Определение по дело №83/2019 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 април 2019 г.
Съдия: Нели Генкова Събева
Дело: 20192001000083
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 4 април 2019 г.

Съдържание на акта

О П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е      №125

 

 

АПЕЛАТИВЕН СЪД    -      БУРГАС,  ТЪРГОВСКИ  СЪСТАВ,                                                                   

На  осемнадесети  април  две  хиляди  и  деветнадесета  година

В  закрито заседание в следния състав

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА  КАЗЛАРОВА

        

                                                            ЧЛЕНОВЕ  : НЕЛИ  СЪБЕВА

 

                                                                                   ХРИСТИНА  МАРЕВА

 

 разгледа докладваното от съдия   Н. Събева

в.ч. т.д. 83 по описа за 2019 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Настоящото производство е образувано по частна жалба вх. № 3591/ 06.03.2019 г. от О. Ц., представлявана от кмета й Г. Л. , чрез адв. Г. , против Разпореждането на Окръжен съд – Бургас за издаване на изпълнителен лист № 52/ 11.02.2019 г. по т.д. № 234/ 2015 г. по описа на съда.

Жалбоподателят твърди, че с Определение № 424/ 09.08.2016 г. по ч.т.д. 1684/ 2016 г. по описа на Върховен касационен съд, на основание чл.282, ал.2 ГПК, е спряно изпълнението на въззивно решение по т.д. № 164/2016 г. на Апелативен съд – Бургас, по което има образувано изпълнително дело № 2* по описа на ЧСИ Р. А. , рег. № 848 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд.. Твърди също, че на 27.02.2019 г. в О. Ц. е получена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Р. А. , с която се съобщава, че изпълнителното производство е възобновено поради представяне от страна на взискателя на нов изпълнителен лист № 52/ 11.02.2019 г. по т.д. № 234/ 2015 г. на Окръжен съд – Бургас за част от вземането по предходния изпълнителен лист, издаден от Апелативен съд – Бургас. Поддържа, че тъй като изпълнителният лист, издаден от Апелативен съд – Бургас по т.д. № 164/ 2016 г. е бил в сила към момента на издаването на изпълнителния лист № 52/ 11.02.2019 г. по т.д. № 234/ 2015 г. на Окръжен съд- Бургас, издаването на този изпълнителен лист от Окръжен съд – Бургас е недопустимо. Изразява опасения, че наличието на два отделни изпълнителни листи за едно и също вземане, създава предпоставка за неоснователно обогатяване на титуляра по тях, в случай, че същият претендира вземането си двукратно.

Моли за обезсилване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист № 52/ 11.02.2019 г. по т.д. № 234/ 2015 г. на Окръжен съд – Бургас и присъждане на съдебно – деловодните разноски.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е получен отговор по молбата от „Г” О. , ЕИК *****, чрез адв. Ю. , в който се навеждат доводи за неоснователност на частната жалба.

Навежда аргументи, че въз основа на влезлите в сила въззивно и първоинстанционно решение в частта им за сумата от 30 779 лв., окръжният съд правилно и законосъобразно е разпоредил издаването на изпълнителен лист. Сочи, че постановеното от въззивния съд решение при първото разглеждане е обявено за нищожно от ВКС на 04.10.2017 г. и делото е върнато за произнасяне от друг състав, поради което издаденият въз основа на нищожното въззивно решение изпълнителен лис не би могъл да служи и занапред на ищеца за събиране на присъдените суми. Настоява, че решението, постановено при второто разглеждане от въззивната инстанция, като окончателно и влязло в сила в частта, потвърждаваща първоинстанционното решение за 30 779 лв., съставлява ново, самостоятелно и годно правно основание за издаване на нов изпълнителен лист. Сочи също, че ако спрямо ответника бъде предприето някакво принудително изпълнение въз основа на предходния изпълнителен лист от 28.07.2016 г. за събиране на вече платена или принудително събрана от него сума, то той разполага с възможността да противопостави на едно такова изпълнение Решение № 165/ 04.10.2017 г. по т.д. № 282/ 2017 г. на ВКС, с което е било отменено основанието за издаването му.

Моли за оставяне без уважение частната жалба и претендира разноски в размер на 500 лв.

 

Апелативен съд - Бургас, като взе предвид писмените доказателства по делото и прилагайки законовите разпоредби, счита следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна имаща интерес от обжалването и е допустима. По същество, тя е неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява, че с решение № 70/ 07.03.2016 г. по т.д. № 234/2015 г. на Окръжен съд – Бургас, О. Ц. е осъдена да заплати на „Г” О. , 30 779 лв. обезщетение в размер на пазарния наем за лишаването на дружеството от ползването на почивна база в гр. А. за периода 2012 г. – 2014 г., както и да заплати сумата от 12 000 лв. обезщетение за нанесените на същата почивна база щети в периода след м.май 2012 г., и деловодни разноски. Това решение е било потвърдено с решение № 94/11.07.2016 г. по т.д. № 164/ 2016 г. на Апелативен съд – Бургас, въз основа на което е издаден и изпълнителен лист от 28.07.2016 г. Образувано е изпълнително дело № 2* по описа на ЧСИ Р. А. , рег. № 848 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд, по което предварителното изпълнение на решението е спряно от ВКС.

С решение № 165/ 04.10.2017 г. по т.д. № 282/ 2017 г. на ВКС, касационният съд е обезсилил решение № 94/11.07.2016 г. по т.д. № 164/ 2016 г. на Апелативен съд – Бургас и е върнал делото за ново разглеждане. Образувано е в.т.д. № 323/ 2017 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, като с постановеното по него решение № 8/ 14.02.2018 г. отново е потвърдено първоинстанционното решение № 70/ 07.03.2016 г. по т.д. № 234/2015 г. на Окръжен съд – Бургас. Решението е обжалвано пред ВКС.

С определение № 8/ 08.01.2019 г. по т.д. № 1727/ 2018 г. касационно обжалване на решение № 70/ 07.03.2016 г. е допуснато единствено в частта по иска за сумата от 12 000 лв., като в недопуснатата до касационно обжалване част (за сумата от 30 779 лв. обезщетение в размер на пазарния наем за лишаването на дружеството от ползването на почивна база в гр. А. за периода 2012 г. – 2014 г.) въззивно решение № 70/ 07.03.2016 г. е влязло в законна сила. В останалата част делото е насрочено за 25.05.2019г.

Въз основа на така влезлите в сила първоинстанционно и въззивно решения в тази им част, с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане, Окръжен съд – Бургас, по молба на ищеца „Г“О. , е разпоредил издаването на изпълнителен лист за тази сума.

 

Апелативен съд – Бургас намира така постановеното разпореждане за законосъобразно.

Влязлото в сила Решение № 8/ 14.02.2018 г. по в.т.д. № 323/ 2017 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, в частта с която се потвърждава № 70/ 07.03.2016 г. по т.д. № 234/2015 г. на Окръжен съд – Бургас, за сумата от 30 779 лв. обезщетение в размер на пазарния наем за лишаването на дружеството от ползването на почивна база в гр. А. за периода 2012 г. – 2014 г., е изпълнително основание и като такова по него е издаден изпълнителен лист.

Необосновани са оплакванията на частния жалбоподател, че наличието на два отделни изпълнителни листи за едно и също вземане, създава предпоставка за неоснователно обогатяване на титуляра по тях, в случай че същият претендира вземането си двукратно. Изпълнителният лист, издаден по обезсиленото Решение № 94/11.07.2016 г. по т.д. № 164/ 2016 г. на Апелативен съд – Бургас, няма как да послужи за събиране на присъдената сума втори път, тъй като длъжникът ще бъде защитен от нормата на чл.433, ал.1, т.4 ГПК.

Предвид изхода от производството на ответната страна се дължат разноски, претендирани от защитата и за които са представени писмени доказателства.

Мотивиран от изложените съображения, Апелативен съд – Бургас, Търговски състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 3591/ 06.03.2019 г. от О. Ц., представлявана от кмета й Г. Л. , чрез адв. Г. , против Разпореждането на Окръжен съд – Бургас за издаване на изпълнителен лист № 52/ 11.02.2019 г. по т.д. № 234/ 2015 г. по описа на съда.

ОСЪЖДА О. Ц., представлявана от кмета й Г. Л. , да заплати на „Г” О. , ЕИК *****, сумата от 500 (петстотин) лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

 

 

…………………..