Р Е
Ш Е Н
И Е
№
262176 05.08.2021 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на десети юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7770 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от П.М.Г., ЕГН ********** против Р.Б.Г., ЕГН **********, с която са предявени
обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал.1, пр. 3, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 228 и сл.
и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 01.12.2010 г. страните сключили
договор за наем на недвижим имот, находящ се в ***, за срок от една година,
продължен за неопределен срок с анекс от 06.04.2012 г., при наемна вноска
/изменена/ от 220 лева месечно, платима до 3 число.
Съгласно чл. 7.1 от договора, при подписването му, ищецът
платил депозит от 200 лева. Наемателят ползвал имота без противопоставяне на
наемодателя близо осем години, като заплащал своевременно наема и
консумативите. На 21.08.2018 г. служители на ЕВН прекъснали електроснабдяването
по искане на собственика. При опит за контакт, ответницата не се отзовала.
На 04.09.2018 г. заплатил поредната наемна вноска от 220
лева, като поради липса на ток, живеел при свои приятели и вземал от жилището
само необходимите му вещи.
На 05.09.2018 г. напуснал апартамента, където се отбил за
малко. Около обяд се наложило да отиде отново, за да вземе свои вещи, но при
опит да отключи, установил, че патронът на вратата е сменен, без негово знание
и съгласие.
Предвид изложеното се твърди, че ответницата едностранно е
прекратила договора за наем, без да спазва клаузите на раздел VI, т.6.1 за
отправяне на писмено едномесечно предизвестие, при което е налице договорно
неизпълнение, вкл. на изискването по раздел II, т.2.2.
Твърди се, че ответницата дължи връщане на платения наем
за м. септември в размер на 220 лева,
както и платения депозит от 200 лева,
при сключване на договора. Предвид забавата се дължало и обезщетение в размер
на законната лихва от 22,29 лева за
периода от 05.09.2018 г. /датата на смяна на патрона на жилището/ до 13.03.2019
г.
За горните суми ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 2291/15.03.2019 г. по ч.гр.д. № 4111/2019 г. на
ПРС, V гр.с., срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което
се породил интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването
им, ведно със законната лихва върху
главниците от постъпване на заявлението в съда – 13.03.2019 г. до окончателното
погасяване. Претендират се разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете по
основание и размер.
Оспорва
се наличието на наемно правоотношение – сключеният договор бил фиктивен и не
породил правно действие. Оспорва се ищецът да е ползвал имота към момента на
подмяната на патрона, както и да са плащани депозит и наемни вноски. От 2005 г.
до 2018 г. апартаментът реално се ползвал от трето лице – Т. Д., на основание
договор за наем от 01.12.2005 г., с когото ответницата имала наемно
правоотношение. До сключването на твърдения от ищеца договор се стигнало след
молба от Д. за това, с оглед необходимостта ищецът да смени адресната си
регистрация в гр. П.. Г. пребивавал в имота известен период от време на
основание лични отношения с Д., като окончателно се изнесъл ок. 2015 г.
Поддържа
се, че имотът реално е ползван от Д. от 2005 г. до принудителното му
освобождаване през 2018 г., по силата на договора за наем от 2005 г., при което
е получаван наем от 200 лева, а не 220 лева според договора от 01.12.2010 г. За
периода на ползване, ответницата контактувала единствено с Д., като получавала
месечния наем от него до м. юни 2018 г. лично на ръка, а от юли 2018 г. по
банков път.
Признава
се смяната на патрона на 05.09.2018 г., като крайна мярка за връщане на имота,
т.к. не могла да постигне доброволното му освобождаване от Д., въпреки
отправените устни и писмени покани. С оглед изложеното се моли за отхвърляне на
исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, възражението за
недължимост е подадено в срок, а исковете, по които е образуван наст. процес,
са предявени в месечния такъв по чл. 415 ГПК и подлежат на разглеждане по
същество.
По иска по чл. 422, ал.1,
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал.1, пр. 3, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1, вр. с чл. 228 и сл. ЗЗД:
По
делото е представен процесният договор за наем на недвижим имот от 01.12.2010
г. между страните при уговорена наемна цена от 200 лева и срок от 1 година,
като впоследствие с анекс от 06.04.2012 г., наемът е увеличен на 220 лева, като
е налице уговорка за превръщането му в безсрочен /л.116-117/.
Оспорванията
на ответницата относно така възникналото облигационно правоотношение са освен
неоснователни и изцяло недоказани. Тя не е оспорила автентичността на подписите
си в двата документа, при което същите се ползват с формална док. сила, изявленията
изхождат именно от нея, като е обвързана от договорната връзка, доколкото наемът е с консенсуален характер и
се счита за сключен с постигане на съгласие, обективирано чрез волеизявлението
на страните в писмена форма.
Отделно от изложеното,
възраженията са изцяло опровергани и от собствените обяснения на ответницата,
дадени в досъдебното производство – л.120, в които същата изрично признава
наличието на процесното правоотношение с ищеца. По своя характер документи от досъдебното наказателно
производство – напр.обяснения, показания на пострадали и свидетели, са частни
документи със свидетелстващо съдържание, чиято доказателствена сила се
преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по
делото /в т.см. е и трайната съдебна
практика - Определение № 610 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 959/2014 г.,
III г. о., ГК Определение № 536 от 2.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 501/2009 г.,
II г. о., ГК и др./. Така, в Решение № 28 по гр.д. № 3114/97 г. на ВКС е прието, че
саморъчните обяснени, дадени в досъдебно производство имат доказателствена сила
срещу подписалия ги, когато той удостоверява неизгодни за себе си факти.
С оглед
горното, съдът приема за категорично установено наличието на процесното правоотношение,
с конкретни параметри.
Относно
търсените суми – видно от представеното платежно нареждане /л.59/ на 04.09.2018
г. ищецът е платил в полза на ответницата сумата от 220 лева /колкото е
дължимата, според анекса/, като е посочено основание – наем за м. 09.2018 г.
Това плащане касае наемното правоотношение, при което доказва тезата на ищеца и
опровергава оспорването на ответника, че плащане на търсения наем липсвало. Не
се спори и от всички доказателства се установява /вкл. отново собствените
признания на ответницата/, че наемодателката е сменила патрона на вратата на
жилището на 05.09.2018 г., като по този начин е възпрепятствала и направила
невъзможен достъпа на ищеца до наетия имот. По този начин, договорът за наем е
едностранно и без предизвестие фактически прекратен от страна на ответницата,
т.к. осъществяването на престацията по ползване вече е станала невъзможна.
При това
положение и доколкото ответницата сама е създала пречки за ползването на имота,
като е налице неизпълнение на собствените й задължения по договора, въпреки
плащането на наемната цена за месец септември, дължи връщането на платеното,
т.к. същото е недължимо.
Искът в
тази му част е основателен и доказан по размер.
Относно
депозита – в договора изрично е вписано, че при подписването му, ищецът е
предоставил на ответницата депозит в размер на 200 лева, който се възстановява
в двумесечен срок след изтичане на срока на договора /или неговото
прекратяване/, като от него се приспадат евентуално дължимите и неизплатени от
наемателя задължения за покриване на разходи за възстановяван на липси,
отстраняване на повреди и други щети на имота /ако има такива/, причинени от
наемателя към датата на освобождаване на имота. Предвид така описаното в
договора, съдът приема за категорично установено, че ищецът е платил търсения
депозит, за което е налице потвърждение на ответницата с подписване на
контракта. Не се споделят възраженията в устните състезания, т.к. от прочита на
документа е видно, че сумата е платена, а не, че е постигната уговорка за бъдещото
й плащане. Тъй като се установява, че договорът е прекратен едностранно от
ответницата, същата дължи да върне платения депозит от 200 лева. Не се
установяват предпоставките за задържането му, т.к. по делото не са ангажирани
конкретни доказателства за дължими от ищеца разходи за липси, повреди и щети на
имота.
За
пълнота се посочва, че възраженията в ОИМ не се споделят, като неоснователни и
недоказани. Освен че конкретното правоотношение се доказва по категоричен начин
от неоспорените писмени документи, носещи подписа на ответницата и от
признанията й за възникване и наличието му, твърденията, че имотът не е ползван
от ищеца се опровергават от св. показания на Т. Д., които се кредитират като
ясни, непосредствени и конкретни. Договорът с него от 01.12.2005 г. бе изрично
оспорен откъм авторство, като въпреки разпределената док. тежест на ответницата
и дадените й указания по чл. 146, ал. 2 ГПК /л.74/, доказателства не бяха
ангажирани, при което и с оглед оспорването, този документ и възникнало въз
основа на него правоотношение не се приемат за установени. Както се посочи –
наемът и депозитът са платени, според представените писмени документи от ищеца.
Главните
искове са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени в цялост,
ведно със законната лихва като последица.
По
иска по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД:
Установи
се наличие на главни дългове, при което следва да се разгледат акцесорните
претенции като обусловени. Искът по чл. 86 ЗЗД относно главницата за наем от
220 лева е неоснователен за исковия период. Такава, с оглед прекратяване на
правоотношението, се дължи след покана, а не от деня, следващ плащането на
наема / в т. см. – Решение № 47/31.03.2011 г. по т.д. № 706/10 г. на ВКС; Решение № 1442/04.11.2003 г. по гр.д.
№336/2003 г., Решение № 1528 / 31.07.2003 г. по гр.д. № 1285/2002 г.; Решение №
417/20.03.2000 г. по гр.д. № 1488/99 г. и др./. Покана е ИМ, обезщетение за
претендира за период преди нея, поради което искът в тази му част е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Относно депозита, уговорено е, че се
дължи връщането му в двумесечен срок след прекратяване на договора, което е
станало на 05.09.2018 г., т.е. такова е дължимо от 06.11.2018 г. до предявяване
на зап. производство в съда – 13.03.2019 г. и изчислено от съда на осн. чл. 162 ГПК чрез он-лайн калкулатор възлиза на 7,11 лева. До този размер и за посочения
период искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, а за
разликата – отхвърлен.
По отговорността за
разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане разноски се дължат на двете
страни по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил
искане, представил списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на 75 лева – ДТ, от която
по съразм. се дължат 72,43 лв.
Претендира
се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да
бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал.
2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този
размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ, възлиза на сумата от 300 лева, който
следва да се присъди лично на пълномощника, като п съразмерност се дължат – 289,70
лв.
Следва да се присъдят и
разноските в заповедното производство /т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК/, които по съразмерност възлизат на 24,14 лв. – ДТ и 289,70 лева – адв.
възн., на осн. чл. 38 ЗАдв.
Ответникът също претендира
разноски с представен списък и док. за плащане на 300 лева – адв. възн., съгл.
ДПЗС, от които по съразмерност се дължат 10,30 лева /депозитът за св. не е
изплатен, при което не се присъжда, а страната може да поиска връщането му/.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Р.Б.Г., ЕГН
********** ДЪЛЖИ на П.М.Г., ЕГН ********** следните суми: 220 лева –
главница, представляваща платен наем
за м. 09.2018 г., съгласно договор за наем на недвижим имот от 01.12.2010 г.,
ведно с анекс от 06.04.2012 г., както и 200 лева –главница, представляваща
депозит по договора, подлежащи на връщане; както и 7,11 лева – обезщетение за
забава за периода 06.11.2018 г. – 13.03.2019 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от постъпване на заявлението в съда - 13.03.2019 г.
до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за забава над уважения до пълния предявен размер от 22,29
лева и за периода 05.09.2018 г. – 05.11.2018 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 2291/15.03.2019 г. по ч.гр.д. № 4111/2019 г. на
ПРС, V гр.с.
ОСЪЖДА Р.Б.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на П.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумите от 72,43 лева /седемдесет и
два лева и четиридесет и три стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото
производство и 24,14 лева /двадесет
и четири лева и четиринадесет стотинки/ - разноски по съразмерност за
заповедното производство по ч.гр.д. № 4111/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Р.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на адвокат К.Й.К.,***,
сумата от 289,70 лева /двеста
осемдесет и девет лева и седемдесет стотинки/ - разноски по съразмерност за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца П.М.Г. в
производството по настоящото дело.
ОСЪЖДА Р.Б.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв.,
да плати на адвокат Д. Г. Б., със служебен адрес: ***, сумата от 289,70 лева /двеста осемдесет и девет
лева и седемдесет стотинки/ - разноски по съразмерност за адвокатско
възнаграждение за представителство на ищеца П.М.Г. в заповедното производство
по ч.гр.д. № 4111/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА
П.М.Г., ЕГН **********, с
адрес: *** да плати на Р.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 10,30 лева /десет лева и тридесет
стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ