Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Варна, 07.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, XXV състав, в публично заседание проведено на
десети април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретаря Елица Трифонова след като
разгледа докладваното гр.дело № 9205
по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от „Т.Б.“ ЕАД срещу Й.П.Н. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №9413/14.11.2017г., издадена по ч.гр.д. №17204/2017г. по описа на ВРС, 21с. в полза на ищеца суми, а именно : сумата от 45.61 лева, представляваща главница за незаплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 01.12.2015г. – 31.01.2016г., произтичащи от Допълнително споразумение към Договор за молбилни услуги с предпочетен номер +***и Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.11.2017г. до окончателно изплащане на вземането; сумата от 542.18 лева, представляваща неустойка, начислена във фактура №**********/01.04.2016г.; сумата от 308.29 лева, представляваща неизплатени лизингови вноски за отчетен период 01.12.2015г. до 31.03.2016г. за устройство марка SONY Xperia Z5 Gold.
В исковата молба се твърди, че на 29.10.2015г.
с ответника е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***за срок
от 24 месеца по програма Нон стоп 29.99 със стандартен месечен абонамент 29.99
лева. На 04.12.2015г. било сключено Допълнително споразумение за срок от 24
месеца по програма Нон стоп 29.99 Коледа 2015 със стандартен месечен
абонаментен план 29.99 лева. Ответникът не изпълнил задължението си да заплаща
месечните абонаментни такси и използваните
услуги по споразумението в размер на 45.61 лева за отчетен период 01.12.2015г.
до 31.01.2016г. На 04.12.2015г. с ответника бил сключен и Договор за лизинг, с
който му било предоставено за временно възмездно ползване устройство марка SONY Xperia Z5 Gold с обща лизингова цена в размер на 303.37 лева
чрез 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 13.19 лева, като същият
дължал сумата от 308.29 лева.
На 02.03.2016г. до ответника била отправена
писмена покана за доброволно плащане на задълженията му в 10-дневен срок, като
същият бил уведомен, че при неизпълнение договора за мобилни услуги ще бъде
прекратен, ще му бъде начислена неустойка и лизинговите вноски по договора за
лизинг ще станат предсрочно изискуеми. След неизпълнението в дадения срок
договорът за мобилни услуги бил
прекратен на 22.02.2016г. и била начислена неустойка в размер на 542.18 лева,
съгласно раздел IV, т. 4 от Допълнителното
споразумение от стандартните месечни абонаменти за срок от 01.03.1026г. до
31.03.106г. и начислена във фактура №*********/01.04.2016г.
За процесните задължения били издадени следните
фактури :
№**********/01.01.2016г. за отчетен период
01.12.2015г. – 31.12.2015г. на стойност 58.20 лева, от която 45.01 лева –
абонаментна такса и използвани услуги, от която поради извършено частично
плащане се претендира 15.02 лева и 13.19
лева – лизингова вноска;
№**********/01.02.2016г. за отчетен период
01.01.2016. – 31.01.2016г. на стойност 43.78 лева, от която 30.59 лева –
абонаментна такса и използвани услуги и 13.19 лева – лизингова вноска;
№**********/01.03.2016г. за отчетен период
01.02.2016. – 29.02.2016г. на стойност 4.92 лева– лизингова вноска;
№**********/01.04.2016г. за отчетен период
01.03.2016. – 31.03.2016г. на стойност 819.17 лева, от която 276.99 лева
–лизингови вноски и 542.18 лева- неустойка.
В срока
по чл. 131 от ГПК назначения особен представител на ответника е депозирал отговор
на исковата молба, в който се излагат съображения за неоснователност на иска за
заплащане на неустойка.
Твърди се, че неустойката е нищожна на
основание чл.26,ал.1, пр.3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави като се
излага, че размерът й е в разрез с присъщите на неустойката обезпечителна и
обезщетителна функция, тъй като не е
съобразен с естеството на
обезпеченото задължение, нито с възможните вреди от неизпълнение на задължението
на абоната да заплаща месечни вноски. Сочи се, че така уговорената неустойка
има санкционен характер и би довела до несправедливия правен резултат
доставчика да получи имуществена облага от насрещната страна в размер , какъвто
би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването
на услугата. Излага се, че такъв резултат е несъвместим с добрите нрави, тъй
като създава условия за неоснователно обогатяване на доставчика на услугата
като нарушава принципа за справедливост и насочва към извода, че неустойката
излиза извън присъщите й по закон функции, доколкото още към момента на
уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на доставчика
за сметка на потребителя. Твърди се, че неустойката е нищожна и на основание
чл.146,ал.2 ЗЗП – неравноправна клауза.
Твърди, че договорът е сключен при предварително определени условия от
страна на ищеца и ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието
му. Неравноправността произтичала и от възможността на оператора сам да
прекрати договора и същевременно да претендира под формата на неустойка възнаграждение
за престация по вече прекратения договор, която не е предоставил. Излага се, че
след като самият оператор е предпочел да прекрати договора вместо да запази
неговото действие и да претендира изпълнение по него заедно с обезщетение или
неустойка за забава, той не разполага с възможност едновременно с това под
формата на неустойка да претендира изпълнение по прекратения договор и то за
пълния срок на неговото действие, при това без сам да предлага изпълнение. Твърди се, че в този смисъл клаузата по чл.
11 от договора е неравноправна и нищожна и не поражда правен ефект, поради
което иска за сумата от 542.18 лева следва да се отхвърли. Сочи се, че
неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока
на договора, договаряна от доставчици на услуги, трайно се приемала за
нарушение на чл.68г,ал.1 ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика. Излага се, че самият начин на сключване на
договора поставя в изключително неблагоприятно положение потребителя спрямо
търговеца, което противоречи на добросъвестността.
Твърди се също, че правото за разваляне на
договора не е упражнено надлежно, тъй като липсвали представени доказателства
по какъв начин ответника е бил уведомен за прекратяването.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно
и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Договор за мобилни услуги
от 29.05.2015г. е сключен на
29.10.2015г. между “Теленор България”АД и Й.П.Н. за срок от 24 месеца за предпочитан
номер ***при абонаментен план Нон Стоп с месечен абонаментен план 29.99 лева.
Към договора е приложена ценова листа на абонаментните планове на оператора и
декларация, в която абонатът е удостоверил, че е получил екземплар от Общите
условия. С Допълнително споразумениеот
04.12.2015г. срокът на договора е продължен до 04.12.2017г.
На 04.12.2015г. е сключен
Договор за лизинг, съгласно който “Теленор България”АД предоставя на Й.П.Н. за
временно възмездно ползване мобилно устройство марка Sony модел Experia Z5 Gold с телефонен номер +359*********, като лизингополучателят се е съгласил да
заплати обща лизингова цена в размер на 1053 лева. В договора е вписан
погасителен план за сумата, която е следвало да се заплати на ежемесечни
вноски.
Във Фактура №**********/01.01.2016г., издадена
от „Теленор България“ АД за отчетен
период 01.12.2015г. – 31.12.2015г. за лизингова вноска е начислена сумата от
28.21 лева с падеж 16.01.2016г., за потребени услуги и месечна абонамента такса
е начислена сумата от 50.70 лева.
Във Фактура №**********/01.02.2016г., издадена от
„Теленор България“ АД за отчетен период
01.01.2016г. – 31.01.2016г. за лизингова вноска е начислена сумата от 71.99
лева с падеж 16.02.2016г., за потребени услуги и месечна абонамента такса е
начислена сумата от 38.18 лева.
Във Фактура №**********/01.03.2016г., издадена
от „Теленор България“ АД за отчетен
период 01.02.2016г. – 29.02.2016г. за лизингова вноска е начислена сумата от 76.91
лева с падеж 16.03.2016г., за потребени услуги и месечна абонамента такса е
начислена сумата от 6.30 лева.
Във Фактура №**********/01.04.2016г., издадена
от „Теленор България“ АД е начислена
неустойка в размер на 896.08 лева с падеж 16.04.2016г.
Представена е изготвена на 02.03.2016г.
покана от „Теленор България“АД до Й.Н., с която
същият е поканен в срок до 10 дни от датата на писмото да заплати сумата
от 896.08 лева за предоставени услуги, неустойка и лизингови вноски. Липсват
данни поканата да е била връчена на адресата.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи
:
По предявения положителен установителен иск за установяване съществуване на
вземането си ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да
установи наличието на следните предпоставки: наличието на валидни договорни
правоотношение между него и ответника по
сключени Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***и Договор за лизинг
за устройство марка SONY Xperia
Z5 Gold,
че на ответника са предоставени мобилни услуги, размера на исковата претенция.
Ищецът претендира
заплащането на процесната сума с твърдението, че същите са начислени за използвани
мобилни улусги, месечни абонаментни такси, неизплатени лизингови вноски и о неустойки за предсрочно прекратяване на
договорите по вина на абоната.
Не е налице спор относно наличието на сключени
договор за мобилни услуги и договор за лизинг, както и за дължимостта на сумите, начислени за месечни
абонаментни такси, използвани мобилни услуги и неизплатени лизингови вноски. За
същите са издадени фактури, които установяват периода и размера на вземането.
Спорно е претендираното вземане за неустойка.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.1 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. За да разполага с
възможността да претендира неустойка, кредиторът следва да установи, че същата
е договорена с длъжника, т.е. че
последният е изразил съгласие да понесе санкция в претендирания размер и период
в случай, че не изпълни или закъснее да
изпълни задължението си.
Съгласно чл.4 от раздел IV от подписаното между страните Допълнително
споразумение от 04.12.2015г. в случай на прекратяване на ползване на услугите,
предоставяни от оператора на потребителя през срока на договора по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата за
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка сим
карта до края на този срок.
Чл.19в от ОУ визира предпоставките за
едностранно прекратяване на договора от оператора, което следва да се осъществи
с едномесечно предизвестие, в случаите, когато потребителят : е посочил неверен
адрес за получаване на фактури; използвал е крайни устройства, които не са с
оценено съответствие, не са маркирани и не са пуснати на пазара съгласно
действащите нормативни актове; има направена първоначална или последваща
кредитна оценка, според резултатите на която не би могъл да покрива обичайните
си задължения по ползване на услугите; е нарушил съществено или системно
ОУ.
Безспорно неплащането на месечните задължения Ищецът твърди, че на
02.03.2016г. е отправена писмена покана до абоната за заплащане на общата стойност на задълженията му и
предупреждение, че при неплащането им в десетдневен срок договорът ще бъде
прекратен и ще бъде начислена неустойка.
Не са налице доказателства изявлението на оператора да е достигнало до
абоната. Не следващо място следва да се отбележи, че прекратяването на договора
и начисляването на неустойката предхожда датата на поканата, поради и което не
са изпълнени условията за валидно предсрочно прекратяване на договорните
правоотношения с едномесечно предизвестие и оттук за начисляване на неустойка,
което е достатъчно основание искът в тази му част да бъде отхвърлен.
По разноските :
С оглед изхода на делото на основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в заповедното производство в размер на 152.03 лева и в производството
по делото в размер на 49.36 лева за заплатена д.т.; в размер на 142.16 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение и ч размер на 118.47 лева за внесен депозит
за особен представител.
Предвид гореизложеното съдът :
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „„Т.Б.“ЕАД,
ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк София,
сграда 6, че Й.П.Н., ЕГН: ********** с адрес *** дължи заплащането на следните суми : сумата
от 45.61/четиридесет
и пет лева и шестдесет и една ст./ лева, представляваща главница за
незаплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
01.12.2015г. – 31.01.2016г., произтичащи от Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
10.11.2017г. до окончателно изплащане на
вземането и сумата от 308.29/триста и осем лева и двадесет и девет
ст./ лева, представляваща
неизплатени лизингови вноски за отчетен период 01.12.2015г. до 31.03.2016г. за
устройство марка SONY Xperia Z5 Gold, за които е издадена Заповед за
изпълнение №9413/14.11.2017г., издадена по ч.гр.д. №17204/2017г. по описа на
ВРС, 21с., на основание чл.422 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.“ЕАД, ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк София, сграда 6 срещу Й.П.Н., ЕГН: ********** с адрес *** иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване дължимостта на сумата от 542.18 лева, представляваща неустойка, начислена във фактура №**********/01.04.2016г, за която е Заповед за изпълнение №9413/14.11.2017г., издадена по ч.гр.д. №17204/2017г. по описа на ВРС, 21с.
ОСЪЖДА Й.П.Н., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на „Т.Б.“ЕАД, ЕИК : *********
със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 152.03 /сто петдесет и два лева и три ст. /лева,
представляваща реализирани разноски в заповедното производство и сумата от 309.99/триста
и девет лева и деветдесет и девет ст./лева, представляваща стойността на
направените разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването
му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: