№ 1236
гр. София, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двА.десети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петър Н. Славчев
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Административно
наказателно дело № 20231110208138 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН по жалба, подадена
от „Топлофикация София“ ЕАД чрез процесуален представител, срещу
Наказателно постановление № МН-ЗБ-23-033 от дата 22.05.2023г. на
Началник на Регионален отдел „МН Западна България“ на Главна дирекция
„Метрологичен надзор“, с което на дружеството на основание чл. 85, ал. 2,
във вр. с чл. 85, ал. 1 от Закона за измерванията (ЗИ) е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 200 (двеста)
лева за нарушение на чл. 44, т.4, във вр. с чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при
съществени нарушения на производствените правила, регламентирани в
ЗАНН и НПК. Счита, че както в акта за установяване на административно
нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление, не се съдържа конкретната разпоредба, която се твърди, че е
нарушена, като посоченото процесуално нарушение е ограничило правото на
защита на привлеченото към отговорност лице да разбере точно и в пълен
обем фактическите и правни рамки на повдигнатото обвинение. Твърди, че е
налице противоречие между установените обстоятелства и реалната
фактическа обстановка, тъй като и в двата юрисдикционни акта са описани
поставените знаци за проверка. Намира, че в посочените за нарушени
разпоредби на чл. 44, т.4, вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ не се съдържа задължение
знаци за проверка да се поставят поотделно за изчислителния блок и
преобразувателите на температура. От друга стрА., цитираните норми били
общи и бланкетни и не ставало ясно какво нарушение се вменява на
1
дружеството, което представлявало нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57,
ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Счита, че липсвало изследване на спорните обстоятелства
от стрА. на административнонаказващия орган, довело до материална
незаконосъобразност и необоснованост на постановения акт. Посочва, че още
преди издаване на задължителни предписания с протокол №101-201 на
„Топлофикация София“ ЕАД да спре използването на описаните средства за
измерване до удостоверяването им със знаци по чл. 43, ал. 1 от ЗИ,
дружеството е предприело съответните действия и на посочените адреси са
сменени уредите с такива, на които е извършена последваща проверка и са
поставени необходимите знаци. В протокола било упоменато, че санкция ще
бъде наложена в случай, че не се изпълнят дадените предписания.
Следователно, както към момента на съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, така и при издаване на процесното наказателно
постановление, нарушение не е налице. На следващо място като спорен
момент определя проверката на съответния топломер дали да се извършва по
реда на хибридните, а не на неделимите топломери, съответно трябва ли да се
поставят знаци на този вид измервателни уреди по начина, посочен в акта за
установяване на административно нарушение, респ. наказателното
постановление. Изтъква, че в процесният казус не се касаело за случай, при
който въобще не е извършена проверка, а за твърдения на
административнонаказващия орган, че проверката не е извършена по реда,
съответстващ на вида на съответния уред, както и че знаци са поставени само
на една част от уреда. В тази връзка излага доводи, че дружеството не
разполага с власт еднолично да поставя стикерите на топломерите или да
определя реда, по който те следва да преминават метрологична проверка.
Тази дейност била под лицензионен режим, като в настоящия случай е
извършена последваща проверка от фирма „Арттест – Б“ ЕООД,
оправомощена от председателя на ДАМТН със заповед № А-11/21.06.2017г.
Посочва, че в конкретния случай са приложени и спазени методиките за
проверка на неделими топломери и знаци за метрологична проверка се
поставят само на указаните от производителя места, по-конкретно върху
изчислителния блок. Твърди, че практиката на всички дружества,
оправомощени от ДАМТН, е при проверка този тип топломер да се третира
като неделим, а не като хибриден. Видно от приложеното становище на
фирмата, извършила метрологичния контрол, такава била и международната
практика. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В
условията на евентуалност счита, че е налице маловажен случай или
алтернативно да се намали наложената санкция. В съдебно заседания
жалбоподателят се представлява. Поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.
Въззиваемата стрА. взема становище по жалбата, в което се излагат
подробно съображения за законосъобразност, правилност и обоснованост на
наказателното постановление. Счита за погрешни твърденията на насрещната
стрА., че поставянето на изискуемите знаци върху средството за измерване
зависи от метода на проверка, като мястото за поставяне на знаци се
определяло от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол (НСИПМК). Посочва, че при планови надзорни
проверки на „Топлофикация София“ ЕАД, свързани с използването на
топломер тип SPX Pollustat 2WR4, върху преобразувателите на температура
са били налични и описани знаците за метрологичен контрол – марки за
залепване. Моли за присъждане на сторените в производството разноски, а в
случай че жалбата на дружеството бъде уважена – адвокатско възнаграждение
в размер на предвидения в закона минимум.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа стрА.:
2
На 07.02.2023г., около 12:28 часа от служители на Регионална отдел
„МН Западна България“ на ГД „Метрологичен надзор“ била извършена
надзорна проверка в абонатна станция на обществена сграда, намираща се в
гр. София, ж.к. „Овча купел 2“, ул. „Детелина“ № 1, ДГ 84 „Детелина“. При
проверката било установено, че за измерване на топлинната енергия
„Топлофикация София“ ЕАД използва хибриден топломер със следните
компоненти: изчислителен блок ведно с преобразувател на разход тип SPX
Pollustat 2WR4, идент. № 60098214, производител “Siemens”, и
преобразуватели на температура Pt 500 с идент. № 14252/11.97 и №
14285/11.97, с производител “RoCon”. Към момента на проверката
топломерът се намирал в употреба, тъй като е бил монтиран на абонатната
станция, която осигурявала захранване на топлинната станция на абоната.
Проверяващите констатирали, че върху изчислителния блок в едно с
преобразувателя на разход на описания топломер имало поставен съгласно чл.
846, т.5 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол (НСИПМК), Приложение №52 знак за последваща
проверка – залепена марка, на която са обозначени последните две цифри на
годината на извършване на проверката – „21“, индивидуалния номер на
проверителя – „12105“ и срока на валидност на периодичната проверка
„03.2023“. Върху преобразувателите на температура на описания топломер
имало знаци за последваща проверка във вида, посочен в чл. чл. 846, т.5 от
НСИПМК, Приложение №52 – марки за залепване, на които били обозначени
последните две цифри на годината на извършване на проверката – „18“,
индивидуалния номер на проверителя – „02205“, като срокът на валидност на
периодичната проверка „не се чете“. Поради това контролните органи приели,
че преобразувателите на температура са с изтекъл срок на валидност на
периодичната проверка след 31.12.2020г. и тъй като проверяваният топломер
бил хибриден, то е следвало да се монтира в същата комплексност, с която е
преминал първоначална или последваща проверка. Прието е, че за
проверявания топломер това не е спазено по отношение на преобразувателите
на температура, защото на тях след 31.12.2020г. до момента на проверката
нямало поставен знак за последваща проверка. Направен е извод, че на
топломера е извършена последваща проверка в комплексност с
преобразувателите на температура и следвало след подмяната им на
средството за измерване да бъде извършена отново последваща проверка,
3
преди да бъде монтиран в описА.та по- горе комплексност. Поради липсата на
поставени валидни знаци за последваща проверка, е прието, че описаният
топломер е без знак от последваща проверка по чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
За изложеното на 03.04.2023г. от гл. инспектор в Регионална отдел „МН
Западна България“ на ГД „Метрологичен надзор“ на „Топлофикация София“
ЕАД е съставен акт за установяване на административно нарушение № 5С746
за извършено на 07.02.2023г. нарушение на чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
Актът е съставен в присъствие на упълномощен представител на
жалбоподателя и му е връчен същия ден, при което не са направени
възражения. В законоустановения срок срещу съставения акт за установяване
на административно нарушение не са постъпили писмени възражения.
Въз основа на така установените в акта за установяване на
административно нарушение факти и обстоятелства от началника на
Регионална отдел „МН Западна България“ на ГД „Метрологичен надзор“ на
„Топлофикация София“ било издадено наказателно постановление № МН-ЗБ-
23-033 от дата 22.05.2023г., с което на основание чл. 85, ал. 2, вр. чл. 85, ал. 1
от ЗИ на дружеството било наложено административно наказание.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на свидетелите Н. К. М. и И. Т. К., както и от събраните по
делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 283 от НПК: акт за установяване на административно нарушение
№ 5С746 от дата 03.04.2023г., заповед № 2010-79/07.02.2023г. на
председателя на ДАМТН, заповед № А-366/07.06.2022г. на председателя на
ДАМТН, протокол за подмяна на топломер от дата 24.03.2023г., свидетелство
за проверка на топломер SPX Pollustat 2WR4 с идент. № 60098214 № С-3-
365/24.03.2023г., писмено становище от Н. К. М., управител на „Арттест- Б“
ЕООД ведно с приложения, удостоверение за одобрен тип № 2226,
приложение БДС 17390-97, фишове от метрологични проверки на топломер
тип SPX Pollustat2WR4.
Съдът кредитира с доверие показанията на актосъставителя И. Т. К., с
които пресъздава пряко възприетите от нея факти и обстоятелства: че
топломерът е проверяван като „хибриден“, съставен от следните компоненти:
преобразуватели на температура и неделима част, съставена от изчислителен
блок и преобразувател на разход. Показанията на посочения свидетел съдът
цени като обективни, логични, непротиворечиви и последователни относно
всички обстоятелства, посочени в акта за установяване на административно
нарушение.
Според свидетеля Н. К. М., разпитан в качеството му на управител на
дружеството, извършващо метрологична проверка на средствата за измерване
„Арттест – Б“ ЕООД, и приложеното от него становище, се поддържа, че за
целите на метрологичния контрол топломерът е третиран като неделим и
затова е поставен знак за преглед само върху изчислителния блок. Свидетелят
поддържа, че това било в съответствие с методически указания на ДАМТН,
както и на международни лаборатории, и трайната практика в тази насока. В
приложено към делото становище се посочва, че била допусната техническа
4
грешка от стрА. на БИМ още при вписване на топломер SPX Pollustat 2WR4 в
регистъра, а именно че топломерът не е гама комбиниран, а неделим. В
същото становище изрично се посочва, че знаци за метрологична проверка
(стикер или пломба) на преобразувателите на температура (или термодвойки)
не трябва и не са поставяни. По препоръка и указание на „ОКМ – Отдел
Контролно методичен“ на ДАМТН за извършването на метрологичната
проверка на този тип топломер следвало да се разглежда и прилага
методиката на за проверка на неделим топломер. Съдът не дава вяра на
показанията на свидетеля за наличие на указание на „ОКМ – Отдел
Контролно методичен“ на ДАМТН за извършването на метрологичната
проверка в посочения смисъл, доколкото такова указание не е представено по
делото.
От удостоверение за одобрен тип и приложение №1 на БДС 17390-97 се
установява, че топломер тип SPX Pollustat 2WR4 е вписан в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № 2226, за което
е издадено удостоверение, че този тип отговаря на относимия към него БДС,
като съгласно даденото определение топломерът е гама комбиниран.
Приложените от въззиваемата стрА. фишове от надзорни проверки на
топломер тип SPX Pollustat 2WR4 свидетелстват за поставяни знаци за
последваща метрологична проверка на термопреобразувателите Pt 500. Друго
не следва и от приложените свидетелства за проверка на същия тип средство
за измерване, представени от въззивника, доколкото по арг. на чл. 171, ал. 3
от НСИПМК хибридните топломери преминават първоначална или
последваща проверка в същата комплектност, с която трябва да се монтират.
При установеното от фактическа стрА. съдът намери от правна
стрА. следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице – наказания жалбоподател в срока за обжалване на
обжалваем акт, поради което разглеждането и е допустимо.
́
РазгледА. по същество жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
жалбоподателя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз
основа на акт за установяване на административно нарушение, който е
съставен от компетентен орган – главен инспектор в регионална отдел „МН
Западна България“ на ГД „Метрологичен надзор“, в рамките на материалната
и териториална компетентност на последния, съгласно законовата делегация
на чл. 94, ал. 1 от ЗИ, оправомощена със заповед № 2010-79/07.02.2023г. на
председателя на ДАМТН.
Със Заповед № А-366/07.06.2022г. на председателя на ДАМТН е
възложена компетентност на административно наказващия орган Началник на
регионална отдел „МН Западна България“ на ГД „Метрологичен надзор“,
според законовата делегация на чл. 94, ал. 2 от ЗИ.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
5
и издаване на обжалваното наказателно постановление са спазени
предвидената от закона писмена форма, както и сроковете, визирани в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление отговарят на изискванията на чл. 42, респ. чл. 57
от ЗАНН, а при съставянето, респ. при издаването им не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, от естество да доведат до неяснота на
административното обвинение и до ограничаване правото на защита на
нарушителя. Между акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление е налице тъждество на фактите, както и
съответствие на посочената правна разпоредба, чието нарушение се твърди.
Неоснователни са наведените с въззивната жалба възражения, че са нарушени
разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В конкретния
случай и в акта за установяване на административно нарушение, и в
наказателното постановление се съдържа точно и ясно фактическо описание
на извършеното нарушение, както и посочване на правната му квалификация.
Тези обстоятелства са достатъчни на наказаното лице да разбере за какво
деяние е привлечено към отговорност, да организира адекватно и да упражни
правото си на защита, което е и сторено. Актът за установяване на нарушение
е подписан от съставителя и един свидетел, единият от които е присъствал
при проверката съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и е надлежно
предявен и връчен на същата дата на жалбоподателя, като срещу съставянето
на акта е възразено. В законоустановения срок след съставянето на акта не са
постъпили възражения.
Поради това и в тази връзка не могат да бъдат извлечени аргументи за
отмяна на наказателно постановление на формално основание.
Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗИ последваща проверка се извършва на
средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за
последваща проверка. Разпоредбата на чл. 44, т.4 от ЗИ забранява
използването на средствата за измерване без знаците по чл. 35 (знак за
одобрен вид), чл. 39, ал. 1 (знак за първоначална проверка) и чл. 43, ал. 1 (знак
за последваща проверка) от ЗИ. Периодичността на проверките се определя
със заповед на председателя на ДАМТН, която се обнародва в ДВ и се
обявява в официалния бюлетин на агенцията (чл. 43, ал. 4 от ЗИ).
6
ОписА.та в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление фактическа обстановка, установена и от
настоящия съдебен състав, напълно кореспондира от обективна стрА. на
посочения състав на административно нарушение.
По делото не се спори, че процесният топломер е средство за измерване,
чиято легална дефиниция е определена от законодателя в § 1, т. 27 от ДР на
ЗИ като техническо средство, което има метрологични характеристики и е
предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с
едно или повече технически средства.
В настоящия случай при надзорен контрол от ДАМТН се установява, че
при измерване на топлинната енергия „Топлофикация София“ ЕАД използва
хибриден топломер, който е съставен от изчислителен блок в едно и неделимо
с преобразувател за разход, и отделен компонент – преобразуватели на
температура, върху последния на който няма поставен знак за последваща
проверка, извършена след последната такава през 2018.
Съгласно чл. 149, ал. 2 от НСИПМК топломерите с топлоносител вода
се състоят от преобразувател на разход, двойка преобразуватели на
температура и изчислителен блок (калкулатор) и могат да бъдат: 1. неделими
(комплектни), когато топломерът не може да се разделя на съставни
компоненти и представлява цяло самостоятелно средство за измерване; 2.
делими (комбинирани), когато компонентите на топломера могат да се
отделят и представляват самостоятелни средства за измерване; 3. хибридни,
когато някои от компонентите на топломера са неделими: изчислителният
блок и преобразувателите на температура или изчислителният блок и
преобразувателят на разход. В случая проверяваният топломер, находящ се в
абонатната станция на обществена сграда ДГ 84 „Детелина“, намираща се в
гр. София, ж.к. „Овча купел 2“, ул. „Детелина“ № 1, съгласно удостоверение
за одобрен тип и приложимия към него БДС 17390-97, т.4 е комбиниран
(хибриден) топломер, отговарящ на изискванията на чл. чл. 149, ал. 2, т. 3 от
посочената наредба, на който някои от компонентите са неделими. Същият е
вписан в регистъра на одобрените типове средства за измерване под № 2226,
за което е издадено удостоверение, че отговаря на относимия към него БДС.
От показанията на актосъставителя се установява, че топломерът е
проверяван като „хибриден“, съставен от следните компоненти:
7
преобразуватели на температура и неделима част, съставена от изчислителен
блок и преобразувател на разход. Всеки един от тези компоненти (неделимата
част, респ. термопреобразувателите) подлежи на последваща проверка. Такава
проверка е направена за изчислителния блок, в едно с преобразувателя за
разход през 2021г., а за преобразувателите на температура – през 2018г., като
след 31.12.2020г. няма поставен знак за последваща проверка. От показанията
на св. Н. М. и приложеното по делото становище от него се установява, че за
целите на проверките топломерът е третиран като неделим, каквито били
методическите указания от ДАМТН и трайната практика в тази насока,
поради което е поставен знак за проверка само върху изчислителния блок. По
делото липсват данни такива методически указания да са били давани.
Същевременно приложените фишове от метрологични проверки на същия
тип топломер SPX Pollustat 2WR4 сочат към поставяни знаци за последваща
метрологична проверка на термопреобразувателите Pt 500, а съгласно
установеното и в АУАН на конкретните преобразуватели на температура с
идент. № 14252/11.97 и идент. № 14285/11.97 са били поставени знаци,
обозначаващи годината на последната извършена през 2018г. проверка.
Съгласно чл. 163 от НСИПМК всички компоненти на топломера, които
могат да се отделят след проверка, трябва да имат идентификационна
маркировка, поставена така, че да е видима, ясна и да не закрива показанията
на топломера. В процесния случай „Топлофикация София“ ЕАД е
употребявало топломер като средство за непрекъснато измерване на
количеството топлина без валиден знак за последваща проверка, поставен
върху преобразувателите на температура, които могат да се отделят и
представляват самостоятелни средства за измерване, като по този начин от
обективна стрА. дружеството е осъществило състава на вмененото му
нарушение по чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, за
незаконосъобразност на съставения акт и на издаденото наказателно
постановление, тъй като в протокола за задължителни предписания било
указано, че санкция ще бъде наложена в случай, че не се изпълнят дадените
предписания. Неизпълнението на задължителни предписания е предмет на
друга санкционна норма – тази на чл. 92, ал. 1 от ЗИ и не отменя описаното
нарушение за използване на средство за измерване без знак за последваща
проверка.
8
Налице са предпоставките за налагане на имуществена санкция на
жалбоподателя, тъй като при условията на чл. 83 от ЗАНН е достатъчно
констатирането на извършеното нарушение, без да се изследва кое е
административнонаказателноотговорното лице и има ли вина то за
извършването на деянието.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Посочената разпоредба предвижда възможност на
административнонаказващият орган за маловажни случаи на
административни нарушения да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 от НК,
за да се определи един случай като маловажен, следва да се вземе предвид
липсата или незначителността на настъпилите вредни последици в сравнение
на обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Предвид това, че
нарушението на чл. 44, т.4, вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ е формално и в състава му
не е предвидено настъпването на вреди, законодателят е счел, че
обществената опасност на нарушението е достатъчно висока, за да бъде
въздигнато в такова със самият факт на осъществяване. В конкретния случай
нарушението е застрашило обществените отношения, свързани
проследимост, точност и достоверност на измерванията като гаранция срещу
неверни резултати от измерванията, които биха засегнали неблагоприятно
имуществото на физическите и юридическите лица, и същото се отличава с
типичната степен на обществената опасност на административните
нарушения от този вид, за да се приеме, че същото следва да се санкционира
по административен ред.
Санкцията за извършеното нарушение е предвидена в разпоредбата на
чл. 85, ал. 2 от ЗИ, която предвижда административно наказание имуществена
санкция в размер на 200 до 500 лева. Административнонаказващият орган е
наложил административно наказание в минималния допустим размер от 200
лева, поради което размерът на санкцията не следва да бъде обсъждан.
След като съдът не откри основания за отмяна или изменение на
обжалваното наказателно постановление, същото следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция
на осн. чл. 63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН с оглед защитата от юрисконсулт,
9
жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната стрА.. С оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът следва да бъде
определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
чийто размер съдът определя на 80 лева.
При този изход на делото искането за заплащане на разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя се явява
неоснователно.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № МН-ЗБ-23-033 от
22.05.2023г. на Началник на Регионален отдел „МН Западна България“ на
Главна дирекция „Метрологичен надзор“, с което на „Топлофикация София“
ЕАД на основание чл. 85, ал. 2, във вр. с чл. 85, ал. 1 от Закона за
измерванията е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 44, т.4, във вр. с чл. 43, ал. 1
от ЗИ.
ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на адвокатско възнаграждение в
полза на „Топлофикация София“ ЕАД.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор сумата от 80,00 (осемдесет)
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-
град с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението на
страните по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10