Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Добрич, 11.02.2016 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на единадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

При участието на секретаря: ***

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 940/2015 г., по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, вписана в *** г., ***, на *** с ЕГН *** и *** с ЕГН ***,***, с която срещу ***, починала в хода на производството и заместена по реда на чл. 120 от ГПК (отм.) от своите законни наследници: *** с ЕГН ***, *** с ЕГН *** и *** с ЕГН ***, *** с ЕГН ***, *** с ЕГН ***, ***, починала в хода на производството и заместена по реда на чл. 120 от ГПК (отм.) от своя законен наследник ***, роден на *** г., *** с ЕГН ***, *** с ЕГН ***, ***, починал в хода на производството и заместен по реда на чл. 120 от ГПК (отм.) от своите законни наследници: *** с ЕГН ***, *** с ЕГН *** и *** с ЕГН ***, ***, починал в хода на производството и заместен по реда на чл. 120 от ГПК (отм.) от своите законни наследници: *** с ЕГН *** и *** с ЕГН ***, *** с ЕГН *** и *** с ЕГН ***,***, както и срещу ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя ***, са предявени искове за признаване за установено по отношение на ответниците /физически лица, че не са собственици на *** кв.м. в идеални части от новообразуван поземлен имот с пл. № ***, целият с площ от *** кв.м., находящ се в гр. ***, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *** г. на нотариус с район на действие при ***, в качеството им на продавачи по този договор, респ. че последният ответник не е придобил правото на собственост върху описания имот по силата на този договор.

В хода на производството по гр. дело № 5803/2005 г., по описа на Варненския районен съд /*първоначално настоящото дело е образувано пред Районен съд – гр. ***, като с определение № 193/17.03.2015 г. по ч. гр. дело № 134/2015 г. Варненският апелативен съд е постановил делото, поради отвод на всички съдии от районните съдилища от района на Варненския окръжен съд, да бъде разгледано от Добричкия районен съд/ ищците са оттеглили предявените искове по отношение на ответниците физически лица, като с определение от 21.06.2011 г. производството по делото по отношение на същите е прекратено.

В хода на производството по делото, предвид настъпилата промяна в актуалния статут на спорния имот и изменение на Кадастралната карта на гр. ***, *** и *** са уточнили исковата претенция, че касае самостоятелен имот с кадастрален идентификатор № ***, с площ от *** кв.м., попадащ в границите на съществуващия до изменението имот с кадастрален идентификатор № *** (съобразно решение № ***) – виж Скица на поземлен имот № *** г., издадена от *** (л. 321 от гр. дело № 479/2012 г. на Провадийския районен съд).  

По искане на ответника в проведеното на 03.10.2011 г. по гр. дело № 5803/2005 г. на Варненския районен съд съдебно заседание посочените физически лица – продавачи по договора за покупко-продажба, на основание чл. 175, ал. 1 от ГПК (отм.), са конституирани като трети лица помагачи на страната на ***.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание лично и чрез упълномощения адвокат, между ищците и третите лица-помагачи на страната на ответника е бил налице спор за материално право, по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, който е приключил с влязло в сила съдебно решение, според което имот с площ от ***дка, находящ се в местността ***, в землището на гр. ***, представляващ част от имот с пл. *** по Кадастралния план от *** г., при граници и съседи: *** и път, към момента на внасянето му в *** е бил собственост на праводателката на ищците и тяхна майка ***.

*** и *** настояват, че за тях е налице правен интерес от провеждането на процесната искова защита, тъй като със сключването на посочения по-горе договор за покупко-продажба от 02.09.2005 г., правата им върху признатия за собственост на тяхната наследодателка недвижим имот, след успешно проведената искова защита по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, са засегнати и не могат да бъдат реализирани. Съображенията на ищците в тази насока са, че защитата на интересите им по реда на чл. 14, ал. 4 от ГПК не е достатъчна, тъй като съдебно решение в тяхна полза установява единствено принадлежността на правото на собственост на тяхната праводателка към един минал момент – този на обобществяването на земята. С предявените отрицателни установителни искове *** и *** отричат правата на ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, които те основават на заповед № *** г. на зам. кмета на Община – гр. ***, издадена на основание § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост на посочените лица, въз основа на влязъл в сила план на новообразувани имоти за местността ***, върху имот с пл. № ***, представляващ част от предмета на спора по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Конкретно ищците настояват, че след успешно провеждане на исковата защита по  предявените отрицателни установителни искове те ще претендират процесния имот да им бъде възстановен в собственост по реда на ЗСПЗЗ.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на предявените искове, като настоява те да бъдат отхвърлени. Ответното дружество основава правата си върху процесния имот, по силата на сключения договор за покупко-продажба от 02.09.2005 г. Отричат се правата на ищците върху закупения от *** имот, тъй като влязлото в сила съдебно решение по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ не е достатъчно основание да се претендират самостоятелни права върху него. В условията на евентуалност ответникът прави възражение, че е придобил процесния имот, по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, считано от 02.09.2005 г., когато е сключен договорът за покупко-продажба на имота. От този момент до настоящия представителят на *** настоява, че е започнал да владее имот с намерение за своене, без каквито и да е било противопоставяне от страна на ищците.

Третите лица – помагачи на страната на ответника, още в качеството си на първоначални ответници, са оспори предявените искове като недопустими, а в условията на евентуалност и като неоснователни. Настоява се, че за ищците не е налице правен интерес от търсената искова защита, респ., че същите не установяват самостоятелни собственически права върху процесния имот.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот № *** г., на нотариус с район на действие при Варненския районен съд, вписан в регистъра на ***, и на нотариален акт за собственост върху недвижим имот № *** г., на нотариус с район на действие при Варненския районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и *** са признати за собственици /на различни идеални части/ на новообразуван поземлен имот с пл. № ***, целият с площ от *** кв.м., находящ се в гр. ***, селищно образувание с местно значение по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

На 02.09.2005 г. посочените лица, в качеството им на продавачи, са сключили с ***, представлявано от ***, договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *** г. на нотариус с район на действие при ***, с предмет недвижим имот: земя-място, представляващо новообразуван поземлен имот с пл. № ***, целият с площ от *** кв.м., находящ се в гр. ***, селищно образувание с местно значение по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Безспорно е между страните, че производството по гр. дело № 5803/2005 г. на Варненския районен съд е било прекратено с протоколно определение 12.06.2006 г. спрямо ответниците физически лица (настоящи трети лица-помагачи на страната на ответника), по съображения, че за *** и *** не е налице правен интерес от търсената искова защита по отношение на тези лица, с оглед висящия спор за материално право между тях и посочените лица. Така постановеното определение е оставено в сила от Варненския окръжен съд с определение № 1749/14.08.2006 г. по ч. гр. дело № 1282/2006 г. Това определение е обжалвано от ищците пред състав на Върховния касационен съд, който с определение № 172/07 от 08.05.2007 г., V г.о. по гр. дело № 87/2007 г., го е отменил. ВКС е приел, че за *** и *** е налице правен интерес от търсената искова защита, поради което настоящият състав намира, че този въпрос е изяснен и не следва да бъдат излагани допълнителни аргументи в тази посока.

Установено е по делото, че между ищците и продавачите по договора за покупко-продажба от 02.09.2005 г., е бил налице спор за материално право по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, който е приключил с влязло в сила решение от 11.08.2005 г. на Варненския районен съд по гр. дело № 1227/2001 г., коригирано с решение от 11.01.2006 г. за поправка на очевидна фактическа грешка /следва да се отбележи, че производството по настоящото дело е било спряно на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” от ГПК (отм.), поради наличие на преюдициална зависимост между решението по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и производството по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.)/. С решението по посоченото дело ВРС е приел за установено по отношение на ***, заместена в хода на производството от своята законна наследница ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, че имот с площ от ***дка (***), находящ се в местността ***, в землището на гр. ***, представляващ част от имот с пл. *** по Кадастралния план от *** г., при граници и съседи: *** и път, към момента на внасянето му в *** е бил собственост на *** (майка на ищците *** и ***). Така постановеното решение е оставено в сила от Варненския окръжен съд с решение № 1221/21.08.2009 г. по в. гр. дело № 1353/2006 г., като подадената срещу това решение касационна жалба е била върната – в тази насока определение № 399/15.10.2010 г. на ВКС, ІІ г.о., по ч. гр. дело № 362/2010 г.

Основание за иницииране на спора по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е било производството по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, образувано по жалба на *** и *** срещу решение № 615/07.06.1999 г. на Поземлена комисия – гр. *** по преписка с в*** № 40061/26.11.1991 г. С обжалваният административен акт ПК е признала правото на наследниците на *** на възстановяване собствеността върху нива с площ от ***дка, находяща се в землището на гр. ***, кв. „***”, местност ***, представляваща имот с пл. № *** С решение от 31.07.2000 г. по гр. дело № 842/1999 г., което не се спори между страните, че влязло в законна сила, Варненският районен съд е прогласил нищожността на цитираното по-горе решение на ПК – гр. ***, като е върнал преписката на административния орган за произнасяне по заявлението на наследниците на *** за възстановяване правото им на собственост върху останалата част от нива, цялата с площ от 4 дка, находяща се в землището на гр. ***, кв. „***”, местност ***, при стари граници и съседи: *** и път, идентична със западната част с площ от *** дка от имот с пл. ***, при граници: на север – път, на юг – територия на ***, на изток – останалата част от имот с пл. *** и на запад – имот с пл. № *** по Кадастралния план от *** г., след разрешаване по съдебен ред на спора за материално право върху имот с пл. *** с наследниците на *** /третите лица помагачи по настоящото дело/. По отношение на частта от заявената за възстановяване нива от ** дка находяща се в землището на гр. ***, кв. „***”, местност ***, с площ от *** дка РС – гр. *** е прекратил производството, образувано пред ПК – гр. *** по заявление с в*** № 40061/26.11.1991 г., като е изпратил по компетентност за разглеждане и произнасяне в тази част на заявлението от кмета на Община – гр. ***.

Въз основа на цитираните по-горе съдебни решение на ВРС по гр. дело № 842/1999 г. и по гр. дело № 1227/2001 г. *** – гр. *** (правоприемник на ПК – гр. ***, съгласно § 32 от ПР към ЗИДЗСПЗЗ /Обн. ДВ, бр. 99/22.10.2002 г./) е разгледала образуваната по заявление с в*** № 40061/26.11.1991 г. преписка като е постановила решене № 1751/01.04.2011 г. (л. 97-ми от гр. дело № 479/2012 г. на Районен съд – гр. Провадия). С посоченото решение е признато правото на собственост на наследниците на *** Н. в съществуващи (възстановими) стари реални граници недвижим имот, представляващ нива с площ от *** дка, седма категория, находящ се в землището на гр. ***, кв. „***”, местност ***, представляващ част от имот *** по *** г., при граници и съседи на целия имот: запад – имот № ***, изток – имот № ***.

Не се спори по делото, че цитираната в обсъдените по-горе нотариален акт за собственост върху недвижим имот № *** г., на нотариус с район на действие при Варненския районен съд, вписан в регистъра на ***, и нотариален акт за собственост върху недвижим имот № *** г., на нотариус с район на действие при Варненския районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ***, заповед № *** г. на зам. кмета на Община – гр. ***, издадена на основание § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на *** върху имот № *** в землището на гр. ***, кв. „***”, с площ от *** кв.м., е била отменена, по жалба на *** и ***, от Варненския окръжен съд по реда на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с решение № 12/28.09.2012 г. по адм. дело № 2124/2005 г. Така постановеното решение е оставено в сила от Върховния административен съд на Република България, Четвърто отделение, с решение № 6501/15.05.2014 г. по адм. дело № 1635/2013г.

Решаващите мотиви на ВОС, за да отмени заповед № *** г. на зам. кмета на Община – гр. ***, са били свързани с установените по делото две обстоятелства: липсата на решението на *** – гр. ***, постановено по заявление № 40839/04.05.1992 г. на наследниците на ***, цитирано в обжалваната заповед, и наличието на идентичност между имота, предмет на същата заповед, и имота, за който между жалбоподателите /настоящите ищци/ и заинтересованите лица /настоящите трети лица помагачи/, е разрешен спорът за материално право по гр. дело № 1227/2001 г. по описа на Варненския районен съд.

По искане на ищците по делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, с оглед установяване наличието на пълна или частична идентичност между имот с идентификатор *** и имот *** по *** год. на гр. ***, както и между имот с идентификатор *** по *** на гр. *** и имота, описан в решение *** гр.***. Както и налице ли е идентичност между имот с идентификатор *** по *** на гр. *** и имота, предмет на договор за покупко-продажба, сключен между, ответника и третите лица помагачи. По така поставените въпроси в.л. *** дава следното заключение:

Налице е частична идентичност между имот с идентификатор *** и имот 6937 по *** год. на гр.***. В тази връзка в.л. е изготвило комбинирана скица № 1/27.11.2015 г. (Приложение 1 към заключението), на която е отразен имот с пл. *** по кадастралния план на гр. *** от *** г. с площ от *** кв.м. Същият имот попада в следните обекти: 1) в ПИ с идентификатор ****** с площ от *** кв.м.; 2) в улица с идентификатор *** с площ от *** кв.м.; 3) в ПИ с идентификатор *** с площ от *** кв.м.; 4) в ПИ с идентификатор *** с площ от 600 кв.м.; 5) в ПИ с идентификатор ***6 с площ от *** кв.м.

След запознаването си с документите по делото г-жа *** докладва, че имотът, описан в решение № *** гр.***, както и имотът, посочен в решение от 11.08.2005 год. на Варненския районен съд по гр. дело № 1227/2001 год., и в решение от 31.07.2000 г. на Варненския районен съд по гр.дело № 842/1999 г. е описан по заключения на съдебно-технически експертизи, но в нито една от експертизите по гр. дело № 1227/2001 год., спорният имот с площ от *** дка. не е отразен с котирани граници, както и с координати на точките, отделящи спорния имот от ПИ ******. Предвид на това, че в решение *** – гр. *** не са посочени кои точно СТЕ се има предвид, в.л. не е в състояние да установи наличието на пълна или частична идентичност.

Към заключението е представена и комбинирана скица № 1/27.11.2015 г. (Приложение 2), на която в черен цвят е отразена действащата кадастрална карта по отношение на ПИ ****** и ПИ ***, в зелен цвят е отразен имот с пл. *** по *** г., а в червен цвят - новосъздаден имот за нуждите на експертизата 1111, с площ от *** дка., съответстващ на скицата към гр. дело № 842/1999 г., подписана от три вещи лица – в запазените материали от гр. дело № 842/1999 г. на Варненския районен съд се съдържа скица, подписана от три вещи лица – *** и ***, върху която скица - извадка от плана на старите граници на имот с пл. *** в жълт цвят и посочени размери и площ от *** да. е означен имот - западната част от имот с пл. ***.

По отношение на втория въпрос г-жа *** докладва:

Поземлен имот с идентификатор *** по *** на гр. *** е нанесен след промяна на ***КР на землището на гр. ***, одобрена със заповед № *** год. на ***, която промяна се състои в отразяване на граници на новообразуван поземлен имот, съгласно Решение за признаване право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на *** – гр. *** в изпълнение на влязло в сила Решение от 11.08.2005 год. на Варненския районен съд по гр. дело № 1227/2001 год., като извършената промяна на ***КР е одобрена със заповед № КД-14-03-2853/02.11.2011 год. на Началника на СГ*** гр. ***. Вещото лице е посочило, че поземлен имот с идентификатор *** по *** на гр. *** произлиза и е част от ПИ ***, който имот е идентичен с имот 515.*** по одобрения със заповед № *** г. на *** на област *** ПНИ /план на новообразуваните имоти/. В тази връзка се достига до извода, че е налице е частична идентичност между имот с идентификатор *** по *** на гр. *** и имота, предмет на договора за покупко-продажба от 2005 г.

На приложение 2 към заключението в.л. в черен цвят е отразило действащата кадастрална карта по отношение на ПИ ****** и ПИ ***, в зелен цвят е отразен имот с пл. *** по *** г., а в червен цвят - новосъздаден от мен имот за нуждите на експертизата 1111, с площ от *** дка., съответстващ на скицата към гр. дело № 842/1999 г., подписана от три вещи лица, като поземлен имот с идентификатор *** по ***КР на гр. *** напълно се вмества в имота, отразен в червени линии, който имот съответства на скицата към експертизата по гр. дело № 842/1999 г., подписана от трите вещи лица.

По искане на страните по делото са събрани и гласни доказателства, като са разпитани, посочените от ответника свидетели: ***, както и тези, водени от ищците: ***.

Първата свидетелка, в качеството й на съдружник в ***, сочи, че е запозната със спора по делото. *** разказва, че през м. септември 2005 г., след предварително проучване и консултация с нотариус, който ги уверил, че „всичко е наред” търговското дружество *** е придобило недвижим имот с площ от *** кв.м., находящ се в в гр. ***, местността ***, при покупна цена над 300 000 евро. След снабдяването си с нотариален акт ответникът декларирал имота пред данъчната служба, заплатил всички необходими данъци и такси, и подал молба пред Община – гр. *** да изготвяне на подробен устройствен план на процесния имот. Свидетелката е категорична, че от момента на закупуването му до настоящия момент ответното дружество владее имота. Конкретно се сочи, че лицето *** помага и редовно посещава имота, „за да провери дали всичко е наред”. В началото, когато е придобит имота, ответникът почистил имот от всички отпадъци. *** си спомня, че в началото на м. октомври 2005 г. получила писмо от адвокат, който я уведомил, че има спорове за имота. Това обстоятелство „стресирало” съдружниците в ответното дружество, в резултат, на което „прекратили” „всички действия по отношения на изграждането му”. От този момент, според свидетелката, единствено „наглеждали имота”. Сочи се, че в имота има дървета, които не са засаждани от ответника, и които са „заварили там”. *** разказва, че съдружниците в ***, от които (очевидно се касае съдружниците физически лица) единствено свидетелката живее в ***, а останалите живеят в ***, помолили *** /св. ***/ да наглежда имота – „да гледа какво става, какви промени има в имота”, като свидетелката не сочи колко пъти той е ходил на имота.

*** споделя пред съда, че заедно с *** са чистили процесния имот от строителните отпадъци, изхвърлени от съседи на имота, когато започнали да строят своите къщи /вили/. Свидетелката си спомня, че преди да се закупи имота „разговаряла с ***” (конституирана като трето лице помагач на страната на ответника), като същата „абсолютно нищо не ми каза, че се води спор за имота”. *** сочи, че по време на сключване на договора за покупко-продажба познавала единствено посочената по-горе ***, а останалите продавачи ги видяла за кратко в банката при привеждането на покупната цена. От този момент насетне свидетелката отрича да е имала контакти с някои от продавачите.

*** е категорична, че веднага след сделката посетила имота и там нямало строителни отпадъци, но имотът не бил „ограден”, бил „изоставен”, нямал „вид на обгрижван имот”. Преди около 7-8 години съседи от другата страна на пътя започнали строителство в собствените си имоти и тогава се появили строителните отпадъци. Според свидетелката в момента спорният имот е ограден от три страни, като няма  ограда откъм пътя – от двете страни на имота има съседи, а в дъното на имота  има гора. *** сочи, че откъм гората имотът е ограден с нещо подобно на  ограда – мрежа, а от другите две страни оградата е тухлена и е изградена от съседите. Понастоящем в имота има саморасли храсти и дървета.

*** споделя, че до скоро не е бил запознат със спора между страните, както и че е през 2005 г. е бил натоварен от управителя на *** да открие недвижим имот, който да бъде закупен от ответното дружество. Свидетелят сочи, че е намерил имот, чрез обява във вестник, свързал се със собствениците на имота, организирал среща между тях и ответното дружество. *** е категоричен, че не е имало информация за съществуващи проблеми с имота, за претенции на трети лица към него. В тази насока била и извършената проверка от нотариуса, който ги убедил, че договорът за покупко-продажба може да се сключи. След закупуване на имота, същият бил почистен от растителни отпадъци, като ответникът подал молба за изготвяне на ПУП. По отношение на собствения си ангажимент към имота, П. споделя, че неговата функция е да помага на фирмата по отношение на домакинската част - почистване на боклуците. Същият от време на време „минавал покрай парцела”, като поддържал контакти със съдружниците. Според свидетеля всяка година по един-два пъти редовно почиствал, като ползвал услугите на специализирана за това фирма, имота от строителни отпадъци, трупани от живущите в районна, като ответникът заплащал услугата, като последното почистване било от есента на 2014 г., а последното посещение на имота свидетелят извършил през лятото на 2015 г.

Свидетелят ***, в качеството му на родственик на ищците, техен втори братовчед, твърди, че познава процесния имот, още преди неговата „национализация” от 1955-*** г. Същият бил стопанисван по това време като лозе от майката на *** и ***, като имотът на дядото на свидетеля бил в съседство. Поради тази причина, когато посещавал своите имоти, пътят му минавал покрай процесния имот. Според свидетеля спорният парцел се намира в местността ***, която навремето се казвала ***. *** сочи, че е запознат с извършената продажба през 2005 г. на имота на „***”, като през 2005 г. имотът на ищците е представлявал парцел от около *** дка, разположени по дължина: „изток – запад” като в източния край граничи с военно поделение, а на запад парцелът граничи с път. Свидетелят описва имота по следния начин: „Заставайки с лице на изток - от дясната страна парцела граничи с ***, а от лявата страна граничи с ***”, като понастоящем имотът е разграден, с изключение от страната, която граничи с имота на ***.

*** *** споделя пред съда, че от 2005 г. до настоящия момент „почти всеки месец” заедно с *** /ищеца ***/ посещават имота, за „видят какво е състоянието му”. Представата на свидетеля е, че имотът не е стопанисван, изглеждал изоставен, като имотът на *** бил „обрасъл с треви, храсталаци и саморасли дървета, а от западната страна откъм пътя е разграден и са нахвърлени отпадъци”. Последните впечатления на свидетеля датират от 26.10.2015 г. /деня на съдебното заседание/, като същият твърди, че и към момента продължават да се „изхвърлят отпадъци, коренища и какво ли не”, респ., че никога не е виждал имота да е бил почистван, или някой да го почиства. Честите си посещения в имота *** обосновава с интереса си да проследи какво е неговото състояние, както и от приятелските си отношения с ищците.

Свидетелката ***, като управител на фирма за недвижими имоти, сочи, че познава спорния имот, като преди 4-5 години се запознала с ищците, по повод тяхно искане за консултация, с оглед съществуващите техни проблеми с имота. *** сочи, че през лятото на 2011 г. тя и нейна колежка посетили имота, като същата го описва като празен парцел с площ от около ** дка. Свидетелката категорично заявява, че имотът нямал вид на обгрижван, същият представлявал „абсолютен змиярник”, имало изхвърлени строителни отпадъци. Заедно с сина на ищцата свидетелката се качили на една могила, тъй като теренът бил много обрасъл с храсти, по-големи и високи дървета, за да добият представа относно неговите граници. Според *** в дълбочина имотът граничи с военно поделение, горната част граничи с път, а вдясно на имота имало ограда, където имало и изградена къща. Свидетелката споделя пред съда, че има впечатления от районна, в който се намира процесния имот, с оглед професионалната й дейност, като състоянието на този имот не се променило поне от 2007-2008 г. Дори и към лятото на 2015 г., когато *** отново посетила районна в имота имало натрупани нови отпадъци, които образували своеобразна обрасла могила. Свидетелката сочи, че ищците са свързали с нея, тъй като са имали желание да пристъпят към продажба на имота, но впоследствие я информирали, че имат проблеми с имот, по повод на заведено съдебно дело.

Предявените отрицателни установителни искове намират правното си основание в нормата на чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.). Същите са процесуално допустими по следните съображения:

Правният интерес от установяването на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. В процесния казус допустимостта на установителните искове за собственост по отношение на процесните земи се обуславя, доколкото за ищците съществува правен интерес от търсената с исковата молба защита, т.е. от установяване на обстоятелството, че към настоящия момент спорният недвижим имот не е собственост на ответника. Чрез отрицателния установителен иск ищецът защитава своето право, отричайки правото на ответника върху същия обект, или отричайки правата му, които са пречка, за да  реализира собственото си право.

Конкретният правен интерес се обуславя от естеството и съдържанието на възникналия между страните спор. Когато наред с отричане на правото на собственост на ищеца върху вещта, ответникът заявява и свои собствени права върху нея, за ищеца е налице правен интерес от провеждане на установителен иск, тъй като по този начин се смущава нормалното упражняване на правата му и се поражда нужда от защита. От волята на ищеца зависи да избере обема на защита на правата си чрез предявяване на положителен или отрицателен установителен иск, респективно ревандикационен иск, когато защитаваното право е било и нарушено. Всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Същият следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството по делото подлежи на прекратяване. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.

            Правният интерес от тези искове се разбира и с оглед същността и функциите на установителните искове, които са най-широко допустими откъм предмет и легитимирани страни, поради което същите се явяват процесуално допустими. Нуждата на ищците от защита, чрез предявените искове се поражда, доколкото твърдяната неправилност на установената от административния орган – зам. кмета на Община – гр. *** със заповед № *** г. фактическа обстановка смущава нормалното упражняване правата им. Същите са легитимирани да претендират и установяват собственическата си легитимация по отношение на спорния имот, както и да отричат същата в лицето на ответника, респ. в лицето на неговите праводатели. На следващо място при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същи обект е допустимо предявяването на отрицателен установителен иск за собственост.

В тази насока са и дадените указания по приложението на закона – Тълкувателно решение № 8/2012 г. от 27.11.2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия, по т. дело № 8/2012 г. В резюме правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че въпросът за правният интерес, респ. за допустимостта на настоящото производство е вече разрешен от ВКС, V г.о., с постановеното определение № 172/07 от 08.05.2007 г., по гр. дело № 87/2007 г.

Разгледани по същество са основателни.

Законът за собствеността и ползването на земеделските земи възстановява правата на собствениците /ЗСПЗЗ/, които не са преставали да бъдат такива и никога не са загубвали своята собственост, но през определен период обективно не са могли да упражняват това свое пълно вещно право, като целта на този закон е да създаде условия и възможност на собствениците да упражняват своите правомощия в реални граници. /така Решение № 8/19.06.1995 г. на КС на РБ по конституционно дело № 12/1995 г./. По силата на този закон възстановяването се поражда и се реализира чрез провеждането на предвидената в ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му процедура, при която административният орган по *** (ПК, а сега ***) с постановените от него актове индивидуализира имотите, по отношение на които настъпва възстановяването, както и лицата, на които е възстановено правото на собственост. Влезлите в сила решения по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ на органа по *** представляват стабилни административни актове и са надлежен титул за собственост върху съответните земеделски земи по отношение на лицата, в чиято имуществена сфера са възстановени. Тези решения очертават обектите на реституция и кръга на лицата, на които се възстановява в пълен обем правото на собственост върху земеделски земи. В този смисъл в ТР № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС се посочва, че решенията по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ имат конститутивно действие.

Констатациите на административния орган по ***, отразени в решението по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ са оборими, като оборването им може да стане по предвидения за съответния спор съдебен ред. При спор за материално право в ЗСПЗЗ е уредена нарочна искова процедура – чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, в рамките на която се опровергават доказателствата, представени пред ПК, респ. ***, както и фактическите констатации в решението на административния орган.  Искът по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ има за цел отмяната на стабилен административен акт, какъвто е решението на Поземлената комисия и исковата молба, с която се предявява иска, не подлежи на вписване. Силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по уважен иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ разпростира субективните си предели по отношение на страните, техните наследници и (частни) правоприемници, както и обективните си предели по отношение предмета на спора и предявеното искане. Наред с това влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в Републиката – чл. 220, ал. 1 от ГПК /отм./. В случаите, при които с влязло в сила съдебно решение по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ се установи, че собственици на определени земеделски земи са други лица, а не (само) тези, спрямо които Поземлената комисия (сега ОбС “ЗГ”) е постановила първоначалното възстановяване на собствеността, какъвто е и случая по настоящото дело, *** е длъжна да зачете последиците на съдебното решение и да измени на основание чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ своето първоначално решение, съобразно новите обстоятелства, като издаде ново, в което да посочи точно земеделската земя, върху която се възстановява правото на собственост, да я индивидуализира, вкл. и с надлежно заверени скици, в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници, установени с план за земеразделяне, а също и да посочи субектите, в чийто патримониум се възстановява това право, така както са установени в съдебното решение по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ – в тази насока са и Р-89-2005, І г. о. на ВКС на РБ и Р-333-2005, І г. о. на ВКС на РБ.

Както се посочи по – горе, решенията по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, респ. по чл. 27 ППЗСПЗЗ на административния орган по *** представляват стабилни административни актове и имат конститутивно и вещноправно действие – така решение № 121/20.07.2001 год. на ВКС на РБ по гр. д. № 1316/2000 год., ІV г. о. – и легитимират лицата като собственици на земеделските земи, за които тези решения се отнасят, в отношенията им с трети лица.

В изпълнение влязлото в сила решение на ВРС, постановено по гр. дело №1227/2001 г., с което съдът е уважил установителения иск на основание чл.14, ал. 4 от ЗСПЗЗ,  *** е възстановила в полза на наследниците на *** *** правото на  собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници недвижим имот, представляващ нива с площ от *** дка, седма категория, находящ се в землището на гр. ***, кв. „***”, местност ***, представляващ част от имот *** по *** г., при граници и съседи на целия имот: запад – имот № ***, изток – имот № ***.

Ищците се легитимират като собственици на процесните земеделски земи на основание влязлото в сила решение по спора по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, съгласно което имот с площ от ***дка (***), находящ се в местността ***, в землището на гр. ***, представляващ част от имот с пл. *** по Кадастралния план от *** г., при граници и съседи: *** и път, към момента на внасянето му в *** е бил собственост на *** (майка на ищците *** и ***).

След като заповед № 1016/29.06.2005 г. на зам. кмета на Община – гр. ***, издадена на основание § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на *** върху имот № *** в землището на гр. ***, кв. „***”, с площ от *** кв.м., е била отменена, по жалба на *** и ***, от Варненския окръжен съд по реда на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с решение № 12/28.09.2012 г. по адм. дело № 2124/2005 г., което решение е оставено в сила от Върховния административен съд на Република България, Четвърто отделение, с решение № 6501/15.05.2014 г. по адм. дело № 1635/2013 г., то в правната действителност е установено пълно отсъствие на позитивно решение на бившата ПК – гр. *** /сега *** – гр. ***/ за възстановяване на правото на собственост върху имот *** в полза на наследниците на ***. Възстановяването на имоти в полза на лица, за които по съдебен ред е установено, че не притежават такива, противоречи на целта на закона реституцията на имотите да се осъществява в полза на действителните им собственици. В тази връзка са изложените от ВАС съображения в цитираното по-горе решение.

От изложените мотиви от Варненския окръжен съд по адм. дело № 2124/2005 г. и от Върховния административен съд по адм. дело № 1635/2013 г., може да се направи извода, че предвидената в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ процедура за възстановяване на земеделски земи по отношение на наследниците на *** не е осъществена по отношение на процесния имот, респ. същите не са го придобили.

Това е така, тъй като решенията на бившите поземлени комисии /сега общински служби „***” имат, както бе посочено, конститутивно действие, проявяващо се в две насоки: по отношение на субекта и обекта на възстановеното право върху земеделска земя, което отпада, и то занапред с отмяна на възстановителното решение с друг влязъл в сила административен или съдебен акт. Както една и съща земя може да бъде възстановена само в полза на един от претендиращия, който е установил, че е бил неин собственик към релевантния момент – този непосредствено преди обобществяването на земята, така и един имот може да се яви обект на възстановено право по ЗСПЗЗ само на един от тя***

При положение, че за спорния имот правата на собственост е установено, че принадлежат на ищците, то в полза на ответника по делото, който черпи права от сключения между него и третите лица помагачи /правоприемници на ***/ договор за покупко-продажба от 2005 г., не е възникнало това права на това основание. След като продавачите по този договор – ответници по спора по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и настоящи трети лица помагачи на страна на ответника, не са се легитимирали като собственици на процесния имот към 2005 г., то същите не са могли да прехвърлят повече право, отколкото самите те притежават, в полза на ответното дружество. При сделки с недвижими имоти приобретателят на чужд имот не може да стане собственик, макар и да черпи права от вписан акт, като последица от общото правило, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава. Предявеният отрицателен установителен иск за собственост следва да бъде уважен като бъде признато за установено по отношение на ищците, че ответното дружество не е собственик на спорния имот, на основание сключения през 2005 г. договор за покупко-продажба.

С оглед изхода на спора по исковете следва да се разгледа предявеното от ответника, в условията на евентуалност, възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, считано от 02.09.2005 г. до настоящия момент.  Твърдението е, че ответното дружеството е придобило спорния имот, чрез упражнено в продължение на пет години, в качеството му на добросъвестен владелец, и в продължение на десет години, ако се приеме, че купувачът по договора не е добросъвестен, владение, което е било несмущавано, непрекъснато, необезпокоявано, като към това владение ответникът присъединява, на основание чл. 82 от ЗС, и владението на неговите праводатели.

Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Елементите от фактическия състав на придобиването правото на собственост по оригинерен способ – изтекла давност са два: владение и определен период от време, през който да е продължило това владение. Владението по своята правна същност представлява упражняване на фактическа власт върху вещ и намерението на владелеца да държи вещта като своя. От своя страна владението, за да породи материално-правни последици трябва да е явно, постоянно, непрекъснато, несъмнено и спокойно. Данните по делото не биха могли да бъдат опора на стабилен доказателствен извод в насока, поддържана от ответниците. Показанията на разпитаните по делото свидетели *** ***, ***, *** *** и *** ***, не могат да бъдат опора на стабилен доказателствен извод относно осъщественото от страна на ответника явно, постоянно, непрекъснато, несъмнено и спокойно владеене на процесния имот, за да бъде придобит същия по давност. В тази връзка са показанията и на двете групи свидетели – първата свидетелка споделя пред съда, че от момента, от който узнали (в началото на м. октомври 2005 г.) за съществуващия правен спор относно закупения от *** недвижим имот, това обстоятелство „стресирало” съдружниците в ответното дружество, в резултат, на което „прекратили” „всички действия по отношения на изграждането му”, като от този момент, според свидетелката, единствено „наглеждали имота”. Изложеното и от останалите трима свидетели е еднопосочно – от придобиването му до настоящия момент имот изглежда като изоставен, необгрижван, обрасъл с растителни саморасляци /храсти, дървета, бурени и пр./, представляващ „нереглементирано депо” за изхвърляне на строителни отпадъци и пр. Т.е. липсва един от основните елементи от фактическия състав на владението, за да породи съответните материално-правни последици, а именно същото да е несъмнено и спокойно.

За пълнота на изложението следа да се отбележи, че с предявяването на исковата молба по настоящото дело на 24.11.2005 г., давността се прекъсва, съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „б” от ЗЗД. Съществуващият в съдебната практика правен спор относно това дали с предявяването на отрицателен установителен иск се прекъсва давността следва да се приеме, че е решен с постановяването на цитираното по-горе Тълкувателно решение на ВКС, което е в насока, че предявяването на установителен иск срещу лице, което владее чужд имот би довело до спиране, а уважаването на иска – до прекъсване на течащата в полза на същото лице придобивна давност. Макар и ответникът да не бъде осъден да върне фактическата власт върху имота, изтеклият до прекъсването давностен срок губи правното си значение.

Предявеният иск за признаване за установено по отношение на ответника, че не е придобил собствеността върху процесния имот е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора, и на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.), в полза на ищците следва да се присъди сумата от 692,30 лв. /шестотин деветдесет и два лева и тридесет стотинки/, включваща платена държавна такса, депозит за вещо лице и внесени суми за съдебни удостоверения.

На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат К.М. *** следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно цената на иска, в размера на 627 лв. /шестстотин двадесет и седем лева/.

Воден от горното, Районният съд

 

Р  Е  Ш  И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между *** с ЕГН *** и *** с ЕГН ***,***, и ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя ***, че ответното дружество *** не е собственик на недвижим имот с кадастрален идентификатор № ***, с площ от *** кв.м., попадащ в границите на съществуващия до изменението имот с кадастрален идентификатор № ***, ситуиращ се в границите на имот с пл. № ***, сега имот кадастрален идентификатор № ***, целият с площ от *** кв.м., находящ се в гр. ***, който имот е предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *** г. на нотариус с район на действие при ***, сключен от ответника като купувач.

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя ***, да заплати на *** с ЕГН *** и *** с ЕГН ***,***, сумата от 692,30 лв. /шестотин деветдесет и два лева и тридесет стотинки/, представляваща сторените по делото съдебни разноски.

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя ***, да заплати на адвокат К.М. *** сумата от 627 лв. /шестстотин двадесет и седем лева/, представляваща дължимо възнаграждение за упълномощения адвокат, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ответника: *** с ЕГН ***, *** с ЕГН ***, *** с ЕГН ***, *** с ЕГН ***, *** с ЕГН ***, ***, роден на *** г., *** с ЕГН ***, *** с ЕГН ***, *** с ЕГН ***, *** с ЕГН ***, *** с ЕГН ***, *** с ЕГН ***, *** с ЕГН ***, *** с ЕГН *** и *** с ЕГН ***,***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.                                                                                                         

                                                                                                                                                                              

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: