№ 2565
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110200448 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) с изходящ № СОА22-
РД11-1178, регистриран на 06.12.2022 г., издадено от К.К. – заместник кмет
на Столична община, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на
чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДВП, на Ф. И. Ф., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
Недоволен от НП е останал Ф. И. Ф., който го обжалва в срок. В
жалбата твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно. Сочи, че е спрял
автомобилът си поради здравословно неразположение, за да вземе лекарство.
Твърди, че не е било указано с пътен знак, че паркирането или престоят са
забранени, нито, че мястото е кръстовище. Изразява становище, че
неправилно е определен часът на нарушението, както и че в случаят не е
налице паркиране, а аварийно спиране. Иска НП да бъде отменено.
В последно съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
явява лично. Поддържа аргументите в жалбата си и моли НП да бъде
отменено.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. С депозирани писмени бележки изразява
становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
1
правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 19.11.2022 г., около 10:40 часа, свидетелят П. П. и свидетелят А. Б.
забелязали, че в гр. София, на кръстовището на бул. „Витоша“ и бул. „А.
Стамболийски“ с посока на движение от бул. „Христо Ботев“ към бул. „Цар
Освободител“ е спрял лек автомобил „Тойота Приус“, с рег. № ХХХХХ.
Полицейските служители изчакали около 2-3 минути да потегли
автомобилът. Свидетелят П. П. предприел действия по извършване на
проверка, като запитал водачът на автомобила - Ф. И. Ф., с ЕГН **********,
какво се случва. Ф. И. Ф., с ЕГН **********, отговорил, че автомобилът е
аварирал. В този момент от заведение „Хепи“ излязло едно момче, което
подало на Ф. И. Ф., с ЕГН **********, една торбичка. От последния факт се
обуславя извод, че от субективна страна причина за престоя на автомобила е
именно водачът на автомобила да получи торбичката, предадена му от
служителя на заведение „Хепи“. Полицейският служител П. и Ф. И. Ф., с ЕГН
**********, направили снимки на въпросния автомобил, като на самите
снимки се вижда, че автомобилът се намира в зоната на кръстовище, пред
заведение „Хепи“.
Констатирайки тези обстоятелства, П. П. съставил АУАН за паркиране на
автомобила, управляван от Ф. Ф., в зоната на кръстовище.
Поради несъгласие на Ф. Ф. с констатациите на полицейските служители,
извършени проверката, както и по повод изразени от него съмнения, че
полицейските служители са употребили алкохол и наркотици, на мястото бил
повикан още един полицейски патрул. Сред пристигналите по-късно
полицейски служители бил и свидетелят Т. Г.. На свидетеля П. П. и свидетеля
А. Б. били извършени проверки за употреба на наркотици и употреба на
алкохол, резултатите от които били отрицателни.
Въз основа на издадения АУАН е издадено процесното Наказателно
постановление (НП) с изходящ № СОА22-РД11-1178, регистриран на
06.12.2022 г., издадено от К.К. – заместник кмет на Столична община, с което
2
на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДВП, на
Ф. И. Ф., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 50 лева.
Словесното описание на нарушението в съставените АУАН и НП и
възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното
постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото гласни доказателствени средства – показания на свидетелите Панчо
Евтимов П., Т. Г., А. Б.; веществени доказателства (снимков материал) и
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира
изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия.
Свидетелските показания са логични и ясни, не съдържат противоречия, а
същите кореспондират напълно с веществените доказателства - въпросните
снимки, приложена по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно
констатира, че АУАН е издаден изцяло в съответствие с изискванията на чл.
42 ЗАНН, както и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1
ЗАНН, издадено е от компетентния за това административен орган, при
спазване на процесуалните правила за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП: „Престоят и
паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от
тях”. В процесния случай се доказа безспорно, че жалбоподателят е спрял за
престой на кръстовището на бул. „Витоша“ и бул. „А. Стамболийски“. Това
обстоятелство се установява от приетите като доказателства снимки, на които
се вижда ясно, че задната част на автомобилът е паркиран на кръстовището,
както и от показанията на свидетелите. От показанията на свидетеля П. се
3
установява, че автомобилът е бил спрян за престой в присъствие на водача за
кратко време с цел натоварване на торбичката, подадена на водача на
автомобила от служителя на заведение „Хепи“.
В разпоредбата на чл. 93 от ЗдВП се съдържат легални дефиниции за
паркиране и спиране за престой, а именно:
(1) Пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на
пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.
(2) Паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както
и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или
сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.
От изложеното се обуславя извод, че в случая превозното средство е било
в престой.
В случая съдът констатира доказаност на изложената в АУАН и
наказателното постановление фактическа обстановка. Преценката дали
приведеният в неподвижно състояние автомобил е бил паркиран или в
престой е въпрос на правен извод, като в случая констатацията за неговата
неправилност следва да бъде изтъкната в мотивите на настоящия съдебен акт,
но тъй като тя не е повлияла на правната квалификация на нарушението, не са
налице основания за изменение на наказателното постановление на основание
чл. 63, ал. 7 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП паркирането и
престоят са забранени на кръстовища и на по-малко от 5 метра от тях.
Нарушаването на това императивно правило влече след себе си
определени санкционни последици за виновното физическо лице – закрепени
в чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП – „Наказва се с глоба 50 лв. водач, който
неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за
обществен превоз на пътници или кръстовище;”. В настоящия случай
безспорно се доказа, че автомобилът на жалбоподателят е бил в престой на
кръстовище. Ето защо, нарушението е извършено от обективна страна.
Съдът намира, че деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят е съзнавал, че не следва да спира за престой на
кръстовището, но въпреки това го е сторил. Остават недоказани твърденията
на жалбоподателя, че целта на престоят му е била прием на лекарство, тъй
като по делото се доказва, че причината за престоя е била приемане на товар
4
от заведение „Хепи“.
Наложеното наказание „глоба” е в законоустановения размер, поради
което съдът не може да ревизира размера на същото.
При горните мотиви, съдът намира, че обжалваното постановление е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза
на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, пр. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) с изходящ №
СОА22-РД11-1178, регистриран на 06.12.2022 г., издадено от К.К. –
заместник кмет на Столична община, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за
нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДВП, на Ф. И. Ф., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Ф. И. Ф., с ЕГН **********, да заплати на Столична община,
на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, сумата в размер на 80 (осемдесет) лева
за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6