РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Б. 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б. ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Росица Бункова
Маргарита Алексиева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Б. Д. Г.
като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221200600683 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Въззивното производство е образувано по Протест на прокурор при Районна
прокуратура – Б.и по въззивна жалба от адв. П. Н., като защитник на подсъдимия А. В. К.
срещу Присъда № 41 от 18.07.2022 г., постановена по НОХД № 728/2022 г. по описа на
Районен съд – Б.
С атакувания съдебен акт подсъдимият А. В. К., роден на ***г. в гр.С., с адрес гр.П.,
ул.В. П. № 31, българин, български гражданин, женен, неосъждан, безработен, с висше
образование, с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 16.05.2022г., около
22:55ч., в гр.С., общ.С., по ул.П. с посока на движение от местността П. към гр.Б. е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „***“ и с рег. № СВ
*** СМ, след употреба на наркотично вещество /кокаин/, установено по надлежния ред -
съгласно Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /с техническо средство
Дрегер „Дръгтест“ 5000, с фабричен номер ARJM - 0036, проба номер 051/, представляващо
престъпление по чл.343б ал.3 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 /една/ година, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 3
/три/ години при условията на чл.66, ал.1 от НК, както и наказание „Глоба“ в размер на
1
500.00 лв.
В протеста представителят на държавното обвинение излага доводи, че атакуваната
присъда е неправилна, постановена при съществени нарушения на материалния закон, които
се свеждат до липсата на наложено на подсъдимия К. наказание ,,лишаване от право да
управлява МПС“, което съгласно разпоредбата на чл. 343г от НК се налага от съда
задължително. Иска се атакуваната присъда да бъде изменена от въззивния съд, като на
подсъдимия бъде наложено и наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – ,,лишаване от право да
управлява МПС“ за срок равен на основното наказание, а именно за една година.
Във въззивната жалба на защитника на подсъдимия – адв. Н. се сочи, че атакуваната
присъда е неправилна и необоснова. Наведени са доводи, че липсва умисъл у подсъдимия за
извършване на престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК на 16.05.2022 г., предвид направеното
от него признание пред медицинското лице в спешния медицински център за употреба на
наркотично вещество десет дни преди извършване на изследването, поради което следва да
бъде признат за невиновен. Освен това се сочи, че липсват доказателства за изправността на
техническото средство, с което е извършена първоначална проверка на подсъдимия.
Настоява се първоинстанционната присъда да бъде отменена и подсъдимият да бъде
признат за невиновен.
Представителят на Окръжна прокуратура Б.пред въззивната инстанция поддържа
протеста, счита го за основателен поради допуснатото от районния съд нарушение на
материалния закон предвид факта, че с присъдата не било наложено на подсъдимия
кумулативно предвиденото в закона по-леко наказание наред с лишаването от свобода, а
именно – лишаване от право да управлява МПС, предвид което моли да бъде уважен.
Изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба тъй като изложените
в нея твърдения не се подкрепяли от събраните по делото доказателства. Първостепенният
съд в мотивите на атакуваната присъда дал аргументиран отговор на всички направени от
защитника и подсъдимия възражения. Твърдяното от подсъдимия, че е употребил
наркотично вещество – кокаин 10 дни преди датата на извършената му проверка, според
прокурора не следвало да се възприема безкритично, а единствено като защитна позиция на
подсъдимото лице. Голословно било и твърдението на последния, че по заръка на
полицейските служители не е дал кръвна проба за изследване. По тези съображения моли
протестът да бъде уважен, респ. жалбата оставена без уважение.
Защитникът на подсъдимия пред въззивната инстанция изразява становище по
подадения протест като моли да бъде оставен без уважение, тъй като би било недопустимо
за първи път въззивната инстанция да наложи кумулативното наказание – лишаване от право
да управлява МПС, тъй като ако това бъде сторено очевидно няма как да бъде извършена
инстанционна проверка на същото. Предвид изложеното единствената възможност пред
въззвния съд е да отмени присъдата и да върне делото на районния съд за ново разглеждане,
а от друга страна счита, че са налице абсолютни основания за оправдаване на подсъдимия
по съображения, подробно изложени във въззивната жалба. Подсъдимият не се е явил пред
въззивната инстанция.
2
Въззивният съд след цялостна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК и след собствен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Протестът и въззивната жалба са подадени в срок и от страни разполагащи с правен
интерес от обжалване на съдебния акт, поради което са процесуално допустими.
Между страните не е спорно, че подсъдимият А. В. К. е роден на ***г. в гр.С., с адрес
гр. П., ул. ,,В. П.“ № 31, българин, български гражданин, женен, неосъждан, безработен, с
висше образование, с ЕГН **********. Видно от свидетелството му за съдимост, не е
осъждан, но през 2007г. по НАХД №1924-06/2006г. по описа на БлРС е освободен от
наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК за извършено престъпление по чл.
343б, ал.1 от НК. Не е спорно и обстоятелството, че подсъдимият е правоспособен водач на
МПС с категории В и АМ , като притежавал валидно СУМПС № *********, издадено на
09.12.2014г. и със срок на валидност до 09.12.2024г. Същият има регистриран на свое име
лек автомобил с марка ,,***“, с рег. № СВ *** СМ.
За времето от 20:00 часа на 16.05.2022г. до 08:00 часа на 17.05.2022г., св. И. Я. С. и св.
И. Г. К. - полицейски служители при 02 РУ Б. изпълнявали служебните си задължения по
предварително утвърден график и маршрут на територията на гр. С.. Около 22:55 часа на
16.05.2022 г. по повод на провеждана операция съвместно с колегите им от „Пътна
полиция“ /св. К. и св. М./, се намирали на ул. ,,П.“ в гр. С.. В този момент възприели
движещия се по същата улица лек автомобил с марка и модел „***“, с рег. № СВ *** СМ,
който спрели за извършване на проверка. В хода на същата установили, че водач на
автомобила е подсъдимият А. В. К., който решили да тестват за употреба на алкохол и
наркотични вещества. В тази връзка, свидетелите, които били служители на „Пътна
полиция“, осъществили тестване на К. за употребена на наркотични вещества или техни
аналози чрез техническо средство-дрегер „Драгтест 5000“ № ARJM - 0036, с проба № 051,
което отчело положителен резултат за употреба на кокаин. Резултатът бил показан на К.,
който по този повод споделил пред св. К., че преди една седмица е употребявал кокаин.
Полицейските служители му разяснили, че може да предостави и кръвна проба за тестване и
след като той посочил, че желае такова тестване в издаденият му талон за медицинско
изследване, свидетелите К. и К. го придружили с патрулния автомобил до ЦСМП-Б.за
предоставяне на такава. След отиване на място в медицинския център, подсъдимият отказал
да предостави кръвна проба за изследване. По отношение на ползваното техническо
средство за тестване на водача К. за употреба на наркотично вещество на процесната дата,
свидетелите М. и К. при разпита си са категорични, че това техническо средство се намира в
служебния им автомобил и при работата с него се съобразяват температурните изисквания
на Методическите указания и инструкцията за използването му. В случая, температурата
позволявала направата на теста на мястото на спиране на водача К., поради което и
процесният тест бил направен на това място на инкриминираната дата, след извършената
полицейска проверка на подсъдимия. След положителния резултат от тестването за употреба
на наркотични вещества, св. К., в присъствието на свидетелите К. и С., съставил на
3
подсъдимият АУАН с бланков № 573376/17.05.2022г., за нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от
ЗДвП. АУАН бил връчен на подсъдимият на датата на съставянето му, подписан от него, в
който посочил, че има възражения, като му било иззето свидетелството за управление на
МПС със Заповед №166/16.05.2022г. Наред с това били иззети и табелите за регистрация на
автомобила със Заповед №167/16.05.2022г., издадена от св. К.. Последният издал на
16.03.2022г. в 23.45 часа и талон за медицинско изследване № 0061034 на К., връчен му
лично, заедно с 6 бр. стикери. В талона подсъдимият направил избор да бъде изследван за
употребата на наркотични вещества чрез медицинско и химическо или химико-
токсикологично изследване. Подсъдимият бил придружен от свидетелите К. и К. до СПО
при МБАЛ Б. където бил прегледан от свидетелката д-р Г., която съставила Протокол за
медицински преглед на 17.05.2022г. в 00.26 часа. Видно от съдържанието на протокола д-р
Г. посочила, че подсъдимият отрича да е употребил алкохол, но е споделил, че е употребявал
наркотично вещество - кокаин по повод на празник на 06.05.2022г. Това обстоятелство е
потвърдено и при разпита на д-р Г. в съдебната фаза на процеса. В протокола същата е
отбелязала при медицинския преглед, че К. не е съобщил за някакви субективни оплаквания,
имал е запазена координация, ясен словесен контакт, не е констатирано наличие на
абстинентни явления, имал е адекватно поведение, установявал е словесен контакт, не е
съобщил за употреба на лекарства, отрекъл е да има заболявания, но теста му за равновесие
бил положителен. След прегледа, подсъдимият е отказал да предостави кръвна проба за
изследване, което също било изрично отразено от медицинския специалист в протокола,
връчен на подсъдимото лице за подпис и подписан от него без възражения. В своите
обяснения подсъдимият твърди, че не е употребявал наркотични вещества преди
инкриминираната дата и преди управлението на процесното МПС. Оспорил резултата от
техническото средство, което установило, че е употребил кокаин като решил да даде кръвна
проба за химически анализ. Впоследствие, според подсъдимия, след като полицейските
служители му казали, че „ще стане по-лошо за него и за книжката му“ ако даде кръвна
проба, той казал на д-р Г., че не желае да предостави такава за химически анализ и не
предоставил. Твърди също, че „не бил наясно с процедурата и нещата“ за изследването му и
затова се доверил на полицаите. При проведените очни ставки полицейските служители -
свидетелите С., К., М. и К. категорично отрекли да е имало подобна комуникация и „съвети“
от тяхна страна към подсъдимия на процесната дата в насока да не предоставя кръвна проба
за анализ след направения му тест в хода на проверката и след отчетения резултат за
употребено от него наркотично вещество. От своя страна свидетелката д-р Г. посочила, че
при направения отказ на подсъдимия пред нея да предостави кръвна проба за анализ, не е
възприела комуникация и съвети в тази насока спрямо К. от полицейските служители, които
го придружили до спешния център за изследване. С представен по делото Протокол №*** се
удостоверява, че на 11.04.2022г. е извършена сервизна проверка от компетентните за това
органи, за техническа изправност на ползваното в случая техническо средство DRUGTEST
5000 като е констатирано, че вътрешния тест, оптичния тест, изпробването с тестова касета
и външния вид на апарата са били без грешки и забележки, а батерията му е била изправна.
При тези констатации е направено и заключението в протокола, че техническото средство е
4
годно за ползване. С талон от квитанция се установява, че ОДМВР[1]Б.е закупило
полицейска техника - Драгтест 5000“ № ARJM – 0036 към 17.08.2017г., а със Заповед
№8121з-329/22.03.2022г. на министъра на вътрешните работи е разпоредено изрично
проверката за установяване на употреба на наркотични вещества за водачи на МПС, да се
извършва именно с техническо средство „Драгтест 5000“. В издадените Методически
указания за работа с процесното техническо средство Драгтест 5000“, № ARJM – 0036 са
посочени признаци за откриване на водачи, които биха могли да са под въздействие на
наркотични вещества /т.1 и т.2/, като е регламентирана и процедурата за тестване на водачи
за употреба на наркотично вещество /т.3 и сл./ Конкретните температурни изисквания при
работа с процесното техническо средство са посочени в Методическите указания /т.4.1./,
както и в Инструкцията за ползване на същото техническо средство /т.3/. Видно от тези
документи, температурните изисквания за работа с това техническо средство при тестване на
водачи за употреба на наркотични вещества е температурата на околната среда да е между
+5 С до +40 С и относителна въздушна влажност 5% до 95%. Видно от декларацията за
материално, семейно и имотно положение на подсъдимото лице, К. е семеен и баща на 5
непълнолетни деца, като същият е декларирал, че месечно получава доход от частна
практика в размер на 3 000 лв. – 5 000 лв. Според приложената по ДП справка за нарушител
/водач, издадена за подсъдимото лице, същият е наказван за нарушения по ЗДвП.
За да приеме описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал
доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Направил е анализ на
събрания по делото доказателствен материал, като е преценил доказателствата, както
поотделно така и в съвкупност. Разпитал е подробно свидетелите С., К., М., К. и Г., като е
изложил доводи защо кредитира показанията им; провел е очни ставки между подсъдимото
лице и свидетелите /без Г./; дал е възможност на подс. К. да даде обяснения; приобщил е по
надлежния ред писмените доказателства по делото: АУАН № 573376/17.05.2022г., резултат
от тестването на подсъдимия с Дрегер Дръгтест 5000, с REF 8323634, LOT ARPМ – 0921,
протокол №*********-1000/11.04.2022г. за сервизна проверка на техническо средство,
протокол за медицинско изследване от 17.05.2022г., извадка от регистър за собственост на
МПС, талон за медицинско изследване №0061034, свидетелство за съдимост на подсъдимото
лице, СУМПС, талон за регистрация на процесния автомобил на името на К., декларация за
материално, семейно и имотно състояние на подсъдимото лице, справка за
нарушител/водач, талон за квитанция, протокол за сервизна проверка на техническо
средство, писмо рег.№ 3286р-10261/14.03.2017 г., Заповед № 8121з-329/22.03.2022 г. на
министъра на вътрешните работи, Методически указания за работа и инструкция за работа с
процесното техническо средство.
Въззивният съд също дава вяра на показанията на посочените свидетели, доколкото
същите са логични и взаимно допълващи относно релевантните към предмета на доказване
факти - проверката и тестването на подсъдимия с техническото средство, придружаването
му до здравното заведение да даде проба за лабораторно изследване и отказа му там да даде
такава. Същевременно първостепенният съд е дал възможност на подсъдимия да даде
5
обяснения - съдебен протокол от 27.06.2022г., като последният е заявил, че при снемане на
анамнезата от дежурния лекар вече бил решил, че няма да дава кръв за изследване в резултат
на убеждаването му от полицаите, че ако се подложи на такова изследване ,,щяло да стане
по-лошо с книжката“. Обосновано и аргументирано първият съд е приел тези изявления на
подсъдимия като една изолирана от доказателствата защитна позиция. Първостепенният съд
е пристъпил към постановяването на присъдата при изяснена фактическа обстановка,
установена от събраните по надлежния процесуален ред доказателства, въз основа на които е
изградил обосновани изводи досежно съставомерността на извършеното от подсъдимия К.
по чл. 343б, ал. 3 от НК деяние. Районният съд стриктно е изпълнил процесуалните си
задължения, като подробно е анализирал доказателствата, изложил е съображения за тяхната
достоверност и въз основа на правилно установените факти е изградил и правните си
изводи. Данните за съществените моменти, включени в непосредствения предмет на
доказване, са били изведени на основата на съвкупна оценка на фактите, направена от
доказателствените средства, съпоставяни едно с друго и анализирани в контекста на
оспорваните от защитата обстоятелства. Защитната позиция на подсъдимия е оборена, както
от показанията на свидетелите и проведените очни ставки между първия и свидетелите –
полицейски служители относно твърденията за ,,давани му съвети“. Показанията на
служителите на МВР са последователни, ясни, подробни и в тяхната достоверност съдът
няма основание да се съмнява. В този аспект, противно на твърденията на защитата, не са
били игнорирани обстоятелства с оправдателно значение, а след обсъждането им те са били
отхвърлени като оборени от достатъчно по обем и сигурност доказателства. В тази насока
БлРС е проверил всички доказателствени средства и ги е съпоставил помежду им, респ.
спазил е разпоредбата на чл.107, ал.3 НПК и е извършил проверка на твърденията на
страните с всички доказателствени способи. При оценката на доказателствения материал са
спазени процесуалните правила и е заявено на каква част от него се дава вяра, в коя част и
защо. В този аспект първостепенният съд е дал обоснован отговор на защитната теза и
успешно е мотивирал вътрешното си убеждение съгласно чл. 14 НПК, като е изложил
достатъчно убедителни и законосъобразни доводи, поради което въззивната инстанция няма
основания да променя направените в атакувания съдебен акт фактически констатации, в
това число и относно наличието на виновно извършено от подсъдимия деяние. При
правилно установената фактическа обстановка първата инстанция е направила
законосъобразни правни изводи, като е приела, че поведението на подсъдимия осъществява
признаците на състава на престъплението по чл. 343б ал. 3 от НК. Обстойният и цялостен
анализ на доказателствените материали както поотделно, така и в тяхното единство водят до
безспорен и несъмнен извод за това, че от обективна страна подсъдимият А. К. е управлявал
моторно превозно средство лек автомобил марка и модел ,,***“ с рег. № СВ***СМ след
употреба на наркотично вещество, а именно – кокаин. Законосъобразно първата съдебна
инстанция е приела обективна и субективна съставомерност на деянието на подсъдимия по
текста на цитираната норма на материалния закон - чл. 343б ал. 3 от НК. В производството
пред районния съд е безспорно установено, че подсъдимият е управлявал процесното МПС,
като съдът се е позовал на данните от извършеното тестване с техническо средство Дрегер
6
,,Дръгтест“ 5000 с фабр. № ARJM – 0036, проба № 051, отчело наличие на кокаин. Също
така е констатирал, че на подсъдимия е бил връчен талон за медицинско изследване и е бил
заведен от полицейските служители до съответното медицинско заведение, където е отказал
да се подложи на изследване /факт отразен в протокола за медицинско изследване за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози/.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя извода на РС, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна деянието по чл.343б, ал.3 НК, като в тази
насока са изложени подробни съображения относно признаците на фактическия състав на
деянието по този текст, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и ги допълва във
връзка с доводите в жалбата. За съставомерността на деянието по чл.343б, ал.3 НК от
обективна страна е достатъчно да се установи самото извършване на деянието – управление
на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества без значение кога е
било употребено веществото, респ. не е необходимо да се изследва спазен ли е предвидения
нормативен ред в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съставът на
престъплението не свързва осъществяването му с оП.ена концентрация на наркотичните
вещества (за разлика от състава на престъпленията по чл. 343б, ал. 1 и ал. 2 от НК) или
установяването на неспособност дееца да управлява превозното средство. За
съставомерността на деянието не се изисква настъпването на оП.ени общественоопасни
последици – конкретен престъпен резултат, поради което престъплението по чл. 343б, ал. 3
от НК е формално, на просто извършване. Инкриминираната в текста употреба на наркотици
е допустимо да се установява с всички доказателства и доказателствени средства, без
ограничение на техния вид и източник, при положение, че са допустими съгласно
изискванията на НПК. В настоящия случай, посочената употреба е установена чрез
свидетелските показания, данните от разпечатка на техническо средство /резултатите от
проверката са разпечатани и фигурират като писмени доказателства/, талон за медицинско
изследване и протокол за медицинско изследване. Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е
от категорията на формалните, при което умисълът може да бъде пряк. За прекия умисъл е
необходимо и достатъчно деецът да е съзнавал общественоопасния характер на своето
деяние и въпреки това да е искал да го извърши. При наличие на обективно установена
употреба наркотични вещества, свидетелство за което е и изявлението на подсъдимия пред
медицинския специалист в МБАЛ Б.д-р Г. и отразеното от нея в тази връзка в протокола за
медицинско изследване, че е употребил кокаин, несъмнено се извежда и умисълът за
осъществяване на престъплението. За прекия умисъл е необходимо и достатъчно деецът да е
съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да е искал да го
извърши. За съставомерността на деянието е достатъчно да се установи обективно
употребата на наркотични вещества, от което се извежда и умисъла за осъществяване на
престъплението. Законът не е въвел критерии за въздействието на наркотичните вещества
върху водача на МПС и до каква степен това се е отразило на способността му да шофьора.
Без правно значение е и времето на употреба - непосредствено преди управлението на МПС
или по-ранен момент. Управлението на МПС след употребата на наркотични вещества или
7
техните аналози винаги застрашава степента на обществена опасност на подобна проява,
поради което тя е инкриминирана като престъпление. В тези случаи е ирелевантно дали
водачът е поставил в реална опасност живота и здравето на останалите участници в
движението, тъй като такава опасност е заложена в самото престъпление. Обектът на защита
остава неизменен, независимо от времето на приемане на наркотични вещества, тяхното
количество, качество и действие. В случая, подсъдимият е съзнавал забраната да се
управлява МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози, но въпреки това
съвсем съзнателно е управлявал лекия автомобил. В обобщение законосъобразно от
субективна страна районният съд е приел, че деянието е извършено с пряк умисъл.
Въззивният съд, на свой ред, намира, че няма никакво съмнение в това, че
подсъдимият е бил наясно със забраната да се управлява МПС след употреба на наркотични
вещества. Техническото средство, с което е била установена употребата на наркотично
вещество - кокаин е било технически изправно и годно към момента на тестването на
подсъдимия и пробата е извършена съобразно инструкциите за експлоатация. В този аспект
възраженията във въззивната жалба относно изправността на уреда са несъстоятелни и се
отхвърлят от настоящата инстанция.
При оП.яне вида и размера на наказанието следва да се съобразят всички
обстоятелства, имащи значение за наказателната отговорност на подсъдимия, както и целите
на наказателната репресия по чл. 36 от НК. Степента на обществена опасност на деянието е
висока. Нарушени са обществени отношения, свързани със задълженията на водачите на
МПС при движението им по пътищата. От друга страна към датата на деянието
подсъдимият е бил неосъждан, семеен и баща на 5 непълнолетни деца, които сочат, че
обществената опасност на дееца не е висока.
БлРС е оП.ил на К. наказание лишаване от свобода в размер на 1 /една/ година и му е
оП.ил минималния размер на предвиденото в закона кумулативно наказание „глоба“ в
размер на 500 лева. Съдът счита, че тези наказания са оП.ени правилно и не следва да бъдат
коригирани. Като смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия следва да се
отчетат чистото съдебно минало към датата на деянието, съдействието което е оказал чрез
дадените обяснения за разкриване на обективната истина и факта, че е трудово ангажиран,
семеен и баща на 5 непълнолетни деца. Като отегчаващо отговорността обстоятелства
следва да се отчете наличието на наложеното през 2007 г. административно наказание за
деяние, свързано с транспорта с приложение на чл.78а НК. Ето защо правилно наказанието е
оП.ено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Размерът на
кумулативното наказание също е отмерен в минимален с оглед обстоятелството, че
подсъдимият е семеен и баща на 5 непълнолетни деца и в съответствие с разпоредбата на
чл.47 от НК.
Районният съд обосновано е приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК по
отношение на наказанието лишаване от свобода и е отложил същото с изпитателен срок от 3
години, като е преценил, че за постигането на целите на наказанието не се налага
подсъдимия да изтърпи наказанието в местата за лишаване от свобода. Въззивната
8
инстанция споделя доводите на РС, че в конкретния случай са налице материално- правните
предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Чистото съдебно минало
на дееца и размерът на наложеното наказание ,,лишаване от свобода“ (ненадвишаващо три
години) очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна норма. За
поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага същото да бъде
изолирано от обществото чрез постановяване на ефективно изтърпяване на наказанието
,,лишаване от свобода“. В подкрепа на този извод на съда се явяват данните за личността на
подсъдимия, разкриващи го в положителна светлина. За да се изпълнят целите на
специалната и генералната превенция в този случай не е необходимо оказване на
въздействие от по-интензивен тип чрез въдворяването на подсъдимия в място за лишаване
от свобода. Това обосновава извод, че постигането на целите на наказанието и предимно за
осъществяване на специалната превенция, следва се приложи института на условното
осъждане.
Предвид изложеното, присъдата в тази й част е правилна и законосъобразна и следва
да бъде потвърдена.
По отношение на протеста на РП – Б. настоящата инстанция счита, че същият е
основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 343г НК във всички случаи на чл. 343, 343а, 343б и чл.
343в, ал. 1 съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1 т. 7.
Районният съд е пропуснал да се произнесе в присъдата си по предвиденото
кумулативно наказание ,,лишаване от право да управлява МПС“, което с оглед на подадения
от Районна прокуратура – Б.протест няма пречка, съобразно нормата на чл. 335, ал. 2, т. 1 от
НПК, да бъде сторено от въззивния съд /в този смисъл Решение № 109/16.11.2021 г. по
ВНОХД № 525/21 г. на Апелативен съд – П./. Предвид това, не се споделят възраженията на
защитата за недопустимост за първи път въззивния съд да се произнесе и да оП.и
кумулативно наказание при липса на произнасяне на първоинстанционния съд. При
преценения превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, настоящият състав
намира за справедливо да се оП.и на подсъдимия наказанието ,,лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 година. Размерът на продължителността му от 1 година е в
съответствие със задължителните разрешения относно продължителността на този вид
наказания, дадени с ППВС №1/17.01.1983г., т.6. При налагането на този вид наказание
срокът на лишаване от право на управление на МПС не може да е по-кратък от срока на
наложеното наказание ,,лишаване от свобода“, което е оП.ено от районния съд за срок от 1
година. В този размер, така оП.еното наказание съответства в най-пълна степен на
обществената опасност на деянието и личността на извършителя. На основание чл. 59, ал. 4
от НК при изпълнение на това наказание следва да се приспадне времето, през което за
същото деяние подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да
упражнява това свое право, считано от 16.05.2022 г., датата на която със Заповед №
166/16.05.2022 г. е временно отнето свидетелството за управление на МПС на А. В. К..
При извършена служебна проверка, въззивната инстанция не констатира други
9
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат изменение на
присъдата в останалата й част или нейното отменяване.
Поради изложените съображения настоящата инстанция намира, че атакуваната
присъда следва да бъде изменена, поради което на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК,
Окръжен съд – Б.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 41 от 18.07.2022 г., постановена по НОХД № 728/2022 г. по
описа на Районен съд – Б. като НАЛАГА на подсъдимия А. В. К. с ЕГН **********, на
основание чл. 343г вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК и наказание ,,лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК
ПРИСПАДА времето, през което същият е бил лишен от това право по административен
ред, считано от 16.05.2022 г.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10