Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.04.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и седемнадесета
година, в
състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Диана Такова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 3950 по оП.са на СГС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Б.Д.“ ЕАД твърди, че
на 12.11.2003 г. между банката и Д.В.П., действащ като ЕТ „К.П.“ е подП.сан
договор за инвестиционен кредит, по който банката предоставила кредит в размЕ.на
350 000 лева, като е усвоен в пълен размер. Посочва, че договорът е
изменян с подП.сване на анекси от № 1 до № 11. Твърди, че с Анекс № 10 от
12.11.2008 г. са включени като съдлъжници и дружествата: „Ф – Т.“ ЕООД, „Е.П.“
ООД, „И.2.“ ООД и „К. МД“ ЕООД, които са се задължили да отговарят с
кредитополучателя за произтичащите от договора за кредит задължения. С Анекс №
11 от 30.11.2009 г. към договора за кредит е променен крайният срок за ползване
на кредита. Посочва, че за обезпечаване на вземанията на банката срещу
кредитополучателя и съдлъжниците са учредени обезпечения. Твърди, че към
23.06.2010 г. задължението на кредитополучатя е в размЕ.на 348 599,87 лева
главница, 12 098,24 лева мораторна лихва за периода от 25.03.2010 г. до 22.06.2010
г. За тези суми подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу задължението по договора за кредит лица, като срещу издадената
заповед длъжниците възразили. Предвид изложеното иска да се постанови решение,
с което да се признае за установено, че ответниците дължат при условията на
солидарност горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата считано
от 23.06.2010 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира
разноски. С допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията на
ответниците, като счита, че същите са изцяло неоснователни и моли да се оставят
без уважение.
Ответникът „К.“ ЕООД оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва, че е страна по договора, тъй като
счита, че не е надлежно представляван от посочения пълномощник П.Ч.. Твърди, че
липсва съгласие и решение на съдружниците на дружеството „К.“ ЕООД за сключване
на договора за кредит и поемане на солидарна отговорност по него.
Ответникът „И.2.“ ООД /в
несъстоятелност/ оспорва исковете. Твърди, че договорът за кредит №
171/12.11.2003 г. е недействителен и не е породил правно действие по отношение
на дружеството, поради липсва на съгласие за сключването му от страна на
дружеството. Оспорва, че е страна по посочения анекс № 10 към договора. Счита,
че не е надлежно представляван от посочения пълномощник П.Ч., тъй като лицето е
имало право да извършва само обикновените действия на управление и разпореждане
със сумите по банковите сметки на дружеството в банките, но не и за
представителство пред банката за сключване на договор, с който дружеството
поема финансови ангажименти като солидарен длъжник. Твърди, че анексът № 10 е
недействителен, тъй като сделката е сключена във вреда на дружеството. Посочва,
че претенциите не са доказани по основание и по размер. Предвид изложеното иска
да се отхвърлят исковете. Претендира разноски.
Синдикът на дружеството „И.2.“
ООД, конституиран на основание чл. 637, ал. 3 ТЗ, К.В.К. оспорва исковете като
неоснователни при възраженията, направени с отговора на исковата молба. Оспорва
също така размера на претендираните разноски.
Ответникът Д.В.П.,
управляващ търговска дейност като ЕТ „К. – Д.П.“ /в несъстоятелност/ оспорва
исковете като неоснователни както по основание, така и по размер. Твърди, че
дължимата сума не отговаря на предявената искова молба, както и оспорва Анекс №
10 от 12.11.2008 г. към договора за кредит № 171/12.11.2003 г.
Синдикът на ЕТ „К. – Д.П.“, конституиран
на основание чл. 637, ал. 3 ТЗ, В.Л.Г. не изразява становище по исковете.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
по делото е образувано по положителните установителни искове по чл. 422 ГПК за
наличие вземания на ищеца срещу солидарните длъжници Д.В.П., действащ като ЕТ „К.П.“,
„Ф – Т.“ ЕООД, „Е.П.“ ООД, „И.2.“ ООД и „К. МД“ ЕООД, присъдени със заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена на 08.09.2010 г. по ч.гр.д. № 29164/2010 г.
по описа на СРС, 66 състав, въз основа на извлечение от банкова сметка ***,
сключен на 12.11.2003 г.
С влязло в сила определение,
постановено на 08.11.2014 г. по настоящото дело производството е прекратено по
отношение на ответника „Е.П.“ ООД /в несъстоятелност/, поради включване от
синдика на вземанията в списъка с приети вземания в производството по
несъстоятелност.
С протоколно определение от 26.11.2015
г. производството срещу „Ф – Т.“ ЕООД е прекратено като недопустимо.
При съобразяване постановените по делото актове,
предмет на разглеждане в настоящото производство са исковете с правно основание
чл. 422 ГПК, предявени от „Б.Д.“ ЕАД срещу солидарните длъжници Д.В.П.,
извършващ търговска дейност ката ЕТ „К.П.“ /в несъстоятелност/, „И.2.“ ООД и „К.
МД“ ЕООД.
В хода на производството ответниците-търговци: ЕТ „К.П.“
и „И.2.“ ООД са обявени в несъстоятелност, като делото е било спряно, след
което възобновено, тъй като вземанията на банката по отношение на първия търговец
са включени в списъка с приети вземания, но са оспорени от длъжника, а по
отношение на втория – не са включени в списъците с приети вземания от синдика.
В съответствие с разпоредбата на чл. 637, ал. 3 ТЗ делото е продължено с
участието на синдиците К.В.К. – синдик
на „И.2.“ ООД и В.Л.Г. – синдик на ЕТ „К. – Д.П.“.
От приетите по делото доказателства съдът приема за
установено, че на 12.11.2003 г. между ищеца „Б.Д.“ ЕАД като кредитор и ЕТ „К. П.“
като кредитополучател е сключен валиден договор за кредит № 171, по който
банката е предоставила на кредитополучателя кредит за инвестиционни цели в
размер на 350 000 лева като овърдрафт. Срокът на ползване на кредита е 12
месеца от датата на сключване на договора, като крайният срок за погасяването
му е 12.11.2004 г. /т. 3/. В т. 8 е предвидено, че средствата по кредита се
предоставят за усвояване по разплащателна сметка на кредитополучателя №
**********. В т. 20 са уговорени условията и размера на дължимата наказателна
лихва при просрочие. Условията по договора за кредит са изменяни с подписването
на единадесет анекса.
С Анекс № 10 към договор за кредит № 171/12.11.2003 г.
от 12.11.2008 г., подписан между „Б.Д.“ ЕАД, като кредитор и ЕТ „К. – Д.П.“
като кредитополучател, и „Ф Т.“ ООД, „И.2.“ ООД, „Е.П.“ ООД и „К. МД“ ЕООД като
съдлъжници е променен основаният договор за кредит и с т. 3 е прието, че
кредитът се предоставя за срок от 12 месеца, считано от 12.11.2008 г., с крайна
падежна дата 12.11.2009 г., с възможност за усвояване на кредита в пълен размер
от 350 000 лева. При сключване на анекса ответниците са представлявани от П.Т.Ч.,
съгласно нотариално заверени пълномощни, като за ЕТ „К. – Д.П.“ пълномощно с
рег. № 1168/11.02.2008 г., за дружеството „И.2.“ ООД пълномощно с рег. №
1165/11.02.2008 г. и за „К. МД“ ЕООД пълномощно с рег. № 1166/11.02.2008 г., и
трите пълномощни са с удостоверяване на подписа и съдържание от нотариус В.Б..
С Анекс № 11 към договора за кредит № 171/12.11.2003
г. от 30.11.2009 г., подписан между ищеца, ЕТ „К. – Д.П.“, „И.****“ ЕООД и „Е.П.“
ООД страните са се съгласили, че „Б.Д.“ ЕАД е предоставило на кредитополучателя
кредит овърдрафт за оборотни средства, в размер на 350 000 лева, съгласно
договора за кредит № 171/12.11.2003 г. и анексите към него, сключени между
кредитора, кредитополучателя и съдлъжниците, и тъй като кредополучателят има
затруднения при погасяването на кредита, остатъкът по кредита в размер на
350 000 лева се преструкТ.ира и ще се ползва като стандартен кредит с
погасителен план. Изменена е т. 3 от договора, като крайният срок за погасяване
на кредита става 25.04.2010 г., с възможност за удължаване на крайната дата за
погасяване на кредита до 12.11.2013 г.
В разглеждания случай предявените искове по чл. 422,
ал. 1 ГПК са за вземания, произтичащи от договора за кредит № 171/12.11.2003 г.
и сключените анекси към него. С последния анекс № 11 е уговорен краен срок за
погасяване на кредита 25.04.2010 г. Ищецът е предявил вземанията си, подавайки
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, което е
направено на 23.06.2010 г., след настъпване на крайния срок по договора.
Същевременно от приетите по делото и приложени в заповедното производство покани
се установява, че ответниците са уведомени от ищеца за дължимите суми,
претендирани в заповедното производство, със съобщения от 28.04.2010 г.,
получени от тях на 30.04.2010 г. Предвид изложеното и доколкото ищецът
претендира вземания с настъпил падеж, следва да се приеме, че същите са
изискуеми към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.
417 ГПК.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците,
че поради липса на представителна власт на пълномощника П.Ч. клаузите на Анекс
№ 10 от 12.11.2008 г. не ги обвързват. По делото са приети като доказателства
цитираните по-горе пълномощни за ЕТ „К. – Д.П.“ с рег. № 1168/11.02.2008 г., за
дружеството „И.2.“ ООД с рег. № 1165/11.02.2008 г. и за „К. МД“ ЕООД с рег. №
1166/11.02.2008 г., които са нотариално заверени с удостоверяване на подписите
и съдържанието от нотариус В.Б. и с които търговците, всеки със съответното
пълномощно, са упълномощили лицето П.Т.Ч. да ги представлява пред всички банки
на територията на Република България, като има право от тяхно име да се
разпорежда със сумите по всички сметки, без никакви ограничения. Дадено е право
на пълномощника да представлява търговците навсякъде, където намери за добре,
да сключва договори от името и за тяхна сметка, както и да подава и получава
всякакви документи, декларации, справки, уведомления, да връчва писмени покани
на лица, посочени от търговците, да води преговори, да получава суми, да
подписва разписки за получени суми, както и всичко друго, свързано с дейността
им. Пълномощните не са ангажирани по делото в оригинал от ищеца, в изпълнение
доказателственото искане на ответниците, но по делото са постъпили справки от
нотариуса, че такива пълномощни на съответните дати и от съответните лица са
били подписани, а по отношение на някои от тях е възпроизведено и съдържанието.
Ето защо, макар и по косвени данни, съдът намира, че процесните пълномощни като
документ са съществували към датата на подписване на Анекс № 10 и пълномощникът
П.Ч. е бил надлежно овластен да представлява ответниците-търговци при неговото
подписване. При тълкуване съдържанието на представените пълномощни, налице е
изразена воля от ответниците за овластяване на пълномощника да извършва от тяхно
име действия по сключване на договори, какъвто представлява и процесния анекс.
За представителство пред Б.липсва правна норма, която изрично да установява
определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно,
поради което даденото общо такова е напълно валидно. В този смисъл е и
постановката по т. 1 от ТР 5/2014 от 12.12.2015 г. на ОСГКТ на ВКС.
Дори да се приеме, че поради непредставянето на
пълномощните в оригинал същите следва да се изключат от доказателствения
материал по делото и оттам да се направи извод, че ответниците не са били
надлежно представлявани при подписването на Анекс № 10, то приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 301 ТЗ, в хипотезата на която ефектът на
потвърждаване на действията, извършени без представителна власт от името на
търговец, настъпва при непротивопоставяне от негова страна веднага след
узнаването им. Противопоставянето на търговеца, но само, ако е направено
веднага след узнаването, представлява отказ за потвърждаване и позоваване на недействителността.
В конкретния случай ответниците ЕТ „К.- Д.П.“ и „И.****“ ЕООД са подписали на
30.11.2009 г., представлявани от законния си представител Д.В.П., Анекс № 11
към процесния договор за кредит и по никакъв начин не са се противопоставили на
поетите с Анекс № 10 задължения. По отношение на ответника „К. МД“ ЕООД, както
и за останалите търговци, са приети доказателства, че са уведомени от ищеца за
дължимите суми по договора за кредит № 171 от 12.11.2003 г. и анексите към него
на 30.04.2010 г., като след узнаването никой от тях не се е противопоставил
веднага. Следователно се счита, че търговците са потвърдили действията,
извършени от пълномощника без представителна власт, след като не са се
противопоставили веднага след узнаването.
Предвид изложеното и при съобразяване разпоредбата на
чл. 301 ТЗ, следва да се приеме, че ответниците „К. МД“ ЕООД и „И.****“ ЕООД
имат качеството съдлъжници по договора, както е предвидено в Анекс № 10. Видно
от съдържанието на договора за кредит и
анексите към него ответниците при условията на чл. 101 ЗЗД вр. с чл. 121-127 ЗЗД са се задължили солидарно с кредитополучателя да отговарят за всички
задължения по договора, в случай на неизпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.
101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по
съгласие с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил встъпването, то
не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният
длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници. По
своята правна същност пасивната солидарност представлява вид лично обезпечение,
като основанието на договора за встъпване в дълг е новият длъжник да обезпечи
едно чуждо задължение. Без значение за валидността на съглашението между
кредитора и встъпилия длъжник са отношенията между стария и новия длъжник. В
конкретния случай ответниците са се съгласили да отговорят като съдлъжници по
договора за кредит, поради което и с оглед гореизложеното настоящият съдебен
състав намира, че те отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя
ЕТ „К.П.“.
Съдът намира за неоснователно и възражението на
ответника „К. МД“ ЕООД, че липсата на решение от съдружниците на дружеството за
подписване на анекс № 10, води до неговата нищожност, тъй като липсата на
такова решение не е условие за неговата действителност. След като с ТР № 3 от 15.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че решение на общото
събрание на дружеството с ограничена отговорност по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не
е необходИ.условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот,
собственост на дружеството, с аргумент от по-силното основание такова решение
не е условие за валидност на сделка, с която се променят условията по сключен
вече договор, по който дружеството е страна.
Предвид изложеното и доколкото се доказа по делото от
приетата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена, че ищецът е изпълнил задължението си по договора да
предостави на кредитополучателя сумата 350 000 лева като овърдрафт, са
възникнали предпоставките за ангажиране отговорността на кредитополучателя,
както и на поетата с договора за кредит солидарна отговорност от ответниците
като съдлъжници за всички задължения по договора за кредит.
Размерът на незаплатената главница към датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК е в размер на 348 599,87 лева,
съгласно приетата без възражения експертиза, който е и претендираният от ищеца
размер. Ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат мораторна лихва,
която за исковия период от 25.03.2010 г. до 22.06.2010 г. е в размер на
12 098,24 лева.
Предвид
всичко изложено дотук и при съобразяване уговорените в договора за кредит
задължения за заплащане главница и наказателна лихва, както и за размера им, в
които се дължат, съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, и
липсата на доказателства, че са извършени плащания, предявените искове следва
да се уважат изцяло.
С оглед
изхода на спора право на разноски има ищецът. Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение №
4/2013 г. от 18.06.2014 г., исковият съд следва да съобрази и направените
разноски в заповедното производство. От страна на ищеца се доказаха извършени разноски в размер
на 7 213,96 лева за платена държавна такса и присъдена в заповедното
производство. За исковото производство следва да му се присъдят разноски в общ
размер на 8 213,96 лева, от които 7 213,96 лева за държавна такса, 700
лева за депозит за вещо лице и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Така
мотивиран Софийски граД.и съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422 ГПК, предявени от „Б.Д.“ ЕАД,
с ЕИК:********, с адрес: ***, срещу Д.В.П.,
упражняващ търговска дейност като едноличен търговец с наименование ЕТ „К. – Д.П.“
/в несъстоятелност/, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, „И.2.“ ООД /в несъстоятелност/, с ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление:*** и „К. МД“ ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***,
че Д.В.П., упражняващ търговска дейност като едноличен търговец с наименование
ЕТ „К.П.“, „И.2.“ ООД и „К. МД“ ЕООД дължат при условията на солидарност на „Б.Д.“
ЕАД сумата от 348 599,87 лева /триста
четиридесет и осем хиляди петстотин деветдесет и девет лева и осемдесет и седем
стотинки/, представляваща стойността на дължима главница по договор за
кредит № 171/12.11.2003 г., изменен с анекси от № 1 до № 11, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 23.06.2010 г. до окончателно изплащане, както и сумата от 12 098,24
лева /дванадесет хиляди деветдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща
дължима лихва за забава за периода от 25.03.2010 г. до 22.06.2010 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.В.П., упражняващ
търговска дейност като едноличен търговец с наименование ЕТ „К. – Д.П.“ /в
несъстоятелност/, „И.2.“ ООД /в несъстоятелност/ и „К. МД“ ЕООД да заплатят на „Б.ДСК“ ЕАД сума в размер на
7 213,96 лева /седем хиляди двеста и тринадесет лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща направени разноски за държавна такса по заповедното производство
по гр.д. № 29164/2010 г. на СРС, 66 състав и сума в размер на 8 213,96 лева /осем хиляди двеста и
тринадесет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща направени
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: