ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14448
гр. София, 27.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110158069 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е по искова молба от П. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****
против „****“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано от Н. П. П..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковите претенции по допустимост и основателност.
Възраженията на ответника за недопустимост на производството са неоснователни, тъй
като наличието на друго дело, респ. дела между същите страни, но с различен предмет, не е
сред пречките за упражняване правото на иск.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявения иск и като съобрази
направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца на основание чл. 190, ал. 1 ГПК за
задължаване на ответника да представи документи, доколкото една част от тях са
представени с исковата молба и с отговора на исковата молба, а извлечения и справки
ответникът не може да бъде задължаван да изготвя и представя по делото на основание чл.
190, ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 192 ГПК и за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, доколкото не целят изясняване на спорни между страните
обстоятелства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 29.04.2025 г. – 09.50 часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба от П. Д. К., ЕГН: **********, с адрес:
1
гр. С*** против „***“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****5,
представлявано от Н. П. П., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 467 лева, представляваща платена без основание сума по нищожен
Договор за потребителски кредит № 859438/09.05.2023 г., ведно със законна лихва от
подаване на искова молба – 23.10.2023 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 09.05.2023 г. сключил с ответника „***“ ООД договор за паричен
заем № 859438 за сумата от 1000 лева, при фиксиран ГЛП в размер на 44,50 % и ГПР в
размер на 53,89 %, като общата дължима сума по кредита е в размер на 1075,08 лева.
Посочва, че чл. 5, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава да предостави
на кредитора едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или
поръчителството на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от
кредитора условия, подробно посочени в исковата молба. Посочва, че не е предоставил
исканите обезпечения, поради което по договора е начислена неустойка в размер на 391,92
лева. Твърди, че изцяло е погасил сумата по процесния договор, а именно сума в общ размер
на 1467 лева, от която 1000 лева за главница, 75,08 лева за възнаградителна лихва и 391,92
лева за неустойка, чрез три плащания в размер 489 лева всяко на 26.06.2023 г., 21.07.2023 и
11.08.2023 г.
Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си, че договорът
противоречи на императивни правни норми. Счита, че не е спазена предвидената от закона
форма съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК. Счита, че процесният договор е
нищожен на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, доколкото ГПР на същия в размер
на 53,89 % е над максимално допустимия размер. Позовава се и на чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в
същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
Излага още, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, кои точно
компоненти са включени в него и как се формира, което е в противоречие с разпоредбите на
ЗПК. Поддържа се, че клаузата предвиждаща заплащане на неустойка поради непредставяне
на обезпечение, е в противоречие със ЗПК и Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на съвета. Твърди, че начислената неустойка е нищожна и поради
противоречието й с добрите нрави, както и че същата е неравноправна по смисъла на чл.
143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Твърди, че недействителността на процесния договор обуславя правния
му интерес от завеждане на иск за възстановяване на сумата от 467 лева, представляваща
заплатената от него разлика над стойността на получената в заем сума. По тези и останалите
подробно изложени съображения предявява настоящия иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват по допустимост и основателност. Ответникът излага
подробни съображения в насока, че ищецът злоупотребява с права, поради това, че е
образувал множество идентични дела срещу него. По същество взема становище за
неоснователност на предявения иск, като твърди, че процесното правоотношение е
действително, за което излага подробни съображения. Излага доводи, че е налице
законосъобразен ГПР и ГЛП, а клаузата за неустойка е действителна и отговаря на
изискванията на ЗПК, както и че същата не противоречи на добрите нрави. Излага подробни
аргументи относно това, че уговорената неустойка не следва да е включена в размера на
ГПР. Сочи, че клаузата за неустойка е ясно и точно формирана, както и че е индивидуално
уговорена между страните, като ищецът е бил достатъчно информиран относно крайния
размер на задължението. В тази връзка оспорва да е налице твърдяната неравноправност на
клаузата за неустойка по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Не оспорва плащането на процесната сума.
По тези и останалите подробно изложени аргументи моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните както следва:
2
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника, а именно, че е заплатил
сумата в размер на 467 лева, представляваща недължимо платената сума без да е имало
основание за извършване на престацията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание
за получаване и задържане на процесната сума.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството
следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
***** г. с посоченото в исковата молба съдържание, че ищецът е заплатил на ответника по
Договор за потребителски кредит № ***** г. сума в размер на 1467 лева, от която 1000 лева
за главница, 75,08 лева за възнаградителна лихва и 391,92 лева за неустойка.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3