№ 6203
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИ
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИ Гражданско дело №
20231110150175 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.153,ал.1 от ЗЕ
и чл.86 от ЗЗД от „Т П“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.П ТЕЦ Р,представлявано от Ч С,против И. Б. А.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 64,09 лева главница за
топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г.,9,35 лева мораторна
лихва за периода 08.07.2021 г. до 31.01.2023 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия и
ответникът А. като потребител на топлинна енергия е задължен да заплаща
стойността на доставена топлинна енергия. Поддържа се,че за процесния
период ответникът е допуснал неизпълнение на задължението си и
незаплатената главница възлиза на 64,09 лева,която съответства на реално
доставено количество топлинна енергия. Предвид това,че главницата не е
заплатена в срок ищецът претендира мораторна лихва за периода на забава.
Исковата претенция е основана на твърдения,че вземането е претендирано по
реда на заповедното производство,но предвид връчването на заповедта за
изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице правен интерес от предявяване
на установителните искове. Ищецът моли съда да уважи предявените искове.
Ответникът И. Б. А. чрез назначения особен представител намира
исковете за допустими,но неоснователни. Твърди се,че не е доказано
доставеното количество топлинна енергия,нито начинът на формиране на
задължението. Моли се съдът да отхвърли исковете.
1
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т П“АД претендира от И. Б. А.
сумите от 64,10 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до
30.09.2021 г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане,както и сумата от 9,35 лева мораторна лихва за
периода 08.07.2021 г. до 31.01.2023 г. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 13545/2023 г. по описа на СРС,42
състав.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „Т П“ЕАД.
Прието е извлечение от сметка от „Т П“АД за задължения на абонат И.
Б. А. за имот в П.
С нотариален акт от 14.11.2008 г. Т С И и В Л А. се легитимират като
собственици на **** с площ от 46,30 кв.м.
Видно от удостоверение за наследници на Т С И,последната е починала
като вдовица на 12.12.2014 г. и е оставила като наследници по закон синовете
си Б Л А. и В Л А..
Според удостоверение за наследници на В Л А.,същият е починал на
10.02.2019 г. и е наследен от своите племенници – деца на починалия брат Б Л
А. – И. Б. А. и С Б. А. като на 10.02.2021 г. С Б. А. е починал без преки
наследници.
С нотариален акт от 14.09.2021 г. П И А.а и И. Б. А. продават на Е И Г
недвижим имот апартамент с площ от 46,30 кв.м. в ****.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение. Това означава,че подлежи на уважаване
същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер,за което е
издадена заповедта за изпълнение. В конкретния случай следва да бъде
проведено доказване,че съществува договорно правоотношение относно
доставка и продажба на топлинна енергия,да бъде доказано доставеното
количество топлинна енергия и цената на същата,а при установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е възложено доказването,че е изпълнил
точно своите договорни задължения или наличието на обстоятелства,които
изключват дължимостта на паричната сума. Законът регламентира фикция,че
искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,т.е. искът се
счита предявен на 28.02.2023 г.
Софийският районен съд приема,че от събраните в хода на
производството доказателства не може да бъде възприето,че исковата
претенция е доказана по основание,поради което съдът счита,че искът
подлежи на отхвърляне. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна
2
енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
имота. Съдът,отчитайки наличието на представено доказателство за
реализирана прехвърлителна сделка на 14.09.2021 г.,съгласно която правото на
собственост е преминало в патримониума на друго лице,намира,че искът за
периода 14.09.2021 г. до 30.09.2021 г. е недоказан по основание,тъй като не
може да бъде възприето,че за този период ответникът А. се намира в
договорно правоотношение с ищцовото дружество,защото в този период
ответникът не е нито собственик,нито ползвател на имота. Съдът приема,че и
в останалата част исковата претенция като недоказана по основание подлежи
на отхвърляне. Съдът намира,че от събраните в хода на производството
доказателства не може да бъде възприето,че ответникът А. отговаря за
заплащане на паричните суми в качеството му на наследник на П А.а.
Диспозитивното начало на гражданския процес задължава съда да се
произнесе в рамките на формулираното от страната ищец искане. Съдът
намира,че не може да бъде възприето,че ответникът А. е пасивно легитимиран
да отговаря за заплащане стойност на топлинна енергия като наследник на
своята майка при положение,че за същия период от време ответникът А. е
притежавал ½ идеална част от имота на основание настъпило наследяване – от
баща му и от неговия чичо,докато майката на ответника А. е придобила право
на собственост върху ½ от имота като единствена наследница на починалия
брат на ответника А. – С А.,починал на 10.02.2021 г. С оглед това,че между
претендираното по заповедното производство вземане и вземането по
установителния иск следва да е налице идентитет,както и като съобрази,че със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение паричните суми спрямо
ответника И. А. са претендирани на основание притежавано лично от него
право на собственост,съдът намира,че искът не може да бъде уважен спрямо
ответника И. А. като наследник на П А.а и по изложените съображения
исковата претенция подлежи на отхвърляне. Самостоятелен аргумент за
отхвърляне на исковата претенция за главница,дори да не бъдат възприети
изложените по-горе съображения е липсата на проведено доказване по какъв
начин е формирано задължението за главница за топлинна енергия,какъвто
довод е релевиран и в писмения отговор. В настоящия случай дружеството
ищец единствено е представило извлечение от сметка,съдържащо посочен
размер на главница и на лихва за забава,но липсват представени други
доказателства,сочещи начина на формиране на задължението. В тази насока
по делото не са представени доказателства за отчетността на уредите –
протоколи за главен отчет или документи за неосигурен достъп,нито са
формулирани доказателствени искания за представяне на такива писмени
доказателства,при което остава недоказано дали се касае за задължение за
топлинна енергия въз основа на реален отчет на водомер,индивидуални
разпределители или количеството топлинна енергия е определено на база
максимален специфичен разход на топлинна енергия. Липсата на ангажирани
доказателства относно начина на формиране задължението за главница за
топлинна енергия означава,че искът за главница подлежи на отхвърляне.
Изводът на съда,че е неоснователен искът за главница за топлинна
енергия обосновава разбирането,че и искът за мораторна лихва подлежи на
отхвърляне. Искът по чл.86 от ЗЗД,макар да е самостоятелен иск,има
акцесорен характер и за неговото уважаване е необходимо да бъде доказано,че
съществува вземане за главница. Ако вземането за главница не бъде доказано
3
по основание и по размер,то и искът за мораторна лихва подлежи на
отхвърляне.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД,предявени от „Т
П“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.П ТЕЦ
Р,представлявано от Ч С,против И. Б. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С,за
признаване за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 64,09
лева ( шестдесет и четири лева и девет стотинки ) главница за топлинна
енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г.,9,35 лева ( девет лева
тридесет и пет стотинки ) мораторна лихва за периода 08.07.2021 г. до
31.01.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 13545/2023 г. по описа на
СРС,42 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4