Решение по дело №280/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 май 2019 г. (в сила от 24 септември 2019 г.)
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20194430200280
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

08.05.2019г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: АНЕЛИЯ ДОБРЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД № 280 по описа за 2019 - та година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление № НЯСС – 7/11.01.2019г. на ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Д.А.З.М.И Т.Н. *** ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - АУАН е съставен в нарушение на чл.40 ал.1 ЗАНН, тъй като е съставен в присъствието на ненадлежен представител на О.П. като резултат от ненадлежното представителство, жалбоподателят извежда, че са допуснати и нарушения на чл.43 ал.1 и ал.5 ЗАНН, тъй като на нарушителя не е предявен и връчен съставения АУАН; счита, че е налице несъответствие между посочените като нарушени разпоредби в АУАН и НП – съответно чл.190а ал.1 т.3 ЗВ и чл.200 ал.1 т.39 ЗВ. Наред с това, оспорва приложимата административнонаказателна разпоредба като счита, че погрешно, нарушението е подведено под чл.200 ал.1 т.39, вместо – по чл.200 ал.1 т.31 като изтъква, че даденото предписание изхожда от ГД „НЯСС“, а не от комисия, назначена от Областен управител на ПЛЕВЕН; оспорва и посочената като нарушена законова разпоредба – тази на чл.190а ал.1 т.3 ЗВ като счита, че същата не съдържа правило за поведение, което може да бъде нарушено. Отделно от всичко това изтъква, че при определяне размера на имуществената санкция не са взети предвид обстоятелствата, че към 01.08.2018г. процесният язовир е бил празен и в този смисъл – че експлоатационното му състояние не е представлявало опасност за населението, както и че на 27.09.2018г. ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – ПОРДИМ е приел решение, с което е дал съгласие за промяна в собствеността върху процесния язовир, в каквато насока вече са предприети и конкретни организационни мерки. На тази основа, моли за отмяна на издаденото Наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

За ответната страна – ДЪРЖАВНА ЕГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 03-063/24.10.2018г. от страна на С.Д.Д. – инспектор в отдел „НАДЗОР НА ЯЗОВИРНИТЕ СТЕНИ И СЪОРЪЖЕНИЯТА КЪМ ТЯХ“ – СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ в ГД „НАДЗОР НА ЯЗОВИРНИТЕ СТЕНИ И СЪОРЪЖЕНИЯТА КЪМ ТЯХ“ при ДАМТН, в присъствието на свидетеля Е.Г.Д. и съответен упълномощен представител на О.П. /л.18 от делото/. Съставен е за това, че на 26.07.2018 г. е извършена проверка на язовир „ТОТЛЕБЕН 2“, находящ се в поземлен имот № 500011 в землището на с. ТОТЛЕБЕН, о.П. *** /Акт за публична общинска собственост № 1122/15.02.2002 г./, за което е съставен Констативен протокол № 03-04-44/01.08.2018 г. Вследствие на проверката е установено, че в лявата част на стената, където при предишни проверки е имало ерозионна каверна на въздушния откос, стената на язовира е скъсана и достъпа до останалата част на същата и съоръженията е невъзможен. В тази връзка е констатирано, че от страна на О.П. не са изпълнени задължителните предписания, дадени в Констативен протокол № 03-04-205/23.11.2017 г. на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАДЗОР НА ЯЗОВИРНИТЕ СТЕНИ И СЪОРЪЖЕНИЯТА КЪМ ТЯХ“, а именно -  да се възстанови експлоатационното състояние на язовирна стена и съоръженията към нея, съгласно нормативната база, със срок на изпълнение - 31.03.2018г. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл.190а ал.1 т.3 ЗВ. При съставяне на АУАН не са направени възражения; такива не са постъпили и в срока, и по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН.

Описаната по – горе фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който издал обжалваното Наказателно постановление, с което на О.П. ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.14, л.22, л.25, л.26 от делото, чл.201 ал.11 и 12 ЗВ/. Не могат да бъдат споделени съображенията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство:

-         АУАН не е съставен в нарушение на чл.40 ал.1 ЗАНН, тъй като е съставен в присъствието на надлежен представител на О.П. и това е очевидно при запознаване със съдържанието на Пълномощното, с което кметът на О.П. е упълномощил лицето Д.Ц.Д. /л.18/ - посочено е, че представителната власт на пълномощника обхваща и участието при съставяне на АУАН във връзка с КП № 03-04-44/01.08.2018 г. Като резултат от неправилната интерпретация на представителната власт на пълномощника, дадена в жалбата, неоснователно се възразява и за допуснати нарушения на чл.43 ал.1 и ал.5 ЗАНН;

-         не е налице несъответствие между посочените като нарушени разпоредби в АУАН и НП: докато в АУАН е посочено, че е нарушен чл.190а ал.1 т.3 ЗВ, в издаденото НП, в разгърнат вид е отбелязано, че е осъществен състав на административно нарушение по чл.200 ал.1 т.39 ЗВ – за неизпълнение на предписание, дадено на основание чл.190а ал.1 т.3 ЗВ. Тук е мястото да бъде взето отношение и по едно друго възражение на жалбоподателя, почиващо върху несъобразяване на настъпила в хода на административнонаказателното производство законодателна промяна: към 31.03.2018г. /краен момент на дължимото поведение от страна на О.П. съгласно даденото предписание/, в сила е била редакцията на разпоредбите на чл.190а и чл.200 ЗВ съобразно ДВ, бр. 58 от 2015 г. Според тази редакция на ЗВ, чл.190а ал.1 т.3 ЗВ гласи: „Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право: да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение…“, а съобразно чл. 200 ал.1 т.39 ЗВ, „Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което: не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 – от 1000 до 20 000 лв….“. Съпоставката с новата редакция и на двете разпоредби, съгласно ДВ бр. 55 от 2018 г. не разкрива предпоставките на чл.3 ал.2 ЗАНН и поради това, в процесния случай следва да бъдат прилагани разпоредбите на чл.190а ал.1 т.3 ЗВ и чл. 200 ал.1 т.39 ЗВ в цитираната по-горе тяхна редакция, актуална към датата на довършване на административното нарушение. В този смисъл и при съобразяване, че чл.200 ал.1 т.39 ЗВ възвежда като нарушение самото неизпълнение на предписание по чл.190а ал.1 т.3 ЗВ, единствено недоумение буди виждането, че е налице несъответствие в съставения АУАН и издаденото НП по отношение на разпоредбите, които се сочат като виновно нарушени; още по-малко може да се поддържа, че в случая е допуснато някакво нарушение на процесуалните правила.

Служебната проверка за законосъобразност, осъществявана от  въззивната инстанция, не установява и други нарушения на процесуалните правила. Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност бяха събрани гласни доказателствени средства – показания на свидетелите С.Д.Д. и Е.Г.Д., както и писмени доказателства /л.6 – 7, л.20 – 21 – л.23 – 24, л.27 – 28, л.38 от делото/. Съдът преценява като непредубедени, обективни и последователни показанията на свидетелите С.Д. и Е.Д.. Същите са подробни и изцяло в подкрепа на изложената в АУАН и НП, фактическа обстановка. В тяхна подкрепа са и приобщените официални документи /заверени преписи на Констативен протокол № 03-04-44/01.08.2018 г. Констативен протокол № 03-04-205/23.11.2017 г., Акт за публична общинска собственост върху язовир „ТОТЛЕБЕН-2“ и извлечение от съответна скица/.

Съвкупната преценка на коментираните писмени доказателства и гласни доказателствени средства налага извода, че липсват доказателствени материали, които да опровергават изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, поради което Съдът приема същата за доказана по убедителен начин и няма да я преповтаря. Именно от тази фактическа обстановка следва по категоричен начин извода за осъществен състав на административно нарушение по чл.200 ал.1 т.39 ЗВ от страна на О.П. Плод на неправилна интерпретация е виждането на жалбоподателя, че приложимата административнонаказателна разпоредба е чл.200 ал.1 т.31 ЗВ. При положение, че е налице неизпълнено предписание по чл.190а ал.1 т.3 ЗВ, няма как това да бъде вярно и очевидно, нарушението следва да бъде подведено под разпоредбата на чл.200 ал.1 т.39 ЗВ /ДВ, бр. 58 от 2015 г./. От друга страна, посочването в АУАН, че е нарушена разпоредбата на чл.190а ал.1 т.3 ЗВ / ДВ, бр. 58 от 2015 г./, по никакъв начин не пряпятсва нарушителя да научи в какво се е изразило нарушението, още повече, че словесното му описание е повече от ясно: неизпълнение на предписание именно по чл.190а ал.1 т.3 ЗВ – ето защо, представените в жалбата съждения по въпроса дали посочената разпоредба може или не може да бъде нарушена, се явяват напълно ирелевантни.

Следователно, правилно административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на съответна имуществена санкция на посоченото правно основание – в размер от 1 000 до 20 000 лева. В случая, размерът на имуществената санкция – 2000 лева – съотвества на извършеното нарушение, както и на обстоятелството, че на О.П. са налагани и други имуществени санкции за нарушения на ЗВ в миналото /л.38 от делото/, т.е. явно юридическото лице проявява тенденция в неспазване на изискванията на Закона за водите. При това положение, явно неоснователни са съображенията в жалбата, че към 01.08.2018г. процесният язовир е бил празен и в този смисъл – че експлоатационното му състояние не е представлявало опасност за населението, както и че на 27.09.2018г. ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – ПОРДИМ е приел решение, с което е дал съгласие за промяна в собствеността върху процесния язовир. Случаят не може да се разглежда и като „маловажен“ по смисъла на чл.93 т.9 НК, тъй като преценката за степента на обществена опасност на деянието не е елемент от административнонаказателната отговорност на едноличните търговци и юридическите лица. Същата има за правопораждащ юридически факт единствено неизпълнението на задължения към държавата или общината – чл.83 ал.1 ЗАНН. Същата отговорност е обективна, безвиновна и по съображения за по – ниска обществена опасност на деянието, не може да бъде изключена; отделен е въпроса, че в конкретния случай обществената опасност е типична за разглеждания вид нарушение.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова – следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС – 7/11.01.2019г. на ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Д.А.З.М.И Т.Н. *** ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: