№ 144
гр. гр.Велинград, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:И.КА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от И.КА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200278 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. М. К. против Наказателно постановление
№ 20-0367-001319 от 08.04.2021 г. на Началника на РУ Велинград към
ОДМВР Пазарджик, с което, на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
На осн. Наредба № Iз-2539 на Министъра на вътрешните работи на водача са
отнети общо 10 точки.
Релевират се доводи, че нарушението е несъставомерно от субективна
страна, предвид че не е собственик на управляваното моторно превозно
средство и не е знаел, че е с прекратена регистрация. Евентуално счита, че е
налице маловажен случай.
Въззиваемата страна не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
Препис от обжалвания акт не е връчван на жалбоподателя, поради което срок
за обжалването му не е започнал да тече.
Съгласно чл. 58, ал. 1 ЗАНН наказателното постановление се връчва
лично на нарушителя срещу подпис на посочения от него адрес. В чл. 58, ал. 2
ЗАНН е предвидено фингирано връчване, в случай че нарушителят не е
намерен на адреса, а новият му адрес е неизвестен. За да се счита обаче
надлежно връчено по този начин, наказващият орган следва да отбележи
върху него констатациите, че адресатът не е открит, а датата на отбелязване се
счита дата на връчване на наказателното постановление.
1
Видно от представените по делото материали, с писмо изх. № 367р-
6788/08.04.2021г. наказателното постановление е изпратено от
административнонаказващия орган за връчването му на посочения от
жалбоподателя адрес в гр. Елин Пелин, чрез ОДМВР София, Сектор пътна
полиция. При посещение на адреса от длъжностното лице, служител на
ОДМВР София, жалбоподателят не е намерен и по данни на неговата баба Й.
А-. К.а, живуща там, от девет години внукът й живее със семейството си във
Федерална Република Германия и няма връзка с него. Липсва отбелязване
обаче върху самото наказателно постановление за датата, на която е
констатирана невъзможността К. да бъде намерен, за да се приложи фикцията
на чл. 58, ал. 2 ЗАНН и да се счита наказателното постановление за редовно
връчено. Тези пороци при връчване на обжалвания акт, обуславят
неприложимост на правилата за фингирано връчване, а оттам и начало на
течението на срока за обжалването му.
Ето защо, съдът намира, че доколкото не може да се приеме, че
обжалваният акт е надлежно връчен, срок за обжалването му не е започнал да
тече и жалбата подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
При осъществяване на контрол за спазване на правилата за движение по
пътищата, на 23.07.2020 г., в 22,15 часа, в гр. Велинград на ул. "Евлоги
Георгиев", служителите на РУ Велинград- актосъставителят мл.
автоконтрольор К. П. С., съвместно със свидетеля И. И. П., спрели за
проверка лек автомобил "Рено меган" с рег. № *****. След проверка на
документите на правоуправление на водача и за регистрация на превозното
средство, установили, че се управлява от жалбоподателя Д. М. К.. В
представеното свидетелство за регистрация, като собственик бил вписан
Д.К.П.. При извършена справка в "АИС на КАТ-регистрация" и след справка
в ОДЧ, се установило, че собствеността на превозното средство е
прехвърлена и същото е със служебно прекратена регистрация, поради
изтичане на законоустановения срок за пререгистрирането му, след
прехвърляне на собствеността.
На водача бил съставен АУАН GA № 239640/23.07.2020г., за това че на
същата дата, в 22,15 часа, в гр. Велинград, на ул. "Евлоги Георгиев", като
водач на лек автомобил "РАФ 2203802", с рег. № *****, извършва нарушение
на чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, като управлява МПС с прекратена регистрация
поради изтичане на срока на договора за покупко-продажба. Актът за
установяване на административното нарушение е подписан без възражения от
водача и препис от него му е надлежно връчен. Възражения не са постъпвали
и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Материалите по преписката били изпратени на РП Пазарджик ТО
Велинград за преценка за извършено престъпление против транспорта.
Образувано било бързо производство № 367ЗМ343/2020г. по описа на РУ
2
Велинград, пр. пр. 722/2020г. по описа на РП Пазарджик ТО Велинград, за
това че на 23.07.2020г., в гр. Велинград по ул. „Евлоги Георгиев“ управлява
МПС-лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № *****, което не е регистрирано
по надлежния ред-престъпление по чл. 345, ал. 2 НК. С Постановление от
30.03.2021 г. на РП Пазарджик ТО Велинград, наказателното производство
било прекратено, на осн. чл. 243, ал.1, т. 1 от НПК, във вр. чл. 24, ал.1, т. 1
НПК, във вр. чл. 9, ал. 2 НК. Наблюдаващият прокурор е приел, че
извършеното от Д. К. деяние макар формално от обективна страна
осъществява признаците на престъпление по този текст, е субективно
несъставомерно, доколкото деецът не е знаел и не е могъл да знае, че
регистрацията на управлявания от него автомобил е прекратена.
Препис от постановлението за отказ да се образува наказателно
производство било изпратено на Началника на РУ Велинград за преценка за
налагане на административно наказание по ЗДвП. Получено е в РУ Велинград
на 31.03.2021 г.. На 08.04.2021 г. е издадено обжалваното Наказателно
постановление № 20-0367-001319, с което К. е санкциониран, на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП и са му наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 200,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от шест месеца, за това че на 23.07.2020г., в 22,15 часа в гр. Велинград,
на ул. „Евлоги Георгиев“, управлява автомобил-РАФ 2203802, с рег. № *****,
което е с прекратена регистрация, поради изтичане на срока на договора за
покупко-продажба. В него е посочено също, че по данни на СРМПС,
превозното средство е собственост на Даниела Красимиров Пандурски.
Съдът установи фактическата обстановка от показанията на
полицейските служители свидетелите К. П. С. и И. И. П., които кредитира
като обективни, логични и непротиворечиви. В подкрепа на свидетелските
показания са и представените писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Наказателно постановление № 20-0367-001319 е издадено от
компетентни органи, съгласно 2.8 на Заповед № 81213-515 от 14.05.2018 г.,
във вр. чл. 189, ал. 12, във вр. чл. 165 ЗДвП и в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, представляващи самостоятелни
основания за отмяна на обжалвания акт.
Наказателно постановление № 20-0367-001319/08.04.2021г. е издадено в
хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН след прекратяване на наказателно
производство № 367ЗМ343/2020г. по описа на РУ Велинград, пр. пр.
722/2020г. по описа на РП Пазарджик ТО Велинград и изпращане на
материалите на административнонаказващия орган. Видно от съдържанието
на постановлението за прекратяване на наказателното производство,
послужило за основание за издаване на обжалвания акт, на посочените дата,
час и място Д. К. е управлявал друга марка и модел лек автомобил с
3
прекратена регистрация, различно от посоченото в обжалвания акт. Налице е
несъответствие относно съществено обстоятелство от състава на
нарушението, което създава неяснота за деянието, въз основа на което е
ангажирана отговорността на дееца. По делото не се твърди и не се
представят доказателства, че на жалбоподателя е съставян АУАН, за това че е
управлявал лек автомобил РАФ -2203802, с рег. № ***** с прекратена
регистрация. Няма данни за такова деяние да е постановен отказ да се
образува наказателно производство или да има образувано наказателно
производство, което да е прекратено. Ето защо съдът намира, че процедурата
по издаване на наказателното постановление е опорочена до степен, която
прави неясна и неразбираема волята на административнонаказващия орган, с
кое точно деяние е осъществен състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП и
кое е основанието за започване на административнонаказателното
производство.
Производството по установяване на административни нарушения и
налагане на административни наказания е строго формализиран процес и
ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да
съдържат съответните актове. Последното означава, че наказващият орган е
сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено
от дадено лице на съответното административно нарушение - с даденото
фактическо описание и правна квалификация. Индивидуализиращи белези на
нарушението са деяние, дата и място на извършване. В този смисъл е
недопустимо с наказателното постановление лицето да бъде санкционирано
за административно нарушение с различно описание на съставомерните
признаци от даденото му в основанието, послужило за неговото издаване –
т.е. за различно деяние.
В конкретния случай в постановлението за прекратяване на
наказателното производство е посочено, че Д. К. управлява МПС с
прекратена регистрация-лек автомобил „Рено Меган“. Същевременно в
Наказателно постановление № 20-0367-001319/08.04.2021г. се твърди, че по
същото време е управлявал лек автомобил РАФ-2203802 също с прекратена
регистрация.
Горното нарушение на административнопроизводствените правила не
може да се приеме за техническа грешка. Именно поради строгата
формалност на процеса по налагане на административни наказания,
регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК и НПК,
законодателят не е предвидил въобще института “техническа грешка” и не е
предвидил възможност за поправяне й /след измененията на 248а НПК в
наказателния процес все пак е въведен институтът на ОФГ, но той е
неприложим за настоящето производство/. Несъответствието на посочената в
наказателното постановление форма на деятелност /изпълнително деяние/ с
тази, посочена в основанието за неговото издаване създава невъзможност да
се индивидуализира конкретното нарушение, за което наказващият орган е
наложил наказание. Отделно от това по дефиниция техническата грешка
4
представлява неволен дребен пропуск – сгрешена цифра, сгрешена буква,
какъвто не е настоящият случай.
Така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде
„санирано” по силата на разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН. Посочената
норма предвижда, че НП се издава и когато е допусната нередовност в акта,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
нарушителя и неговата вина. Цитираната норма не е основание за саниране на
всяко нарушение в АУАН, тъй като подобно разширително тълкуване
обезсмисля съставянето на самия акт и уредената в чл. 44 ал. 1 от ЗАНН
процедура за това. Така недопустимо е по реда на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН да се
отстранява допуснато противоречие между описаното в АУАН нарушение -
деяние, място и дата на извършване. Подобно противоречие би могло да се
отстрани единствено и само чрез съставяне на ново наказателно
постановление, ако не е изтекъл предвидения в закона срок по чл. 34, ал. 3
ЗАНН. Поради това съдът счита, че в конкретния случай не може да намери
приложение нормата на чл. 53, ал.2 ЗАНН.
Освен това, в случая съдът намира, че нарушението е обективно и
субективно несъставомерно.
Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
надлежно регистрирани. Условията и реда за регистрация и прекратяване на
регистрацията на моторните превозни средства са регламентирани в "Глава
трета от ЗДвП" и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства на Министъра на вътрешните
работи. Сред предпоставките за служебно прекратяване на регистрацията е
предвидено изтичането на двумесечен срок от промяната на собствеността на
МПС, в който новият собственик не предприеме действия по пререгистриране
на МПС -то /чл. 143, ал. 15 ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба I- 45/, което
в случая контролните органи са установили.
Не се установи обаче по делото по безспорен начин, че Д. К. е
приобретателят на управляваното МПС. Следователно не може да се приеме,
че е титуляр на задължението да го пререгистрира в законоустановения срок,
т.е., че съзнателното му бездействие има за последица прекратяване на
регистрацията на МПС, за което е бил длъжен по силата на закона да знае.
Също така посочено е, че регистрацията е прекратена поради изтичане
на срока на договора за покупко-продажба. Такъв състав на нарушение не е
предвиден в ЗДвП, нито юридически е възможно срок на транслативен
договор да изтече. Със сключването на договора в предвидената от чл. 144,
ал. 2 ЗДвП форма приобретателят придобива окончателно собствеността и за
него се поражда задължението да пререгистрира в определения срок
5
процесния товарен автомобил. Даденото от органа описание на нарушението
означава, че или договорът е бил развален на някакво основание, или че в
него е налице прекратителна клауза, от което следва, че жалбоподателят не
собственик, респ. за него не възниква задължение за пререгистрацията на
автомобила. С така даденото описание е невъзможно да се установи
действителната воля на наказващия орган относно състава на нарушението,
което счита, че е извършено. Налице е неяснота относно фактическите
констатации, въз основа на които административнонаказващият орган е
формирал правните си изводи за осъществен състав на нарушение.
Законодателят в чл. 145, ал. 2 от ЗДвП е предвидил срок за регистрация на
придобито МПС от приобретателя, но нито в акта, нито в наказателното
постановление се сочи, като деяние неизпълнение на задължение за
регистриране на МПС в посочения срок, както и че водачът е купувач по този
договор.
Не са конкретизирани освен това дата на сключване на договора за
покупко-продажба на процесното МПС и страни по него. Не е посочена
законовата разпоредба, въз основа на която е прекратена регистрацията на
превозното средство нито в АУАН, нито в наказателното постановление.
Поради гореизложеното е било нарушено правото на защита на
санкционираното лице, тъй като не е било в състояние да научи точно за
какво нарушение му е наложено адм. наказание. Нещо повече и съдът не е в
състояние да прецени дали в действителност е налице нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП.
По тези съображения съдът счита, че наказателното постановление
следва да се отмени.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0367-001319 от
08.04.2021г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което
на Д. М. К., ЕГН: **********, с адрес с. гара „Елин Пелин“/, бул. „Витоша“
№ 6, на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 200,00 лв. /двеста лева/ и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и
на осн. Наредба № I з-2539 на МВР на водача са отнети 10 точки.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
Пазарджик в 14 - дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6