Р Е Ш Е Н И Е №
260872
гр.Пловдив, 06.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 23.06.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря: Валентина Василева
като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 412/2021г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Р.В.К. против решение № 260106/04.12.2020г. по гр.д.№ 166/2020г. на РС- гр.Асеновград в частта, с която е признато за установено, че жалбоподателката дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД сумата от 241,93 лева, представляваща част от главницата от 1128,91 лева по Договор за потребителски паричен кредит № 3270754/28.06.2018г., сключен между Р.В.К. и „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, сумата от 87,41 лева- възнаградителна лихва за периода от 21.11.2018г. до 21.06.2019 г., вземанията за които суми са цедирани в полза на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.06.2019г., сумата от 120,64 лева- обезщетение за забава считано от 21.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда по чл. 410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 30.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Във въззивната жалба се сочи, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Поддържат се доводите, изложени в отговора на исковата молба, относно допуснати нарушения на изискванията по чл. 11 ЗПК относно съдържанието на договора в частта относно възнаградителната лихва, годишния процент на разходите и погасителния план. Твърди се, че РС не е изпълнил задълженията си по чл. 7, ал. 3 ГПК да извърши служебна преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя, по-конкретно се сочи, че РС не е извършил преценка относно изпълнение изискването за минимален шрифт на текста в договора. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част. Заявено е искане за назначаване на съдебна техническа експертиза, която да даде заключение относно шрифта на текста в договора.
От „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Относно размера на шрифта се сочи, че изискването за минимален шрифт, което е въведено в ЗПК, не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 166/2020г. на РС- гр.Асеновград е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против Р.В.К., с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 2023/2019г. по описа на АРС, произтичат от неизпълнение на задължения по Договор за потребителски паричен кредит № 3270754 от 29.06.2018г., сключен между „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Р.В.К., вземанията, по който били цедирани на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.06.2019 г. В изпълнение на договора „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД било отпуснало на Р.К. сумата от 1500 лева. За нея възникнало задължение да изплати главница в общ размер от 1646,06 лв., която представлявала чистата стойност на кредита от 1500 лева, такса за разглеждане на кредита от 75,00 лева и застрахователна премия от 71,06 лева, на 12 равни месечни вноски. Уговорена била и възнаградителна лихва във фиксиран размер за целия период на действие на договора в общ размер от 178,54 лева. Кредитополучателката платила общо 612,62 лева, с която били погасени задължения както следва: 517,15 лева- главница, договорна лихва в размер от 91,05 лева и лихва за забава в размер от 4,42 лева.
В подадения от Р.В.К. отговор на исковата молба се твърди, че сключеният между нея и праводателя на ищцовото дружество договор за кредит между ответника е недействителен, тъй като не съдържа необходимите реквизити, изискуеми съгласно ЗПК. Била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК, тъй като липсват условия за прилагане на договорения лихвен процент. Липсвало посочване на общата дължима сума, съгласно чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като нямало и приложен погасителен план, съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Посочването на цифра, като размер на ГПР, не било достатъчно, тъй като не били отразени компонентите му. Не се оспорва размера на отпуснатия кредит и сумата, която е внесена за погасяването му, както са посочени от ищеца. Оспорва се дължимостта на суми извън чистата стойност на кредита от 1500 лева.
Съгласно трайната практика на ВКС, за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно
и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали
клаузите на договора са нищожни. Горното положение произтича от разясненията в
т.1 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, като се има предвид и това, че разпоредбите, уреждащи правата на
потребителите по ЗЗП и изискванията относно съдържанието и някои клаузи по
потребителските договори са от императивен характер. В този смисъл
действителността на подписания между страните договор за потребителски кредит
ще следва да се прецени на общо основание, независимо от наведените с исковата
молба доводи за недействителност на договора за потребителски кредит.
От приетото по настоящето дело заключение по СГЕ, изготвено от вещо лице Н.Б., категорично се установява, че сключеният между Р.В.К. и „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД Договор за потребителски паричен кредит № 3270754/28.06.2018г. е изпълнен с шрифт размер 10. Във връзка със заявените от въззиваемата страна възражения против заключението в о.з. на 23.06.2021г. вещо лице Б. заяви, че размерът на шрифта е 10, независимо от това, дали е възможно с някаква друга компютърна програма, различна от използваните от него, видът на графичното изображение да бъде разпознат не като „Verdana“ на „Microsoft World 2010“. Съгласно 10, ал.1 /Изм. – Д.в., бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./ от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Действително с Директива 2008/48/ЕО не е въведено изискване за минимален размер на шрифта на договорите за потребителски кредит, но не е въведено и ограничение за въвеждане на такова изискване в националното законодателство на страните- членки. Директивата е приета с цел защита на потребителите- кредитополучатели и е напълно логично да допуска въвеждане в националните закони на изисквания, които дори и да не съвпадат напълно с интересите на кредитодателите, гарантират интересите на потребителите.
Също така,
съгласно чл.22 от ЗПК, когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от същия закон,
договорът за потребителски кредит е недействителен. По силата на чл.23 от ЗПК
при недействителност на договора за потребителски кредит на кредитодателя се
дължи връщане само на чистата стойност на кредита- в случая 1500 лева.
Безспорно между страните е, че жалбоподателката е платила по договора за кредит
сума в общо размер от 612,62 лева. Следователно тя остава да дължи връщане на
сума в размер от 887,38 лева / 1500 лева- 612,62 лева/, приблизително колкото е
и разликата между признатата за дължима от първоинстанционния съд сума от
1128,91 лева и сумата от 241,93 лева, за която с въззивната жалба се претендира
да бъде отхвърлен искът за главницата /разликата между 1128,91 лева и 241,93
лева е 886,98 лева, с 40 стотинки по- малко от действително дължимата
главница/. Възнаградителната лихва от 87,41 лева е изцяло недължима. Лихвата за
забавено плащане в размер от 120,64 лева е начислена върху главница в размер,
по- голям от дължимия. Липсват доказателства за дължимата законна лихва върху
главницата от 887,38 лева, поради което въззивната жалба ще следва да бъде
уважена изцяло.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260106/04.12.2020г. по гр.д.№ 166/2020г. на РС- гр.Асеновград в частта, с която е признато за установено, че жалбоподателката Р.В. К. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД сумата от 241,93 лева, представляваща част от призната за дължима главницата от 1128,91 лева по Договор за потребителски паричен кредит № 3270754/28.06.2018г., сключен между Р.В. К. и „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, сумата от 87,41 лева- възнаградителна лихва за периода от 21.11.2018г. до 21.06.2019г., вземанията за които суми са цедирани в полза на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.06.2019г., и сумата от 120,64 лева- обезщетение за забава считано от 21.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда по чл. 410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 30.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като вместо това
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД искове по чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено, че Р.В. К. му дължи сумата от 241,93 лева, представляваща част от претендираната от кредитора главницата от 1128,91 лева по Договор за потребителски паричен кредит № 3270754/28.06.2018г., сключен между Р.В.К. и „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, сумата от 87,41 лева- възнаградителна лихва за периода от 21.11.2018г. до 21.06.2019 г., вземанията за които суми са цедирани в полза на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.06.2019г., и сумата от 120,64 лева- обезщетение за забава считано от 21.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда по чл. 410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 30.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: