Решение по дело №102/2023 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на С.Б. С. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. И.А. ***, срещу Решение № 174 от 24.10.2023 год., постановено по АНД № 443 по описа за 2023 год. на Районен съд – Силистра. С него съдът е потвърдил НП № 38-0003134 от 23.11.2022 год., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе, с което на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на С. е наложена глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 год. на МТИТС. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за което се излагат подробни съображения. Касаторът твърди, че в АУАН и НП липсва подробно фактическо описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено то. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, които са довели до ограничаване на правото му на защита. Твърди, че не е посочена точната правна квалификация на вмененото му нарушение, тъй като нормата на чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 год. на МТИТС е бланкетна и препращаща към Приложение № 5 от Наредбата, което съдържа различни изисквания за извършване на периодичните прегледи, но в АУАН и НП липсва конкретно посочено нарушено такова изискване. Иска от съда да отмени въззивното решение, като отмени и наказателното постановление. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе, не ангажира становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила въззивното решение.

Административен съд – Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

За да постанови решението си, районният съд приел за установено от фактическа страна, че на 30.08.2022 год. служители на РД „Автомобилна администрация“ – Русе извършили комплексна проверка на пункт за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства с Разрешение № 1453 от 15.04.2015 год. на „Автокомплекс-Иванов“ ЕООД, находящ се в гр.Силистра, ул. „Капитан Кръстев“ № 27, след като предварително се запознали с направените видеозаписи от предходните прегледи на автомобилите, преминали през пункта. От тях било установено, че на 22.08.2022 год. при извършване на преглед за техническа изправност на ППС с протокол № 29656442 от същата дата, председателят на комисията С. С. е допуснал извършването на периодичен преглед на пътно превозно средство лек автомобил „БМВ 330Д“ с рег. № ******** в нарушение на изискванията за извършване на прегледи, определени в Наредба № Н-32 от 16.12.2011 год. на МТИТС, а именно – при измерване на полезното действие и ефективност на спирачката за паркиране, е допуснал използването на основната спирачна уредба, видно от светването на „стоп“ светлините на автомобила. Нарушението е било констатирано при преглед на видеозапис от автоматизираната информационна система на РД „Автомобилна администрация“ – Русе за извършения технически преглед на автомобила и комплексната проверка на пункта.

С оглед установеното на С. бил съставен АУАН № 326302 от 30.08.2022 год., в който нарушението от фактическа страна било описано по същия начин, а като нарушена правна норма била посочена тази на чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 год. на МТИТС. Препис от акта бил връчен на нарушителя по надлежния ред, като в него той не вписал възражения. В последствие в законоустановения за това 7-дневен срок депозирал писмено такова, в което заявил, че е проверил по надлежния ред техническото състояние на процесния автомобил, но след измерването на ръчната спирачка несъзнателно е натиснал крачната спирачка, с което е заблудил, че манипулира стойностите. С издаденото НП № 38-0003134 от 23.11.2022 год. АНО отхвърлил направените възражения като неоснователни, възприел изцяло изложените в акта фактически обстоятелства и правната квалификация на деянието, и на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1 от ЗДвП наложил на С. глоба в размер на 1500 лв.

При така установената фактическа обстановка Силистренският районен съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените за това срокове и форма, и в съответствие с процесуалните правила. Счел, че фактическото описание на нарушението и дадената му правна квалификация са ясни и не създават неяснота относно нарушението, която да води до накърняване или ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Районният съд приел, че правилно е приложен и материалния закон, като констатираното нарушение е установено по несъмнен начин от обективна и субективна страна, и правилно е приложена относимата санкционна норма. Развил е доводи, че във връзка с разпоредбата на чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 год. на МТИТС следва да са посочени неизпълнените правила от Приложение № 5 към същата наредба, в частност това на т. 1.4. от него относно установяването на нередности, свързани с полезното действие и ефективността на спирачката за паркиране, като е приел, че в случая жалбоподателят е допуснал неизпълнение на тези изисквания при извършването на процесния технически преглед. С тези си аргументи е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление.

Разградският административен съд счита, че решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно.

При реализиране на административнонаказателната отговорност на касатора са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство. В АУАН и в НП като нарушена е посочена единствено нормата на чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 год. на МТИТС, която обаче е бланкетна, тъй като съдържа само общо правило за поведение, което изисква председателят на комисията, която извършва периодичния технически преглед да следи за качественото и пълнообемното провеждане на прегледа от страна на техническия специалист, като не допуска извършването му в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в наредбата. Тоест задължението на председателя на комисията е да не допуска прегледа да се извърши в нарушение на изискванията на наредбата. Когато се твърди, че председателят е нарушил това свое задължение, трябва да се посочи как точно го е нарушил, какво нарушение на изискванията на наредбата е допуснал да бъде извършено при прегледа. Съгласно чл. 31, ал. 1 от наредбата периодичните прегледи на ППС следва да се извършват при спазване на методиката по Приложение № 5 към същата. В него са изброени всички изисквания и критерии при оценка на изправността на отделните елементи, заложени в протокола за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС. Те са разделени в отделни категории по отношение идентификацията на превозното средство, спирачната му уредба, кормилното управление, светлините, светлоотражателите и електрическото оборудване, осите, колелата, гумите и окачването, шасито и друго оборудване, включително и различните видове вредно въздействие на превозното средство, което подлежи на проверка, като шум, вредни емисии и други. Всички тези изисквания, заедно с методите за проверката им и оценката на откритите неизправности, са разпределени в отделни точки в Приложение № 5. Именно те представляват конкретните изисквания, нарушението на които е нужно да бъде посочено, за да се запълни бланкетната норма на чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 год. В случая нито в АУАН, нито в НП е посочено от правна страна кое точно от изискванията, определени в Приложение № 5 към наредбата, е било нарушено при извършването на процесния технически преглед от страна на комисията с председател касатора. Въззивният съд сам отбелязва, че съобразно фактическите обстоятелства това би трябвало да е т. 1.4. от Приложение № 5, където са разписани методите за установяване на нередности, свързани с полезното действие и ефективността на спирачката за паркиране. Действително, именно това е разпоредбата, допуснатото нарушаване на която в процесния случай би могло да се вмени в тежест на председателя на комисията за технически преглед, но е недопустимо това да става едва с въззивното решение. За да бъде пълна и съответно правилна правната квалификация на нарушението в НП, тя трябва да бъде посочена във връзка с бланкетната и обща норма на чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 год.

Изложеното води до единствения извод, че вмененото на касатора нарушение е с непълна правна квалификация, което предпоставя и липса въобще на правилна такава. Това от своя страна влече незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като неправилната правна квалификация на нарушението винаги е съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до нарушаване на правото на защита на наказаното лице, защото го възпрепятства да разбере обвинението и съответно да организира адекватно своята защита.

Наред с това неправилно е приложен и материалния закон. Противно на изводите на районния съд, нарушението не е доказано от фактическа страна. От събраните по делото доказателства не може да се установи с категоричност в кой точно момент е налице използване на основната спирачна уредба и кога е било констатирано светването на „стоп“ светлините. Това е от съществено значение въобще за факта на извършване на нарушението. Съгласно II т. 2.1.2. от Част IІ, Раздел І от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 год. изпитването на спирачната ефективност на спирачна уредба за паркиране „се провежда на оста, на която действа спирачката за паркиране. Превозното средство се придвижва на стенда, като колелата на оста, която ще се проверява, трябва да стъпят върху ролките. Двигателят трябва да е изключен, лостът за превключване на предавките – в неутрално положение, и педалът на работната спирачка – отпуснат. В стенда се въвежда допустимото общо тегло на ППС. Включва се спирачният стенд. Автоматично се отчита натоварването върху проверяваната ос. След завъртане на ролките се задейства спирачката за паркиране. Спирането се извършва бавно (постепенно), докато стендът спре автоматично в момента на блокиране на колелата (или блокиране само на едното колело). След спиране на ролките стендът автоматично изчислява показателите за съответната ос.“. Разпитаните във въззивното производство свидетели заявяват, че на видеозаписа, изготвен при извършването на прегледа за техническа изправност на процесния автомобил, при измерването на спирачната ефективност на спирачката за паркиране се забелязва светване на „стоп“ светлините, което е знак за използване на основната спирачна уредба. Но те не посочват кога точно в цялата поредица от действия по изпитването се случва това – дали е преди, по време или след включване на спирачния стенд, или след приключване на измерването. Според методиката спирачката за паркиране се задейства след завъртане на ролките на стенда. От доказателствата обаче не става ясно дали „стоп“ светлините са светнали след завъртането на ролките на спирачния стенд, когато следва да се задейства и спирачката за паркиране, или след спирането им, когато измерването приключва. Не става ясно от обяснението на свидетелите как са видели от видеозаписа вътре в купето на автомобила изпитващият в кой момент какво действие точно извършва – кога точно той активира спирачката за паркиране, за да може да се прецени дали това е и същия момент, в който е използвана и основната спирачка.

Ето защо касационната инстанция намира, че извършването на нарушението остава недоказано. Като е приел обратното, районният съд е постановил решението си в противоречие с материалния закон.

По изложените мотиви настоящият състав счита, че обжалваното решение е неправилно, и като такова следва да бъде отменено, като бъде отменено и потвърденото с него наказателно постановление.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на касатора се следват разноски за настоящата инстанция. Такива са претендирани в касационната жалба, но претенцията е изявена общо, без да е посочен конкретен техен размер. Освен това липсват каквито и да е доказателства за тяхното извършване. Ето защо съдът намира искането на касатора за присъждане на разноски по делото за недоказано.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Разградският административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 174 от 24.10.2023 год., постановено по АНД № 443 по описа за 2023 год. на Районен съд – Силистра, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0003134 от 23.11.2022 год. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: