РЕШЕНИЕ
№ 2493
гр. Пловдив, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330106638 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Е. Г. ГР., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
П., пл. „***“ № *, ет. *, офис ***, срещу „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 17533043, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център „България“, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 818,95 лева – недължимо
платена по договор за заем №***.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за заем № *** от
дата *** г., с посочено в молбата съдържание и параметри. Твърди се, че за погасяване на
задълженията по кредита били платени на ответното дружество суми в общ размер на
2118,95 лв., по ред, подробно посочен в исковата молба. Ищецът счита договора за
недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК). Посочва, че
в договора не били посочени условията за прилагането на договорения лихвен процент,
което нарушавало разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Твърди и нарушение на
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не бил посочен начина на изчисляване на
ГПР. Счита, че платени по договор суми в размер на 818,95 лева били недължимо платени,
при начална липса на основание. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът излага подробни съображения за
неоснователност на иска. Не се оспорва, че между страните е сключен описания в исковата
молба договор за кредит, нито че на ищецът е превел на кредитора сумата от общо 211,95 лв.
Оспорва се твърдението, че размерът на договорната лихва е прекомерен и нарушава
добрите нрави, както и наведените твърдения за недействителност на договора на основание
чл. 11, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК. Излагат се съображения в тази насока. Поддържа се, че
възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се включва в изчисляването на
ГПР по кредита, както и че процесния договор за потребителски кредит отговарял на
изискванията на ЗПК. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на исковата претенция ищецът е следвало при условията на пълно и
главно доказване да установи, че е превел сумата от 818,95 лева на ответното дружество,
което пък е следвало да докаже основанието за превода, в частност наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за кредит.
По делото не се спори, че страните са сключили Договор за потребителски кредит №
*** от дата *** г., с главница по договора от 1300 лв., фиксиран ГЛП от 36,50 %, и посочени
в договора ГПР от 43,28 % и обща дължима сума в размер на 1638,45 лв. Това е видно още
от представения Договор за потребителски кредит № ***, Приложения № * към същия, в
което са посочени конкретните условия на кредита и погасителния план, както и от
приложимите Общи условия. В раздел II, чл. 4 от Договора е предвидена клауза, съгласно
която кредитополучателят следва да предостави едно от посочените в договора обезпечения,
вкл. и поръчителство от одобрен от кредитора поръчител, в срок до 48 часа с цел одобрения
на кредита. В противен случай, съгласно ал. 2 на същата клауза, кредитът няма да бъде
одобрен. В настоящата хипотеза ищецът, като кредитополучател, е предоставил обезпечение
– одобрен от кредитора поръчител, видно от приложения към исковата молба Договор за
предоставяне на поръчителство от дата *** г., сключен между Е. Г. ГР. и дружеството „Ай
Тръст“ ЕООД. Съгласно Договора за предоставяне на поръчителство и Приложение № 1 към
същия, на поръчителя се дължало възнаграждение в размер на 96,10 лв. на месец за целия
срок на договора за кредит, като възнаграждението се дължи на датата на плащане на
погасителните вноски по кредита и може, съгласно уговореното да се заплаща на
„Кредисимо” ЕАД.
Предвид горното, за основателни се намират съображенията на ищеца за
недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като съдът не
споделя изложеното от ответника в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по
договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец,
има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което
същият се ползва със законустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и
ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем
начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски
кредит № *** и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като
възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето
предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя
сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и
всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за
услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от
Общите условия в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят
не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че
заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие.
Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да
бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и
включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и
разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено това,
потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която
следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. За горната преценка на съда дори не са необходими специално
2
познания, доколкото размерът на възнаграждението на поръчителя е 96,10 лв., което
надхвърля по размер главницата по кредита. Видно от погасителния план месечната
дължима сума за главница е по-голяма от месечното възнаграждение за поръчителя
единствено при последните три погасителни вноски, като е по-малка през останалите 12
вноски. Следователно общата дължима по кредита сума неминуемо ще е по-голяма от
посочената 1638,45 лв., а ГПР – по-голям от 43,28 %.
Предвид гореизложеното процесният договор за потребителски кредит се намира за
противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл.
22 ЗПК същият е недействителен. По силата на чл. 23 ЗПК ищецът дължи единствено
чистата стойност на кредита, а именно сумата в размер на 1300 лв. равна на уговорената и
усвоена от него главница. Платеното на ответника „Кредисимо” ЕАД в повече се явява
лишено от основание. По делото е прието за безспорно, че ищецът е извършил плащания в
общ размер на 2118,95 лв., които са индивидуализирани в исковата молба и са направени
към „Кредисимо” ЕАД. Ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията
си, че е превел част от сумата на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД. При това положение
ответникът дължи на ищеца разликата между реално преведените суми от 2118,95 лв. и
чистата стойност по кредита от 1300 лв., която разлика, в размер на 818,95 лв. се явява
платен при начална липса на основание.
С оглед на горното искът е се намират за основателен и като такъв ще се уважи.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В полза на ищеца следва да се присъди сумата от 50 лв. разноски за държавна такса и 300 лв.
разноски за един адвокат, при съобразяване с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, направеното от ответника
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и реалната фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 17533043, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати на Е. Г. ГР.,
ЕГН **********, със съдебен адрес гр. П., пл. „***“ № *, ет. *, офис ***, сумата от 818,95
лева, представляваща платена от ищеца на ответника без основание по недействителен
Договор за потребителски кредит № *** от дата *** г.
ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 17533043, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати на Е. Г. ГР.,
ЕГН **********, със съдебен адрес гр. П., пл. „***“ № *, ет. *, офис ***, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сторените по делото разноски, а именно сумата от 50 лв., за държавна такса,
както и сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването
му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
3