Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри
състав, в публично заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
и
секретар Ели Гигова разгледа гр. д. № 16 232/2018 г., докладвано от съдия
Георгиев, и
Р Е Ш И:
[1] ПРЕКРАТЯВА производството по
делото срещу Народното събрание на Република България.
[2] ОСЪЖДА държавата,
представлявана от Министъра на финансите, да заплати на „В.У.1“ ЕООД:
-
41 753,69
лева на основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) обезщетение
за имуществени вреди от удържаната 20 % такса по чл. 35а, ал. 2 от Закона за
енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г.
плюс законната лихва от 03.12.2018 г. до окончателното плащане,
-
12 355,40 лева на основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД обезщетение за забава върху 41 753,69 лева от 01.01.2016 г. до
30.11.2018 г.
-
5 069,34 лева на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК разноски по делото. „В.У.1“ ЕООД е с ЕИК ******** и със съдебен адрес –
адвокат Д.Н.-И.,***. Държавата е представлявана от Министъра на финансите с
адрес в гр. София, ул. „********
[3] Решението в частта по пар. 1 може да бъде
обжалвано с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му, а в
останалата част с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
[4] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната
си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на
1 082,18 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично
решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС
държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне
въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е
исково, пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. По исковата молба на
ищеца
[5] „В. У.1“ ЕООД (ВИДНО) заявява в
искова молба от 03.12.2018 г., че той притежава вятърна електроцентрала. През
2013 г. ответникът Народното събрание (НС) е приело чл. 35а от Закона за
енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), с който е била въведена такса от
20%. Така от 01.01.2014 г. до 10.08.2014 г. ВИДНО е превел на Комисията по
енергийно и водно регулиране (КВЕР) 41 753,69 лева, която пък ги е внесла в
държавния бюджет.
[6] ВИДНО твърди, че въвеждането на таксата е в нарушение на правото на
Европейския съюз. По-точно:
1.
на чл. 63 от ДФЕС, защото се е стигнало до
ограничаване на свободното движение на капитали;
2.
на чл. 107 от ДФЕС и на чл. 3, ал. 1 от
Директива 2009/72/ЕО, защото таксата е била въведена само за производителите на
електроенергия от вятър и слънце, но не и за производителите на електроенергия
от вода и биомаса;
3.
на Директива 2009/28/ЕО и Директива
2009/72/ЕО, защото не способства, а пречи за насърчаването на производството на
енергия от възобновяеми източници. От тези нарушения на държавата ВИДНО е
претърпял вреди за 41 753,69 лева. Ето защо ВИДНО моли съда да осъди НС и
държавата, представлявана от Министъра на финансите, да му заплати
41 753,69 лева обезщетение за вреди от нарушаване на правото на Европейския
съюз.
[7] Ако съдът приеме, че не е налице нарушение на правото на Европейския
съюз, ВИДНО заявява, че Конституционният съд (КС) е прогласил за
противоконституционна нормата на чл. 35а от ЗЕВИ. Приемането от НС на
противоконституционна норма е противоправно, а ВИДНО е претърпял вреди от това
приемане. Затова той моли съда да осъди НС и държавата да му заплатят 41 753,69
лева поради събирането им вследствие прилагането на противоконституционна
норма.
[8] Ако съдът не установи и увреждащо действие от НС спрямо ВИДНО,
последният твърди, че държавата се е обогатила с 41 753,69 лева, заплатени
ѝ от ВИДНО, а той е обеднял. Затова ВИДНО моли съда да осъди държавата да
му заплати сумата поради неоснователно обогатяване. ВИДНО търси и 12 355,40
лева обезщетение за забава върху 41 753,69 лева от 01.01.2016 г. до 30.11.2018
г. (исковата молба, л. 2-19; допълнителната искова молба, л. 149-167; молбата,
л. 255-257).
2. По писмените отговори на
ответниците
2.1. На държавата
[9] Държавата е оспорила предявените искове. По исковете за присъждане на
вреди от нарушение на правото на ЕС, тя е заявила, че:
а) не е нарушено правото на ЕС, защото:
- в случая приетата норма засяга само България, а не и
други страни-членки на ЕС и затова не нарушава правото на свободно движение
между тях;
- чрез въведената такса държавата е упражнила суверенитета
си и не е предоставила държавна помощ. Освен това преценката, дали е налице
такава помощ, е изключително правомощие на Комисията;
- не са нарушени Директива 2009/28/ЕО и Директива
2009/72/ЕО;
б) дори да е налице такова нарушение, няма причинна
връзка между него и твърдените вреди;
в) на ищеца не са били причинени никакви вреди.
[10] По иска за присъждане на обезщетение от непозволено
увреждане от приемането на противоконституционни норми държавата е заявила, че:
а) е липсвало противоправно поведение при приемането на
промените в ЗЕВИ, защото решението на КС е действало занапред, а
противоконституционните закони не могат да бъдат незаконни по смисъла на чл. 7
от Конституцията на Република България (КРБ)
б) държавата има право да преценява дали и как да уреди
последиците от норми, обявени за противоконституционни;
в) министърът на финансите не е имал правомощия във
връзка с начисляването и събирането на таксите;
г) министърът на финансите не е възлагал работа нито на
народните представители, нито на КЕВР;
д) нито държавата, нито Народното събрание може да
формира вина;
е) за ищеца не е настъпила вреда, защото е нямало
увреждащи действия на МФ; липсвала е и причинна връзка между твърдените
нарушения и твърдените вреди.
[11] По исковете за връщане на платените суми за такси, с
които държавата се е била обогатила, държавата заявява, че:
а) таксите са били събрани на основание действаща правна
норма и затова не са плащани без основание, а действието на решенията на КС е
занапред. Затова е имало основание да бъдат събрани за всички такси, начислени
до 09.08.2014 г. (писмения отговор, л. 87-122).
2.2. на НС
[12] НС е оспорило предявените искове. То е заявило, че:
а) не отговаря по исковете, защото дейността на 42-то НС
е била прекратена с изтичането на мандата му, а 44-то НС не може да отговаря за
действия/бездействия на 42 НС;
б) не е нарушеното правото на ЕС, защото:
- в случая приетата норма засяга само България, а не и
други страни, членки на ЕС;
- чрез въведената такса държавата не е предоставила
държавна помощ;
- не са нарушени Директива 2009/28/ЕО и Директива
2009/72/ЕО;
в) не е осъществено непозволено увреждане, защото:
- липсва възлагане на работа от НС;
- липсва вина у народните представители;
- липсва противоправно поведение - процесната такса е
била събрана законосъобразно, защото решението на КС е действало занапред, а
противоконституционните закони не могат да бъдат незаконни;
- НС няма задължение да преуреди отношенията, уредени с нормата,
обявена за противоконституционна;
г) НС не се е обогатило неоснователно, защото за
плащането на таксата е имало законово основание, тъй като решението на КС е
действало занапред;
д) правото на иск за обезщетението за забава е погасено
по давност (писмения отговор, л. 125-148).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ
ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВА
[13] ВИДНО е собственик на четири ветрогенератора с мощност от по 600,00
кв.ч. всеки (разрешение за ползване и устав, л. 20-23). На 01.03.2011 г. ВИДНО
е сключил договор с „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД (Е.ОН). С него ВИДНО се е
задължил да произвежда и продава на Е.ОН електрическа енергия от възобновяеми
източници, която да бъде изкупувана на преференциални цени. Срокът на договора е
бил до 31.03.2024 г. (договор, л. 24-33).
[14] На 01.01.2014 г. са влезли в сила изменения и допълнения на Закона за енергията от възобновяеми източници
(ЗЕВИ), приети от НС (§ 6 от ЗР на Закона за държавния бюджет на Република
България за 2014 г., ДВ, бр. 109/2013 г.). С тях е била въведена такса от 20%
за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, която да
се заплаща от производителите на такава енергия (чл. 35а от ЗЕВИ, ДВ, бр. 109/2013 г.).
[15] Таксата се е определяла върху количеството изкупена електрическа
енергия от обществения доставчик и от крайните снабдители по преференциални
цени без данъка върху добавената стойност и се е удържала и внасяла от
обществения доставчик, съответно от крайния снабдител. До 15-то число на
месеца, следващ тримесечието, за което се е отнасяла таксата, лицето, задължено
да удържи и внесе таксата, е следвало да подаде пред ДКЕВР тримесечна справка
за дължимата такса (пак там). Таксата е следвало да се внесе в държавния бюджет
в срока за подаване на справката (чл. 35б, ал. 4 от ЗЕВИ).
[16] Конституционният съд е обявил за противоконституционни нормите на чл.
35а-35в от ЗЕВИ (решение 13/31.07.2014 г. по к. д. 1/2014 г.).
Решението на КС е влязло в сила на 10.08.2014 г.
[17] За периода от 01.01.2014 г. до 10.08.2014 г. Е.ОН е удържал от ВИДНО 41 753,69
лева такса, събирането на която КС е обявил за противоречащо на Конституцията.
От тях 22 454,71 лева са били за първото тримесечие на 2014 г.,
16 280,31 лева за второто и 3 018,67 лева за третото (протоколи и
фактури, л. 34-53; справка, л. 60; извлечение от сметка от счетоводството на
Е.ОН, л. 270-322; справка, л. 326-327). Не се спори, че ответниците не са
върнали на ВИДНО заплатената такса.
[18] ВИДНО е заплатил: 2 189,34 лева държавна такса (л. 66 и л. 72); 2 880,00
лева за адвокат (договор за правна помощ, фактури и извлечение от онлайн банкиране,
л. 346-351). НС и държавата не са направили разходи по делото. Те са били представлявани от юрисконсулт (л. 123 и л.
144).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[19] ВИДНО е предявил няколко иска. Първият иск е по чл. 49 от ЗЗД за вреди
от приемането на закон, който противоречи на правото на ЕС и е
противоконституционен. ВИДНО твърди, че чл. 35а от ЗЕВИ: противоречи на чл. 4,
§ 3, ал. 2 от ДЕС, чл. 63, пар. 1 и чл. 107 от ДФЕС, Директива 2009/28/ЕО и
Директива 2009/72/ЕО; е противоконституционен. ВИДНО е предявил и два
евентуални иска на иска по чл. 49 от ЗЗД: иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
който съдът да разгледа, ако отхвърли иска по чл. 49 от ЗЗД; иск по чл. 59, ал.
1 от ЗЗД, който съдът да разгледа, ако отхвърли исковете по чл. 49 от ЗЗД и чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Последният иск е по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за изплащане
на обезщетение за забава.
1.
По допустимостта на
исковете
[20] По иск за обезщетение на вреди срещу
държавата тя не може да участва в производството и като главна страна,
представлявана от законен представител, и чрез процесуален субституент.
Предявеният иск не може да бъде разгледан и съответно-уважен или отхвърлен
едновременно по отношение на носителя на задължението-държавата и по отношение
на процесуалния субституент - съответният държавен орган или органи, които
извършват съдопроизводствените действия от свое име (решение на ВКС 72-2020-IV Г.
О. по гр. д. 2 377/2019 г.).
[21] В случая ВИДНО е предявил срещу
държавата и НС основния иск по чл. 49 от ЗЗД и евентуалния иск по чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД. Затова исковете срещу НС са недопустими. Те биха били такива,
дори ако ВИДНО беше посочил НС като предпочитан ответник, а държавата като
евентуален ответник (решение на ВКС 249-2021-IV Г. О.
по гр. д. 4069/2019 г.). Ето защо съдът прекратява производството по тези
искове спрямо НС.
2.
По основателността на
исковете
2.1. По
иска по 49, ал. 1 от ЗЗД
[22] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква
работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази
работа. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще
настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не
се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е
необходимо за изпълнителя на работата.
[23] Следователно предпоставките за уважаване на
настоящия иск са:
1. държавата да е възложила работа на лица, работещи за нея;
2. тези лица виновно да са извършили противоправно действие/бездействие
(вината се предполага);
3. от това действие/бездействие да са настъпили вреди на ищеца;
4. ответникът да не е изплатил
обезщетение на ищеца.
[24] НС е висш държавен орган. Народните представители са
лица от състава на НС, като държавен орган, и са длъжностни лица, както лицата
от състава на другите държавни органи и лицата, които осъществяват еднолично
функциите на държавен орган (решение на
ВКС 249-2021-IV Г. О. по гр. д. 4069/2019 г.). Следователно народните
представители са лица, на които държавата е възложила осъществяването на
законодателни функции. Затова е налице първата предпоставка за уважаване на
иска.
[25] Отговорността за вреди е имуществена. Държавата може да освободи от тази
отговорност свои служители, които нямат функционален имунитет, но тя не
освобождава от отговорност себе си. Освободените лица не отговарят имуществено
за причинените вреди нито пред пострадалия, нито по обратен иск на държавата
срещу тях. Така обаче, пострадалият не се лишава от дължимото обезщетение,
защото за него отговаря държавата, когато са налице съответните предпоставки за
това. Държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или
действия:
- на НС, като държавен орган;
- на народните представители, като длъжностни лица (решение на ВКС 249-2021-IV Г. О. по гр. д. 4069/2019 г.).
[26] За да установи налице ли е втората
предпоставка за уважаването на иска, съдът първо следва да прецени, дали е
противоправно НС да приеме закон, който нарушава правото на ЕС или е
противоконституционен. След това съдът следва да прецени, дали е приет такъв
закон, който да нарушава правото на ЕС или е противоконституционен.
[27] Съгласно чл. 4, § 3, ал. 2 от ДЕС,
държавите-членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за
гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от договорите или от
актовете на институциите на ЕС. Следователно, ако НС приеме закон, който нарушава
правото на ЕС, това действие на НС е противоправно.
[28] ВИДНО твърди, че с приемането на чл. 35а от ЗЕВИ са били нарушени: чл.
63, пар. 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС); чл. 107 от ДФЕС;
Директива 2009/28/ЕО; Директива 2009/72/ЕО. Съдът приема, че липсва такова
нарушение.
[29] Съгласно чл. 63, пар. 1 от ДФЕС, всички ограничения върху движението
на капитали между държавите-членки и между държавите-членки и трети страни се
забраняват. Липсва нарушение на тази норма и съответно държавата не дължи
обезщетение, когато ограничението:
-
се прилага еднакво към местните граждани и
гражданите на други държави-членки;
-
е свързано само с една държава членка (решение
на СЕС от 15.11.2016 г. по дело C-268/15).
[30] С измененията на ЗЕВИ е била въведена такса, която се е дължала от
производителите на вятърна и слънчева енергия на територията на България. Таксата
е приложима за всички лица - местни и чужди – и е свързана само с България, но
не и с друга страна-членка. Затова тази такса не нарушава чл. 63, пар. 1 от
ДФЕС. Следователно липсва нарушение на чл. 63, пар. 1 от ДФЕС.
[31] Съгласно чл. 107, пар. 1 от ДФЕС, несъвместима с вътрешния пазар е всяка
помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под
каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията
чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или
производството на някои стоки, когато се засяга търговията между
държавите-членки. Възможно е изключение от това правило, но само ако е предвидено
в договорите (пак там).
[32]
Съгласно чл. 3, пар. 3, б. „а“ от Директива 2009/28/ЕО, държавите-членки
въвеждат ефективно определени мерки, предназначени да гарантират, че делът на
енергията от възобновяеми източници се равнява на или надвишава посочения дял в
индикативната крива, съдържаща се в приложение I, част Б. За да постигнат
целите по параграфи 1 и 2 от настоящия член, държавите-членки могат, inter alia, да прилагат схеми за
подпомагане.
[33] Държавите-членки разполагат с право на преценка относно мерките, които
считат за подходящи за постигането на задължителните общи национални цели за
производство на енергия от възобновяеми източници. Те могат да предвиждат
облагане с данъци на предприятията, които разработват подобни източници на
енергия (решение на СЕС от 20.09.2017 г. по съединени дела C 215/16, C 216/16,
C 220/16 и C 221/16).
[34] В настоящия случай е предвидена такса за някои от производителите на
енергия от възобновяеми източници. Тя е предвидена в закон, който действа
единствено на територията на Република България. Затова тази такса не засяга
търговията между държавите-членки, а и държавата може да въвежда такава. Ето
защо не е налице нарушение на чл. 107, пар. 1 от ДФЕС и Директива 2009/28/ЕО.
[35]
Съгласно чл. 3, пар. 1 от Директива 2009/72/ЕО, държавите-членки гарантират,
че:
-
електроенергийните
предприятия се управляват в съответствие с принципите на директивата, с цел да
се постигне конкурентен, сигурен и екологично устойчив пазар на електроенергия;
-
не упражняват
дискриминация спрямо тези предприятия както по отношение на правата, така и по
отношение на задълженията. Това те трябва да правят въз основа на своята
институционална организация и с необходимото внимание към принципа на
субсидиарността, без да се засяга параграф 2 от Директивата (пак там).
[36]
Следователно целта на Директивата е да осигури:
-
недискриминационен достъп до мрежата и еднакво
ефективно ниво на регулаторен надзор във всяка държава-членка;
- да
отстрани стимулите за вертикално интегрираните предприятия да дискриминират
конкурентите си по отношение на достъпа до мрежата и инвестициите. Затова тази
Директива не е приложима към настоящия случай и съответно не е нарушена. Не
е налице нито едно от твърдените нарушения на правото на ЕС.
[37]
Приемането на противоконституционен закон е неизпълнение на основното
задължение за спазване на Конституцията от мнозинството народни представители.
То е във „висша степен“ противоправно, защото България е правова държава, която
се управлява според Конституцията и законите на страната (решение на ВКС 205-2021-III Г.
О. по гр. д. 1 886/2019 г.).
[38]
Съдът установи, че чл. 35а от ЗЕВИ е бил прогласен за противоконституционен. Следователно
НС е извършило противоправно действие с приемането противоконституционния чл.
35а от ЗЕВИ. Налице е втората предпоставка за уважаването на иска.
[39] Съдът установи, че от
ВИДНО са били удържани общо 41 753,69 лева на основание приетите
противоконституционни разпоредби. Така е била причинена вреда на ВИДНО от
приемането от народните представители на противоконституционен закон. Налице е
и третата предпоставка за уважаването на иска.
[40] Държавата не е
заплатила обезщетение на ВИДНО за вредите от приемането на
противоконституционен закон. Налице е и последната предпоставка за уважаването
на иска. Ето защо съдът осъжда държавата да заплати на ВИДНО 41 753,69
лева. Съдът не разглежда останалите евентуални искове, защото уважава иска.
2.2.
По иска по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД
[41] Съгласно чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно предпоставките за
уважаването на иска са: 1. ищецът да има парично вземане към ответника; 2.
ответникът да е изпаднал в забава; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение
на ищеца.
[42] Съдът установи, че
ВИДНО има вземане от държавата. Налице е първата предпоставка за уважаването на
иска.
[43] При
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана
(чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). Вземането на ВИДНО е от непозволено увреждане. Затова държавата
е в забава от момента, когато за ВИДНО е настъпила вредата от противоправното
действие на държавата – плащането на такса през 2014 г. Налице е и втората
предпоставка за уважаването на иска.
[44] ВИДНО търси обезщетение
за забава от 01.01.2016 г., когато вредата вече е била настъпила. Размерът на
законната лихва от 01.01.2016 г. до 30.11.2019 г. е 12 355,40 лева. (<http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp>). Толкова търси и ВИДНО, а държавата
не му е заплащала обезщетение за забава. Налице е третата предпоставка за
уважаването на иска. Затова съдът осъжда държавата да заплати на ВИДНО
12 355,40 лева обезщетение за забава.
3.
По
разноските
[45] ВИДНО
търси разноски. Той е направил такива за 5 069,34 лева.
[46] Съгласно
чл. 78, ал. 1 от ЗЗД, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от
иска. Съдът уважава иска на ВИДНО изцяло. Затова съдът осъжда държавата да
заплати на ВИДНО 5 069,34 лева разноски по делото ВИДНО.
Съдия: