РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Бургас, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222000500041 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 321/20.10.2021 год. по гр.д.№1451/2020 год. по описа на
Бургаския окръжен съд е прието за установено по отношение на „БАНКА
ДСК” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Оборище”, ул. „Московска” № 19, че А. М. П. с ЕГН ********** от
гр. П., ул. „Л.“ № *, със съдебен адрес гр. Б., ул. „С.“ № **, ет. * - адвокат А.
Т., дължи следните вземания по договор кредит за покупка на жилище от
19.01.2005г. и допълнителни споразумения към него от 27.02.2006г.,
15.09.2009г. и 21.04.2010г., за които е постановена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ТПК по ч.гр.д. № 408/ 2019г. по описа на
Районен съд - Царево : 40 987,19 лв. - главница; 4311 лв. - договорна
възнаградителна лихва за периода 12.07.2017г. - 05.09.2019г.; 800,27 лв. -
лихвена надбавка за забава по чл. 14.1. от допълнителното споразумение от
27.02.2006г., дължима за периода 20.05.2018г. - 04.09.2019г.; 136,94 лв. -
такси за управление на кредита; ведно със законната лихва върху главницата
27 514,48 лв., начиная от 13.09.2019г. до окончателното й изплащане, както и
законната лихва върху всяка вноска за главница от по 1062,99 лв., дължима за
периода 19.09.2019г. - 19.08.2020г., и за вноската от 716,87 лв. с падеж
19.09.2020г., начиная от деня, следващ съответния падеж /20.09.2019г. -
20.08.2020г./, до окончателното им изплащане. Прекратено е
1
производството по исковете за главница в размер на 1471,05 лв., договорна
лихва за периода 20.04.2017г. - 11.07.2017г. в размер на 808,30 лв., както и за
такси за управление на кредита в размер на 871,62 лв., дължими за периода
20.01.2014г. - 11.07.2017г. Отхвърлени са исковете за установяване
съществуването на следните вземания по постановена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 408/ 2019г. по описа на
Районен съд - Царево: 1. за 162 лв. - възнаградителна договорна лихва за
разликата над уважения размер от 4311 лв.; 2. за лихвената надбавка за забава
по чл.14.1. от допълнителното споразумение от 27.02.2006г. за периода
20.05.2018г. - 04.09.2019г. - за разликата над уважения размер от 800,27 лв. до
предявения размер от 983,69 лв.; 4. за 94,33 лв. - лихвена надбавка за забава
по 14.2. по допълнителното споразумение от 27.02.2006г. и т.20.20 от Общите
условия към договора за кредит; 5. за 155,15 лв. - такси по договора за кредит.
Осъдена е А. М. П. с ЕГН ********** от гр. П.0, ул. „Л.“ № *, със съдебен
адрес гр. Б., ул. „С.“ № **, ет. * - адвокат А. Т., да заплати на „БАНКА ДСК”
ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Оборище”, ул. „Московска” № 19, представлявана от изпълнителните
директори Виолина Маринова Спасова и Юрий Благоев Генов, със съдебен
адрес гр. София, бул. „В.” № **, ет. * - юрисконсулт Х. К. Д., сумата от
2496,96 лв. за направените съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.
Осъдена е „БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Оборище”, ул. „’Московска” № 19,
представлявана от изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и
Юрий Благоев Генов, със съдебен адрес гр. С., бул. „В.” № **, ет. * -
юрисконсулт Х. К. Д., да заплати на А. М. П. с ЕГН ********** от гр. П., ул.
„Л.“ № *, със съдебен адрес гр. Б., ул. „С.“ № **, ет. * - адвокат А. Т., сумата
от 273,55 лв., за направените по делото съдебни разноски, съразмерно с
отхвърлената и прекратената част от исковете.
Подадена е въззивна жалба от адв.А. Т., в качеството му на
процесуален представител на ответницата по предявените искове А. М. П.,
ЕГН **********, срещу решението в частите, с които претенциите на ищеца
БАНКА ДСК” ЕАД – София са уважени и ответницата е осъдена за разноски.
Изложени са съображения за незаконосъобразност на решаващите изводи на
първоинстанционния съд, с поддържане на възраженията на ответницата за
нищожност на процесния договор за банков кредит направени пред окръжния
съд. Твърди се, че по възраженията за нищожност на договора не е формирана
сила на пресъдено нещо по предходни дела водени между страните, тъй като
мотивите към съдебните актове не се ползват с такава сила, а по предходните
дела не са били предявени частични искове, поради което не са налице
предпоставките за прилагане на т.2 от ТР3/2019 год. по ТД 3/2016 год. на
ОСГТК на ВКС. Твърди се нищожност на договора за банков кредит на
множество основания: - поради липса на договорен предмет предвид неяснота
за даденото обезпечение, - поради неравноправни клаузи на договорките за
дължими лихви предвид липсата на яснота как се определя техния размер и от
кога са дължими, - поради противоречие на т.12 от договора със закона и
морала предвид несъвместимост на договорката за неделимост на
2
задължението с уговореното плащане на дълга на анюитетни вноски, - поради
противоречие на раздел VII от договора със закона и морала предвид
уговорената възможност за капитализиране на таксата към дълга, без
посочване на падеж и за въвеждане едностранно от банката на недоговорени
такси, комисионни и разходи по кредита. Твърди се, че пороците на договора
водят до неговата цялостна нищожност, при невъзможност за санирането му,
поради което са нищожни и допълнителните споразумения сключени въз
основа на него. Сочи се, че поради нищожността на договора ответницата не
само, че е върнала на банката дължимата главница, но дори е надвнесла сума,
тъй като общо платената до момента сума е 242 000 лв. Твърди се, че съдът
неправилно е кредитирал сочените данни от вещото лице по приетите
заключения на съдебно-икономическите експертизи, тъй като те са дадени въз
основа на счетоводните отразявания на банката за движение по кредита, които
са били оспорени от ответницата. Твърди се, че с извършени плащания от
страна на ответницата всички задължения към банката са погасени, поради
което предявените искове са изцяло неоснователни. Твърди се, че в
обжалваните части решението е неправилно, направено е искане за неговата
отмяна, за цялостно отхвърляне на предявените искове и за присъждане на
съдебните разноски за двете инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна БАНКА
ДСК” ЕАД – София, чрез процесуален представител юрисконсулт Х. Д., в
който е изложено становище за неоснователност на възраженията на
въззивницата и правилност на решението в обжалваните части. Твърди се, че
възражения на въззивницата не обуславят недействителност на договора и са
неотносими към предмета на спора. Изразено е съгласие с изводите на съда
относно обхвата на силата на пресъдено нещо по предходно водените дела
между страните, както и относно кредитирането на заключенията на вещото
лице по приетите основна и допълнителни експертизи. Направено е искане за
потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за защита пред въззивния съд.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.
С решението в обжалваните части Бургаският окръжен съд се е
произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл.422 от
ГПК.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че решението по спора е
3
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно. Като
постановено по допустими искове, решението в обжалваните части е
допустимо.
При проверка за правилност на решението въззивният съд е обвързан от
посоченото във въззивната жалба.
От приложената преписка се установява, че след издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, № 229/13.09.2019 год. по ч.гр.д.№
408/2019 год. по описа на Районен съд-Царево, и подадено в срок от длъжника
възражение срещу заповедта, заявителят „Банка ДСК” ЕАД е предявил
установителни искове по чл.422 от ГПК за установяване на вземанията по
заповедта срещу ответника А. М. П., произтичащи от договор за кредит от
19.01.2005 год. и допълнителни споразумения към него от 27.02.2006 год.,
15.09.2009 год. и 21.04.2010 год. Пред първоинстанционния съд претенцията
е заявена в следните размери:-главница от 42 458,24 лв., ведно със законната
лихва върху главница от 13.09.2019г. до изплащането, - 5281,30 лв. -
договорна лихва за периода 20.04.2017г. - 05.09.2019г.,- 983,69 лв. - лихвена
надбавка за забава за периода 20.05.2018г. - 04.09.2019г., - 94,33 лв. - лихвена
надбавка за забава за периода 05.09.2019г. - 12.09.2019г., 1163,71 лв. - заемни
такси и разноски /от които 214,35 лв.- такса управление,120 лв.-такса
изискуемост, 72,09 лв.- застраховка, 757,27 лв.- такса за подновяване на
ипотека/.
Поради необжалване на постановеното от първоинстнационния съд
решение в отхвърлителната и прекратителната му части, пред настоящия
съд претенцията на ищеца се поддържа до размерите на присъдените в
полза на банката суми: 40 987,19 лв. - главница; 4311 лв. - договорна
възнаградителна лихва за периода 12.07.2017г. - 05.09.2019г.; 800,27 лв. -
лихвена надбавка за забава по чл. 14.1. от допълнителното споразумение от
27.02.2006г., дължима за периода 20.05.2018г. - 04.09.2019г.; 136,94 лв. -
такси за управление на кредита; ведно със законната лихва върху главницата
от 27 514,48 лв., начиная от 13.09.2019г. до окончателното й изплащане, както
и законната лихва върху всяка вноска за главница от по 1062,99 лв., дължима
за периода 19.09.2019г. - 19.08.2020г., и за вноската от 716,87 лв. с падеж
19.09.2020г., начиная от деня, следващ съответния падеж /20.09.2019г. -
4
20.08.2020г./, до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че поради допусната забава в плащанията
по договора повече от 90 дни, на 02.09.2019 год. банката е уведомила
ответницата за упражненото право за обявяване на вземанията по кредита за
предсрочно изискуеми, моли за уважаване на предявените искове, като бъдат
присъдени и разноските направени в исковото производство.
С отговора на исковата молба ответницата прави възраженията за пълна
нищожност на сключения договор и споразуменията към него, поддържани и
пред настоящия съд. Пред настоящия съд се поддържат и евентуалните
възражения, че ответницата изцяло е изпълнила задълженията си по договора
с банката като е внесла сумата от общо 242 000 лв., сочеща надвнасяне на
суми в полза на банката и за неправилно осчетоводяване от страна на банката
на извършените от ответницата плащания по договора за кредит.
В хода на процеса ищецът е представил доказателства, че вземанията по
процесния договор са обезпечени със законна ипотека вписана в полза на
банката в деня на сключване на договора-19.01.2005 год., подновена с молба
от 11.02.2015 год.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 19.01.2005
год. между ищеца в качеството на кредитор и ответницата в качеството на
кредитополучател е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот,
по силата на който банката отпуснала на А. М. П. сумата от 153 000 лв. за
покупка на недвижим имот в гр. П., която ответницата се задължила да върне
за срок от 180 месеца /15 години/, считано от датата на усвояването и
превръщането му в анюитетен дълг, ведно с дължима годишна лихва
/възнаградителна/, която към момента на сключване на договора е: сбор от
11,75 % - обявения от банката действащ лихвен процент по стандартните
жилищни кредити и надбавка за риск в размер на 1,5% - т.е. общо 13,25 %.
Въпреки, че е уговорено плащането да бъде извършено чрез месечни
анюитетни вноски, в договора не е посочен техния размер и начин на
формирането им, като не е посочена и падежна дата за заплащане на
вноските – т.5 и т.8 от договора са останали непопълнени. Тази празнота
не е преодоляна с погасителен план към договора - такъв не се представя и
не се твърди да е съставен.
С договора кредитополучателят поел задължение за своя сметка да
5
застрахова имуществото, което ще придобие с отпуснатия кредит /т.13,в,г/, да
заплаща годишна такса за управление на кредита/т.21,а/, да заплаща други
обявени от кредитора такси и комисионни, както и всички други разходи по
обслужване на задължението и принудителното събиране на вземането.
С допълнително споразумение от 27.02.2006 год. страните се
договорили върху остатъка от дълга от 149 679 лв. - включващ главница и
лихва дължими към 27.02.2006 год., длъжникът да заплаща фиксирана лихва
от 4,9% за период от една календарна година, считано от датата на
подписване на споразумението, след което да заплаща преференциална лихва
в размер определен от кредитора. Договорено е дължимите месечни вноски да
се събират служебно от кредитора на падежна дата от авоара по
разплащателната сметка на длъжника в банката, а при забава на плащанията
на главница и /или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем, като до предявяване на молба за събирането му по
съдебен ред се олихвява с посочените по-горе лихвени проценти, увеличени с
наказателна надбавка от 10 процентни пункта.
С допълнително споразумение от 15.09.2009 год. страните се
договорили за гратисен период за главницата по кредита от шест месеца, в
който длъжникът да заплаща част от дължимата месечна лихва в размер на
569,65 лв., а след изтичането на гратисния период непогасената част от
лихвата да се капитализира съм остатъка от главницата. Съгласно
споразумението размерът на месечната вноска ще се определи едностранно от
кредитора в първия работен ден след падежната дата, следваща подписването
му, като на кредитополучателя бъде предоставен нов погасителен план.
С допълнително споразумение от 21.04.2010 год. за остатъка от дълга
от 129 352,42 лв.- включващ редовен дълг и начислена лихва дължими към
този момент, е уговорен шестмесечен гратисен период, през който длъжникът
по погасителен план заплаща само месечна лихва в размер на 1164,17 лв.
Постигната е договореност за едностранно определяне на размера на
месечната вноска след първия следващ падеж с изготвяне на нов погасителен
план.
В допълнителните споразумения отново не са посочени размери и
падежна дата за погасителните вноски, не са подписани и погасителни
планове.
6
Между страните по делото, по искове на настоящия ищец срещу
настоящия ответник са водени две предходни дела:
С влязло в сила решение № 68/27.05.2016 год. по в.т.д.№113/2016
год. по описа на Апелативен съд-Бургас, е отменено решение №
556/17.12.2015 год. по т.д.№ 630/2013 год. по описа на Бургаския окръжен съд,
като е отхвърлен предявения иск от «Банка ДСК» ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. «Московска» № 19, с правно
основание чл. 422 ГПК да се приеме за установено по отношение на А. М. П.,
ЕГН **********, с адрес гр. П., обл. Б., ул. «Л.» № * съществуването на
вземане на Банката, произтичащо от договор за кредит за покупка на
недвижим имот от 19.01.2005 год. в размер на 125 993,58 лв. – дължима
главница по договора, 342 797,44 лв.- лихви за периода от 30.03.2011 год.-
28.08.2013 год. и сумата 13068.69 лв.,санкционна лихва за периода 15.08.2012
год. до 28.08.2013 год., ведно със законната лихва върху главницата,считано
от 29.08.2012 год. до окончателното изплащане на вземането.
С влязло в сила решение №46/25.02.2019 год. по т.д.№327/2017 год.
по описа на Бургаския окръжен съд е осъдена А. М. П., ЕГН **********, да
заплати на «Банка ДСК» ЕАД - София, ЕИК *********, следните суми
дължими по договор за кредит за покупка на недвижим имот, сключен на
19.01.2005 год., изменен с допълнително споразумение от 27.02.2006 г.: -
сумата от 41162,39 лева представляваща изискуема главница към
завеждането на делото на 11.07.2017 г; - сумата от 15845,30 лева
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 13.02.2012
г. до 11.07.2017 г.; - сумата от 1002,42 лева представляваща обезщетение за
забава за периода от 19.03.2012 г. до 29.06.2017 г. и сумата от 135,65 лева
представляваща стойността на таксите за управление на кредита, начислени
за периода от 2012 г. до 2017 г.
Пред настоящия съд, по възраженията на ответницата изложени по-
горе, се спори относно обхвата на силата на пресъдено нещо по
приключилите дела водени между страните по повод на процесния договор за
кредит и допълнителните споразумения към него. Този въпрос е обуславящ, а
отговорът му до голяма степен зависи от преценката за естеството на
паричния дълг по договора за кредит.
С влязлото в сила решение № 68/27.05.2016 год. по в.т.д.№113/2016 год.
7
по описа на Апелативен съд - Бургас, претенциите на банката са били
отхвърлени поради липсата на предпоставки за предсрочна изискуемост на
кредита към 27.05.2011 год. Съгласно чл.298, ал.1 от ГПК пределите на
силата на пресъдено нещо на това решение се простират до там да се приеме,
че към 27.05.2011 год. предсрочна изискуемост на вземанията на банката не
съществува. Това решение не е пречка вземанията на банката да бъдат
заявени на други, различни основания. В случая впоследствие банката
частично е реализирала съдебна защита на свои права по процесния договор
за кредит съгласно влязлото в сила решение № 46/25.02.2019 год. по т.д.
№327/2017 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
Трайно установената съдебна практика, споделена и в мотивите на
Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №
5/2019 г., приема, че при договорите за банков кредит, дори когато са
уговорени като платими на месечни вноски, е налице разсрочено
плащане на един дълг, като при уговорката плащането да се извърши на
вноски с различни падежи не се касае за периодични плащания, а в този
случай по съгласие на кредитора, задължението се погасява на части от
длъжника.
Предвид горното и след като по процесния договор за банков кредит за
ответницата е уговорено едно задължение за плащане на определена сума
след изтичане на определен срок, а не са възникнали множество отделни
задължения при заплащане на отделни анюитетни вноски, то влязлото в сила
решение, с което претенциите на банката - ищец срещу ответницата са
уважени за части от дълга, сочи уважени частични искове. С т. 2 от
Тълкувателно решение №3 от 21.01.2022 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. №
5/2019 г. е прието, че решението по уважен частичен иск за парично вземане
се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск
за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. Съгласно разясненията дадени в мотивите към
т. 2, при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните
по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на
спорното субективно материално право. Поради това, че общите
8
правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск,
така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците
на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите,
когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/
от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото
вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем.
По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем,
различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие
на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането
да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.
Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието
преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на
ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към
възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което
произтича спорното право.
Горното сочи неоснователност на възражението на въззивницата
относно липсата на обвързаност между влязлото в сила решение на БОС по
предходно воденото т. д.№ 327/2017 год., с настоящия процес. Поради силата
на пресъдено нещо по предходното дело следва да бъде прието, че договорът
за банков кредит сключен между страните на 19.01.2005 год. е действителен и
поражда задължения за ответницата да върне заетата сума ведно с дължими
лихви и договорените такси и разноски, но са нищожни като неравноправни
по смисъла на чл. 143 от ЗЗП клаузите на чл. 9.1 и 9.4 от общите условия,
поставящи възнаградителната лихва в зависимост от величината „Базов
лихвен процент“, а фиксираната с допълнителното споразумение от
27.02.2006 год. годишна възнаградителна лихва от 4,9% процента е
приложима за остатъчния период на договора.
Предвид горното, като преклудирани в настоящия процес, не следва да
бъдат разглеждани възраженията на ответницата относно пълна или различна
от приетата вече от съда частична нищожност на сключения договор и
допълнителните споразумения. В съответствие с влязлото в сила решение №
46/25.02.2019 год. по т.д.№ 327/2017 год. по описа на Бургаския окръжен съд
договорът следва да бъде приет за действителен, като възнаградителната
лихва по него за периода от 19.01.2005 год. до 26.02.2006 год. бъде изчислена
9
в размер на първоначално договорения годишен лихвен процент от общо
13,15 %, а след това, до изтичане на срока на договора на 19.01.2020 год. - в
размер на 4,5%.
Ищецът твърди, че поради забава в плащанията по договора повече от
90 дни, на 05.09.2019 год. е обявил на ответницата вземанията по него за
предсрочно изискуеми. Ответницата не оспорва, че е получила съобщение за
обявената от банката предсрочна изискуемост, но оспорва начина, по който
банката е осчетоводила извършените от нея плащания по кредита, респ.
– оспорва твърденията на банката, че считано от 05.09.2019 год. е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Ответницата е заявили
оспорване и с твърдение, че е надвнесла суми по кредита.
Поради непредставен подписан от страните погасителен план,
непосочване на размер и съотношение главница/лихви на погасителните
вноски и падеж за плащането им, не може да се установи дали към
момента, в който ищцата е преустановила плащанията преди 05.09.2019
год., тя е била в забава. Заключението на вещото лице относно момента на
настъпване на забава в плащанията на неплатените суми към 13.09.2019 год. е
изготвено на базата на извършените едностранно и своеволно от страна на
банката, непочиващи на взаимна договореност отразявания на погасителните
плащания по договора. Ето защо и предвид оспорването от насрещната
страна, съдът не кредитира начина, по който банката е отразявала
извършените от страна на ответницата частични погасителни плащания по
договора за кредит. Вследствие на това, твърденията на банката за настъпила
предсрочна изискуемост на вземанията по кредита считано от 05.09.2019
год. се явяват недоказани. Поради единния характер на задължението на
ответницата по кредита и при липсата на други договорки между страните,
следва да се приеме, че в случая анюитетните вноски са дължими след покана
от кредитора или с изтичане на срока на договора. Тъй като банката не е
представила нарочни покани за заплащане на отделни анюитетни вноски,
падежът за плащането е настъпил с изтичане на срока на договора –
19.01.2020 год.-т.е. на дата различна от сочената от ищеца, поради което към
датата, на която ответницата е била уведомена за предсрочната изискуемост
на вземането по кредита, не са били налице субективните предпоставки за
настъпването й.
10
Съгласно Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 год. на ОСГТК на ВКС
по т.д.№8/2017 год., при ненастъпила предсрочна изискуемост съдът следва
да присъди вноските с настъпил падеж, към момента на формиране на силата
на пресъдено нещо. В настоящия случай срокът на договора вече е изтекъл на
19.01.2020 год. от който момент, при липсата на други данни следва да се
счете за настъпила изискуемостта на целия остатък от вземанията на
банката по договора.
От приетите от окръжния съд основно и допълнително заключения
извършени от вещо лице Т. Д. се установява, че ответницата е усвоила
отпуснатия кредит от 153 000 лв. на 20.01.2005 год. След постановяване на
съдебните решения по предходните дела, банката е олихвила задълженията на
ответницата с първоначално уговорената възнаградителна лихва от 13,25%, за
периода от 20.02.2005 год. до 22.02.2006 год., а за периода след 16.03.2006
год., в съответствие с приетото със съдебното решение по т.д.№ 327/2017 год.
по описа на БОС е приложен лихвения процент по първото допълнително
споразумение от 4,9%. Както беше вече посочено, изчисленията на вещото
лице по приетите от окръжния съд заключения за остатъчния размер на
задълженията са на базата на счетоводните отразявания за погасяване на
главница, лихви и разноски извършени едностранно от банката, които
отразявания не кореспондират с приетото от съда относно падежа на
задълженията, поради което съдът не кредитира заключенията в тези части.
На базата на приетото по-горе от съда и обстоятелствата отразени в
експертизите за релевантните факти, съдът с помощта на специализирана
програма достъпна в интернет изчисли, че при задължение за връщане на
главница от 153 000 лв., дължимата възнаградителна лихва за вноските за
периода от периода от 20.02.2005 год. до 22.06.2006 год. е 20 666,69 лв., а за
вноските за периода от 16.03.2006 год. до изтичане на срока на договора на
19.01.2020 год. е 105 249,55 лв. Общият размер на дължимата
възнаградителна лихва по процесния договор за кредит е 125 916,24 лв.
Вещото лице сочи / л.143/, че чрез реални плащания са погасени сумите
присъдени в полза на банката по т.д.№ 327/2017 год. на БОС, а именно :
41 162,39 лв. - главница , възнаградителна лихва до 11.07.2017 год., 1002,42
лв. – обезщетение за забава и 135,65 лв. – такси за управление до 2017 год.
Поради капитализиране на дължими лихви към главницата,
11
допълнителните споразумения в частите, с които е извършено предоговаряне
на дължимите суми и начина на изплащане на дълга са нищожни и не се
зачитат от съда, поради което съдът не взема предвид отнесените при
предоговарянето със споразуменията за погасяване на задълженията по
кредита общо 23 246,92 лв., които не са реално заплатени. В постановените по
реда на чл. 290 ГПК Решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на
ВКС, II т. о. и Решение № 30/20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г. на ВКС, I т.
о. е разяснено, че уговорката в допълнителните споразумения към договор за
кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3
ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на осн. чл. 294, ал.
1 ТЗ. Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на
специфичните провизии за кредитен риск /отм./, не представлява предвидена
в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3
ЗЗД.
Видно от заключението на вещото лице, извън сумите, които са
заплатени за погасяване на присъдените със съдебното решение по т.д.№
327/2017 год.на БОС, ответницата е платила общо сумата от 137 856 лв., от
които за погасяване на признати с решението главница и лихви по кредита са
платени общо 137 408,85 лв.
Съгласно приетото по-горе от настоящия съд, че изискуемостта за
вземанията на банката след 11.07.2017 год., при липсата на уговорено нещо
различно с договора, е настъпила с изтичане на срока от общо 180 месеца от
сключване на договора – т.е.на 19.01.2020 год., дължими по сключения
договор след тази дата са само остатъкът от разноските по кредита,
възнаградителната лихва и главницата. Санкционна лихва би била дължима за
периода след 19.01.2020 год. , но това е извън претенцията на ищеца по
делото.
Както вече беше посочено, вещото лице е отразило разпределението на
платените суми извършено от банката, като една част от сумата е отнесена за
погасяване на дължими лихви, а друга част е отнесена за погасяване на
дължимата капитализирана главница. При липсата на уговорен начин на
плащане, при липсата на уговорен между страните падеж, размер и
12
съотношение между лихва и главница по погасителните вноски,
разпределението извършено от банката за погасяване на задълженията по
кредита след 11.07.2017 год. се явява несъобразено с общите правила на чл.76
от ЗЗД, вр. т.1 ТР № 3/27.03.2019 год. на ОСГТК на ВКС по т.д.№3/2017 год.
Постъпилите плащания след 11.07.2017 год. следва да бъдат
разпределени за погасяване на остатъка от вземанията на банката, първо на
разноските, след това на лихвите и накрая за главницата. При дължими след
11.07.2017 год. такси за управление от 600 лв. и други такси общо в размер на
984,51 лв. /отразени от вещото лице в заключенията/, от реално платената от
ответницата сума от общо 137 856 лв., след приспадане на разходи и такси по
обслужване на кредита от общо 1584,51 лв., остатъкът от 136 271,49 лв.
следва да се разпредели първо за погасяване на остатъка от неплатените
възнаградителни лихви. При общ размер на дължимите възнаградителни
лихви по договора от 125 916,24 лв., след приспадане на присъдените до
11.07.2017 год. и платени 15 845,30 лв., остават дължими възнаградителни
лихви от 110 070,94 лв.. След погасяване на възнаградителните лихви е
налице остатък от 26 200,55 лв., който погасява част от задължението за
дължима главница. При дължима главница от общо 153 000 лв., присъдени и
платени 41 162,39 лв., е налице остатък от главница от 111 837,61 лв., след
приспадане на остатъчната платена сума от 26 200,55 лв. оставащата
дължима главница е в размер на 85 637,06 лв. Това е повече от заявената
от ищеца претенция за главница, но съдът е ограничен до размера на
заявеното. В случая въззивният съд е ограничен до присъденото с
решението в обжалваната част, тъй като жалба срещу решението е
подадена само от ответницата, чието положение не може да бъде
влошавано.
Предвид горното, като е приел, че претенцията за главница е
основателна за сумата от 40 987,19 лв., Бургаският окръжен съд е постановил
правилно съдебно решение в тази част, включително в частта с която
върху част от главницата от 27 514,48 лв. е присъдена законна, считано
от 20.01.2020 год., до окончателното и изплащане. Поради забраната за
влошаване на положението на жалбоподателя, законната лихва не следва да се
присъжда върху цялата сума за която претенцията за главница е основателна.
За останалите задължения предмет на претенциите на банката до
13
размера до който е сезиран настоящия съд, се установи, че се явяват погасени
от извършените плащания, с изключение на претенциите за санкционни
лихви, които за процесния период са неоснователни по изложените по-горе
съображения, поради което в останалите части, претенциите на банката
следва да бъдат отхвърлени. В тези части решението е неправилно като
постановено в противоречие с материалния закон, поради което следва да
бъде отменено, а исковите претенции – отхвърлени изцяло.
Горното налага необходимост от преизчисляване на разноските
дължими в полза на страните пред първата инстанция:
С исковата молба ищецът не е поискал присъждане на разноските
направени в заповедното производство. Направено е искане само за
присъждане на разноските в исковото производство. За първоинстанционното
разглеждане на делото съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
полза на процесуалния представител на ищеца в размер на 300 лв. Ищецът е
направил разноски за държавна такса в размер на 999,63 лв. и за вещо лице
350 лв. – т.е. базата за изчисляване на разноските на ищеца за първата
инстанция е сумата от общо 1649,63 лв. Съобразно изхода от делото в полза
на ищеца са дължими разноски в размер на общо 1352,80 лв., поради което
решението следва да бъде отменено и в частта, с която в полза на ищеца
са присъдени разноски над сумата от 1352,80 лв. до размера от 2496,96 лв.
Ответницата е направила пред първата инстанция съдебни разноски в
размер на 3650 лв. При зачитане на съответните разноски направени за
отхвърлените и прекратени части от исковите претенции, в полза на
ответницата се дължат разноски в размер на 656,81 лв., поради което следва
да се присъди разликата от 383,26 лв.
Пред въззивния съд въззивницата е направила разноски за платена
държавна такса в размер на 955,96 лв., като съобразно изхода от делото в
нейна полза следва да се присъди сумата от 108,51 лв.
За защита пред въззивния съд, при определен размер на
юрисконсултско възнаграждение от 150 лв. съобразно направеното искане и
предвид изхода на делото, в полза на въззиваемия следва да се присъди
сумата от 133 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
14
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 321/20.10.2021 год. по гр.д.№1451/2020 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ ОТ ОБЖАЛВАНИТЕ
ЧАСТИ, с които:
- е прието за установено по отношение на „БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище”,
ул. „Московска” № 19, че А. М. П. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „Л.“ № *,
със съдебен адрес гр. Б., ул. „С.“ № **, ет. * - адвокат А. Т., дължи следните
вземания по договор кредит за покупка на жилище от 19.01.2005г. и
допълнителни споразумения към него от 27.02.2006г., 15.09.2009г. и
21.04.2010г., за които е постановена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ТПК по ч.гр.д. № 408/ 2019г. по описа на Районен
съд - Царево : 800,27 лв. - лихвена надбавка за забава по чл. 14.1. от
допълнителното споразумение от 27.02.2006г., дължима за периода
20.05.2018г. - 04.09.2019г.; 136,94 лв. - такси за управление на кредита;
законната лихва върху всяка вноска за главница от по 1062,99 лв., дължима
за периода 19.09.2019г. - 19.08.2020г., и за вноската от 716,87 лв. с падеж
19.09.2020г., начиная от деня, следващ съответния падеж /20.09.2019г. -
20.08.2020г./, до окончателното им изплащане,
-е осъдена А. М. П. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „Л.“ № *, със
съдебен адрес гр. Б., ул. „С.“ № **, ет. * - адвокат А. Т., да заплати на
„БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Оборище”, ул. „Московска” № 19, представлявана от
изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и Юрий Благоев
Генов, със съдебен адрес гр. С., бул. „В.” № **, ет. * - юрисконсулт Х. К. Д.,
сумата от над 1352,80 лв. /хиляда триста петдесет и два лева и осемдесет
стотинки/ до размера от 2496,96 лв. за направените съдебни разноски пред
първата инстанция, съразмерно с уважените искове.
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище”, ул.
„Московска” № 19, срещу А. М. П. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „Л.“ № *,
15
със съдебен адрес гр. Б., ул. „С.“ № **, ет. * - адвокат А. Т., за приемане на
установено по отношение на „БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище”, ул.
„Московска” № 19, че А. М. П. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „Л.“ № *, със
съдебен адрес гр. Б., ул. „С.“ № **, ет. * - адвокат А. Т., дължи следните
вземания по договор кредит за покупка на жилище от 19.01.2005г. и
допълнителни споразумения към него от 27.02.2006 г., 15.09.2009 г. и
21.04.2010 г., за които е постановена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ТПК по ч.гр.д. № 408/ 2019 г. по описа на Районен
съд - Царево : 800,27 лв. - лихвена надбавка за забава по чл. 14.1. от
допълнителното споразумение от 27.02.2006 г., дължима за периода
20.05.2018 г. - 04.09.2019 г.; 136,94 лв. - такси за управление на кредита;
законната лихва върху всяка вноска за главница от по 1062,99 лв., дължима
за периода 19.09.2019г. - 19.08.2020г., и за вноската от 716,87 лв. с падеж
19.09.2020г., начиная от деня, следващ съответния падеж /20.09.2019г. -
20.08.2020г./, до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 321/20.10.2021 год. по гр.д.№1451/2020
год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ ОТ
ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, с които:
- е прието за установено по отношение на „БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище”,
ул. „Московска” № 19, че А. М. П. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „Л.“ № *,
със съдебен адрес гр. Б., ул. „С.“ № **, ет. * - адвокат А. Т., дължи следните
вземания по договор кредит за покупка на жилище от 19.01.2005г. и
допълнителни споразумения към него от 27.02.2006г., 15.09.2009г. и
21.04.2010г., за които е постановена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ТПК по ч.гр.д. № 408/ 2019г. по описа на Районен
съд - Царево : 40 987,19 лв. – главница, ведно със законната лихва върху част
от главницата от 27 514,48 лв., начиная от 13.09.2019 г. до окончателното й
изплащане,
-е осъдена „БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Оборище”, ул. „’Московска” № 19,
представлявана от изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и
Юрий Благоев Генов, със съдебен адрес гр. С., бул. „В.” № **, ет. * -
16
юрисконсулт Х. К. Д., да заплати на А. М. П. с ЕГН ********** от гр. П., ул.
„Л.“ № *, със съдебен адрес гр. Б., ул. „С.“ № **, ет. * - адвокат А. Т., сумата
от 273,55 лв., за направените по делото съдебни разноски, съразмерно с
отхвърлената и прекратената част от исковете.
ОСЪЖДА А. М. П. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „Л.“ № *, със
съдебен адрес гр. Б., ул. „С.“ № **, ет. * - адвокат А. Т., да заплати на
„БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Оборище”, ул. „Московска” № 19, представлявана от
изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и Юрий Благоев
Генов, със съдебен адрес гр. С., бул. „В.” № **, ет. * - юрисконсулт Х. К. Д.
съответната част от определено от въззивния съд юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 133 лв. /сто тридесет и три лева/.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска” № 19,
представлявана от изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и
Юрий Благоев Генов, със съдебен адрес гр. С., бул. „В.” № **, ет. * -
юрисконсулт Х. К. Д., да заплати на А. М. П. с ЕГН ********** от гр. П., ул.
„Л.“ № *, със съдебен адрес гр. Б., ул. „С.“ № **, ет. * - адвокат А. Т., сумата
383,26 лв. /триста осемдесет и три лева и двадесет и шест стотинки/,
представляваща разлика в дължимия размер на разноските направени пред
първоинстанционния съд, както и сумата от 108,51 лв. /сто и осем лева и
петдесет и една стотинки/ – съответната част от разноските направени пред
въззивния съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17