МОТИВИ към ПРИСЪДА № 56/10.05.2010г. по нохд №1621/09г.
по описа на
По
отношение на
подсъдимия С.Г.Р. ЕГН ********** е предявено обвинение по чл. 115 вр. чл.18 ал. 1 от НК, затова , че на 22.07.2010г. в гр.Варна направил
опит умишлено да умъртви Н.А.К. като деянието е останало недовършено по
независещи от волята на дееца причини.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Окръжна
прокуратура така както е предявено.
Подсъдимият не се признава за виновен, дава обяснения за
случилото се като заявава , че се е отбранявал.
След преценка на събраните в хода на наказателното
производство писмени и гласни доказателства, съдът прие за установено :
І.От фактическа страна
Подс.С.Г.Р.
***, където има собствено жилище.
От
известно време се установил в гр.Варна, като работел на различни места.
Преспивал първоначално при свой братовчед, но впоследствие се наложило да напусне
дома му. Започнал да преспива на различни места/включително и обществени/ в
гр.Варна, като понякога пренощувал и при вуйчо си в с.Игнатиево.
Към
началото на месец юли 2009г. подс.Р. работел като пазач към ТУ-Варна. За негово
улеснение и за да не пътува, решил да преспива в изоставена панелна сграда/панелна
конструкция/ в двора на университета. На 14.07.2009г. около 21.00 часа
подсъдимият се намирал във въпросното помещение, когато там влезли две лица,
единият от които бил пострадалия Н.К. - видимо употребил алкохол. Започнал да
ругае подсъдимия, и искал да го изгони от помещението.Бил възпрян от другото
лице, след което двамата си тръгнали. Р. се уплашил и също напуснал помещението
като преспал на друго място. Няколко дни след това Р. отново видял К. и
приятеля му на територията на ТУ, поради което и съобщил на охраната, която
отправила предупреждение към двамата.
На
22.07.2009г. по обяд, около 12.00 часа, подс.Р. бил отново във въпросното
помещение и обядвал на импровизирана масичка/използвал дъска за това/. Бил
седнал. В този момент в помещението влязъл К. и започнал да крещи и да ругае Р.
задето го бил обадил на охраната. Р. понечил да се надигне, но бил ударен от К.
с ръка в гърдите, вследствие на което паднал на земята. К. навеждайки се над
него понечил да го удари отново, но в този момент подсъдимият взел ножа, който
се намирал на посочената „масичка”, и както бил в полулегнало положение, с
лявата ръка нанесъл удар с ножа в областта на дясната гръдна половина на К..
Той веднага се извърнал и излязъл от помещението, успял да стигне до централния
вход на ТУ на ул.”Студентска”, където седнал на оградата. Там бил забелязан от
таксиметровия шофьор св.Х.В., който го запитал какво става, на което К. отвърнал
че е намушкан, и че знае кой е. В. веднага повикал Бърза помощ, след което
пострадалият бил отведен в болницата.
От
своя страна подсъдимият също напуснал сградата, по пътя към пазара на
кв.”Левски” се усетил, че все още държи ножа в ръката си, и го изхвърлил в
контейнер за смет. Същият ден следобяд отпътувал за Слънчев бряг, а след
известно време и в София, където започнал работа. Междувременно бил обявен за
ОДИ от водещия разследването, и на 09.09.2009г. бил задържан в гр.София.
На К.
била извършена животоспасяваща операция, след което по време на продължаващото
му лечение той напуснал медицинското заведение. И към момента местонахождението
му не е установено, въпреки положените в тази насока усилия, включително и чрез
обявяването му за ОДИ от органите на Националната полиция.
От
заключението по назначената съдебномедицинска експертиза е видно, че К. е
получил прободно-порезно нараняване в дясната гръдна половина, и
прободно-порезно нараняване на горния лоб на десен бял дроб. Описаните увреждания
са резултат на удар с или върху предмет с остър връх и режещ ръб, реализирани в
дясната гръдна половина в посока отпред-назад. Прободно-порезното нараняване в
дясната гръдна половина е ангажирало кожа, подкожие, подлежаща мускулатура,
външния плеврален лист, създало е реална комуникация между външната среда и
гръдната кухина, т.е. обусловило е проникващо нараняване в гръдната кухина.
Прободно-порезното нараняване на горния лоб на десния бял дроб е било
съпроводено с активно кървене и излив на кръв в дясната плеврална кухина,
поради което и е обусловило разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
При
назначената допълнителна съдбномедицинска експертиза заключението на вещото
лице е, че не може по категоричен начин да се оттговори на въпроса дали без
оказване на своевременна и квалифицирана медицинска помощ би настъпил летален
изход за Н.К.. Възможни са две хипотези: 1.Настъпване на смъртен изход предвид
увреждането на белия дроб. 2.
Оздравяване с резорбция на кръвта и въздуха.
Отделно от това става ясно и че пострадалия К. е бил с концентрация на
алкохол в кръвта 2,34%о , което отговаря на средна степен на алкохолно опиянение.
От
заключението на вещите лица по назначената съдебно-психиатрична експертиза
става ясно, че подс.С.Р. не страда от психично разстройство. Към момента на
извършване на деянието е бил психично здрав и не е бил под въздействието на
психоактивни вещества, както и не се е намирал
в състояние на физиологичен или патологичен афект.Бил е в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Така изложената фактическа обстановка се установява по един категоричен
начин от събраните по делото гласни и
писмени доказателствени средства : - гласни – обясненията на подс.С.Р., свидетелските показания на Х.А.В.; - писмени - протоколи за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум, протокол за разпознаване на лице по снимки, съдебно медицински
експертизи, съдебно-психиатрична експертиза, свидетелство за съдимост ,
протоколи от медицинско изследване за употреба на алкохол на К..
Очевидно е, че възприетите от съда за установени фактически положения са на
базата на обясненията на подсъдимия – първо поради липсата на каквито и да е
други доказателства, второ – съдът намира че се подкрепят от заключението на
съдебния медик, който в съдебно заседание заяви, че увреждането на пострадалия
е възможно да бъде нанесено така, както в обясненията си сочи Р.. Индиректно те
се потвърждават и от факта на алкохолно повлияване на К. – намирал се е в
средна степен, при която е налице нарушение на координацията, надценяване на
собствените възможности, невъзможност за адекватна преценка на собствените
постъпки и околната действителност.
ІІ.От правна страна
При
така изложените налични факти съдът намира, че подсъдимият С.Р. с действията си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението, визирано в текста на
чл. 119 НК вр. чл.18 ал.1 НК, след като на 22.07.2009г. в гр.Варна направил
опит умишлено да умъртви Н.А.К., като деянието е извършено при превишаване
пределите на неизбежната отбрана, и е останало недовършено по независещи от
волята му причини . Какви са съображенията на съда за това : На първо място
следва да се отбележи, че подс.Р. се е намирал в състояние на неизбежна
отбрана. Видно е от доказателствата по делото, че е бил внезапно нападнат от К.
с нанасяне на юмручен удар в гърдите придружен с ругатни и закани по отношение
личността му, без той сам да е дал повод за това. Т.е. налице е пряко,
непосредствено и противоправно нападение от К. над Р./изразяващо се в
посегателство над личността на последния/, което е започнало и не е
приключило/не е прекратено/. А не е прекратено, тъй като К. бил надвесен над
полулегналия на земята Р. и се готвел да му нанесе втори удар. Именно в този
момент Р. взел ножа и нанесъл на свой
ред удар в дясната гръдна половина на нападателя. На второ място
– съдът намира, че предприетата от Р. защита явно не съответства на характера и
опасността на нападението. Това е така, защото защитата по сила и интензитет
значително превишава самото нападение – на юмручен удар в гърдите подсъдимият
се е противопоставил с нанасяне на удар с кухненски нож в гръдната област на
нападателя. Разбира се правилно е прието в теорията и практиката, че
нападнатият може да се отбранява не само по начина и със средствата, съразмерни
с начина и средствата на нападението. Защото очевидно е, че при внезапността на
нападението, и след като се оказал почти легнал на земята, то Р. е нямал други
възможности за противодействие срещу нападателя, който е значително по-млад от
него, и агресивен/последното обусловено и от алкохолното опиянение,в което се
намирал К./. Но в случая явното неосъответствие между защита и нападение съдът
счита, че се дължи не на използването на нож, а на нанасянето на удар с този
нож в жизненоважна област на човешкото тяло – гръдната област, в която са
разположени важни човешки органи. На трето място/което май трябва да е
първо/ - касае се за опит за умишлено убийство, а не за телесна повреда. На
това сочи средството за извършване на престъплението, силата на удара/макар и
не толкова значителна/, областта на нанасяне на удара – гръдната/които действия
определят и умисъла на подсъдимия – пряк/. Също както и факта, че нанесените
вследствие удара с нож увреждания са били в състояния да причинят смъртта на К.
– в тази насока са и двете съдебномедицински експертизи. Фаталния резултат не е
настъпил поради своевременната медицинска намеса, както и поради наличието на
голяма доза късмет за К.. Налице е довършен опит – подсъдимият е извършил
всичко обективно необходимо за настъпването на крайния резултат, и
ненастъпването му се дължи на причини стоящи извън дееца. На четвърто място
– не е налице уплаха или смущение у Р.. Съгласно изготвената
съдебно-психиатрична експертиза той не се е намирал в някакво по-особено
емоционално състояние. На това не сочат и действията му по време на извършване
на деянието, а и след това – те са относително хладнокръвни, насочени към
напускане на местопрестъплението и укриването му от полицейските органи, като подсъдимият
има изключително ясен спомен за тях.
Естествено логично е, след като по горните
съображения съдът намира деянието да е съставомерно по чл.119 НК, да не намира
да е такова по чл.115 НК, поради което и оправда подсъдимият по това обвинение.
ІІІ.Причини
за извършване на престъплението – те следва да се търсят първо в агресията от страна на нападателя, а
след това и в зле насочения защитен удар от страна на нападнатия.
ІV.По
определяне на наказанието
При индивидуализацията на наказанието съдът взе
предвид всички правнорелевантни за това обстоятелства – от една страна сравнително
невисоката степен на обществена опасност на деянието, от друга – също
сравнително невисоката такава на дееца.Подс.Р. е вдовец, има три пълнолетни
деца, води полускитнически начин на живот, старае се да работи, макар и
епизодично. Осъждан е два пъти – по първото осъждане е реабилитиран по право,
по второто следва да е реабилитиран по смисъла на чл.88а ал.1 НК. При това
положение съдът намира едно наказание от една година лишаване от свобода за
адекватно на обществената опасност на деянието и дееца, а като такова и
отговарящо на целите на закона. Макар и при настъпилата реабилитация да са
налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66 НК, то съдът
намира че за постигане целите на генералната , и най-вече на личната превенция,
настоящото наказание следва да бъде изтърпяно ефективно – при строг затворнически
режим в затворническо общежитие от закрит тип. Очевидно е, че предходните
осъждания/които са били условни/ не са изпълнили в максимална степен целите на
закона.
V.Разноски
На
основание чл.189 ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия С.Р. да заплати сторените по
делото разноски за възнаграждение на вещи лица
- 352,50лв. в полза на Държавата.
При тези си съображения Окръжният съд постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :