№ 47
гр. Провадия, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Гражданско дело №
20213130101556 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Св. Ал. Пр.,
гражданин на Руска Федерация, родена на 15.03.1964г. в Тулска Област
срещу П. К. П., ЕГН **********, с адрес гр.*****, ул. „****” №19, брачен
иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК да бъде прекратен сключеният
между страните на 25.01.2019г. граждански брак с развод поради дълбоко и
непоправимо разстройство, съединен с небрачни искове по чл.56 и чл.145 от
СК за присъждане на издръжка в размер на 400лв., считано от датата на
завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, до отпадане или изменение на основанието и искането за
предоставяне ползването на имот, находящ се в с.****, община *****, област
****.
Твърди се в исковата молба, че страните сключили граждански брак
през 2019г., като от брака нямат родени деца. Първоначално брака бил
изпълнен с любов и разбирателство. Постепенно се появили несходства в
характерите. Ищцата отишла да работи в Република Германия, като
изпращала на съпруга си парични средства, а контактите им били постоянни.
От известно време ответникът се криел от ищцата, не отговарял на обаждания
и съобщения. Ищцата счита бракът за дълбоко и непоправимо разстроен и
желае прекратяването му.
В открито съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуален
представител, поддържа исковата молба. Оттегля искането за присъждане на
издръжка в размер на 400лв., считано от датата на завеждане на исковата
молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до отпадане
1
или изменение на основанието и искането за предоставяне ползването на
имот, находящ се в с.****, община *****, област ****.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
Препис от исковат молба е връчен лично на ответника на 31.12.2021г.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Съобразно приетото по делото удостоверение за сключен граждански
брак на л.3 от делото, П. К. П. и Св. Ал. Пр. са сключили граждански брак на
25.01.2019г. с акт за сключен граждански брак №0004, съставен от
длъжностното лице по гражданско състояние в гр. *****.
Представен е по делото брачен договор от 10.01.2019г., по силата на
който страните приемат, за правата на страните върху имуществото, което се
придобива по време на брака, да се прилага законов режим на разделност.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
С оглед наличието на международен елемент в процесното
правоотношение, съдът следва да обсъди компетентността си, както и
приложимото право. Чл.7 КМЧП обуславя компетентността на българския
съд по брачни искове, когато единият съпруг (в случая съпругът) е български
гражданин.
Съобразно разпоредбите, касаещи приложимия материален закон
(чл.82, ал.2 и 3 КМЧП - разводът между съпрузи с различно гражданство се
урежда от правото на държавата, в която се намира тяхното общо обичайно
местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод. Когато
съпрузите нямат общо обичайно местопребиваване, прилага се българското
право. Ако приложимото чуждо право не допуска развода и към момента на
подаване на молбата за развод единият от съпрузите е български гражданин
или има обичайно местопребиваване в Република България, прилага се
българското право).
В случая следва да бъде приложен в процесните отношения
българският материален закон, която уредба се съдържа в Семейния кодекс.
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.49 СК
следва да се установи по делото, че бракът между съпрузите е дълбоко и
непоправимо разстроен.
От събраните по делото доказателства и най-вече от процесуалното
поведение на ответника се установява, че бракът не изпълнява социалната си
функция, между съпрузите не съществува физическа и духовна близост, която
осмисля запазване на брачната връзка и приетия за нормален семеен живот.
При липсата на обич, привързаност и взаимност между страните и
настъпилото отчуждение между тях, следва да се приеме, че са накърнени
сериозно основните принципи, на които се основава бракът и той е именно
2
дълбоко и непоправимо разстроен.
Бракът следва да бъде прекратен, като съдът не дължи произнасяне по
въпроса за вината за разтрогване на брачната връзка.
С оглед направеното оттегляне на претенциите за присъждане на
издръжка в размер на 400лв., считано от датата на завеждане на исковата
молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до отпадане
или изменение на основанието и искането за предоставяне ползването на
имот, находящ се в с.****, община *****, област ****, съдът намира, че
следва да прекрати производството в тази част.
По отношение на разноските:
Доколкото съдът е десезиран за произнасяне по въпроса за вината, то
на осн. чл.329 ГПК разноските следва да останат в тежест на ищцата така,
както ги е направила. На основание чл.6 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, следва да бъде определена
окончателна държавна такса в размер на 50лв за производството, която по
аргумент от чл.329 ГПК да бъде понесена поравно от двамата съпрузи по
делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Св. Ал. Пр., гражданин на
Руска Федерация, родена на 15.03.1964г. в Тулска Област и П. К. П., ЕГН
**********, с адрес гр.*****, ул. „****” №19, сключен на 25.01.2019г. с акт
за гр. брак №0004, съставен от длъжностното лице по гражданското
състояние в гр. *****, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство, на основание чл.49, ал.1 СК.
ПРЕКРАТЯВА производството, В ЧАСТТА по предявени искове по
чл.56 и чл.145 от СК от Св. Ал. Пр., гражданин на Руска Федерация, родена
на 15.03.1964г. в Тулска Област срещу П. К. П., ЕГН **********, с адрес
гр.*****, ул. „****” №19 за присъждане на издръжка в размер на 400лв.,
считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, до отпадане или изменение на основанието и
искането за предоставяне ползването на имот, находящ се в с.****, община
*****, област ****, на основание чл. 232 ГПК.
ОСЪЖДА Св. Ал. Пр., гражданин на Руска Федерация, родена на
15.03.1964г. в Тулска Област да заплати по сметка на Провадийски районен
съд държавна такса в размер на 25лв /двадесет и пет лева/, на основание
чл.329 ГПК вр. с чл. 6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА П. К. П., ЕГН **********, с адрес гр.*****, ул. „****”
№19 да заплати по сметка на Провадийски районен съд държавна такса в
размер на 25лв /двадесет и пет лева/, на основание чл.329 ГПК вр. с чл. 6, т.2
3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО, в прекратителната му част има характер на
определение и подлежи на обжалване пред ОС-****, в едноседмичен срок от
връчването му на страните, а в останалата част в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4