№ 115
гр. Варна, 16.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослава Данева
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20213110107880 по описа за 2021 година
и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от
ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца
Г. СТ. С. ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул.Девня № 9 срещу
ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ " АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Възраждане", ул. „Света София" № 7, ет. 5 установителен иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните , че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в размер на
684,40 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди за възстановяване стойността на ремонта на щетите на
застрахования собствен лек автомобил марка БМВ, модел „330"с peг. №
********* собственост на заявителя, от настъпило застрахователно събитие на
25.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
съда – 10.05.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК от 18.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 29263/2018 г. по описа на Районен съд-
гр.София.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Излага , че за лек автомобил марка БМВ, модел „З30"с peг. №
********* е сключена застраховка ,Каско на МПС" с застрахователна полица
№*******,със срок на валидност от 27.12.2016 г. до 26.12.2017г., валидна към
датата на застрахователното събитие.
1
По силата на този договор ответникът на делото се задължава да
заплати на собственика на застрахованото МПС, всяка загуба или повреда,
настъпила по време на срока на действие на застраховката до размера на
застрахователната сума.
На 25.11 2017 г. Г. СТ. С. е управлявал собствения си лек автомобил
марка ,БМВ", модел ,330"с peг. №***** по пътя Варна - Добрич, при разминаване
с товарен автомобил са хвръкнали камъчета, които са увредили предното стъкло и
предния капак на автомобила.
Веднага след настъпилото застрахователно събитие ищецът Г. СТ. С.
е уведомил застрахователя ЗАД ОЗК Застраховане АД, като е попълнил бланка на
застрахователя за уведомление за претенция по застраховка ,Каско", вследствие
на което е образувана щета № 0020-090-2145/2017 г. Застрахователят е изготвил
опис на получените щети в който са посочени всички увредените детайли по
МПС.
По данни на сервиз стойността , необходима за отремонтирането на
автомобила, е 830.40 лв.
По образуваната щета застрахователят изплаща обезщетение
само в размер на 146,00 лв., като остатъкът от 684,40 лв.отказва да изплати.
В резултат на процесното застрахователно събитие на лек автомобил
марка ,БМВ", модел ,330"c peг. №***** са причинени вреди, които следва да
бъдат възстановени в пълен обем, тъй като застрахователят не е изпълнил в срок
задължението си за плащане на цялата дължимата застрахователна сума.
С оглед изложеното, отказът на застрахователното дружество за
изплащане на обезщетение в пълен размер е неоснователен и неправилен. Налице
са законовите основания за ангажиране на отговорността на ответника по делото и
присъждане на застрахователната сума, представляваща стойността на новите
части, вложените материали и труд, поради настъпил риск, предвидено в договора
за застраховка да компенсация на причинени имуществени щети.
С оглед на изложеното се моли съда да постанови съдебно решение, с
което да уважи предявения иск , както и да се присъдят направените по делото
разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Възраждане", ул. „Света София" № 7, ет.
5, в срока по чл.131 от ГПК е депозирала отговор на исковата молба , в който се
оспорва предявения иск по основание и размер.
Излага се, че на 26.12.2016 г. между ЗАД „ОЗК Застраховане" АД и Г.
СТ. С. за имуществена застраховка „Каско" на л.а. БМВ с ДК№****** със срок на
застраховката от 27.12.2016 г. до 26.12.2017г.
При сключване на полица № **********, на 27.12.2016г. е направен
оглед и фотозаснемане на процесния автомобил и се установява, че преден капак е
бил увреден със същата степен - Боя, както и към датата на настъпване на
твърдяното ПТП.
Твърди се, че един месец преди да изтече срока на полицата,
съответно на 25.11.2017г.; 26.11.2017 г. ; 27.11.2017; 28.11.2017г. и 30.11.2017г. са
настъпили пет отделни застрахователни събития, които не са документирани със
съответен документ.
Оспорва се механизма на настъпване на твърдяното в настоящата
2
искова молба от 25.11.2017г. застрахователно събитие, при което са увредени
преден капак и челно стъкло на л.а. БМВ сДК№******
Освен това съгласно чл.386, ал.2 от КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, но не повече от действителната му стойност.
В конкретния случай, доколкото са висящи 4 броя гр.дела по тази
полица, общия размер на обезщетенията не могат да надхвърлят действителната
стойност на МПС-то, а освен това, съгласно Общите условия, при които е
сключена полицата и по конкретно чл.20 -„Застрахователят изплаща до две щети,
за които Застрахованият не може да представи някои от документите, съгласно
чл.18, ал.2, т.4, включително при щети настъпили от ПТП или в паркирано
състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба, компетентните
органи не посещават мястото на събитието. " Отделно от това полицата е
сключена при специално условие - Кампания Зима, според която клауза :
Застрахователят изплаща до 10 % от застрахователната сума по полицата за всяка
щета, независимо от броя на щетите без документ, общо до 30% от
застрахователната сума за срока на застраховката.
Първите две щети се ликвидират по условията на издадената полица
(официален сервиз, доверен сервиз и/или експертна оценка).
Всяка следваща щета по реда на описаните по-горе условия се
ликвидира съгласно действащите Общи условия, раздел II, чл. 19, (1) по
Експертна оценка (без право на официален и/или доверен сервиз).
За всички заявени застрахователно събития по тази полица не са
представени документи, доказващи събитията, а са само по Декларация на ищеца.
Не се оспорват следните факти:
- че моторно превозно средство л.а. БМВ ****** е бил
застрахован по имуществена застраховка „Каско" в ответното дружество със ЗП
№ **********.
Оспорват се изрично следните твърдения в исковата молба:
- настъпването на застрахователно събитие на 25.11.2017г. на пътя
Варна -Добрич;
- настъпването на заявените увреждания по преден капак;
- че размерът на вредите по процесния автомобил е 830,40 лева.
Твърди се, че ищецът злоупотребява с наличието на застрахователен
договор със ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД, обективиран в ЗП № ********** по
повод на л.а. БМВ *******.
Житейски е невъзможно в рамките на една седмица от 25.11. 2017 до
30.11.2017 г. да се установята различни увреждания по корпусни детайли на
каросерията на автомобила, без да има повторения на детайли, така че да се
претендира от застрахователя да заплати почти цялостно боядисване на
автомобила, вкл. и подмяна на челно стъкло.
Т.е. твърди се, че уврежданията по л.а. БМВ са настъпили на друга
дата и при друг механизъм, различен от описания в исковата молба.
Ищецът не представя документите, съгласно чл.16, ал.2 от Общите
условия по застраховката, а именно: СУМПС, свидетелство за регистрация; талон
за годишен технически преглед.
3
Излага се, че на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение
в размер на 146,00 лв. за подмяна на челно стъкло.
За уврежданията на „преден капак" ответникът не дължи изплащане
на обезщетение, доколкото този детайл е бил увреден със същата степен още при
сключване на застраховката.
Оспорва се предявения иск и по размер. Счита се, че искът е предявен
в завишен размер и не отговаря на действителните стойности за единица труд към
датата на настъпване на събитието. Не е представена фактура за извършения
ремонт, за стойността на закупеното и подменено челно стъкло.Излага се,че
разделяйки, спора между страните в три отделни дела се цели и присъждане на
адвокатски хонорар по всяко едно от делата, включително и по ч.гр.производства,
без обаче да се представя Договор за правна защита и съдействие и Пълномощно
от адвокатски кочан, съгласно ЗАв.
Предвид изложените съображения, се счита, че не са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД
като застраховател по застраховка „Каско".
С оглед на изложеното се моли да бъде отхвърлен предявения иск и
сторените в производството съдебни разноски.
По допустимостта на производството по делото :
От изисканото в настоящото производство по ч.гр.д.№ 29263/2018 г.
по описа на Районен съд-гр.София, се установява, че същото е образувано по
подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на
заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в
деловодството на съда на 10.05.2018 г.
Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 18.07.2020 г.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в
заповедното производство и ответник в настоящото производство за недължимост
на присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от
водене на настоящия иск. Заявителят и ищец в настоящото производство е
уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди
изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за постъпилото възражение и
е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д.№ 29263/2018 г.
по описа на Районен съд-гр.София. Вследствие на изложеното , съдът намира,че
производството по делото е допустимо и валидно учредено.
Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по
делото е образувано по редовно предявена и допустима искова претенция, при
наличие на идентитет между исковото и заповедното производство, поради което
следва да се произнесе по съществото на спора.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа страна:
Прието за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните по делото е, че 1/ между ищеца и ответника е сключен валиден
договор за имуществена застраховка „КАСКО" на МПС по застрахователна
4
полица № ********** за застраховка „Каско" на лек автомобил марка „БМВ“
модел 330 , с с peг. № ********* , която е валидна към датата на
застрахователното събитие, както и 2/ че ищецът е изправен по отношение на
поетите от него задължения по договора за застраховка; на основание чл. 146, ал.
1, т. 4 от ГПК.
Приета по делото е Застрахователна полица №******/******* за
застраховка „Каско" на лек автомобил марка „БМВ“ модел 330 , с рег.с peг. №
********* и Общи условия по полицата ,от която се установява, че собственият на
ищеца Г. СТ. С. лек автомобил е застрахован при ответното дружество за периода
от 00,00 часа на 27.12.2016г. до 24,00 часа на 26.12.2017г.
Приобщено по делото е уведомление за щета на МПС от
01.12.2017г., от което е видно, че собственикът на процесния лек автомобил
ищецът Г. СТ. С. уведомява ответното дружество за настъпили щети на
процесното МПС, изразяващи се в „челно стъкло и преден капак“.
Представен е Опис - техническа експертиза по щета № 0020-090-
2145/2017г. , по отношение на процесния лек автомобил са констатирани
следните щети: челно стъкло, капак преден.
Видно от заключението на вещото лице Ал. Хр. В. по приобщената
към доказателствения материал съдебна авто-техническа експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, вещото лице приема уврежданията, установени при оглед на
автомобила от представител на застрахователя, описани в Опис по щета и видими
на предоставения снимков материал, а именно: Челно стъкло, Капак преден.
Общата стойност на увредените детайли, материалите и труда за възстановяване
на автомобила, е в размер на 981.42 лв., която включва следните позиции: общо за
стъкло челно - 664.08 лв. и общо за капак преден - 317.34 лв. Уврежданията, който
са установени по автомобила при извършения оглед от представител на
застрахователя са вследствие на съприкосновения с обекти с малка контактна
повърхност, каквито биха могли да са камъчета изхвръкнали от колелата на друг
автомобил. При съпоставяне на механизма на произшествието и установените
увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между процеси
ото събитие и настъпилите вреди за лек автомобил „БМВ 330" с с peг. №
********* и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото
събитие.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
По предявената исковата претенция в тежест на ищеца е да установи
наведените от него твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция,
а именно: учредено по негова инициатива заповедно производство по реда на чл.
410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от
длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата
искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; наличието на валиден
застрахователен договор между него, като собственик на увредения автомобил и
ответното дружество; изправността си по застрахователното правоотношение по
отношение на поетите задължения; факта, момента и вида на възникналото
застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор; реално
настъпилата вреда – покрит риск, както и нейния вид; причинна връзка между
настъпилото застрахователно събитие и настъпилата вреда; стойност на
настъпилите вреди.
От своя страна в тежест на ответника е да установи, при условията на
5
пълно и главно доказване, наведените от него положителни твърдения за факти,
от които черпи благоприятни за себе правни последици – наличието на
обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи дължимостта на претендираните
суми, в случай че ищеца докаже тяхната дължимост.
В процесния случай съдът намира за установено, че между ищеца Г.
СТ. С. и ответното дружество е сключен валиден договор за имуществена
застраховка „Каско” по отношение на притежавания от първия лек автомобил
марка лек автомобил марка „БМВ“ модел 330 , с с peг. № ********* обективиран
в Застрахователна полица №******/******* със срок на валидност от 00,00 часа
на 27.12.2016г. до 24,00 часа на 26.12.2017г. , която е валидна към датата на
застрахователното събитие, както и че ищецът е заплатил в полза на ответника
дължимата по договора застрахователна премия.
Съдът намира за доказан по категоричен и безспорен начин
вследствие на съвкупния доказателствен материал, а именно: заключението на
вещото лице по приетата съдебна автотехническа експертиза, твърдения в
исковата молба механизъм на настъпване на ПТП на процесната дата -
25.11.2017г.
В резултат на произшествието са нанесени материални щети на
процесния лек автомобил, собственост на ищеца. Доказването на посочения
механизъм на настъпване на ПТП , механизмът на настъпване на вредите се
установяват от приетото по делото заключение на вещото лице по допусната
съдебно-автотехническа експертиза, приобщените към доказателствения материал
писмени доказателства, от които се установяват и настъпилите увреждания по
увреденото МПС. Следователно съвкупния анализ на експертното заключението с
писмените доказателства обосновават извода, че по делото са установени
механизмът на ПТП и причинната връзка между същото и повредите по
автомобила.
Застрахователят е мотивирал своя отказ да заплати претендирания
остатък от застрахователно обезщетение , по причини, че няма основание за
преразглеждане на изплатеното обезщетение. Видно от заключението на вещото
лице и лично посоченото от него в проведеното по делото открито съдебно
заседание, настъпилите увреждания на процесния лек автомобил кореспондират с
декларираните от ищцата увреждания на процесния лек автомобил , т.е. налице е
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите увреждания
на автомобила.
Другият спорен въпрос по делото се съсредоточава в това какъв е
размерът на дължимото застрахователно обезщетение.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208,
ал. 3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата
на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. В този смисъл е и константната практика на ВКС,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва:
решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г.
на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. №
1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на
6
ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о.,
както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай,
съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за
материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество като увредената вещ, т.е. при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване
на събитието като за възстановителна стойност съгласно чл. 400 ал.2 от КЗ се
смята стойноста за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка.
В конкретния случай обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на увреденото имущество , като действителната
стойност на увреденото имущество не може да бъде по-голяма от пазарната му
стойност към деня на настъпване на събитието.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява
разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на
действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата
в случая следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането
и това е сумата от 981,42 лева. Това е така, защото принципът на пълната
обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е
реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в
размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията
дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на
увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи
друго такова, със същото качество. В този смисъл е и константната практика на
ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм/ е
приложима, тъй като принципът на обезвредата , възприет от отменения закон , е
възпроизведен и в новия закон.
Предвид установения размер на претърпените щети в приобщеното
към доказателствения материал заключение по допуснатата съдебна авто-
техническа експертиза, както и като се съобрази направеното от ответното
дружество плащане на сумата от 146,00 лв., съдът намира, че застрахователят
дължи на ищеца процесната сума , която сума е необходима за възстановяване на
увреденото процесен лек автомобил.
С оглед на изложеното , исковата претенция се явява основателна и
доказана, поради което следва да бъде изцяло уважена .
Предвид направеното искане, ответникът дължи законната лихва
върху присъдената главница , считано от датата на депозиране на заявлението за
7
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда до окончателното
изплащане на задължението.
Ето защо и въз основа на изложените правни и фактически
констатации, съдебният състав приема, че в конкретния случай са налице
елементите от фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 415,
ал. 1 от ГПК. Искът като доказан по основание и размер следва да бъде уважен,
като се признае за установено в отношенията между страните дължимостта на
оспореното вземане на ищеца по отношение на процесната сума.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът
има право на заплатените от него съдебно-деловодни разноски, предвид
представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК и доказателствата за
реализирани разходи.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца , както в исковото , така
и в заповедното производство, което съдът намира за основателно за заповедното
производство, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
производството, поради което същото следва да бъде редуцирано на 300,00 лв. за
заповедното производство. За исковото производство адвокатското
възнаграждение е в минимален размер от 360,00 лв. с ДДС , съгласно Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което същото не следва да бъде редуцирано.
С оглед изложеното , ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца в исковото производство разноски в общ размер от 645,00
лв., от които 25,00 лв.- за държавна такса , 260,00 лв.- за депозит за вещо лице,
както и адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв. с ДДС.
С оглед направеното искане и съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да
бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното производство
в общ размер от 325,00 лв., от които 25,00 лв.- държавна такса и 300,00 лв.-
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
ищеца Г. СТ. С. ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул.Девня № 9, от
една страна и ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Възраждане", ул. „Света София" № 7, ет.
5, от друга страна,че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в размер на
684,40 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди на застрахования собствен лек автомобил марка БМВ, модел
„330"с peг. № ********* от настъпило застрахователно събитие на 25.11.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда –
10.05.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
18.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 29263/2018 г. по описа на Районен съд-гр.София , на
основание чл.422 от ГПК.
8
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Възраждане", ул. „Света София" № 7, ет.
5 ДА ЗАПЛАТИ на Г. СТ. С. ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.Варна,
ул.Девня № 9 сумата в размер на 325,00 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски по ч.гр.д.№ 29263/2018 г. по описа на Районен съд-гр.София , както и
сумата от 645,00 лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни
разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по
делото, ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9