№ 2574
гр. София, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петър Теодосиев
Членове:Петя Георгиева
Светослав Василев
като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100513961 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по жалба на ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК **** срещу Постановление с изх. №
00640/23.08.2021 г. по изп.д. № 20217870400159 по описа на ЧСИ М.Д., рег. № 787 на
Камарата на ЧСИ, с което е отказано намаляване на претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение в размер на 670,00 лева.
В жалбата се твърди, че определеното адвокатско възнаграждение в размер на 670,00
лева е прекомерно, тъй като не съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Счита, че следва да се дължи единствено възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 435, ал. 2 от ГПК, взискателят не е депозирал възражение срещу
жалбата.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат
съображения за неоснователност на жалбата и спазване на материално правните и
процесуално-правните разпоредби на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 36 от ЗАдв и Наредба №
1/2004 г. за МРАВ.
Съдът като обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна (длъжника по изпълнителното производство), имаща правен интерес от обжалване и
е насочена срещи действия на съдебния изпълнител, което подлежи на инстанционен
контрол за законосъобразност, поради което е допустима.
1
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по изпълнително дело № 20217870400159 по описа на ЧСИ М.Д. е
образувано по молба на П.Д.Б., ЕГН **********, подадена от процесуален представител
адвокат, въз основа на изпълнителен лист № 396, издаден на 04.08.2021 г. по гр. дело
№2850/2020 г. на Софийски апелативен съд, съгласно който длъжника ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК
**** е осъден да заплати сумата от 10 000,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП настъпило на 12.12.2017 г. Към молбата за образуване е
представен договор за правна помощ и съдействие от 17.08.2021г., с който е уговорено
възнаграждение за процесуално представителство на визксателя в размер на 670,00 лева,
като видно от текста на договора, същото е заплатено в брой.
На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 18.08.2021 г., с която е
поканен да заплати сумата по изпълнителния лист и направените по делото разноски, в това
число и сумата за адвокатско възнаграждение в размер на 670,00 лв. ЧСИ е наложил запор
на вземания по банкови сметки в Уникредит Булбанк АД на 18.08.2021 г. Длъжникът е
подал на 19.08.2021 г. възражение срещу размера на определеното адвокатско
възнаграждение, поискал е отмяната му, а при евентуалност е поискал намаляване на
адвокатското възнаграждение на взискателя само за образуване на изпълнителното дело. С
Постановление с изх. № 00640/23.08.2021 г., ЧСИ е отказал да намали адвокатското
възнаграждение.
При така установеното от фактическа страна, Софийският градски съд, приема
следното:
Според чл. 79, ал. 1 ГПК (редакция ДВ бр. 86/2017 г.), разноските по изпълнението са
за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати, съгласно
чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
бъдат отменени от съда или разноските направени от взискателя са за способи, които не са
приложени. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е изпълнил в срока за
доброволно изпълнение, той отговаря за разноските в изпълнителното производство.
В случая не са налице основания длъжникът да бъде освободен от отговорността си
за разноски, тъй като не се установява осъществяване на нито едно от изключенията
предвидени в чл. 79, ал.1 от ГПК.
На взискателя се дължи възнаграждение не само за образуване на изпълнителното
дело съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а и за извършване на процесуално представителство, защита и съдействие
по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричните
вземания съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. Това е така, защото двете разпоредби
на наредбата следва да се тълкуват в условия на кумулативност, а не на
алтернативност/евентуалност. Минималният размер на възнаграждението определен по
посочения в Наредбата начин за дълг е в размер на 10 000,00 лева възлиза на 830,00 лева.
Претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е в размер по-малък от
минималния. Представения договор за правна защита и съдействие е отразено плащането,
т.е. на договора е придаден характер на разписка и е достатъчно основание да се приеме, че
разноската е направена (така ТР06/2012 на ОСГТ на ВКС). Възнаграждението не е
прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото, тъй като е уговорено и
платено в минималния съгласно Наредбата размер и не следва да бъде намалявано.
2
С оглед на изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК **** срещу
Постановление с изх. № 00640/23.08.2021 г. по изп.д. № 20217870400159 по описа на ЧСИ
М.Д., рег. № 787 на Камарата на ЧСИ, с което е отказано намаляване на претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 670,00 лева, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3