стара Загора, съдържащ информация
относно работата с А.М.. В този доклад е било посочено, че на 27.06.2022г. тя е
подала заявление до директора на Комплекса, че не желае тя и синът й Б. да
ползват повече услугите на Комплекса.
На 20.01.2023г. е съставен
Доклад-предложение от Социален работник ОЗД, с който доклад директорът на
ДСП-Стара Загора се е запознал на датата на изготвянето му /видно от вписаната
дата под поставената резолюция „Одобрил“/. В доклада се съдържа подробна хронология
на случая, идентична с описаната в социалния доклад от 31.10.2022г. Въз основа
на това е формирано становище, че малолетният Б. С. К. е „дете в риск“ по
смисъла на &1, т. 11, буква „в" от Допълнителните разпоредби на Закона
за закрила на детето, тъй като съществува опасност от увреждане на неговото
физическо, психическо, нравствено интелектуално и социално развитие, както и е
налице синдром на родителско отчуждение. Доколкото майката на детето
категорично отказвала ползването на социални услуги и не желаела с Б. също да
работи специалист, както и предвид задълбочаващия се конфликт между родителите,
отразяващ се негативно върху психоемоционалното развитие на детето и с цел
преодоляване на вредните последици за детската психика от родителското
отчуждаване, се сочи за необходимо да бъде издадена заповед на Директора на ДСП
- Стара Загора, с която майката А.К.М. и синът й Б. С. К. да се насочат към
социални услуги в ЦОП - Стара Загора по проект „Продължаваща подкрепа за
деинституционализация за децата и младежите - община Стара Загора“.
По делото са представени и
приети като доказателства документите, съдържащи се в административната
преписка по издаването на обжалваната Заповед № ЗД/Д-СТ-007/ 20.01.2023г.
На основание чл. 15 от
Закона за закрила на детето малолетното дете бе
изслушано в съдебно заседание.
Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит в качеството на свидетели на лицата М. Д. С. –Б. и П. Д. И. –
служители в Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора. Свидетелката С. – Б.
заявява, че социален работник Г. П. е водещият на случая с Б. Карастоянов, но
тя също е присъствала на повечето от срещите, които са провеждани по повод
извършвани проверки на постъпили сигнали от родителите, както и във връзка със
съдебни дела. Сочи, че и двамата родители са подавали множество сигнали и
жалби. Срещите са се провеждали самостоятелно с детето, майката изчаквала
отвън. Б. винаги е идвал отегчен на тези срещи, заявявал, че го боли глава,
отговарял едносрично, трудно са успявали да го предразположат, поради което се
е налагало и да прекратяват разговорите. Детето е казвало, че не му е приятно
да идва на тези срещи и че не се чувства добре. Свидетелката е присъствала и на
контролирани срещи, провеждани между бащата и детето в ДСП – Стара Загора. Те
също протичали по подобен начин – баща му много трудно е успявал да го склони
да говорят на някаква тема, като срещите приключвали по инициатива на детето.
Сочи, че на срещите, провеждани във връзка с образуваните граждански дела, детето
било по-словоохотливо и отговаряло на въпросите. Категорично заявява, че при
разговорите с детето не използват методи на въздействие, а насочват към
ползване на социална услуга – среща с психолог. Св.И. завява, че е присъствала
на две срещи с Б.. Първата е била по повод провеждане на контролирана среща
между бащата и детето в ДСП-Стара Загора. Тя е продължила около 30-40 минути.
Бащата е донесъл подарък за сина си – пъзел, защото Б. обичал да реди пъзели.
Детето не е желаело да контактува с баща си, въпреки че последния е опитвал
различни варианти да проведе разговор със сина си. Срещата е приключила, защото
детето е напуснало стаята. Втората среща, на която свидетелката е присъствала,
е била във връзка с изготвянето на социален доклад по искане на Районен съд
Стара Загора по повод образувано гражданско дело от страна на майката за
увеличаване на издръжката. Срещата е протекла доста по-различно като поведение
на самото дете – при първата среща Б. е бил леко напрегнат, скептичен, а на втората
е бил доста по-отпуснат и разговорлив.
По
делото е допусната, назначена и изпълнена съдебно-психологична експертиза,
заключението по която, неоспорено от страните, съдът възприема като
компетентно, обективно и обосновано. Съгласно заключението установения при
детето Б. К. Синдром на родителско отчуждение изисква подкрепа за
преодоляването му. Подкрепата може да бъде ефективна, ако детето изгради
доверителна връзка с подкрепящите го социални работници и/или психолози, а при липса на такава детето няма как да бъде
подпомогнато ефективно. При изслушване на вещото лице в съдебно заседание,
същото заяви, че най-вероятно между Б. и социалния работник, който е работил с
него, не се е получила чисто доверителна терапевтична връзка. Самото отношение
на детето към този специалист било негативно и доста усложнено, не го е
възприемал като човек, който ще помогне, затова е и дистантен към него. Новият
Център за обществена подкрепа, който в момента детето посещава, му влияел
изключително добре, за разлика от предишния ЦОП. Според експерта Б. преживява
конфликт на лоялност в контекста на влошените взаимоотношения между родителите.
Конфликта на лоялност се преживява от детето, тъй като то се е опитвало да
запази добрите емоционални отношения и с двамата си родители. За съжаление
конфликтът между родителите е продължил дълго време и се задълбочава, което
водело до съзнателен или несъзнателен натиск от страна на родителя/родителите,
да се подкрепи определена позиция, поради което Б. преживявал високи нива на
стрес. Сочи за установени дисфункционални реакции във взаимоотношенията с
неотчуждения родител – майка, които могат да се опишат чрез приемане на
неприсъщи роли, които пречат на оптималното психично благополучие и здраве на
детето – в случая Б. приемал „роля на възрастен“ и „роля на родител“.
Отношението на детето към социалните работници, психолозите и целия процес на
социална работа, е изградено на база личен опит и „защитно поведение“ спрямо
значимия възрастен. Детето приема ролята на защитник, което несъзнателно е
повлияно от значимия обгрижващ родител /наличие на конфликт на лоялност/. В
проекцията на детето майката се превръща в жертва. Експерта е установил високи
нива на напрежение у Б., свързани с взаимоотношения между него и специалистите
от Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора и ЦОП – Стара Загора. Детето
приемало интеракциите като стресогенни, което го кара да формира различни
защитни реакции, появата на които може да доведе до психологична лабилност.
Така установената
фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Обжалваната Заповед №
ЗД/Д-СТ-007/ 20.01.2023г., е издадена от материално и териториално компетентния
административен орган по чл.20, ал.1, т.4 от ППЗдет.– Директора на Дирекция
“Социално подпомагане” – Стара Загора.
Заповедта
е постановена в надлежна писмена форма и при спазване на нормативно
установените изисквания по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за нейното съдържание. Неоснователно
е възражението на жалбоподателката за фактическа и правна необоснованост на
приложената с оспорения административен акт по отношение на детето Б. К. мярка
за закрила. От правна страна оспореният
акт се основава на разпоредбата на чл.20, ал.4, т.1 от Правилника за прилагане
на Закона за закрила на детето /ППЗЗДет./, като са изложени мотиви за
възприетото административно решение, позволяващи да се извърши контрол за
съответствието му с материалния закон. Освен това фактическите основания за
издаване на заповедта могат да се извлекат и от подготвителните документ за
издаването й /социален доклад, доклад-предложение/, съдържащи се в
административната преписка, което е допустимо съгласно т.ІІІ от ТР №16/1975
год. на ОСГК на ВС.
Не се
установяват нарушения на административно производствените правила, които да са
съществени и да обуславят отмяната на оспорения акт на това основание.
Административния орган е издал акта след всестранно изясняване на фактите и
обстоятелствата по случая.
Разпоредбата на чл.1,
ал.2 от Закона за закрила на детето предвижда, че държавата защитава и
гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за
всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото,
здравословното и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща
икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и
сигурност.
Съгласно чл. 10 от
ЗЗДет всяко дете има право на закрила за нормалното му
физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите
права и интереси чрез прилагане на мерки за закрила. Закрилата на детето е
система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата
на всяко дете (§ 1, т. 1 от
ДР на ЗЗД), при спазване на установените от закона
принципи, в т. ч. и при осигуряване най-добрия интерес на детето. Мерките за
закрила са изброени в нормата на чл. 4, ал. 1
от ЗЗДет. Съответно в чл. 4, ал. 1, т. 1 от с. н. а. е
предвидено съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда, а от своя страна в
чл. 23 от ЗЗДет. е посочено в какво се изразяват мерките за закрила в семейна
среда, сред които в т. 2 на същата норма е предвидено и насочване към подходящи
социални услуги.
В чл. 24, ал. 1
от ЗЗДет е посочено, че мерките за закрила по чл. 23
се предприемат от Дирекция "Социално подпомагане" по искане на
родителите, настойниците, попечителите, лицата, които полагат грижи за детето,
или на самото дете, както и по преценка на Дирекция "Социално
подпомагане" и се осъществяват от доставчици на социални услуги за деца
или от Дирекция "Социално подпомагане". Легално определение за
понятието "услуги" по смисъла на чл. 23 е дадено в § 1, т. 8 от
ДР на ЗЗДет. и според същата разпоредба това са
социалните услуги по чл. 15, т. 1
– 7 от Закона
за социалните услуги /ЗСУ/. Съгласно чл. 18, ал. 1
от ППЗЗДет. целта на мерките в семейна среда е да
бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за
отглеждането и възпитанието на детето; според ал. 2 мерките, предвидени в чл. 23 от
Закона за закрила на детето, се прилагат съгласно
изготвения план за действие, а според ал. 3, мерките за закрила на детето могат
да се осъществяват и чрез социални услуги.
В чл. 20, ал.
1, т. 4 от ППЗЗДет., посочен като правно основание за
издаване на обжалваната заповед, е регламентирано,
че в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено
желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които
полагат грижи за детето, ползването на социалната услуга се извършва въз основа
на заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане".
При така
очертаната нормативна регламентация и въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема, че обжалваната Заповед № ЗД/Д-СТ-007/ 20.01.2023г.
на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Стара Загора, е постановена в
съответствие и при правилно приложение на относимите материалноправни
разпоредби, като е съобразена с интересите на детето и с целта на закона.
Съображенията за това са следните:
В
конкретния случай ползването на социална услуга е наредено като вид мярка за
закрила по смисъла на чл.23, т.2 от ЗЗДет. във вр. с чл.20, ал.1, т.4 от
ППЗЗДет. За да пристъпи към подобна мярка административният орган се е позовал
на констатирания риск за детето Б. К. от увреждане на неговото физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, следствие на
проблемни взаимоотношения между родителите, възникнали след тяхната раздяла,
настъпилото отчуждение между бащата и детето и засилване на негативното
отношение на детето спрямо този родител, както и категоричния отказ на майката
на малолетния Б. да ползва социални
услуги и със сина й да работи специалист. Съдът счита, че така приетото от
административния орган се установява безспорно от събраните по делото
доказателства.
От представената
по делото административна преписка е видно, че между родителите на малолетния Б. К. са налице
влошени взаимоотношения след развода, до степен, налагаща намесата на държавни
институции относно разрешаване на възникналите между тях конфликти, основният
от които се свежда до осъществяване на контакти между детето и бащата съобразно
установения от съда режим на лични контакти и предотвратяване на риска от
родителско отчуждение. По делото е безспорно, че срещите между Б. и неговия
баща не се провеждат редовно, а в случаите, когато такива са се състояли,
детето е демонстрирало нежелание да контактуват. Съществуващото между майката и
бащата напрежение, отправянето на
взаимни нападки и обвинения несъмнено се отразява неблагоприятно върху детето,
тъй като е въвлечен от родителите си в ситуация да направи избор с кого от
двамата родители да запази добри взаимоотношения - дали да се противопостави на
значимия възрастен, който полага грижи за него /в случая майката/, ако покаже
желание за пълноценен контакт с баща си или да заеме позицията на своята майка,
като отрече необходимостта баща му да участва в неговия живот. Детето, което е
само на 12 години, не е нито психически, нито житейски способно да преодолее
съществуващия между родителите му конфликт и да съумее да поддържа пълноценен
контакт и с двамата. Точно поради поставянето на детето в подобна напрегната
обстановка, изискваща вземане на решения, непосилни за възрастта му, обуславят
заключение, че действително Б. К. се се явява „дете в риск“ по смисъла на §1,
т.11, б.“в“ от ДР на ЗЗДет., тъй като съществува опасност от увреждане на
неговото психическо, физическо и социално развитие.
Основно
право на детето е да може да общува и с двамата си родители, а всяко дете,
попаднало в ситуация, подобна на процесната, се нуждае от специална и засилена
закрила. Дори и детето да отказва контакти и да не желае да общува с баща си,
необходимо е от страна на майката да се положат усилия за преодоляване на
негативните нагласи у детето спрямо неговия баща и да се насърчи общуването
между тях. Данни за такова родителско умение на А.М., не се установяват по
делото. Въпреки задълбочаващото се отчуждение между сина й и неговия баща, създаващ
риск за психоемоционалното развитие на малолетното момче, тя е оттеглила
първоначално заявеното си желание за ползване на социална услуга, като на
27.06.2022г. е подала заявление, че не желае тя и синът й да ползват повече
услугите на ЦОП /социален доклад - л.100 по делото/. Предвид така заявеното
нежелание на майката да ползва социална услуга, следва да се приеме, че е осъществен
фактическия състав на правната норма на чл.20, ал.1, т.4 от ППЗЗДет., доколкото
е налице втората от двете алтернативно посочени отрицателни предпоставки –
липса на контакт с родителя или липса на заявено желание от родителя за
ползване на социална услуга. В този смисъл обжалваната заповед се явява
постановена при правилно приложение на материалния закон.
Установените
дефицити в човешките взаимоотношения между двамата родители и нежеланието им да
преодолеят конфликта помежду си и да разрешат създадената ситуация, при която
детето израства и формира личностните си качества без участието на бащата в
неговото отглеждане и възпитание, налагат извода, че социалната услуга, чието
ползване е наредено с процесната заповед, охранява правата на 12-годишното
момче и неговия най-добър интерес по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗЗДет. Чрез
определената мярка за закрила се цели провеждане на индивидуална работа с
детето от психолог за преодоляване на кризата във взаимоотношенията родител –
дете, преодоляване на стреса и тревожността у детето, както и възстановяване на
контактите на детето с баща му. По този начин безспорно се осигурява постигане
на целта по чл.18, ал.1 от ППЗЗДет.
За
пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че изградените у детето
негативни нагласи относно служителите в Отдел „Закрила на детето“ при ДСП –
Стара Загора, видно от изслушването му в съдебно заседание, е по – скоро
свързана с конкретен социален работник и начина по който последния подхожда по
случая. Изпълнението на разпоредената с обжалваната заповед социална услуга
обаче не се осъществява от ДСП – Стара Загора, поради което и не следва да
бъдат обсъждани наведените в жалбата оплаквания относно непрофесионалното
поведение на служители на ответника.
Обстоятелството,
че след образуване на настоящото съдебно производство жалбоподателката и синът
й доброволно ползват социална услуга в Център за обществена подкрепа, не
отрича, а само потвърждава правилността на взетото административно решение
относно необходимостта на детето да бъде оказана психологическа помощ и то в
дългосрочен аспект.
С оглед гореизложеното съдът намира,
че Заповед № ЗД/Д-СТ-007/ 20.01.2023г на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Стара Загора, е законосъобразна - издадена е от компетентен
орган и в предвидената от закона форма; постановена е при спазване на
административно-производствените правила, в съответствие и при правилно
приложение на материалноправните разпоредби на които се основава и при
съобразяване с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалба от А.К.М. с адрес: ***, срещу Заповед
за ползване на социални услуги № ЗД/Д-СТ-007 от 20.01.2023г., издадена от
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: