№ 250
гр. Шумен, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ралица Ив. ХаджиИ.
при участието на секретаря Т. Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ. Гражданско дело №
20243600100053 по описа за 2024 година
В молбата си до съда ищците Т. И. Г. и В. И. И. излагат, че са сестра, съотвено брат на
Р.И.И. починал на 23.05.2019г. при пътно транспортно произшествие, настъпило на
14.05.2019г., на територията на РПУ - Полски Тръмбеш, подробно описано в постановление
за спиране на наказателно производство от 11.04.2022 г. по ДП № ЗМ-66/2019г. на РПУ-
Полски Тръмбеш, на зам.окръжен прокурор при ВТОП. ПТП било причинено от водач на
неустановен автомобил с румънска регистрация. Последиците от ПТП и причината за
смъртта на брат им били описани в постановлението на прокуратурата. Досъдебното
производство било спряно поради неразкрИ.е на причинителя на ПТП. На децата, съпругата
и майката на починалия били изплатени обезщетения от ответната страна, но с писмо изх.№
24-01-25.5/22/27.10.2023г. на тях било отказано изплащането на обезщетение. Излагат също,
че отношенията с техния брат били изключително топли и близки от деца, включително до
момента на смъртта му. Случилото се било изключително тежък удар за тях, който
преживели изключително тежко. Винаги били сплотено семейство, дори и след като
започнали да живеят на различни места и всеки създал свое семейство. Поради
неустановяването на отговорното за смъртта на брат им лице, прекратяването на
образуваното наказателно производство без да се установи виновно лице, на основание
чл.557, ал.1, т.1 вр.с чл.519, ал.1, т.1 от КЗ, ответникът им дължал обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди - мъка, страдание, тежки отрицателни емоции и
негативни преживявания вследствие на смъртта на брат им. Ето защо и молят съдът да
постанови решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на всеки от ищците
поотделно сумата от по 70 000лв., представляващи обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка присъдена сума от 23.05.2019
г. до окончателно заплащане на сумата. Претендират и присъждането на разноските по
делото.
Ответната страна оспорва заявените претенции- по основание и по размер, като
прекомерно завишени, и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. При условията на евентуалност, оспорва твърдението в исковата молба, че
ищците търпят посочените неимуществени вреди, твърденията за наличие на трайна и
дълбока емоционална връзка между загиналия и неговите брат и сестра. Изложеното от
ищците не разкривало наличието на особено близка привързаност между тях и покойният
им брат по смисъла, посочен в ТР N° 1/21.6.2018 г. на ВКС - връзка, която да е изключително
1
силна и то до степен, надхвърляща естествената житейска привързаност между братя и
сестри. Липсвала онази категория особени житейски предпоставки, извеждащи
отношенията от кръга на обичайното. Ответникът счита, и че за обезщетението за
претърпени неимуществени вреди приложение следва да намери разпоредбата на §96, ал.1
от ПЗР на ЗИД на КЗ сочеща, че размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди от лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ за предявените от тях съдебни
претенции в периода от 21 юни 2018г. до влизането в сила на закона се определя по нормата
на ал. 1 на същия член, като тези лица могат да оттеглят своите искове без съгласието на
ответника и не носят отговорност за разноски за прекратената част от иска.
Оспорва, твърденията в исковата молба, за наличието на посочените в нея
неимуществени вреди, търпени от ищците и вредите като факт от обективната
действителност, в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие. Същите не били
подкрепени и с никакви писмени доказателства. Посочените характеристики на
емоционалното състояние на ищците били и твърде общи и без конкретика. Заявява
несъгласие и с размерите на предявените искове за неимуществени вреди, като счита
същите за прекомерно и неоснователно завишени съобразно претърпените от ищците вреди,
социално-икономическите условия на живот в страната, в противоречие с принципа на
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД и с практиката на съдилища за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до
момента на увреждането по настоящото дело. Гаранционен фонд, към настоящия момент
вече бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваните претенции уведомили
ищците, че не се установява наличието на житейски обстоятелства и ситуации, които са
станали причина между починалия и лицето да се е породила особена близост, както и че
лицето действително е понесло морални болки и страдания от загубата с продължително
проявление във времето, които в достатъчна степен обосновават основание за търсеното
обезщетение.
В условията на евентуалност ответната страна депозира възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на загиналия в размер на поне 20 %, който е предприел
технически неправилна маневра за избягване на евентуален челен удар. Съгласно приетата в
ДП АТЕ технически правилната маневра е била да продължи движението си в собствената
си лента за движение, без да навлиза в северния банкет, като предприеме намаляне на
скоростта на движение или интензивно спиране при възникване на критичната пътна
ситуация;
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното:
Досъдебно производство №ЗМ-66/2019г. по описа на РУ-Полски Тръмбеш е образувано,
за това че на 14.05.2019г., около 10.55ч. на ПП І-3, при управление на МПС били нарушени
правилата за движение, като е причинено ПТП между товарен автомобил влекач „Скания Р
420 ЛА“ с рег.№В...., собственост на „Иско Транск“ЕООД с прикачено полуремарке,
собственост на същото дружество, управлявано от правоспособния водач Р.И.И. и лек
автомобил „Пежо 508“ с рег.№.... управлявано от правоспособен водач Л.П. като е допуснато
по непредпазливост причиняване на смърт на другиго-Л.П. престъпление по чл.343, ал.1,
б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК.Непосредствено след инцидента, водачът на композицията
Р.И.. бил откаран в МОБАЛ-Велико Търново и настанен в ОАИЛ, като впоследствие-на
23.05.2019г. починал от нараняванията си.
С постановление от 11.04.2022г. на прокурор при ВТОП, на основание чл.244, ал.1, т.2
от НК/когато извършителят не е разкрит/, е спряно наказателното производство по ДП№ЗМ-
66/2019г. на РУ-Полски Тръмбеш, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр с чл.342,
2
ал.1 от НК .
Видно от препис-извлечение от акт за смърт от 23.05.2024г., издаден въз основа на акт за
смърт №455/....2019г., Р.И.И. е починал на 23.05.2019г. Съгласно удостоверение за съпруга и
родствени връзки на ищеца В. И. И. №7/16.08.2023г. и на ищцата Т. И. Г. №8/16.08.2023г.,
Р.И.И. се явява техен брат.
С писмо изх.№24-01-25.5/27.10.2023г. до адв.И., като пълномощник на Т. И. Г.,
Гаранционен фонд е уведомило последния, че с решение от 27.10.2023г. Управителният
съвет на фонда е отказал изплащане на обезщетение по претенцията.
Свид.Д.Б./втори братовчед на ищците/ сочи, че ищците и починалият им брат били в
много добри отношения-уважавали се, събирали се заедно със семействата си по празници,
помагали си, ако някой има нужда от помощ, били си близки. Ищците тежко приели
смъртта на брат си, даже ищцата на погребението му била неадекватна. И след смъртта му
като се събирали го споменавали. Свидетелят не бил чувал за конфликти между братята и
сестрата, но и Росен много пътувал и по-рядко се виждал с него.
Свид.П.Петров/далечен роднина на ищците/,, сочи, че израснал заедно с ищците и брат
им. Излага, че ищците много тежко преживели смъртта му. В последните години бил често
заедно с ищеца, и последният му споменавал, че преживял тежко смъртта на брат си.
Свидетелят от 12 години бил в България и имал впечатления за отношенията им оттогава.
Същите били перфектни, като не бил чувал да имат недоразумение и дрязги. Помагали си,
събирали се по празници. Всеки от ищците, както и брат им, имали семейства и живеели в
различни населени места-Росен в гр.Шумен, ищцата в с.Лозево, а ищецът в гр.Смядово.
Съгласно заключението на САТЕ, на 14.05.2019 г. автокомпозиция- влекач „Скания Р 420
ЛА“ с рег.№ В .... с прикачено полуремарке марка „Кнапен К 200“ с per. № ....., управлявана
от Р.И.И. се движела без товар по път 1-3 /Русе- София/ в района на км. 13+100 в посока към
гр. София. Около 10,55 часа, достигайки до км. 13+100 и движейки се със скорост 86 км/час
в условия на участък с ограничена видимост - ляв завой, водачът на авгокомпозицията
възприел в неговата пътна лента насрещно движещ се лек автомобил, неустановен към
момента, който извършвал изпреварване на други два леки автомобила, първият от които
бил л.а. „Пежо 508“. Водачът на автокомпозицията възприел опасността от удар с
изпреварващият л.а. и реагирал с действия за преустановяване на движението, като насочил
влекача към десния банкет, където предната му дясна гума заорала и водачът изгубил
управлението над автокомпозицията. Влекачът излязъл вдясно извън пътя в крайпътната
канавка, а ремаркето се занесло и навлязло косо в насрещната пътна лента заемайки я
изцяло, като пресякло траекторията на л.а. „Пежо 508“'. Междувременно изпреварващият
лек автомобил се прибрал в собственото си платно и продължил движението си по посока
гр. Русе. Настъпилият удар бил челен за л.а. „Пежо 508‘“ с предна челна част — броня,
преден капак, предни калници, таван и ляво- страничен за полуремаркето- със задна лява
странична част на полуремаркето - задна броня, задна лява част на шасито. След удара, л.а.
„Пежо 508" навлязъл под задната част на полуремаркето и заедно изминали около 13 метра
в посока запад/обратна на посоката на л.а.“Пежо“/, като изразходвали цялата си кинетична
3
енергия до установяването им в покой — лекият автомобил изцяло върху южния банкет, а
автокомпозицията напречно на пътя. В резултат на удара на л.а. „Пежо 508“ със задната лява
част на полуремаркето, на място настъпила смъртта на водача му Л.П. В резултат на удара
на предната част на влекача с крайпътния терен, водачът на автокомпозицията Р.И.И.
получил тежка закрита черепно- мозъчна травма, като впоследствие на 23.05.2019г. починал
от нараняванията си. Вещото лице е посочило, че пътният участък, на който е настъпило
ПТП, по посоката на движение на товарната автокомпозиция, се характеризирал с наличие
на ляв завой с радиус 386 метра, в който критичната скорост за занасяне е над 150 км/час.
Видимостта в завоя е 90 метра Платното за движение на път 1-3 в участъка е двупосочно с
по една пътна лента за движение в двете посоки с обща широчина 8,3 метра, разделени с
непрекъсната разделителна линия. От двете страни на пътя са изградени банкети, съответно
северен 1 метър, южен 1,4 метра. Платното за движение било с износена асфалтова настилка,
без неравности, мокра настилка. Пътният участък бил с наклон на спускане 6%. ПТП било
настъпило през светлата част на денонощието около 10,55 часа, облачно време със слаби
превалявания, нормална видимост. В района на ПТП нямало поставени значими пътни
знаци. Важели общите ограничения за скоростта на движение в извън населено място:- за
леки автомобили от категория ,,В“ — 90 км/час, за товарни автомобили категория „С+Е“ - 70
км/час. Скоростта на движение на т.а. „Скания“ преди ПТП - преди началото на занасянето
му, определена по показанията на тахошайбата била 86 км/час(23,89 м/сек), а скоростта в
момента на удара е л.а. „Пежо 508“ - 21 км/час(6,39 м/сек). Скоростта на л.а. „Пежо 508“
преди ПТП била равна на скоростта му в момента на удара - 86,8 км/час. Неустановеният
изпреварващ лек автомобил първоначално се е движил със скоростта на „Пежо 508“, след
което е предприел изпреварване, като е ускорил до 94 км/час. Товарната автокомпозиция се е
движила по посока изток-запад или от гр. Русе към гр. София. Лек автомобил „Пежо 508“ и
неустановеният изпреварващ л.а. са се движили в обратна посока - от гр. София към гр.
Русе.
Вещото лице сочи, че от техническа гледна точка, действията на водача на т.а. Р.И.И.
преди и по време на ПТП са били технически неправилни. Водачът на товарната
автокомпозиция се е движил по път извън населено място със скорост 86 км/час, като е
превишавал със 16 км/час нормативно установената максимална скорост на движение за
товарни автомобили от категория „С+Е“, към която принадлежи процесната
автокомпозиция. Пътният участък бил с ограничена видимост до 90 метра поради левият
завой и с намалено сцепление на гумите с пътя поради мократа настилка и наклона на
спускане. При конкретните пътни условия водачът е могъл да спре върху пътната настилка в
опасната зона на спиране на разстояние около 100 метра. В конкретно създалата се ситуация
водачът на товарният автомобил е забелязал изпреварващият лек автомобил и е реагирал на
опасността с намаляване на скоростта и отклоняване на автомобила към десния банкет,
което е довело до загуба на управление, излизане на влекача извън пътя и занасяне на
полуремаркето към лентата за насрещно движение. В случай, че водача не е губил
управление той би могъл да спре товарната композиция върху настилката в дясната лента и
да избегне настъпването на ПТП с л.а. „Пежо 508“. Същият е възприел изпреварващият лек
4
автомобил с румънска регистрация в разстоянието на видимост, когато разстоянието между
автомобилите е било не по-голямо от 90 метра. От техническа гледна точка, правилните
действия от страна на водача в тази ситуация били да намали скоростта и да спре в най-
дясната част на принадлежащата му пътна лента, като запази контрола над товарната
композиция без да навлиза в насрещната лента и без да напуска границите на платното за
движение.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че неизвестен автомобил е създал
предпоставката за опасност на пътя, тъй като излязъл в насрещната лента на композицията,
като участъкът е бил с ограничена видимост, ляв завой за товарният автомобил с видимост
около 90 м. Ако водачът на товарния автомобил е предприел спиране в дясната лента, щял да
се размине с лекият автомобил, който е предизвикал опасността и л.а.“Пежо 508“
Така установената по-горе фактическа обстановка, налага следните изводи:
Изложените от ищците фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е
сезиран с два субективно съединени иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди вследствие настъпила смърт на брат на ищците при ПТП, причинено от моторно
превозно средство на територията на РБългария, което е напуснало местопроизшествието и
не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство), на основание чл.557,
ал.1, т.1 от КЗ.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищците следва да
докажат основанието и размера на претенциите си - настъпването на конкретни вреди като
пряка последица от виновното поведение на конкретно лице, което не е било установено
/неидентифицирано моторно превозно средство, т. е. деяние /действие или бездействие/,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина.
Ответникът носи тежестта да докаже възраженията си за недължимост на
претендираното обезщетение - липса на предпоставки за получаване на претендираното
обезщетение, наличие на съпричиняване от загиналия водач-Р.И.., евентуално по-нисък
размер на обезщетението.
Гаранционен фонд, с отговора на исковата молба е признал факта, че вече бил сезиран
от ищците във връзка с процесното ПТП и по образуваните претенции уведомили ищците,
че не се установява наличието на житейски обстоятелства и ситуации, които са станали
причина между починалия и лицето да се е породила особена близост, както и че лицето
действително е понесло морални болки и страдания от загубата с продължително
проявление във времето, които в достатъчна степен да обосновават основание за търсеното
обезщетение.
В случая от събраните по делото доказателства, материалите по ДС №ЗМ-66/2019г. по
описа на РУ-Полски Тръмбеш, включително постановление за спиране на досъдебното
производство от 11.04.2022г. на прокурор при ВТОП, СТЕ, се установява наличието на
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП на 14.05.2019г. на път 1-3 /Русе-
5
София/ в района на км. 13+100 в посока към гр. София и вредоносния резултат-смъртта на
Р.И.И.. Установява се и че виновен за настъпването на създалата се ситуация и настъпване на
ПТП е неустановен водач на МПС/предприел неправилна маневра изпреварване/.
Че е налице хипотезата на настъпване на ПТП, виновен за което е водачът на
неидентифицирано превозно средство, сочи и обстоятелството, че ответният фонд е
заплатил обезщетение за претърпените неимуществени вреди на близкото семейство на
починалия-неговата майка, съпруга и две деца.
Кръгът на правоимащите при настъпила смърт на пряко увредения е определен с
постановките на постановените ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ТР № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС, като с последното този кръг е разширен, като освен сочените в ППВС №
4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. лица, по изключение легитимирано се явява и всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени.
Или лицата, които имат право на обезщетение се определя по справедливост, с оглед
действителните им отношения с починалия, характеризиращи се като особено близки и
трайни житейски отношения, поради които смъртта му, причинена от непозволеното
увреждане е причинила значителни по интензитет болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди,
подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Относно
роднините от т. нар. разширен кръг /братя, сестри, внуци, баба, дядо/ е посочено, че макар в
традиционните за българското общество семейни отношения те да са част от най-близкия
родствен и семеен кръг, присъждането на обезщетение в тяхна полза е възможно само по
изключение - ако докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността им
с починалия е станала толкова силна, че те търпят от смъртта му морални болки и страдания
над обичайните /нормално присъщите/ за съответната родствена връзка и от гледна точка на
справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от
разрешението, че правото на обезщетение принадлежи само на най-близките на починалия.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест претендиращите
обезщетение следва да проведат главно и пълно доказване на обстоятелствата относно
отношенията им с пострадалия, въз основа на които конкретни фактически обстоятелства да
бъде направен извод за наличието на отношения, надхвърлящи присъщото за съответната
родствена връзка, както и интензитета и продължителността на претърпените вреди.
В случая се установи, че ищците са сестра, съответно брат на загиналия вследствие
нараняванията си при ПТП И., т.е. те са роднини от т.нар. разширен кръг.
Не бе установено обаче, отношения помежду им да се характеризират с особена
привързаност, надхвърляща обичайната за съответната родствената връзка и поради която
привързаност смъртта на единия от тях е причинила значителни по интензитет
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени. Не се доказа същите да са
6
търпели и търпят болки и страдания над нормалното, присъщото за този вид родствена
връзка /напр. отношенията помежду им са били със съдържание, наподобяващо връзката
родител – дете – напр. при взаимни грижи между братя и сестри, израснали без родители
или при невъзможност/неполагане на грижи от родителите /определение № 246 от
11.05.2021г. по т. д. № 1882/2020 г., II т. о., решение № 17 от 16.03.2021г. по т. д. №
291/2020г., решение № 372/2019г. по т.д.№1199/2015г., ІІ т.о., решение № 92/2020 г. по т. д. №
1275/2019 г. на ВКС и др. /.
От показанията на разпитаните свидетели се установи, че братята и сестрата са имали
хармонични отношения помежду си - събирали се по празници, помагали си при нужда,
липсват данни за конфликти или дрязги между тях. Предвид това и е нормално вестта за
смъртта на брат им да е подейства стресиращо и да предизвика в ищците дълбока скръб и
душевните болки от загубата му. Същевременно всеки от тях е имал собствено семейство,
тримата са живеели и в различни, макар и в рамките на една област, населени места.
Пострадалият и често е отсъствал поради естеството на работата си.
Предвид това и не би могло да се приеме, че е налице изключителност, наличието на
житейска ситуация, предпоставяща възникването на отношения, надхвърлящи присъщата за
родствената връзка обич, взаимопомощ и загриженост обосноваваща правото на
обезщетение на ищците.
Водим от горното съдът намира, че заявените претенции се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците следва да заплатят на ответника деловодни
разноски в размер на 250лв., съобразно представения списък.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. И. Г. с ЕГН********** от гр.Шумен,
ул.“Република“№25 и В. И. И. с ЕГН********** от гр.Смядово, Шуменска обл., ул.“....№3
срещу Гаранционен фонд, ЕИК121446665, гр.София, ул.“....№2 искове с правно осонвание
чл. 557, ал.1,т.1 от КЗ, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
причинената при ПТП на 14.05.2018г., смърт на Р.И.И. техен брат, в размер на по 70 000лв.
за всеки от ищците.
ОСЪЖДА Т. И. Г. и В. И. И. да заплатят на Гаранционен фонд деловодни разноски в
размер на 250лв..
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
7