Решение по дело №380/2019 на Районен съд - Нови пазар

Р Е Ш Е Н И Е

№ 6

 гр. Нови пазар, 06.02.2020 г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Районен съд - Нови пазар, в публичното си заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

                                                                      

при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №380 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното : 

 

Подадена е жалба на основание чл.59 от ЗАНН от страна на А.Н.И., в качеството ѝ на представляваща „***“ – ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., район Ю., кв. К., О., имот №***, против наказателно постановление №27-0000871 от 23.10.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Ш., с което на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

Жалбоподателят счита, че постановлението е незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Административнонаказващият орган не взел предвид и не обсъдил направените от жалбоподателя писмени възражения. В случая липсвало осъществено административно нарушение по чл.118, ал.1 от Кодекса на труда, защото работещият на обекта в дружеството Я. Я.в изпълнявал работата си, съгласно сключения трудов договор и връчената му длъжностна характеристика, като трудовото му правоотношение не било променено. При издаването на наказателното постановление били нарушени разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, защото наказващият орган не описал нарушението, нито обстоятелствата, при които то било извършено, нито посочил точно законовите разпоредби, които били нарушени. На практика било неясно в какво се изразява нарушението. Жалбоподателят счита, че е невярно твърдението на наказващия орган за наличие на връзка между твърдяното нарушение и настъпилата трудова злополука на 28.08.2019 г. с Я.в. Злополуката възникнала в резултат на допуснато нарушение от самия пострадал. Считайки, че не е налице осъществено административно нарушение, представителят на дружеството моли наказателното постановление да бъде отменено, а в случай, че съдът счете, че нарушение е налице, то жалбоподателят твърди, че доколкото няма връзка между твърдяното нарушение и злополуката, то следва да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, чрез представителя си юрисконсулт П. Д. счита, че в случая е налице осъществен състав на административно нарушение, с правилно определена правна квалификация. Намира, че административното нарушение е доказано безспорно от събраните доказателства и в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че наказателното постановление е законосъобразно и правилно. Поради тези съображения, развити подробно при съдебните прения, представителят на въззиваемата страна моли,  постановлението да бъде потвърдено.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима.

С акт за установяване на административно нарушение №27-0000871 от 24.09.2019 г. актосъставителят С.Г.Т. е констатирала, при извършена проверка на 28.08.2019 г. по спазване на трудовото законодателство в цех за горещо поцинковане на метали  и метални конструкции в гр. К., ул. „***“, №**, и на 29.08.2019 г. и на 05.09.2019 г. по представени документи, че дружеството-жалбоподател, при осъществяване на дейността си, е нарушило разпоредбите на трудовото законодателство с това, че едностранно е променило съдържанието на трудовото правоотношение на Я. Х. Я.в, като му е възложило работа и като кранист в цеха за горещо поцинковане на метали и метални конструкции. В индивидуалния трудов договор на Я.в длъжността му била определена като „****“, а на 28.08.2019 г. същият работил с мостови кран по преместването на обработваем детайл, без да му е вменено същото. Актосъставителят е отбелязала, че с това жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.118, ал.1от Кодекса на труда.

Въз основа на така съставения и връчен акт за административно нарушение Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Ш. е издала наказателно постановление №27-0000871 от 23.10.2019 г., с което за установеното нарушение, на жалбоподателя, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

          Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентни за това органи, както и че същите отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Както в акта за нарушението, така и в постановлението е налице  пълно описание на обстоятелствата от значение за състава на нарушението. Ясно е за какво  нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Квалификацията на нарушението също е правилно определена. Предвид това съдът смята за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. За неоснователно съдът приема и становището на жалбоподателя, че при преценка на обстоятелствата за издаването на наказателното постановление, наказващият орган не е обсъдил направените от страна на дружеството писмени възражения срещу акта за установяване на административното нарушение. Видно е, че същите (писмените възражения) фигурират сред посочените в наказателното постановление документи, които наказващият орган е съобразил. Действително в постановлението липсва изрично отбелязване какво наказващият орган счита относно така направените възражения, но това не може да се счете за съществено процесуално нарушение, защото предвид издаденото постановление и наложеното с него наказание е очевидно, че наказващият орган ги е счел за неоснователни.  

Като съобрази събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите С.Г.Т. и Г.П.П., както и писмените доказателства, представени в заверени копия – протокол за извършена проверка №ПР 1928753, съставен на  24.09.2019 г.; трудов договор №459/13.09.2018 г.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, изх. №16388183129615/13.09.2018 г.; длъжностна характеристика за длъжността „оператор – оборудване за почистване на метал“ и декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от 28.08.2019 г., съдът намира, че безспорно по делото са установени следните факти:

На 28.08.2019 г. в обект на дружеството-жалбоподател – цех за горещо поцинковане, находящ се в гр. К., обл. Ш., ул. „***“, №**, била извършена проверка от страна на служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ш. свидетелите С.Г.Т. и Г.П.П.. Проверката била по повод възникнала злополука с работещия в цеха Я. Х. Я.в на длъжност оператор оборудване за почистване на метали, и касаела спазване на трудовото законодателство. В същия този ден Я.в, като работник на посочената длъжност, заедно с други две лица от цеха, работещи на същата длъжност, извършвали обработка на детайл – аварийна стълба. Въпросната стълба била със значително тегло, окачена с тел на окачващо приспособление (подвеска) и била поставена на станок, застопорена и неподвижна. Там Я.в коригирал телта от едната страна на стълбата, като я навил като клуп. След това Я.в с помощта на мостови кран, управляван от него, повдигнал стълбата, за да я постави на релсова количка, където вече детайлът не бил застопорен. Там Я.в установил, че телта трябва да се коригира и решил на място да извърши корекцията. Започнал да развива телта, но от тежестта на стълбата, телта захванала пръстите му в примка. Намиращите се там колеги на Я.в веднага се отзовали, като единият повдигнал стълбата, а другият отрязал навитата тел около пръстите на Я.в. След това пострадалият бил откаран в болница, където претърпял пълна или частична ампутация на пръсти на ръката.

Я. Х. Я.в работел в цеха на длъжността оператор оборудване за почистване на метали по силата на горепосочения трудов договор, считано от 17.09.2018 г., като договорът е безсрочен. На Я.в бил проведен необходимия инструктаж за по безопасност и здраве при работа – начален, на работна място, периодичен. Задълженията на Я.в на тази длъжност, съгласно връчената му при постъпване на работа длъжностна характеристика включват: извършване на операции по зареждане на подвеските с детайли за предварителна подготовка и поцинковане; стриктно спазване технологията на предварителната подготовка; изпълняване на рутинни дейности ръчно или с помощта на наличните инструменти и механизми в цеха; участие в разкачването на детайли от подвеските и подреждането или товаренето им; пренасяне на готова продукция и материали от едно място на друго; почистване на работните места; следене за прецизно избайцване на продукцията; спазване на правилата за работа и трудовата дисциплина. Сред задълженията на длъжността му не фигурират такива, свързани с работа и управление на мостови кран. Самият Я.в имал необходимите умения за работа с мостовия кран, на който фактически работел, но работата, за която всъщност бил сключен трудовият му договор, не включвала боравене с такъв кран.

Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от събраните по делото доказателства, също посочени по- горе. От анализа на установените факти   съдът счита, че може да се направи обоснован извод за наличие на осъществен състав на административно нарушение, поради което и законосъобразно против дружеството - жалбоподател е издадено наказателното постановление. На първо място е безспорно, че на 28.08.2019 г. Я. Х. Я.в е работил фактически с мостови кран, без да е назначен на длъжност кранист и без в задълженията на длъжността, на която е назначен, да се включват и такива за работа с мостови кран. От страна на дружеството-жалбоподател (чрез процесуалния представител) в хода на делото е изтъкнато, че задължението за работа с този вид кран се включва в длъжностната характеристика, в конкретно посоченото задължение „изпълняване на рутинни дейности ръчно или с помощта на наличните инструменти и механизми“, но това становище е неоснователно. Видно е от доказателствата по делото (в случая свидетелските показания), че мостовият кран, като съоръжение с повишена опасност, подлежи на ежегоден контрол, със специфични условия за работа, включително и с необходимост от специфичен инструктаж за работа, какъвто очевидно Я.в не е имал, доколкото той въобще не е назначен на подобна длъжност. От друга страна той фактически е работил с мостов кран, като в случая съдът приема за доказан факта, че това му е било възложено от страна на работодателя, защото е установено по делото, че останалите работещи в цеха са на същата длъжност като Я.в и не е имало назначено лице на длъжност кранист. Очевидно Я.в е изпълнявал тази длъжност, възложена му от страна на работодателя. С това без съмнение е осъществен състава на административното нарушение по чл.118 от КТ, защото работодателят едностранно е променил съдържанието на трудовото правоотношение на Я.в.

В наказателното постановление наказващият орган е изложил мотиви за неприложимост на разпоредбата в случая на чл.28 от ЗАНН, като е обосновал липсата на маловажност на случая и с факта на настъпилата злополука. Съдът не споделя извода за наличие на причинна връзка между установеното нарушение и злополуката. Не може да се счете, че настъпилото увреждане е пряка последица от промяната на съдържанието на трудовото правоотношение с Я.в или от некомпетентно или неправилно боравене с мостови кран. Видно е, че тя е последица от общо неспазване на правилата за безопасност при работата, включена и в длъжността на Я.в. Независимо от това съдът счита, че нарушението не може да се счете за маловажно, тъй като то касае регламентацията на отношенията работник-работодател, конкретните права и задължения на страните по трудовото правоотношение и всички последствия от тази регламентация. В конкретния случай тази регламентация е пренебрегната, като съществено е променено съдържанието на трудовото правоотношение, което не може да се счете за маловажно.

По отношение на наложената с постановлението имуществена санкция съдът счита, че тя е законосъобразно наложена по вид, както и по размер, като е ориентирана към минималния размер на предвидената в закона санкция, но несъвпадаща с него, при обоснована преценка на тежестта на нарушението и обстоятелствата при осъществяването му.

Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно и обосновано следва да се потвърди.  

Ето защо, съдът

Р  Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №27-0000871 от 23.10.2019 г. на Директора на дирекция ”Инспекция по труда” - гр.Ш., с което на  „***“ – ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., район Ю., кв. К., О., имот №***, представлявано от А.Н.И., на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. (две хиляди  и петстотин лева) за осъществено административно нарушение по чл.118, ал.1 от Кодекса на труда.

Решението подлежи на касационно обжалване съгласно пред Ш. административен съд в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: