№ 80
гр. К., 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
в присъствието на прокурора Д. Д. Р.
като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20245100600137 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 19/18.04.2024 г., постановена по НОХД № 1060/2023 г.,
Районен съд – К. е признал А. М. М. от с. К., общ. К., с ЕГН ********** за
виновен в това, че на 01.10.2023 г. на главен път I-5, км. 326+500 м. до
бензиностанция „П.“, общ. Ч., обл. К. управлявал моторно превозно средство
– специален автомобил марка „Р.“, модел „К.“ с рег. № ******* с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,83 на
хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязло в сила на
23.07.2012 г., споразумение по НОХД 725/2012 г. по описа на РС – К. за деяние
по ал. 1, поради което и на основание чл. 343б, ал.2, вр. с чл. 54, ал.1 от НК му
е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца,
като на основание чл. 66, ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното
наказание е отложено за срок от 3 години, както и наказание „глоба“ в размер
на 700 лева. Съдът, на основание чл. 343б, ал.5, вр. с ал.1 от НК, е осъдил
подсъдимия да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
К. сумата от 1748.00 лева, представляваща равностойността на лек автомобил
марка „Р.“, модел „К.“ с рег. № *******, собственост на П. К. П. от с. К., общ.
К.. Със същата присъда, на основание чл. 59, ал.2 от НК, съдът е приспаднал
от наказанието „лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият А. М.
е бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа, със заповед за задържане
на лице рег. № 1974зз-355/01.10.2023 г. Подсъдимият е осъден да заплати по
сметка на ОДМВР – К. сумата от 187.00 лева, представляваща направени
разноски на досъдебното производство.
1
Против така постановената присъда е подаден протест от прокурор при
Районна прокуратура – К., във връзка с който е образувано настоящото
производство. В протеста се твърди, че присъдата е неправилна. Допуснато
било нарушение на материалния закон, а именно неправилно приложение на
института на условното осъждане по чл. 66, ал.1 от НК. Прокурорът цитира
текста на последно посочената разпоредба, като отбелязва, че видно от
справката за съдимост на подсъдимия, същият е осъждан на лишаване от
свобода за престъпления от общ характер по чл. 343б, ал.2 от НК и по чл. 196,
ал.1, т.2, вр. с чл. 195, ал.1, т.4, вр. с чл. 194, ал.1, вр.с чл. 29, ал.1, буква „б“ от
НК. Излага съображения, че последното осъждане на подсъдимия е със
споразумение от 20.10.2020 г., влязло в сила на същата дата, по НОХД
1201/2020 г. по описа на РС – К., с което е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 343б, ал.2 от НК, извършено на 07.10.2020 г., като са му
наложени наказания при условията на чл. 54 от НК, а именно - „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година при първоначален „строг“ режим на изтърпяване,
както и наказание „глоба“ в размер на 500 лева. Наказанието „лишаване от
свобода“ било изтърпяно на 10.06.2021 г., като подсъдимият А. М. бил условно
предсрочно освободен с изпитателен срок от 3 месеца и 23 дни, т.е. в случая
била налице отрицателна предпоставка за прилагане на института на
условното осъждане. Налице била и втора отрицателна предпоставка за
прилагане на обсъждания институт, доколкото с оглед на съдебното минало на
подсъдимия, лошите му характеристични данни, склонността му да извършва
престъпления от вида на процесното, както и това, че е управлявал моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, за постигането на
наказанието и преди всичко за поправянето му било наложително да изтърпи
наказанието. Подалият протеста прокурор посочва, че с оглед данните за
личността на подсъдимия, сочещи на неговата висока обществена опасност, и
постигане визираните в разпоредбата на чл. 36, ал.1 от НК цели на
наказанието, следва наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца да бъде увеличено на 1 година и 6
месеца, като бъде увеличен и размера на наказанието „глоба“ от 700 на 800
лева. С протеста се иска изменение на обжалваната присъда, като бъде
отменено приложението на чл. 66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ и същото да бъде увеличено от
1 година и 2 месеца на 1 година и 6 месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим, както и да бъде увеличено наложеното
наказание „глоба“ от 700 на 800 лева.
За подадения протест са уведомени подсъдимия (чрез защитника му) и
назначения му служебен защитник, като няма постъпило възражение срещу
него.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – К.
поддържа протеста по изложените в него съображения. В хода на съдебните
прения посочва, че присъдата, с която е приключило делото пред
първоинстанционния съд е постановената след провеждане на съдебно
производство, в което са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Излага съображения, че решаващият съд не е приобщил по реда на
чл. 283 от НПК събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
което обаче не му е попречило да обоснове мотивите си въз основа на същите
2
тези доказателства. Счита, че като съдът е приел да разгледа делото по реда на
чл. 269, ал.3, т.4, буква „а“ от НПК е дал ход за разглеждане на делото в
разпоредително заседание без да приобщи доказателствата, които установяват
извършените от съда действия, за да се убеди, че действително е невъзможно
да бъде установен подсъдимия, за да бъде призован, като това е сторил едва в
следващото съдебно заседание. Отбелязва също така, че съдът е допуснал
нарушение във връзка с призоваването на подсъдимия, като без да е изчерпана
процедурата по чл. 180, ал.2 от НПК е извършил призоваване на последния,
чрез неговия защитник, който недвусмислено е заявил, че не поддържа връзка
с клиента си. В случай, че въззивният съд не се съгласи с изложените доводи,
прокурорът моли да бъде уважен протеста на Районна прокуратура – К..
В съдебно заседание подсъдимият А. М. не се явява, нередовно
призован. Явява се назначеният му служебен защитник – адв. Х. К. от АК – К.,
като ход на делото е даден в отсъствие на подсъдимия при условията на чл.
269, ал.1 и ал.2 от НПК. Защитникът изразява становище, че протеста е
частично основателен и правилен, като не оспорва същия по отношение на
отмяната на условното осъждане. В хода на съдебните прения адв. Х. К.
посочва, че по отношение на изложеното от представителя на Окръжна
прокуратура – К. за това, че първоинстанционният съд не е приобщил
материали към делото намира, че е допусната техническа грешка, тъй като той
е присъствал на заседанията. Според защитника действително е налице
нарушение на материалното право и неправилно е приложен института на чл.
66, ал.1 от НК. Не намира обаче основание определеното наказание
„лишаване от свобода“ от 1 година и 2 месеца да бъде увеличено на 1 година и
6 месеца, поради което моли въззивния съд да уважи протеста само по
отношение на чл. 337, ал.2, т.2 от НПК.
Окръжен съд – К., като съобрази изложените доводи в подадения
протест, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивният протест е депозиран в срока по чл. 319, ал.1 от НПК от
надлежна страна – прокурор при Районна прокуратура - К., и срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустим.
След преглед на материалите по делото се установи, че при
постановяване на обжалваната присъда първоинстанционният съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, както правилно е посочил
и представителят на Окръжна прокуратура – К.. Видно от изготвените мотиви
към присъдата е, че фактическата обстановка е била установена от
решаващият съд от показанията на разпитаните свидетели Й. С. Б., К. М. Т. и
С. М. Ш., както и от писмените доказателства – Акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 1088902/01.10.2023 г., Талон за
изследване с № 180428/01.10.2023 г., Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, Справка за нарушител водач, Справка в
централна база КАТ, Удостоверение за семейно положение, Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-1300-
000342/02.10.2023 г., както и другите приложени документи, т.е. посочените
3
писмени доказателства са ползвани от съда при формиране на крайните му
изводи. От изготвения протокол № 375/23.04.2024 г. от проведено съдебно
заседание на 18.04.2024 г. по НОХД № 1060/2023 г., което е единственото
съдебно заседание, при което са събирани доказателства, се установява, че
описаните писмени доказателства, на които се позовал първоинстанционният
съд не са приобщени по делото по надлежния ред, а именно по реда на чл. 283
от НПК. Прочитането на протоколите и другите документи по делото не е
формален акт на съда. Съгласно основния принцип за подготвителния
характер на досъдебното производство по чл. 7, ал.2 от НПК, при това
процесуално действие, за първи път в условията на състезателност се очертава
кръга на доказателствените средства – гласни, веществени и писмени, които
служат за възпроизвеждане на доказателства, като се отчита, че в
наказателното производство не се допускат такива, които не са събрани или
изготвени при условията и по реда, предвиден в НПК (чл. 105, ал.2 от НПК).
Съдът е длъжен не само да изпълни разпоредбата на чл. 283 от НПК, но и в
съдебния протокол да отрази становищата, евентуално възраженията на
страните по всички или част от тях. Неизпълнението на това задължение води
до неясен за страните кръг от доказателствени средства и от там до
непредсказуем обем на фактически данни, които са свързани с
обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени
по съответния ред. По този начин съществено се засягат правата на страните в
процеса (Решение № 402/11.01.2012 г. по н.д. № 1890/2011 г. на ВКС).
Забраната за позоваване от съда на доказателства, които не са приобщени по
надлежния ред и са останали неизвестни за страните или на някои от тях е
гаранция за провеждането на справедлив наказателен процес, зачитащ
равенството на страните в наказателното производство. Изложеното налага
извода, че при осъществяване на доказателствената и аналитичната си дейност
решаващият съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, закрепени в разпоредбите на чл. 13 и чл. 105 от НПК. Те са от
категорията визираните в нормата на чл. 348, ал.3, т.1 от НПК, тъй като са
довели до съществено ограничаване на правата на подсъдимия и неговото
незаконосъобразно осъждане. Тук е мястото да се посочи, че твърдението на
защитника на подсъдимия, че е допусната техническа грешка в тази връзка, е
неоснователно. Съгласно чл. 131 от НПК протоколите, съставени при
условията и по реда, предвиден в кодекса, са доказателствени средства за
извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за
събраните доказателства. В случая с оглед липсата на вписване, че е
извършено обсъжданото действие от страна на съда, не може да се направи
извод, че същото реално е извършено и по какъв начин е станало това.
Следва да се отбележи, че при проведеното открито съдебно заседание
на 18.04.2024 г. са допуснати и други нарушения на процесуалните правила, а
именно - не са изискани становищата на страните, във връзка с наличието или
липсата на предпоставки за даване ход на делото и такъв не е даден, но такова
възражение не е направено от участващите страни в производството и
съдебното заседание е продължило с провеждането на съдебно следствие, при
което са събирани доказателства и е изслушано вещо лице; както и не е снета
самоличността на двама от разпитаните, в същото съдебно заседание,
свидетели.
4
Допуснатите нарушения от решаващия съд могат да бъдат отстранени,
като за целта обжалваната присъда следва да бъде отменена и делото върнато
за разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд – К..
Предвид установените съществени нарушения на процесуалните
правила настоящият състав счита, че не следва да обсъжда и преценява по
същество доводите наведени в подадения въззивен протест, както и
останалите такива, посочени от представителя на Окръжна прокуратура – К. в
съдебно заседание пред въззивния съд.
Ето защо и на основание чл. 334, ал.1, т.1, вр. с чл. 335, ал.2, вр. с чл.
348, ал.3, т.1, вр. с ал.1, т.2 от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 19/18.04.2024 г., постановена по НОХД №
1060/2023 г. по описа на Районен съд – К. и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и/или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5