Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
06.08.2021 година
град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 12.07.
2021 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: Даниела Калчева
като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВ
т.д. № 30 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове, с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата
молба се посочва, че детето П.А.Н. – на 3 години, е пострадала при ПТП на
15.06.2020 г. Произшествието било настъпило при следния механизъм: около 15.50ч.,
в гр. Г., по ул. „****се движил л.а. „Р.“ с peг. № СТ *** АМ, управляван от Я.Я.
и срещу № 23 блъснал пешеходката П.Н.. В резултат на удара П. била получила
телесни травми.
Съставен бил Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №11, peг. № 284р- 17525/06.07.2020 г. от РУ на МВР - Казанлък,
а на виновния водач бил съставен АУАН № GA-33449/16.06.2020 г.
Причина за настъпване на произшествието били
допуснатите от водача на л.а. „Р.“ с peг. № СТ *** АМ нарушения на правилата за
движение по пътищата. Твърди се, че съществувала пряка причинна връзка между
деянието на виновния водач Я. и настъпилите общественоопасни последици -
нанесените телесни увреждания на П.Н.. За увреждащия л.а. „Р.“ с peг. № СТ ***
АМ, управляван от водача Я.Я. имало сключена с ответника застраховка
“Гражданска отговорност”, обективирана в полица №BG/08/119003355516, със срок
на валидност от 05.12.2019 г. до 04.12.2020 г. По силата на този договор,
застрахователят покривал отговорността на застрахованото лице за причинените от
него неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването
и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., за неимуществени вреди по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, от
името на ищцата П.Н. била предявена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение пред “Д.З.“ АД. Към претенцията били приложени всички документи, с
които е разполагала пострадалата. Образувана е била преписка по щета №
*********/15.07.2020 г., но към настоящия момент не било изплатено
застрахователно обезщетение. С оглед на изложеното, за ищцата били налице
предпоставките за предявяването на настоящия иск за ангажиране отговорността на
“Д.З.“ АД за причинените й неимуществени вреди.
Вследствие на процесното ПТП ищцата П.Н. била
получила следните травматични увреждания: фрактура на лява подбедница и
фрактура на дясна раменна кост, множество кръвонасядания, охлузвания и
ожулвания.
След настъпването на катастрофата, пострадалото
дете постъпило за медицинска помощ в УМБАЛ „***“ - С.З., където била
прегледана, направено било рентгеново изследване, установени били двете
фрактури и била поставена гипсова имобилизация на ляв глезен и ортеза на дясно
рамо. Ищцата не е била приемана за лечение в болницата, поради затруднената
ситуация с ковид 19.
Твърди се, че в резултат от уврежданията, ищцата е
претърпяла силни болки и страдание. Не е могла изобщо да се движи в продължение
на период от около месец. Това е било изключително мъчително за П., която преди
настъпването на травмите е била активно и игриво дете. Не е могла да играе и да
ходи. Едновременно е било обездвижено лявото й краче и дясното рамо, което
изцяло я е лишило от възможност да си играе и да се занимава по някакъв начин.
Освен болките, ищцата била изживяла и силен стрес
и страх, които в съвкупност с получените от нея физически травми се отразявали
изключително негативно на здравословното и емоционалното й състояние, още
повече с оглед специфичната й възраст.
Изложени са съображения, че причинените болки и
неудобства на пострадалото лице следвало да бъдат компенсирани. Безспорно
неимуществените вреди имали по-голямо значение и се оценявали по-високо.
Паричното обезщетение, разбира се, не можело да замести накърнените морални
блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна
степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и
минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни
увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в
относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства
и изобщо нематериалните последици от настъпилото произшествие.
Твърди се, че вредите за ищцата били в резултат на
виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Я.Я., а за причинените от
него вреди отговарял ответникът по делото “Д.З.“ АД. Посочва се, че съгласно
чл. 432 от КЗ увреденият имал право на пряк иск срещу застрахователната
компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност“,
поради което за ищцата бил налице правен интерес да иска от съда определяне и
присъждане на справедлив размер на обезщетение за причинените й неимуществени
вреди. Предявеният иск бил съобразен от една страна с принципа на
справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдание от
причинените травми, а от друга страна с лимита на отговорност на
застрахователната компания по ЗГО за 2020 г. и съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника “Д.З.“ АД да заплати на П.А.Н., чрез майка й А.Н.И. сумата в
размер на 26 000 лв., предявен като частичен от 55 000 лв. - обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и
неудобства, вследствие на причинените травми от ПТП на 15.06.2020 г.
Претендира се лихва от датата 22.06.2020 г. -
съгласно разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до
окончателното изплащане на сумата за обезщетение. Претендират се и направените
по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
с ДДС.
В съдебно заседание от 12.07.2021г. съдът е
допуснал увеличение на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди първоначално от 26 000лв., частичен от 55 000лв., който да се счита
предявен за пълния размер от 55 000лв., ведно със законна лихва до
окончателното изплащане на сумата.
Постъпил е отговор
на исковата молба, с който ответникът на първо място навежда доводи за
нередовност на исковата молба.
Счита, че не били налице всички нужни предпоставки
за ангажиране отговорността на Дружеството по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите /ЗГОА/ в така претендираните
размери за вредите, които ищеца твърдяла да търпи, като в тази насока излага
следното:
Посочва, че в настоящото производство се търсило
ангажиране на договорната отговорност на Дружеството, която отговорност била
функционално обусловена от наличието на гражданска такава у застрахования
водач. За да е налице деликтна отговорност обаче, следвало да има виновно извършено
противоправно деяние (действие или бездействие) от страна на водача в пряка
причинно следствена връзка, с което ищеца да търпи претендираните вреди. Макар
и по силата на закона вината да се презюмирала, противоправността на деянието,
което се презюмира да е виновно извършено, както и причинно следствената връзка
на последното с твърдяните за настъпили като последица вреди, подлежали на
доказване в процеса по общия ред, както всички останали твърдения.
Счита, че по делото не били ангажирани
доказателства, доказващи по безспорен начин извършено противоправно деяние от
страна на застрахован в Дружеството водач, в пряка причинно следствена връзка с
което ищеца да търпи всички посочени в исковата молба вреди.
Документите представени от ищеца в тази насока се
изчерпвали с Констативен Протокол за ПТП, от който обаче не ставал ясен
механизмът на настъпване на процесното ПТП, нито поведението на останалите
участници в събитието към момента неговото настъпване - къде точно са били
ситуирани (в частност ищеца), как са били обозначени, ако са били на самото
пътно платно и т. н.
С оглед горното, процесното ПТП можело да е
последица от неправомерно поведение на самия ищец, на трето лице или случайно
събитие. Налице била възможност и ищцата да е допринесла за настъпването му.
Излага съображения, че многократно ВКС се е
произнасял, че констативният протокол, издаден от органите на КАТ, е официален
свидетелстващ документ на основание чл. 179, ал. 1 от ТПК и има обвързваща
доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на
длъжностното лице. Ако ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностното
лице, протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на
ПТП, а се ползва с такава за констатираното положение на участвалите в ПТП
МПС-та. Доколкото протоколът на КАТ не съдържал пряко възприети от съставителя
му като длъжностно лице факти, ако не е подписан от участвалите в ПТП лица, в
тежест на ищеца било да установи механизма на ПТП и противоправното поведение
на соченият за виновен водач. В случая ПТП не било реализирано в присъствието
на длъжностното лице и протокола не бил подписан от соченият за виновен водач.
Предвид гореизложеното, ответникът оспорва
твърдените в исковата молба причини, обстоятелства и механизъм на настъпване на
процесното ПТП, както и че за настъпването на същото отговорност носи
застрахован в Дружеството по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, водач.
Намира и, че изцяло ищцова била доказателствената
тежест да се проведе пълно и главно доказване на оспорените от ответната страна
положителни твърдения.
На следващо място ответникът намира иска за
неимуществени вреди за силно завишен и неотговарящ на реално претърпените
душевни болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика в тази
насока относно присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди по
сходни случай. Счита, че не всички претендирани вреди са в пряка причинно следствена
връзка с процесното ПТП, поради което оспорва пряката причинно следствена
връзка между събитието и всички сочени в исковата молба последици.
Изрично оспорва твърденията за много силни болки,
преживян силен стрес и страх. Посочва, че видно от медицинската документация
приложена като доказателство към исковата молба, ищцата дори не е била
хоспитализирана след ПТП, като установените травми не били тежки, нито такива
налагащи оперативни интервенции. Следвало да бъде отчетено и, че в детска
възраст такива травми се преодолявали много бързо и без негативни последици. В
подкрепа на горното било и че липсвали данни за консултации с педиатър, ортопед
и контролни прегледи.
Следвало да бъде отчетено и че съгласно
константата съдебна практика и правна доктрина в областта на обезщетяването по
реда на чл. 52 от ЗЗД, при определяне на справедливият размер на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди следвало да бъдат ценени, както икономическата
обстановка в страната към процесният период, така и стандарта на живот така, че
обезщетението да не води до лукс или завишаване на същия. Целта на закона била
обезщетението по чл. 52 от ЗЗД да не обогатява и/или изкуствено да повишава
стандарта на живот на пострадалите лица, а да бъде балансиран, обективен и
адекватен паричен еквивалент на претърпените болки и страдания. В този ред
счита, че търсеният от ищеца размер на застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законните лихви върху него сформирали
крайна сума, която няма своята социална и икономическа обосновка, и излизала
извън обезщетителният характер на плащането. Присъждането на подобна сума
според ответника би било в разрез с целта на закона, за баланс между
неимуществените вреди и тяхното парично измерение.
С оглед горното, намира твърдените в исковата
молба неимуществени вреди за неоснователни и недоказани в сочените обеми, както
и, че същите били изложени основно за целите на настоящото производство, с
оглед оправдаване на търсеният висок размер на застрахователно обезщетение.
При условие на евентуалност, в случай, че се
докаже неправомерно поведение от страна на водача на МПС във връзка с което
ищцата да търпи част или всички от претендиралите неимуществени вреди,
ответникът прави и възражение за съпричиняване от страна на ищцата твърдейки,
че последната в качеството си на участник в движението (пешеходец) също е
нарушила правилата за движение по пътищата (чл. 113, чл, 114 и др. от ЗДвП),
като е предприела неправилно пресичане на или движение по пътното платно на
неопределно за това място и без преди това да се огледа и съобрази с
конкретната пътна обстановка, и останалите участници в движението. Посочва, че
съгласно чл. 113 от ЗДвП пресичането на пътното платно дори и когато е на
пешеходна пътека, не освобождавало пешеходците от задължението им да се
съобразяват с конкретната пътна обстановка, и останалите участници в
движението.
С оглед горното счита, че самата пострадала с
поведението си макар и невиновно е допринесла за настъпване на вредите, които
търпяла от ПТП. Позовава се на съдебна практика, според която когато малолетно
дете или невменяемо лице допринесяло за настъпване на резултата, съобразно
обстоятелствата на случая следвало да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД независимо от това, че такова лице не можело да действа виновно.
Предвид всичко изложено ответникът намира така
предявеният иск за неимуществени вреди, за неоснователен и недоказан.
Неоснователността на главният иск посочва, че води
до неоснователност и на акцесорният такъв за лихви от претендираната дата. Алтернативно,
оспорва началната дата от която се претендират лихвите.
Ответникът от своя страна не е направил
доказателствени искания.
Постъпила е
допълнителна искова молба, с
която ищцата взема становище, че възражението на ответника за нередовност на исковата
молба е неоснователно.
Относно оспорването на елементите от фактическия
състав на настъпилото непозволено увреждане: Счита за неоснователно оспорването
от ответното дружество, като посочва, че за доказването, че са налице тези
елементи, в исковата молба ищцата е направила доказателствени искания,
посредством които ще бъде установено наличието на всички елементи, с изключение
на вината, относно която по силата на чл. 45 от ЗЗД била налице презумпция,
чието евентуално оборване било в тежест на ответника.
Счита за неоснователно оспорването на
неимуществените вреди, настъпили в следствие на ПТП и размера на иска. Посочва
се, че ищцата е била тригодишно момиченце, причинени са й били фрактура на лява
подбедрица и фрактура на дясна раменна кост, множество кръвонасядания,
охлузвания и ожулвания. Настъпилите травми били придружени от силни болки,
причинили били много продължителен период на обездвижване, което с оглед
възрастта на ищцата е било много мъчително изживяно от нея. Спецификата на
настъпилите травми — едновременното счупване на кости на левия крак и дясната
ръка са били самостоятелен фактор невъзможността за прохождане да се удължи и
да се усложни. Твърденията на ответника за по — леко преминаване на понесените
травми поради невръстната възраст на ищцата счита за неоснователни. Напротив -
именно поради възрастта й и обичайната подвижност и активност на децата в
такава възраст, ищцата била понесла обездвижването си и свързаните с него
ограничения по - тежко, причинени са й били дълбоки душевни травми и
дълготрайни негативни изживявания, страх, стрес, безпокойство. Счита за
неоснователен аргумента на ответника, че поради не особената тежест на травмите
ищцата дори не била хоспитализирана. Причината за разбираемото и логично
избягване на посещения и продължителен престой в болнично заведение била
усложнената обстановка с ковид 19 и ищцовата страна възразява това да се приема
като индикация, че понесените травми не са били особено тежки и че не са
причинили дълбоки и трайни негативни последици.
Ищцата, чрез своя процесуален представител счита
за неоснователно оспорването на причинно - следствената връзка между
настъпилите травми и процесното произшествие. Посочва, че в тази връзка са
направени доказателствени искания.
Счита за неоснователно въведеното възражение за
съпричиняване от страна на ищцата към настъпилия инцидент, както и твърдението
за нарушаване на правилата за движение по пътищата, които да била допуснала
ищцата.
Постъпил е допълнителен
отговор, с който ответникът заявява, че поддържа изцяло изложеното в
отговора си към исковата молба, както и всичките си оспорвания възражения и
доказателствени искания.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира
за установено следното:
Безспорно е, че на 15.06.2020г. около 15.50 ч., в гр. Г., по ул. „****се
движил л.а. „Р.“ с peг. № СТ *** АМ, управляван от Я.Я. и срещу № 23 блъснал
пешеходката П.Н., на 3г. В резултат на пътния инцидент П. получила телесни
травми.
По случая е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №11, peг. № 284р- 17525/06.07.2020 г. от РУ
на МВР - Казанлък, а на виновния водач Я.Я. бил съставен АУАН №
GA-33449/16.06.2020 г.
С протоколно определение от 11.06.2021г. е одобрено
Споразумение по н. о. х. д. № 582/2021г. по описа на Районен съд – Казанлък, с
което подсъдимия Я.Я. Я. е осъден за извършеното от него престъпление, на
основание чл. 343, ал. 3, б“а“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б.“б“ във вр. с чл.
342, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца, като на основание чл. 66, ал. 1
от НК, изпълнението на така наложеното наказание е отложено за изпитателен срок
от 3 (три) години. С Определението Я.Я. Я. е признат за виновен за това, че на 15.06.2020г.
в гр. Г., по ул. „***", на пешеходна пътека, без да има необходимата
правоспособност, при управление на моторно превозно средство - л.а. „Р.“ с peг.
№ СТ *** АМ, е нарушил правилата за движение по пътищата регламентирани в ЗДвП,
както следва: чл. 20. ал. 2 от ЗДвП: Водачите на ППС са длъжни при
избиране на скоростта на движението да се съобразят с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движение; чл. 116 от ЗДвП: Водачът
на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат
с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора; чл. 117 от ЗДвП: Ппи приближаване към място, където
на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на ППС е длъжен да
намали скоростта, а при необходимост - и да спре; чл.119. ал.1 от ЗДвП:
При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово ППС е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намалил скоростта или спре; чл. 150 от ЗДвП: Всяко ППС, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато ПС е учебно и се управлява от
кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при
провеждане на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата
по чл. 152, ал. 1, т. 4“ и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на П.А.Н., изразяваща се в „счупване на горния край на дясната раменна
кост", което е довело до трайно затруднение в движението на горния десен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни и „счупване тялото на голямопищялната кост
на левия долен крайник“, което е довело до трайно затруднение в движението на
долния ляв крайник, за срок по-дълъг от 30 дни.
Страните не спорят, че за
управляваното от Я.Я. Я., МПС – л.а. „Р.“ с per. № СТ *** АМ има
сключена с ответника застраховка “Гражданска отговорност”, обективирана в
полица №BG/08/119003355516, със срок на валидност от 05.12.2019г. до 04.12.2020г.
По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на
трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС.
Установено е, че от името на ищцата П.Н. е
предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред “Д.З.“ АД,
получена от последния на 15.07.2020г., видно от представеното по делото
известие за доставяне по регистрирана в дружеството ликвидационна преписка
№********* /л.14/. Образувана е била преписка по щета № *********/15.07.2020
г., но към настоящия момент не е изплатено застрахователно обезщетение.
От
представената по делото медицинска документация Лист за преглед на пациент в СО
на УМБАЛ „***” гр. С.З. № 251/15.06.2020 г., подписано от д-р П. - специалист
ортопед-травматолог и заверено копие на извършено образно изследване:
Рентгенография на дясна раменна става, подписана и подпечатана от д-р Десислава
Стойчева - специалист по образна диагностика е видно, че за пациентката П.Н. е
установено наличие на болка и оток с ограничени движения в областта на дясното
рамо и лявата подбедрица. Направена е гипсова имобилизация на ляв глезен и
ортеза на дясно рамо. Като основна диагноза е отразено: Счупване шийката на
дясна раменна кост. Счупване костите на лявата подбедрица. Образното изследване
е установило състояние след счупване на шийката на раменната кост.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза,
която съдът възприема като изготвена добросъвестно и компетентно се установява,
че пострадалата П.А.Н. в резултат на настъпилото ПТП на 15.06.2020 г. е
получила счупване шийката на дясна раменна кост и счупване костите на лявата
подбедрица.
Вещото лице посочва, че при счупването на
двете кости на лявата подбедрица се поставя гипсовата имобилизация за период от
2 - 3 месеца. Тези счупвания са причинили трайно затруднение в движението на
левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и е необходим период от около
6-7 месеца при правилно протичане на оздравителния процес до пълно
възстановяване на движенията. При наличното счупване шийката на дясната раменна
кост, се поставя имобилизация с ортеза за период от 30 дни. Счупването на
шийката на дясната раменна кост е причинило трайно затруднение в движението на
десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и при правилно протичане на
озравителния процес до пълно възстановяване на движенията е необходим период от
около 2-3 месеца.
Вещото лице заключава, че установените
травматични увреждания при П.Н. напълно отговарят да са при настъпило ПТП, от
блъскане на пешеходец от движещ се автомобил с последващо падане върху терен.
В о.с.з. д-р П. прави уточнение, че поради ниската
възраст на детето, при такава травма то не може да се придвижва само с помощта
на патерици.
При така
установеното от фактическа страна, могат да се направят следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая безспорно
се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП – 15.06.2020 г., по силата на което ответникът „Д.З.” АД е поел
задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил
трети лица, видно от представената по делото застрахователна полица № BG/08/119003355516, със срок на валидност от 05.12.2019 г. до 04.12.2020 г.,
сключена за л.а. „Р.“ с peг. № СТ *** АМ.
Съдът намира, че следва да приложи законовата
разпоредба на чл.498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно,
изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото
право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата е
предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред „Д.З.” АД.
От писмо с изх. № *********/22.07.2020г. се
установява, че застрахователят е уведомил увреденото лице, че за да се
произнесе по претенцията и за изплащане на обезщетението е необходимо
представянето на допълнителни документи. Образувана е преписка по щета №
*********/15.07.2020 г., но към настоящия момент не е изплатено обезщетението.
Поради това съдът намира, че предявените искове са
допустими.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увреденото
лице за обезщетяване на причинените вреди.
По делото е безспорно установено, че травмите на П.А.Н.
се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил – Я.Я. Я., което е установено с
влязло в сила Споразумение по н.о.х.д. № 582/2021г. по описа на Районен съд –
Казанлък, одобрено с протоколно определение от 11.06.2021г. Съгласно нормата на
чл. 383, ал. 1 НПК одобреното споразумение има последиците на влязла в сила
присъда, която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Следователно отговорността на застрахователя “Д.З.“
АД по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на
основание чл. 432 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за
неимуществени вреди са доказани по основание.
Относно размера на иска за неимуществени вреди,
съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
В настоящия случай в резултат на процесното ПТП
ищцата е получила счупване шийката на дясна
раменна кост и счупване костите на лявата подбедрица. При счупването на двете
кости на лявата подбедрица е поставена гипсова имобилизация за период от 2-3
месеца. Тези травматични увреждания са причинили трайно затруднение в
движението на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Необходимият
период за възстановяване е с продължителност около 6-7 месеца при правилно
протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на движенията. При
наличното счупване шийката на дясната раменна кост, се поставя имобилизация с
ортеза за период от 30 дни. Счупването на шийката на дясната раменна кост е
причинило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни и при правилно протичане на озравителния процес до пълно
възстановяване на движенията е необходим период от около 2-3 месеца. В
експертизата д-р П. е установил, че травматичните увреждания при П.Н. напълно
отговарят да са при настъпило ПТП от блъскане на пешеходец от движещ се
автомобил с последващо падане върху терен. В открито съдебно заседание вещото лице прави уточнение, че малолетното
дете поради своята възраст (3 години) при такава травма не може да се придвижва
с помощта на патерици. От това обстоятелство съда прави извод, че детето е
имало постоянната нужда от чужда помощ при всяко свое придвижване до пълното му
възстановяване, което допълнително е затруднило както неговата майка,
отглеждаща сама детето си като единствен родител, така и нормалното ежедневие
за едно 3-годишно дете.
Следва да бъде отчетен и
факта, че през този период пострадалата е била лишена от изпълнение на
обичайните си занимания - социални контакти и игри, характерни за нейната
възраст – 3г. Рязката промяна в начина на живот е свързана с изживявания, които
в психологичен аспект пораждат негативни емоции, свързани с промяна в начина на
живот, а именно от активно и жизнено подрастващо дете – към застоял живот без
възможност да упражнява заниманията, както преди инцидента.
При определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетена преживяната от ищцата
негативна промяна в психо–емоционалното й състояние. Ноторно известно е
обстоятелството, че претърпяването на ПТП представлява значителен стресогенен
фактор.
Съдът счита, че въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, след като се отчитат всички критерии, заложени в нормата
на чл. 52 от ЗЗД и като отчете съвкупността от всички изложени обстоятелства
със социално-икономическите условия в страната, както и ниската възраст на
ищцата – на 3г. към момента на настъпването на вредите, приема че
компенсирането на вредните последици от травматичното увреждане, в периода, в
който е доказано тяхното проявление, е справедливо оценимо на сумата от 30 000
(тридесет хиляди) лева – в
който размер искът следва да се уважи, а
за разликата до пълния претендиран размер от 55 000 лева, следва да се
отхвърли като неоснователен.
От страна на ответното
дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на ищцата, като са
изложени твърдения за неправилно пресичане.
В разпоредбата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди
от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна
връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС №
17/63 г.
Съгласно разпоредбата на
чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП при пресичане на платното за движение пешеходците
са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства. В настоящия случай не е спорно, че ищцата се е намирала на пешеходна
пътека.
Според т. 6, б. ,,а‘‘
от Тълкувателно решение № 2/22.12.2016
г. на ОСНК на ВКС, наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна
опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо
събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали
скоростта или да спре. То възниква при наличието на две предпоставки -
пешеходците да са стъпили или да преминават през нея.
От събраните по делото
доказателства не се установява, че пресичането е било внезапно, нито е било
непредвидимо. Ответното дружество, чиято е тежестта на доказване на факта на
съпричиняването от страна на малолетната ищца, не е ангажирало съответни доказателства в тази насока.
Съдът отчита и
обстоятелствата от представеното и имащо съществено значение за настоящото
производство Споразумение, одобрено с
протоколно определение от 11.06.2021г. по н. о. х. д. № 582/2021г. по описа на
Районен съд – Казанлък, с което е признато, че Я.Я. Я. е нарушил посочените в
наказателния акт разпоредби на ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на
чл. 20 ЗДвП отговорността на водача на МПС за осигуряване безопасност на
движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото му задължение
за избиране на такава скорост за движение, че да може да спре пред всяко
препятствие, което е могъл и е бил длъжен да предвиди. Освен това от съществено
значение е фактът, че към момента на произшествието П.А.Н. е била на 3 години и
като такава тя следва да бъде квалифицирана като "дете" по смисъла на чл. 116 ЗДвП и се ползва с особена
закрила по смисъла на чл. 116 ЗДвП.
Предвид гореизложеното, съдът
намира за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата.
При сега действащия
Кодекс за застраховането отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода
след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице.
Разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на увреденото
лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си
първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера
на определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по
чл. 432 от КЗ срещу застрахователя.
В конкретния случай по
делото е представено доказателство, че ищцата е уведомила застрахователя “Д.З.“ АД за настъпване на застрахователното събитие на 15.07.2020г. – датата, на която се установява, че застрахователят
е бил уведомен за настъпилото събитие, поради което при липса на други данни и
представяне на доказателства от насрещната страна за произнасяне по
претенцията, следва да бъде прието, че именно това е датата, на която
застрахователя е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие и от тази
дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал.
2, т. 2, връзка с ал. 3 от КЗ.
Следователно законна
лихва се дължи от 15.07.2020г. до датата на
окончателното плащане, като искът за законна лихва от 22.06.2020г. до 14.07.2020г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че предявеният от А.Н.И., в качество на майка и законен
представител на П.А.Н. иск за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се
в търпени болки, страдания и неудобства, вследствие на причинените травми при
процесното ПТП, се явява основателен за сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
претенцията по чл. 380 от КЗ пред застрахователя - 15.07.2020г. до окончателното плащане,
като за сумата над 30 000 лева до претендираните 55 000 лева, искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и следва да бъде отхвърлен
иска за законна лихва от 22.06.2020г. до 14.07.2020г. като неоснователен.
По
отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се
установява, че ищцата А.Н.И., в качество на майка и законен представител на П.А.Н.
е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът,
оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако
се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за
адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до
100 000 лв. – 830 лв.+ 3 % за горницата
над 10 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай
адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер
на 2 180 лв. Съгласно разпоредбата
на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е регистрирана по ЗДДС и адвокатското
възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила
дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат Ралица Мутафова за осъществена
безплатна адвокатска помощ на ищеца е в размер на 2 616 лв. с ДДС /2 180 х 20% = 2 616
лв./.
С оглед изхода на делото ответникът “Д.З.“ АД следва да заплати на адв. П. П., САК адвокатско възнаграждение в размер на
1 426, 90 с ДДС, съразмерно с
уважената част от исковете.
Ответното дружество “Д.З.“
АД претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ е от 100 до 300лв. като съда намира,
че предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, последното
следва да бъде определено към минимума в размер на 100лв.
С
оглед изхода на делото ищцата А.Н.И.,
в качество на майка и законен представител на П.А.Н. следва да заплати на “Д.З.“ АД направените в настоящото производство в размер на 45, 45лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът “Д.З.“ АД следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, сумата от 1 200 лв. за държавна такса, както и
сумата от 163, 63лв. за
възнаграждение на вещо лице по СМЕ, платена от бюджета на съда, съразмерно с
уважения размер на исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Д.З.” АД, ЕИК
***, бул. “***, чрез процесуален пълномощник
юрисконсулт В.Т. да заплати на А.Н.И., ЕГН **********, в качество на майка и законен представител на П.А.Н., ЕГН **********, и двете с
адрес: *** 13 сумата от 30 000
лева /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените
й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства,
вследствие на причинените травми от ПТП на 15.06.2020г., ведно със законната
лихва от 15.07.2020г. до
окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 30 000 лв. до претендирания
размер от 55 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 22.06.2020г. до 14.07.2020г. като неоснователни.
ОСЪЖДА “Д.З.” АД, ЕИК
***, бул. “***, чрез процесуален пълномощник
юрисконсулт В.Т. да заплати на адв. адв. П.К. — САК адвокатско възнаграждение в размер на 1 426, 90 с ДДС за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Д.З.” АД, ЕИК
***, бул. “***, чрез процесуален пълномощник
юрисконсулт В.Т. да заплати в полза на Държавата,
по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 1 200 лв. и
сумата от 163, 63лв. за депозит за вещо лице, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения
размер на исковете.
ОСЪЖДА А.Н.И., ЕГН **********, в качество на майка и законен представител на П.А.Н., ЕГН **********, и двете с
адрес: *** 12 да заплати на “Д.З.” АД, ЕИК ***, бул. “***, чрез процесуален пълномощник
юрисконсулт В.Т. сумата от 45, 45лв. - разноски по делото
съобразно отхвърлената част на исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му, пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: