Р Е Ш Е Н И Е
гр. Сливница, 21.01.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр. Сливница, ІV състав, в открито съдебно заседание на осми декември
през две хиляди и двадесета година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕОРГИ НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Николов гр.д. № 375
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по молба на Г.П.Л., П.К.Л. и Р.К.Л. срещу Д.А.Д.,
В.Б.Л., М.Д.Л. и П.Д.Л. за разпределение на ползването на съсобствен между
страните недвижим имот, представляващ УПИ VІІІ-1061, кв. 67 по плана на гр.
Сливница, целият с площ от 666 кв.м., при граници на имота по скица: улица с
ОК, ОК 206-207, УПИ ІХ-1060, улица с ОК, ОК 211-212 и УПИ VІІ-1062, образуван
от поземлен имот 1061 с площ от 648 кв.м. и придаден по регулация към УПИ бивш
общински имот без планоснимачен номер с площ от 18 кв.м.
Ищците твърдят в подадената от тях искова молба, че
притежават общо ¼ ид.ч. от поземления имот с площ от 648 кв.м. по
наследство от Красимир Свиленов Л.. Ответниците В.Б.Л., М.Д.Л. и П.Д.Л. също
притежавали ¼ ид.ч. от имота по наследство от Д. Кирилов Л., а Д.А.Д. –
½ ид.ч. Площта от 18 кв.м. страните по делото закупили с договор от
31.03.2016 г. и всяка от тях притежавала по 1/7 ид.ч.: Г.П.Л., П.К.Л. и Р.К.Л.
– общо 3/7 ид.ч., В.Б.Л., М.Д.Л. и П.Д.Л. – общо 3/7 ид.ч. и Д.А.Д. – 1/7 ид.ч.
От построена в имота двуетажна жилищна сграда Г.П.Л., П.К.Л.,
Р.К.Л., В.Б.Л., М.Д.Л. и П.Д.Л. притежавали в съсобственост втори етаж, а Д.Д.
– първи етаж.
В изключителна собственост на ищците била изградената
в югоизточната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда и ограден навес в
източната част на имота.
Д.Д. притежавал едноетажна масивна жилищна сграда и
долепен до нея навес, построени в югозападната част на имота, и масивен гараж в
северозападната част на имота.
Ищците ползвали югозападната част на имота,
ответниците В.Л., М.Л. и П.Л. – североизточната част, а Д.Д. – западната част
на имота.
Твърдят, че Д.Д. ползвал по-голяма площ от дворното
място в сравнение с правата му в съсобствеността. Тъй като между страните
липсвало съгласие за ползването на имота съобразно квотите от собствеността,
молят съдът да разпредели ползването на поземления имот.
Ответниците В.Л., М.Л. и П.Л. са подали отговор, в
който считат молбата за допустима и основателна.
Ответникът Д.А.Д. счита молбата за неоснователна. Не
оспорва твърденията относно собствеността върху изградените в дворното място
постройки, нито квотите в собствеността върху дворното място, макар че заплатил
половината от стойността на 18-те кв.м. със съзнанието, че притежава и
половината от поземления имот с площ от 648 кв.м. Моли съдът да разпредели
ползването на имота при съобразяване на неговите квоти от ½ ид.ч. от 648
кв.м. и 1/7 ид.ч. от 18 кв.м.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Подадена е молба с правно основание чл. 32, ал. 2 от
ЗС.
Производството
представлява съдебна администрация на граждански отношения и предполага наличие
на спор между страните относно ползване на съсобствена вещ.
Съгласно дадените
от ВКС задължителни указания в т. 2 от ТР № 13/10.04.2013 г. по тълк.д. №
13/2012 г. на ОСГК на ВКС, в производството за разпределение ползването на
съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от ЗС, съдът е длъжен да разгледа всички
направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, освен тези,
чрез които се упражняват потестативни права.
В конкретния случай
преюдициален се явява въпросът дали страните, между които ще се разпредели
ползването, са собственици на процесния имот и в какво съотношение същите притежават
това вещно право.
С определение от 22.10.2018 г. между страните в
производството е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че квотите в собствеността върху поземлен имот с пл. № 1061 в
кв. 67 по плана на гр. Сливница с площ от 648 кв.м. са в следното съотношение :
¼ ид.ч. за Г.П.Л., П.К.Л. и Р.К.Л.;
¼ ид.ч. за В.Б.Л., М.Д.Л. и П.Д.Л. и
½ ид.ч. - за Д.А.Д..
Квотите в съсобствеността върху закупените 18 кв.м. са
както следва:
3/7 ид.ч. за молителите;
3/7 ид.ч. – за В.Б.Л., М.Д.Л. и П.Д.Л. и
1/7 ид.ч. – за Д.А.Д..
С цитираното по горе определение, съдът е приел за
безспорни и обстоятелствата, че Г.П.Л., П.К.Л., Р.К.Л., В.Б.Л., М.Д.Л. и П.Д.Л.
притежават общо, при различни квоти собствеността върху втория етаж от
изградената двуетажна масивна жилищна сграда, обособен като самостоятелно жилище,
а Д.А.Д. – първи етаж от същата.
В първото по делото съдебно заседание никоя от
страните не е възразила срещу определението на съда от 22.10.2018 г. Наведените
едва с представените писмени бележки след приключване на устните състезания от
страна на молителите в производството възражения, че поради липса на отстъпено
право на строеж за сграда, обозначена под № 3 в експертизата на вещото лице Ч.Я.
и за пристройките под № 2 и № 8, площта под тези обекти следва да бъде включена
в разпределението на дворното място са неоснователни. Самите молители твърдят в
исковата си молба съсобственост на всички страни по делото в двуетажната
масивна жилищна сграда.
Що се отнася до извършеното от молителите прехвърляне
на правото на собственост върху втория етаж от двуетажната масивна жилищна
сграда (без мястото) на един от
ответниците по молбата – П.Д.Л., следва да се отчете следното:
Продажбата е извършена в хода на процеса – на
19.11.2019 г., след изслушване заключението на първоначалната
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Ч.Я., и след депозиране
на заключението изготвено от експерта Л.М. на 28.10.2019 г. Всяко от двете
посочени заключения изключва площта върху която е изградена съсобствената
сграда от площта на подлежащото на разпределяне дворно място. Макар настоящото
производство да представлява спорна съдебна администрация, приложими в случая
се явяват правилата на исковото производство в частта относно разпореждане със
спорното право (чл. 226 от ГПК).
Сроред цитираната правна норма, производството продължава между първоначалните
страни, а постановеното решение представлява пресъдено нещо и спрямо
приобретателя. По аналогия, и предвид липсата на пресъдено нещо на решението по
чл. 32, ал. 2 от ЗС, разпределението следва да се извърши при съобразяване на
правата на първоначалните страни в процеса. В противен случай, ако всеки от
съсобствениците се разпореди с правата си в хода на производството, би се
стигнало до пълна подмяна на лицата, разполагащи с интерес от иск по чл. 32,
ал. 2 от ЗС. Разпоредителната сделка на практика цели увеличаване на площта,
която да се разпредели за ползване на молителите, но промяната в материалното
им право от квотата на собствеността не се отразява на разпределението, каквото
следва да бъде към датата на подаването на молбата. Нещо повече, разпореждането
е извършено след като и двете първоначални експертизи установяват права на
молителите, близки до съществуващото фактическото положение по отношение
разпределение на ползването на процесния имот.
На следващо място, купувач на вторият етаж е
съсобственик на същия и ответник в настоящото производство, което означава, че
той ще запази правото си на ползване на този етаж, с промяна единствено в
квотата си.
В настоящия
правен спор за разрешаване е поставен спорният въпрос, каква е площта на двуетажната
масивна жилищна сграда и съответно на дворното място, чието ползване следва да
се разпредели между всички негови съсобственици.
За отговора на
този въпрос съдът кредитира заключението на вещото лице Л.М., който в
първоначално изготвената по делото експертиза, въз основа на данните от
геодезическите измервания с GPS и с тотална
станция и от регистъра на координатите на подробните точки, е заключил, че
общата площ на имота е 665.71 кв.м. От нея следва да се отдели площта от 112
кв.м., представляваща площта върху която е изградена сграда посочена под № 03 –
двуетажна масивна жилищна сграда, съсобствена между всички страни по делото,
както и пространството под площадката за излизане и стълбището за излизане на
двора от първия етаж. Тази площадка е част от сутерена и с нейната площ е
увеличена площта на сграда № 3 по заключението на вещото лице Ч.Я. от 105.70
кв.м. Следователно, площта на дворното място, която следва да се разпредели
между страните е 553.71 кв.м. За сравнение, по документи площта на цялото
дворно място е 666 кв.м., а без съсобствената сграда от 112 кв.м. – 554 кв.м. Така,
разликата от 0.29 кв.м. се оказва несъществена и на практика не следва да се
отчита при нужда от несъществена промяна в реално ползваните от страните площи.
Д.А.Д. притежава
½ ид.ч. от правото на собственост върху дворното място от 536 кв.м. (648
– 112), или 268 кв.м. Той притежава също така и 2.6 кв.м. от придаваемите по
договора от 31.03.2016 г. общо 18 кв. Метра, представляващи 1/7 идеална част. Тук
следва да се отбележи, че доколкото в горепосочения договор не са посочени
квотите, които всеки от купувачите придобива, в сила е презумпцията по чл. 30,
ал. 2 от ЗС – частите на съсобствениците се считат за равни. Заплатената в
повече от придобитите 2.6 кв.м. от Д.Д. сума при покупката, поражда право на
облигационно вземане за това лице срещу останалите съсобственици, но не се
отразява на квотата му в собствеността върху тези 18 кв.м.
Според
документите за собственост, при подлежаща на разпределяне площ на имота от 536
кв.м., молителите следва да ползват 141.70 кв.м., съответстващи на ¼
ид.ч. от УПИ ІХ-1061 в кв. 67 по плана на гр. Сливница и 1/7 ид.ч. от
придадените 18 кв.м. равняващи се на 7.7 кв.м.
В същия размер е и
площта, която ответниците Левчеви следва да ползват.
Съответно, за Д.А.Д.
остава за ползване площ от 270.60 кв.м.
При разпределение
на ползването съобразно отразеното в Приложение № 1 (находящо се на стр. 185 от делото) към повторната
съдебно-техническа експертиза на вещото лице Л.М., площта на дял втори по букви
АБОНМЛКЙИЗЖ456УФА е 270.60 кв.м. За постигане на тази площ е необходима
корекция в съществуваща на място ограда по т. Е76 – с дължина 5 м. и широчина -0.45
м.
Възраженията на
ответника Д.Д. в отговора на исковата молба се изразяват в това, че той ползва
частта от дворното място съобразно правата му на собственост и в това, че е извършил
облагородяване на тази част – оформяне на пътеки, градинки, зелени площи с
декоративни насаждения. Тези възражения съдът намира за основателни. На първо
място цитираното отклонение се явява в рамките на допустимите такива и не
накърнява съществено правата на страните в ползването на имота. На следващо
място, това отклонение е изчислено на база документите за собственост, а реално
измерената, действителна площ на имота е 665.71 кв.м. Следователно, твърдяното
отклонение се явява още по-незначително. Не на последно място следва да се
отчете, че преместването на оградата представлява минимална интервенция в
частта от имота ползвана от Д.Д., но изисква полагането на съществени усилия и
представлява неудобство за ползващите югоизточната част на дворното място и
ползващия западната част на мястото. Ето защо съдът намира, че е нецелесъобразно
преместването на съществуващата ограда с 0.45 м. в посока запад – към дял втори
и затова фактическото положение с оградата по т. Е76 следва да се запази.
При установени
безспорни права на молителите, от една страна, и на ответниците В.Б.Л., М.Д.Л.
и П.Д.Л., от друга, за ползване на еднаква площ от имота, всяка от тези страни
разполага със 141.70 кв.м. Затова е необходимо преместване на границата между
дял първи и дял трети по приложение № 1 към повторната съдебно-техническа
експертиза в посока север от точки Д-Г към точки 1-2. В този случай не е необходимо
да се извършва разрушаване на ограда, нито да се разрушават зелени площи или
насаждения за нейното изграждане.
За ползване на
частите от дворното място е необходимо дял първи - на молителите да се уголеми чрез
поставяне на ограда по т. 1-2 от цитираната скица – Приложение № 1, за сметка на дял трети, който ще се ползва от
ответниците Левчеви.
Предложеното и от
трите експертизи разпределение на ползването не отчита правото на молителите на
достъп до сградата, в която същите притежават втори етаж. Този проблем в случая
е разрешен с прехвърляне на съсобствените им права на ответника П.Л.. В този
смисъл достъп до сградата не им е нужен, а и необходимото изместване на
границата между дял първи и дял трети би създало възможност за изграждане на
вход към тази сграда, достъпен от площта на техния дял.
Съдът счита, че
предложеният от вещото лице Л.М. вариант в Приложение № 1 към повторната
съдебно-техническа експертиза най-пълно отчита правата на страните в
собствеността и разпределението на ползването следва да се извърши съобразно
него с посочената корекция – без преместване на оградата по точки 4-5, а
запазване на същата по точки Е-7-6.
Според
утвърдената съдебна практика в производството по спорна съдебна администрация,
каквото е производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС разноските, които страните са
направили за държавни такси и възнаграждения на технически експертизи следва да
се поемат от страните, с оглед на правата им в съсобствеността.
Разноските за
адвокатски възнаграждения се поемат от страните, така както са ги направили.
По делото липсват
доказателства за внесена държавна такса, която е в размер на 25 лева, съгласно
указания в т. 21 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС. От нея молителите и ответниците Левчеви дължат по 6.39 лева, а Д.А.Д. –
12.22 лева.
Сборът от
заплатените депозити за вещи лица е 900 лева, от които молителите и ответниците
В.Б.Л., М.Д.Л. и П.Д.Л. дължат по 230.20 лева, а Д.Д. – 439.60 лева.
Молителите и Д.Д.
са заплатили по 400 лева, а Левчеви – 100 лева.
Поради това, Д.Д.
дължи да заплати на молителите допълнително 39.60 лева, а В.Б.Л., М.Д.Л. и П.Д.Л.
– 130.20 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ
ползването на незастроената част от
дворно място, съставляващо УПИ VІІІ-1061, кв. 67 по плана на гр. Сливница,
целият с площ от 666 кв.м., при граници на имота по скица: улица с ОК, ОК
206-207, УПИ ІХ-1060, улица с ОК, ОК 211-212 и УПИ VІІ-1062, образуван от
поземлен имот 1061 с площ от 648 кв.м. и придаден по регулация към УПИ бивш
общински имот без планоснимачен номер с площ от 18 кв.м., което е със застроена
и незастроена площ от 666 кв. м. по документи за собственост, съобразно приложение
№ 1 към заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Л.Т.М. (находящо се на стр.
185 от делото), представляващо неразделна част от решението, както следва:
на Г.П.Л., ЕГН **********,
П.К.Л., ЕГН ********** и Р.К.Л., ЕГН ********** разпределя
ползването на площ между точки Е-Д-1-2-Г-Т-У-6-7-Е, находяща се в
югоизточната част на имота;
на Д.А.Д., ЕГН **********
разпределя ползването на площ между точки А-Б-О-Н-М-Л-К-Й-И-З-Ж-4-Е-7-6-У-Ф-А,
находяща се в западната част на имота.
на В.Б.Л., ЕГН **********,
М.Д.Л., ЕГН ********** и П.Д.Л., ЕГН ********** разпределя
ползването на площ между точки Б-В-2-1-С-Р-П-М-Н-О-Б, находяща се в
северозападната част на имота;
Скица,
представляваща Приложение № 1 към заключението на повторната съдебно -
техническа експертиза, изготвена от вещото лице Л.Т.М. с вх. № 260416 от 25.08.2020
г. (находящо се на стр. 185 от делото)
приподписана от съдията докладчик, се явява неразделна част от настоящото
решение.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 77 от ГПК, В.Б.Л., ЕГН **********, М.Д.Л., ЕГН ********** и П.Д.Л.,
ЕГН **********, всички с адрес ***, да заплатят по сметка на РС – гр. Сливница
сумата от 6.39 лева за държавна такса.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 77 от ГПК, Г.П.Л., ЕГН **********, П.К.Л., ЕГН ********** и Р.К.Л.,
ЕГН **********, всички с адрес ***, да заплатят по сметка на РС – гр. Сливница
сумата от 6.39 лева за държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, Д.А.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на РС – гр. Сливница сумата
от 12.22 лева за държавна такса.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В.Б.Л., ЕГН **********, М.Д.Л., ЕГН ********** и П.Д.Л., ЕГН **********,
всички с адрес ***, да заплатят на Г.П.Л., ЕГН **********, П.К.Л., ЕГН **********
и Р.К.Л., ЕГН **********, всички с адрес ***, сумата от 130.20 лева разноски за
депозити за експертизи по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д.А.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Г.П.Л., ЕГН **********, П.К.Л.,
ЕГН ********** и Р.К.Л., ЕГН **********, всички с адрес *** сумата от 39.60
лева разноски за депозити за експертизи по делото.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: