Р Е Ш Е Н И Е
ПРИ ПРИЗНАНИЕ НА ИСКА
Номер 3875 Година 16.10.2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
ХІІІ граждански състав
На осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №4683 по описа за
2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
иск с правно основание член 288 ал.1, т.2 б.”а” от КЗ/отм./ вр. с § 22 от Преходните и заключителни
разпоредби на КЗ от 01.01.2016 г.
Съдът е сезиран с
искова молба от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” -
гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, представлявано заедно от *** Б.М. и С.С.,
съдебен адрес:***»***, адвокатско
дружество: „М.“, чрез адв. С.М., против С.Д.П. ЕГН **********, с
адрес: ***, с която се иска от съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да им заплати сумата от 3 529,24 лева, представляваща изплатено от
Гаранционен фонд по щета №*** г. обезщетение, ведно със законната лихва считано
от дата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б.
"а", от Кодекса за застраховане(отм.), сега 557, ал.1 ,т.2,
б."а", от Кодекса за застраховане, изплатил по щета № *** г. обезщетение
за имуществени вреди за в размер на 3 529.24лв. за увреден при ПТП, настъпило
на 26.10.2014 г., на път *** л.а „БМВ 530Д" с ДКН ***, собственост на Д.Д.С..
Твърди,
че виновен за катастрофата бил ответникът С.Д.П., който управлявайки собствения
си л.а "Нисан Примера" с ДК № ***, при движение по път ***, с посока
с. ***, поради неспазване на необходимата дистанция, застигнал и ударил МПС - 2,
като от удара МПС - 2 се завъртяло и се ударило в мантинелата, като така
причинило процесното ПТП и имуществените щети.
Твърди, че в нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл. 461
във вр. с чл. 483 от КЗ, ответникът управлявал увреждащия автомобил без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност".
Твърди, че с Регресна покана №215-GF-684
пдп/11.08.2015 г., поканили ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен
фонд, но и до днес лицето не било погасило задълженията си.
ОТВЕТНИКЪТ С.Д.П. в срока за отговор на исковата молба, заявява, че на основание чл.237 ал.1 от ГПК
прави признание на предявените искове.
С оглед на изложеното, съдът намира, че са
налице условията на чл. 237 от ГПК
и следва да постанови решение, с което предявения иск, следва да бъде уважен.
Предявеният иск е допустими, доколкото е предявен в надлежна форма при наличие
на правен интерес от търсената с иска защита.
Валидно
е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално
действие на ответника, с което същия се отказва от защита срещу иска, тъй като
го счита за основателен, заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска,
отговаря на действителното правно положение, т. е. претендираното от ищцовата
страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните
твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право,
признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК,
изключващи го, то съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание
предявената искова претенция.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца възниква правото на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Тези
предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на
сочената разпоредба.
В конкретния случай не може да
намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като по делото се
установи, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска,
доколкото извънсъдебно е отказал плащане по застраховката.
Ето защо, съдът намира, че в полза на ищеца, следва да се присъдят
направените по делото разноски. Следва да бъде осъден
ответника да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 141,17 лева за държавна такса.
С
оглед на горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА на основание член 288 ал.1, т.2 б.”а” от
КЗ/отм./ вр. с § 22 от Преходните и
заключителни разпоредби на КЗ от 01.01.2016 г., С.Д.П. ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” - гр. София,
ул. „Граф Игнатиев” № 2, представлявано заедно от *** Б.М. и С.С., съдебен
адрес:***, адвокатско дружество: „М.“,
чрез адв. С.М., сумата в размер на 3 529,24(три хиляди петстотин
двадесет и девет лева и 24 ст.) лева, представляваща изплатено от
Гаранционен фонд по щета № г.
обезщетение, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на
исковата молба – 25.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.Д.П. ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” - гр. София,
ул. „Граф Игнатиев” № 2, представлявано заедно от *** Б.М. и С.С., съдебен
адрес:***, адвокатско дружество: „М.“,
чрез адв. С.М., направените
по делото разноски в общ размер на 141,17(сто четиридесет и един лева и 17 ст.)лева.
РЕШЕНИЕТО, постановено при условията на чл.237 от ГПК,
може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
ДГ