№ 73
гр. С.З., 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20215501001490 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 461/05.11.2021г., постановено по гр.д. №
3021/2021 г. по описа на Районен съд – гр.С.З., с което е осъден „Е.” ЕАД да
заплати на „В.“ ЕООД - гр.С.З., сумата 168,90 лв., представляваща платена без
основание цена за достъп до разпределителната мрежа за обект Извод „Рила“
- гр.К., ИТН 2008237 за периода 01.07.2016г. - 31.07.2016г. по фактура №
**********/31.07.2016г., както и сумата 670 лв., представляваща разноски по
делото.
Въззивникът „Е.” ЕАД излага съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Развити са
подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е
искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се
отхвърлят предявените искове. Претендират се разноските пред двете
инстанции, като е представен списък. Прави искане на основание чл.78, ал.5
ГПК, в случай, че размера на претендираното адвокатско възнаграждение е
прекомерно по размер, същото да се намали до минималните размери
съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Няма направени доказателствени искания.
1
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия
„В.“ ЕООД, с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва
да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната
жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Посочва се банкова сметка по която да се
преведат присъдените суми. Прави се възражение за прекомерност на
юрисконсултско възнаграждение. Няма направени доказателствени искания.
Претендират се разноските по делото, като е представен списък с разноските,
пълномощно и договор за процесуално представителство.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищецът „В.“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което на
основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника „Е." ЕАД, да му
заплати сумата 168.90 лв., представляваща недължимо платена сума за такса
достъп до разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - ИЗВОД
РИЛА - гр. К., с ИТ № 2008237, за периода 01.07.201631.07.2016 г., по
фактура № **********/31.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да му присъди направените по делото разноски.
Ответникът „Е.” ЕАД счита предявения иск за неоснователен, поради
което го оспорва изцяло.
По делото е представена фактура № **********/31.07.2016 г., издадена
от ответника за дължима от ищеца сума за пренос през разпределителната
мрежа, цена за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа, достъп до
разпределителната мрежа и надбавка по чл.7 от НРЦЕЕ за множество места
на потребление, вкл. ИТ № 2008237 - ИЗВОД-РИЛА гр. К. - за периода
01.07.2016 г. - 31.07.2016 г. Сумата по фактурата е заплатена от ищеца с
платежно нареждане от 09.08.2016 г.
По делото не е спорно, че през процесния период 01.07.2016 г. -
31.07.2016 г. ответникът е имал качеството на оператор на
електроразпределителната мрежа по смисъла на § 34б, б.“а“ от ЗЕ за
2
територията, в чийто обхват попада обекта на ищеца Извод „Рила“ - гр.К.,
ИТН 2008237, а ищецът е потребител на електроенергия в същия обект.
Считано от 01.07.2008 г., с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР,
прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 6, чл. 30, ал. 1, т. 1а, т. 4, т. 4а, т. 6а, т. 7 и
т. 10 и чл. 36а, ал. 2 от Закона за енергетиката, чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2, б. „б” и
чл. 19, ал. 3 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия,
цената, заплащана за ползване на мрежата, се разделя на два компонента:
цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на
електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Във връзка с това „Е.“ АД е изпратило до ищцовото дружество писмо с
изх. № 6053-30/24.09.2008 г., в което е посочило, че тече проект по
идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени
електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява
в подстанцията, и че за клиентите, които са изпратили необходимите
документи, дружеството вече не начислява цена за пренос за съответните
обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е
отразено, че все още не са получили от ищеца документи, удостоверяващи
собствеността му върху електропроводи, присъединени към електрически
подстанции и че такива доказателства могат да бъдат: документ, от който да е
видно по какъв начин е придобит този енергиен обект; извлечение от
счетоводни книги на дружеството по сметка, относно счетоводните
записвания на съоръжението; официална скица на ел. проводите,
актуализирана към момента на предаване на документите; строителни книжа,
свързани с изграждането на електропровода - разрешение за строеж, протокол
за дадена строителна линия и определяне на ниво, разрешение за ползване и
др.
Ищецът е отговорил с писмо с изх. № 1784/23.10.2008 г. относно
идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите. Това
писмо не е представено по делото в неговата цялост, а само в частта за обект,
захранен от Подстанция Т. - извод „Венеция”. В писмото е посочено, че са
приложени: Заповед на Община Т. за предоставяне за експлоатация и
поддържане на обект - ПС Д. - ел. провод и трафопостове на В. - С.З.;
извлечение от счетоводните книги на дружеството по сметка, относно
3
счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на извод „Рила“,
от „Подстанция Рила“, актуализирана към момента; образец 16, разрешение
за ползване.
Видно от заключението на съдебно - техническата експертиза, което
съдът приема като добросъвестно изготвено, през периода 01.07.2016г. -
31.07.2016г. измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесната
фактура за обект ПС „К.”, ИТ № 2008237 се е извършвало на ниво средно
напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV в ел.
подстанция Х.“, собственост на „ЕСО“ ЕАД. Вещото лице е посочило, че
процесният обект няма никакъв достъп до електроразпределителната мрежа
на „Е.“ ЕАД и той се захранва на ниво средно напрежение по собствен
електропровод, директно от подстанция на „ЕСО“ ЕАД. През процесния
период ответникът няма никаква собствена ел.разпределителна мрежа по
цялата верига на електроснабдяване на процесния обект, не е оператор на
електропровод „Х.“, собственост на В. ЕООД. В останалата част съдът не
обсъжда заключението, тъй като вещото лице е направило правни изводи и е
дало правни отговори, че не се дължи такса достъп от ищеца, при така
установеното от него.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се
установява, че начислената в процесната фактура такса достъп е в размер на
168,90 лв. Според вещото лице цената за достъп до електроразпределителната
мрежа се формира на база на предоставената/заявената от клиента мощност
/при небитови клиенти/ и не зависи от консумацията на електроенергия в
обекта на клиента, нито от нивото на напрежение, на което е присъединен
обектът.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В настоящия случай отношенията между страните се регламентират от
нормите на Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.);НАРЕДБА
№ 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически
мрежи, Правила за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без
основание подлежи на връщане. По иска за неоснователно обогатяване по чл.
55, ал.1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането,
а на ответника - да установи, че е налице основание за получаване на сумата,
респективно за нейното задържане.
Въззивният съд споделя изразеното в решение № 227/11.02.2013 г. по т.
д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т. о., становище относно значението на точката за
присъединяване и мястото на правомерно поставяне на СТИ, а оттук и
дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа и
пренос по последната. По тези съображения съдът намира, че релв.нтният по
делото въпрос е дали потребеното количество ел. енергия е измерено в
местата, определени съобразно Наредба 6/09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на
ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост
върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120, ал.2 ЗЕ във вр. с
чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие
и тези, собственост на потребител на електрическа енергия.
Съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия/ 2007 и 2013 г., отм./, е предвидено, че при отдаване на електрическа
енергия от електропреносната /електроразпределителната /мрежа към
потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на
присъединяване на потребителя към мрежата. Предпоставките за
присъединяване на потребител към електропреносната мрежа на средно
напрежение са потребителят да бъде собственик на електрическа
уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота
на потребителя, които в настоящия случай са безспорно установени. Ако
съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното
електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на
5
ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение.
Поради това в случая следва да се установи границата на собственост на
електрическите съоръжения, както и мястото на СТИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.)
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на
потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на
съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредбата
границата на собствеността следва да се определя от мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Така в хипотезата на
присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за
определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на
собственост на електрическите съоръжения.
С оглед изложеното, в хипотезата на присъединяване на потребител
чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на
търговско измерване е единствено границата на собственост на
електрическите съоръжения. В настоящия случай от заключението на съдебно
– техническа експертиза се установява, че границата на собствеността са
изводите на електропровод „Х.“ 20 kV в ЗРУ на подстанция „Х.“ на ниво
средно напрежение.
Поради това въззивният съд приема, че „Е.“ ЕАД няма технически
достъп до подстанция „Х.“ за електропровод „Х.“ и следователно няма
разходи по този достъп. Ето защо няма основание да начислява на ищеца цена
за достъп, нито на ниво средно напрежение, нито на ниво ниско напрежение.
Дължимите суми за достъп до електроразпределителната мрежа се формират
като определената предоставена мощност се умножи по броя на дните в
календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния
период и не зависят от нивото на напрежението.
Ето защо, съдът намира, че извършеното от ответника измерване е в
нарушение на Наредба № 6/9.06.2004 г./отм./, поради което ищецът не е имал
задължение да заплаща начислената от ответното дружество цена за достъп
до разпределителната мрежа. С начисляване „такса достъп“ до ел.
разпределителна мрежа до обект ИЗВОД РИЛА, ИТН 2008237 на средно
6
напрежение в приложената фактура, ответникът е получил нещо без
основание и се е обогатил за сметка обедняване на ищцовото дружество.
Поради това за ответното дружество не е налице основание за
получаване на такси за посочените услуги, поради което платената сума е
недължима и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивникът „Е.” ЕАД е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение във въззивното
производство, което е в размер на 360 лв. с вкл. ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските при интерес до 1 000 лв. - 300 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокатско дружество “М. и съдружници” е регистрирано по ЗДДС и
направените разноски във въззивното производство се претендират с ДДС.
Ето защо размера на дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено при
спазването на тези правила е в размер на 300 лв. х 20 % ДДС = 360 лв. В
настоящия случай въззиваемият „В.” ЕООД е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. Поради това настоящата съдебна
инстанция намира, че заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение
в размер на 360 лв. не е прекомерно и не следва да бъде намалено.
Въззивникът „Е.” ЕАД следва да заплати на „В.” ЕООД направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 461/05.11.2021г., постановено по гр.д. №
7
3021/2021г. по описа на Районен съд – гр.С.З..
ОСЪЖДА „Е.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр. *** да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С.З., *** направените пред въззивната инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. по банкова сметка в “***” АД,
***, ***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8