№ 201
гр. София , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000502758 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 3389 от 08.06.2020г., постановено по гр.дело № 5771/2019г. на
Софийския градски съд, ГО, 27 състав, е отхвърлен предявеният от А. И. П., действащ
чрез своя баща и законен представител И. А. П., срещу ЗД „Бул Инс” АД иск с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата
26 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и стрес,
причинени от ПТП на 10.05.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
04.04.2019г., до окончателното плащане и на основание чл. 78, ал.3 ГПК А. И. П.,
действащ чрез своя баща и законен представител И. А. П. е осъден да плати на ЗД „Бул
Инс” АД сумата 1590 лева разноски по делото.
Въззивна жалба срещу решението е подадена от А. И. П., действащ чрез своя
баща и законен представител И. А. П., чрез пълномощника адв. В.О.. Жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител оспорва извода на СГС, че по делото не е
установено противоправното поведение на водача на застрахования автомобил. Смята,
че от съвкупния анализ на събраните в първоинстанционното производство писмени и
гласни доказателства, както и въз основа на заключението на САТЕ, може да се
направи обоснован извод , че водачът К. е нарушил правилата за движение по
пътищата, тъй като несвоевременно е забелязал пресичащия пешеходец и това негово
виновно и противоправно поведение е причина за настъпването на пътния инцидент. В
тази връзка сочи, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля К.,
които според жалбоподателя са логични, непротиворечиви и кореспондират с данните
по делото. Поддържа, че е изяснено категорично, че вследствие на ПТП ищецът е
получил телесни увреждания, от които е търпял продължителен период болки,
страдания и неудобства в бита, които следва да бъдат обезщетени от застрахователя на
1
виновния водач. Предвид изложеното иска да бъде отменено решението и вместо това
да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени в пълен размер.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ответник ЗД „Бул Инс” АД, чрез
пълномощника адв. М. Г., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва, като неоснователна. Изложени са подробни съображения за правилност и
обоснованост на атакуваното решение.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон
срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение,
подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Софийският градски съд е била сезиран с искова молба от А. И. П., действащ
чрез своя баща и законен представител И. А. П., с която против ЗД „Бул Инс” АД са
предявени искове с правно сонвание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, да бъде осъден ответника
да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер 26 000 лева,
причинени при ПТП на 10.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от
04.04.2019г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 10.05.2018г. около 18,10 часа в гр. София на
ул. „Тодорини кукли” е настъпило ПТП с участието на л.а. „Фолксваген Бийтъл” с рег.
№ ***, управляван от Д. Н. К. и пешеходеца А.П., при което на последния са
причинени телесни увреждания. Сочи, че вина за настъпването на ПТП има водачът на
лекия автомобил, който при движение по ул. „Тодорини кукли” с посока от ул.
„Александър Екзарх” към ул. „Река Велека” в района на № 50 блъснал пресичащия
пътното платно пешеходец.
Ищецът твърди, че вследствие на ПТП получил счупване на горния край на
дясната раменна кост, с оток и хематом на дясна раменна става и оток в теменната
област на главата вляво; че водачът на лекия автомобил го транспортирал до УМБАЛ
Царица Йоанна-ИСУЛ, където го прегледали по спешност и му поставили
имобилизация по метода на Дезо (мека имобилизационна превръзка) за период 35 дни,
след което бил освободен за домашно лечение с препоръки за покой и щадящ режим.
Сочи, че оздравителният процес продължил дълго време; че дори и към момента не е
налице пълно възстановяване на увредените места; че е налице ограничен обем на
движенията на десния горен крайник. Сочи, че бързо се уморява, че се чувства
непълноценен и изключително трудно преодолял стреса – дълго време се страхувал да
излиза навън, не спял спокойно след инцидента, станал много чувствителен.
В исковата молба се твърди, че във връзка с инцидента било образувано ДП №
11173/2018г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 20026/2018г. по описа на СРП, което било
прекратено с постановление от 03.12.2018г. на СРП.
Сочи се, че към 10.05.2018г. за л.а. Фолксваген Бийтъл имало валиден договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен ответника, като с
молба вх.№ ОК-385427/14.06.2018г. ищецът поискал от застрахователното дружество
изплащане на обезщетение за претърпените от ПТП неимуществени вреди. Предвид
изложеното ищецът иска да бъде осъден ответникът да му плати претендираната сума,
2
ведно със законната лихва и разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба ЗД „Бул Инс”, чрез пълномощника адв. М.
Г., оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на
действителен застрахователен договор по застраховка ГО към датата на ПТП, но
оспорва описания в ИМ механизъм на настъпване на инцидента. Сочи, че вина за
произшествието има единствено ищецът, който изскочил внезапно в пътната лента на
автомобила, като по този начин поставил водача в невъзможност да реагира.
Поддържа, че ударът за водача бил непредотвратим. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като смята, че
приносът му следва да бъде определен на 4/5.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че на 10.05.2018г. около 18,00 часа в гр. София на ул.
„Тодорини кукли”, в район на № 50 е настъпило ПТП между л.а. Фолксваген Бийтъл с
рег. № ***, управляван от Д. Н. К. и пешеходеца А. И. П., при което на последния са
причинени телесни увреждания.
За изясняване на обстоятелствата, при които е настъпил пътния инцидент в
първоинстанционното производство са приети констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него,
материалите от ДП № 11173/2018г. по описа на СДВР, включително и постановление
за прекратяване на същото; събрани са гласни доказателства-на водача на лекия
автомобил и на свидетел - оцевидец; изслушано и прието е заключение на САТЕ,
изготвено от вещото лице Х. И..
Свидетелят Д. Н. К. – водач на л.а. „Фолксваген Бийтъл“ с рег. № *** твърди,
че е участвал в пътния инцидент на 10.05.2018г. Сочи, че в този ден около 16,40-17,20
часа се прибирал към дома си с автомобила, като времето било слънчево, сухо, с ясна
видимост. Твърди, че се движел в посока „Сухата река“ - ул.”Летоструй”, идвайки от
ул. „Тодорини кукли“ и шофирал с около с 30 км/ч. Твърди, че от другата страна на
платното имало задръстване, имало спрял камион и спрял автобус. Сочи, че дете на
видима възраст около 11 години изскочило на двойната непресечена линия и се
ударило в страничния преден ляв калник на автомобила, като след удара отхвърчало
във въздуха и паднало на земята. Твърди, че детето си ударило ръката, не можело да я
движи първите няколко минути; че отказало да го закарат в болница или да извикат
линейка, тъй като се страхувало да не го бие баща му. Спомня си, че детето било
адекватно, говорело, но не можело да си движи ръката. Сочи, че се събрали много хора
и всеки с нещо се опитвал да помогне. Твърди, че откарал детето в ИСУЛ, където го
прегледали; там детето обяснило на лекарите, че е паднало от люлка, но свидетелят им
обяснил, че детето е блъснато от кола. Сочи, че извикали полиция, която направила
тест за алкохол и наркотици на свидетеля, а след това той и полицейските органи
отишли на местопроизшествието, където измервали спирачния път, съставен бил и
протокол. Спомня си, че после дошъл и бащата на детето. Свидетелят уточнява, че
единственото което видял по време на инцидента било дете, което се ударило в
предния калник на автомобила и лети във въздуха, след което натиснал спирачката.
Спомня си, че пътното платно било с две ленти за движение в едната посока, като в
крайната дясна лента на двулентовото платно, по което се движел, имало паркирани
автомобили, а в същото платно имало трафик и автомобилите се движели с 30-40
км/час. Поддържа, че насрещното платно било задръстено – имало спрял автобус, а зад
3
него коли, като пред автобуса на не повече от 10 метра имало спрял камион. Твърди, че
преди изскачането на детето нямал пряка видимост към него. Спомня си, че когато
излязъл от автомобила за да види как е пострадалият, установил, че той бил със свой
приятел, като смята, че приятелят се бил спрял на двойната непрекъсната линия между
двете платна, докато детето се ударило в предния калник на автомобила. Смята, че и
двамата са изскочили от насрещното платно между спрелия автобус и камион.
Свидетелят не знае защо автобусът и камионът били спрели, но твърди, че на 100-150
метра от мястото на произшествието в насрещното платно за движение имало
автобусна спирка. Твърди, че на мястото на инцидента няма пешеходка пътека.
Свидетелят М. Ю. К. твърди, че в деня на ПТП бил с ищеца А.. Спомня си, че
преди инцидента двамата слезли на спирка в кв. „Сухата река” от автобус № 120 и
тръгнали в посока към пазара и на 5-6 или повече метра преди пешеходната пътека
тръгнали да пресичат. Свидетелят твърди, че видял друг свой приятел и се спрял за
малко, когато чул шум от сблъсък, обърнал се и видял, че А. е на земята и че бил
блъснат от кола. Твърди, че притичал да му помогне, като се събрали и други хора, за
да помагат. Сочи, че в началото А. бил притеснен и го закарали в болница. Твърди, че
на другия ден се видели и ръката му била бинтована в горната част. Свидетелят
твърди, че към момента на ПТП имало само леки автомобили наоколо, около двете
страни на платната, но нямало автобус и камион. Спомня си, че инцидентът се случил
следобед, около 17-18 часа, времето било добро и имало видимост, нямало мъгла.
Уточнява, че не е видял А. когато тръгнал да пресича, но го видял когато падал след
като колата го ударила.
Въз основа на представените писмени доказателства и събраните гласни такива
в първонистанционното производство е изготвено заключение на САТЕ от вещото
лице Х. И., който посочва следния механизъм на ПТП: на 10.05.2018г., около 18.10
часа, в светлата част на денонощието в гр.София по ул. „Тодорини кукли” с посока от
ул. „Александър Екзарх” към ул. „Витиня” се движи с 30 км/час л.а.
„Фолксваген Бийтъл” с рег. № ***, управляван от Д. К.. Вещото лице е установило, че
ул. „Тодорини кукли” е двупосочна, с две ленти за движение във всяка посока, като
поради наличието на паркирани автомобили в дясната лента, водачът е управлявал
автомобила в лявата лента на ул. „Тодорини кукли”. В същото време, пешеходецът
А.П., придружаван от пешеходеца М. К., предприема пресичане на платното за
движение на ул. „Тодорини кукли”, като движението на пешеходците е отляво
надясно, считано по посоката на движение на лекия автомобил. В района на № 50,
настъпва удар между лекия автомобил и пешеходеца А.П.. Ударът е бил в лявата лента,
считано по посоката на движение на лекия автомобил, на до 1 метър вдясно от
двойната непрекъсната линия, разделяща двете платна за движение, като контактът с
пешеходеца е установен в зоната на предния ляв калник на автомобила, където в
протокола за оглед са описани забърсвания. В резултат на удара пешеходецът А.П. е
пострадал.
Експертът е обяснил, че от съществено значение за определяне мястото на удара
е наличието на обективни находки, намерени на мястото на ПТП, каквито могат да
бъдат спирачните следи от автомобила, разпилени парчета пластмаса или стъкла и др.
Посочил е, че според данните от протокол за оглед на местопроизшествие, по време на
огледа, на място не са намерени спирачни следи, не са описани и обективни находки,
като ПТП не е запазено, а при извършения оглед на л.а. „Фолксваген Битъл” е
констатирана липсата на щети по него и наличието на забърсвания по преден ляв
калник - на прахта по него. Въз основа на тези данни, експертът е направил извод, че
мястото на удара между лекия автомобил и пешеходеца, е по ширина на пътното
4
платно: на около 6,20 до 6,70 м вляво от десния край на платното на ул.
„Тодорини кукли”, считано по посоката на огледа (и посоката на движение на лекия
автомобил). Експертът е обяснил, че за да изчисли скоростта на движение на лекия
автомобил е съобразил свидетелските показания на водача, дадени в откритото
съдебно заседание пред СГС, както и получените в резултат на удара деформации по
автомобила-според протокола за оглед видими щети: няма, а са установени
забърсвания по преден ляв калник — на прахта по него. Анализирайки именно тези
данни, вещото лице е нправило извод, че инициалният контакт между лекия автомобил
и пешеходеца е установен в зоната на преден ляв калник на автомобила, като липсват
данни за осъществяване на контакт между челните състави на лекия автомобил и
пешеходеца. Съобразявайки описаните в протокола за оглед забърсвания по преден ляв
калник на автомобила, експертът е направил извод, че скоростта на автомобила в
момента на удара е в границите на заявената от водача в открито съдебно заседание -
30км/ч, като с оглед липсата на данни за отложени спирачни следи от автомобила и
предвид събраните по делото доказателства, е посочил, че максималната възможна
скорост на движение на лекия автомобил в момента на удара е 30 км/ч. Изчисли е, че
опасната зона на спиране на л.а. „Фолксваген Бийтъл” при конкретните пътни условия
и скорост на движение от 30 км/ч е равна на 16,26 метра.
По отношение на отстоянието на автомобила до мястото на удара от момента, в
който пешеходецът е бил видим за водача на лекия автомобил, вещото лице е дало два
варианта: първи вариант – при съобразяване показанията на свидетеля К., според който
на мястото на ПТП не е имало автобус и товарен автомобил. Вещото лице е посочило,
че от навлизането на платното за движение до мястото на удара отстоянието е 7,50
метра, при което независимо от избрания ход на движение на пешеходеца, водачът на
лекия автомобил е могъл да предотврати настъпването на ПТП чрез спиране, с оглед
скоростта, с която се е движил и отстоянието му до мястото на удара. Уточнил е, че
този извод е валиден във варианта, в който в насрещното платно за движение на лекия
автомобил няма спрели автомобили, товарен автомобил и автобус, между които
пешеходецът е започнал пресичането. Втори вариант-при съобразяване показанията на
водача К., според който в насрещното платно е имало спрели автобус и товарен
автомобил – от навлизането на платното за движение до мястото на удара отстоянието
е 1,00 метър. Посочено е, че независимо от избрания ход на движение на пешеходеца,
водачът на лекия автомобил не е могъл да предотврати настъпването на ПТП чрез
спиране, с оглед скоростта, с която се е движил и отстоянието му до мястото на удара.
Отново е уточнено, че този извод е валиден във варианта, в който в платното за
движение на ППС в противоположната на водача К. посока има спрели автомобили
товарен автомобил и автобус, между пешеходецът е започнал да пресича.
За да отговори на въпроса възможно ли е било предотвратяване на удара от
страна на водача на лекия автомобил, в момента в който водачът е възприел
пешеходеца, вещото лице е съобразило данните по делото и свидетелските показания
на водача К., според които водачът е възприел пешеходеца, когато същият се е
намирал в близост до двойната непрекъсната разделителна линия. Направен е извод, че
пешеходецът се е намирал на около 0,50 метра от мястото на удара в момента, в който
водачът го е възприел. Изчислено е, че ако водачът на автомобила е възприел
пешеходеца в момента, в който пешеходецът се е намирал на около 0,50 метра от
мястото на удара, то към този момент на възприемане, водачът на лекия автомобил не е
могъл да предотврати настъпването на ПТП чрез спиране, с оглед скоростта, с която се
е движил и отстоянието му до мястото на удара.
За да отговори на въпроса относно причините за настъпване на ПТП вещото
5
лице е посочило, че ако се приеме варианта, според който в насрещното за водача К.
платно няма спрели автомобили-товарен автомобил и автобус, ограничаващи
видимостта му, причина за настъпването на ПТП е несвоевременното възприемане на
пешеходеца от страна на водача на лек автомобил „Фолксваген Бийтъл”. Посочил е, че
причина за настъпването на ПТП е навлизането и предприемането на пресичане на
пешеходеца А.П. на нерегламентирано за целта място на платното за движение на ул.
„Тодорини кукли” в района на № 50.
В откритото съдебно заседание вещото лице Х. И. е уточнил отново, че лисват
данни за деформации по автомобила, а има единствено данни за забърсване на прахта
на предния ляв калник. Посочил е, че пешеходецът е навлязъл в лентата за движение и
се е ударил в автомобила.
Не се спори по делото, че образуваното във връзка с ПТП на 10.05.2018г. ДП №
11173/2018г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр.№ 20026/2018г. по описа на СРС,
водено за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НПК е
прекратено с постановление от 03.12.2018г. на прокурор при СРП.
В първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение на
СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Б. Б.-хирург, ортопед-травматолог. Вещото лице е
установило, че вследствие ПТП от 10.05.2018г. ищецът е остеоепифизиолиза-вид
счупване при децата на горната част на горната раменна кост; контузия на лявата
теменна област на главата; охлузвания на задната част на лявото
рамо; кръвонасядания на горната част на лявата мишница. Посочило е, че
пострадалото дете е пресичало пътното платно, когато е било ударено от преминаващ
автомобил с висока проходимост, като ударът е бил силен и неочакван за детето в
дясната част на тялото: дясната част на главата, задната част на дясната раменна става
и долната част на дясната предмишница, където са били установени и различните по
вид телесни увреждания. Експертът е обяснил, че травматичните увреди са с доказан
произход, получени са вследствие на претърпяното от детето ПТП на 10.05.2018г.
Уточнил е, че получената костна увреда „остеоепифизиолиза на дясната раменна кост”
представлява разчленяване на растежния хрущял на раменната кост, откъдето през
ранна възраст нараства тази кост и в случай, че увредата не бъде възстановена добре,
напълно е възможно детето да получи изоставане на растежа на тази кост по дължина,
а при тежка увреда може да доведе и до скъсяване на крайника. Вещото лице е
посочило, че остеоепифизиолизата на дясната раменна кост е довела на ищеца „трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни ”- в
случая около до 2 месеца; мекотъканните увреждания в областта на главата, дясното
рамо и дясната предмишница са причинили „краткотрайни болки. Вещото лице е
посочило, че спешна медицинска помощ и лечение пострадалото дете е получило в
СМЦ на УМБАЛ „Царица Йоанна” – София, където е извършено рентгеново
изследване на дясната раменна става и главата и е установена остеоепифизиолизата на
дясната раменна кост в горната й част и контузия на лявата част на главата; увреденият
десен горен крайник е бил обездвижен с „мека превръзка на Deseault /„Дезо”/ за срок
35 дни и след проведените процедури, детето е било освободено от болницата, като
лечението му е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи и
обезболяващи лекарства.
От представената по делото медицинска документация д-р Б. е установил, че на
11.05.2018г. А.П. е бил прегледан и освидетелстван от съдебен лекар, който установил
и описал освен полученото счупване и следните мекотъканни увреждания:
охлузвания на задната част на лявото рамо с размери 7
6
на 4 см и кръвонасядания на горната част на лявата мишница с размери 4 на 4 см.
Д-р Б. е посочил, че след сваляне на имобилизационната превръзка на 35-тия
ден, детето е започнало провеждане на рехабилитация, която е продължила до
началото на 3-тия месец, считано от деня на злополуката, мекотъканните увреждания
са отзвучали за срок до 2 седмици. Посочил е, че общо оздравителният период на
получената фрактура на дясната раменна кост е приключил за срок до 2 - 2,5 месеца;
травматичните увреждания са причинили на пострадалия болки и страдания за срок
около 2 месеца, като най- интензивни те са били през първите 2-3 седмици
непосредствено след злополуката и около 2 седмици в началото на проведената
рехабилитация, като през останалите периоди детето е търпяло само единични болки
при преумора на дясната раменна става и най-вече при рязка промяна на времето - при
студено и влажно време, но тези болки бързо са изчезвали след прием на Нурофен.
Обяснено е, че в първите 35 дни след злополуката пострадалият не е можел да си
служи с дясната ръка, което е налагало да бъде подпомаган от член на семейството при
обслужването му в ежедневието.
Д-р Б. е посочил, че от деня на злополука са изминали повече от 1 година и
половина и детето вече не търпи болки в зоната на дясната раменна става; лечението на
костната увреда отдавна е приключило; счупената кост е възстановена; движенията на
дясната раменна става са възстановени по обем и сила. Вещото лице е уточнило, че по
делото липсват клинични или документални данни за проява на негативни последици
или усложнения от претърпяната костна увреда в областта на дясната раменна кост,
като според него в бъдеще също не би следвало да се очакват такива.
В първоинстанционното производство е допусната и приета съдебно-
психологична експертиза, изготвена от вещото лице Р. И. М.-клиничен и детски
психолог. Вещото лице е посочило, че емоционалното състояние на А. П. след ПТП се
характеризира със силна и негативни преживявания във връзка с изпитваната
физическа болка; че травмата, получена от ПТП го е затруднила в значителна степен
при изпълнение на обичайните за него дейности, тъй като именно пострадалата ръка е
водеща при него. Обяснило е, че споделените от пострадалия нарушения в съня са
свързани с болките в ръката и затрудненията при заемане на удобна поза. Посочило е,
че инцидентът му е причинил негативни преживявания, без да повлияе трайно на
неговото психично състояние. Уточнило е, че единствените останали отрицателни
преживявания са свързани със споделеното от него относно сънищата и неприятните
емоции, които изпитва при всяко разказване на случилото се. Според психолога, към
момента негативните преживявания, които А. е изпитвал в месеците след ПТП, са
почти напълно преодолени. Посочил е, че детето е ученик в 7 клас и има своите
желания за кандидатстване в конкретни училища, има и някакви идеи за бъдеща
професионална реализация; че проявява самокритичност при разговор за училищните
си успехи и за това, че не полага достатъчно усилия; че се чувства приет в приятелския
си кръг, че има подкрепа от съученици и приятели; че отчита и промяна в поведението
си при пресичане на улицата. Вещото лице е посочило също, че детето има нормално
ниво на тревожност, т.е. нивото, което е необходимо за мобилизиране на усилията за
нормална адаптация и извършване на присъщите на възрастта дейности.
Няма спор между страните, че към 10.05.2018г. за л.а. „Фолксваген Бийтъл“ с
рег.№ ***, собственост на Й. М. А., е имало валидно сключена с ответника по делото
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”-застрахователна полица №
02117001542975 със срок на действие от 30.05.2017г. до 29.05.2018г., както и че на
14.06.2018г. и молба от 03.04.2019г., ищецът е заявил пред ЗД „Бул Инс” АД
7
претенция за обезщетяване на причинените при ПТП неимуществени вреди.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ, следва да
е налице валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”
между него и деликвента, както и да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увреденото лице.
Застрахователят дължи обезщетение за вредите, само когато застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице, т. е. отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител.
Установи се, както се посочи вече, че към датата на инцидента е имало валиден
застрахователен договор между ответника ЗД „Бул Инс” АД и собственика на л.а.
„Фолксваген Бийтъл”. Безспорно е и, че на 10.05.2018г. в срока на действие на
застрахователния договор е настъпило ПТП с участието на застрахования автомобил,
вследствие на което на ищеца са причинени телесни увреждания.
В конкретния случай спорът пред въззивния съд, очертан от оплакванията във
въззивната жалба на ищеца, се концентрира върху това дали поведението на водача на
лекия автомобил е било противоправно- нарушил ли е той правилата за движение по
пътищата – движейки се до спирка на градски транспорт, дали е управлявал
автомобила с повишено внимание, за да реагира своевременно при наличието на най-
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците.
С оглед оплакванията във въззивната жалба относно кредитирането на
свидетелските показания, САС намира за нужно да отбележи, че приема за достоверни
показанията на водача К., тъй като преценени с всички останали събрани
доказателства, тези показания не са вътрешно противоречиви, житейски логични са,
като субективните възприятия на този свидетел относно настъпването на ПТП са
непосредствени. Отделно от това показанията на този свидетел, дадени в
първоинстанционното производство напълно съвпадат с показанията му, дадени
непосредствено след инцидента и събрани в хода на образуваното във връзка със
случая досъдебно производство. Въззивният съд напълно споделя изразеното от
състава на СГС становище, че показанията на свидетеля К. относно липсата на товарен
автомобил и автобус в насрещното пътно платно не следва да се кредитират,
доколкото този свидетел изрично в показанията си сочи, че се е спрял за да разговаря с
друг свой приятел и се е обърнал към пътното платно едва когато чул шума от удара с
автомобила. Предвид това, и с оглед възрастта на свидетеля-15 годишен е бил към
датата на ПТП и 16 годишен към датата на даване на свидетелските показания, предвид
отдалечеността във времето от датата на произшествието и най-вече с оглед
обстоятелството, че свидетелят заедно с ищеца е пресичал на необозначено място
пътното платно, очевидно без да наблюдава внимателно пътната обстановка
възззивният съд смята, че свидетелят не е имал точни и пълни възприятия за
произшествието, каквото е и становището на първоинстанциннния съд.
Общата норма на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, както и разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и
чл. 116, изр. последно от ЗДвП задължават водачите на МПС да бъдат внимателни и
предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, особено
децата и да избират такава скорост на движение за да могат в случай на необходимост
да спрат при възникнала опасност. Нормата на чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП съдържа законов
принцип, прогласяващ спазването на пътните правила като гаранция за предпазливо
8
поведение и повишено внимание от страна на водачите на превозни средства към
уязвимите участници в движението. Правилото на чл.20, ал.2 ЗДвП изисква от
водачите на МПС да изберат скорост на движение, съобразена с характера и
интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред предвидимо
препятствие. Движението със съобразена скорост никога не е самоцелно, а се поставя в
неразривна връзка с възможността на водача да спре, когато възникне опасност за
движението. При преценката дали има виновно поведение на водача и нарушаване
разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП трябва да се изследва конкретната пътна обстановка,
мястото на удара, както и поведението на пострадалия с оглед възможността обективно
и субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за движението.
Необходимо е да се даде обоснован отговор дали водачът на МПС е бил длъжен да
очаква възникване на опасност на пътя съобразно конкретната пътна обстановка и
поведението на пострадалия, възможно ли е било от обективна и субективна страна той
да е възприел пострадалия като опасност и дали има виновно нарушение на конкретни
правила за движение. В този смисъл решение № 185 от 15.07.2013г. по гр.д.№
889/2012г. на ІV Г.О. на ВКС, където е посочено също, че ако с оглед конкретната
пътна обстановка нищо не е предполагало към предвидимост на поведението на
пострадалия, то няма нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. В същия смисъл
са и решение № 17/13.02.2017г. по гр.дело № 50230/2016г. на IV ГО на ВСК;
определение № 400/10.06.2020г. ВКС по т.д. № 2353/2019г., I ТО и определение №
443/25.06.2020г. на ВКС по т.д. № 2421/2019 г., II ТО.
В случая няма спор, че лекият автомобил е бил управляван и се е движел с
скорост 30 км/час, при разрешена до 50 км/час в населено място, съгласно правилото
на чл. 21 ЗДвП. Пешеходецът се е движел не по пешеходна пътека, с което е нарушил
правилото на чл. 113, ал.1 ЗДвП, съгласно което следва да пресича пътното платно на
пешеходна пътека при наличието на такава, както и е нарушил разпоредбата на чл.
114, т.2 ЗДвП - не следва да навлиза на платното за движение при ограничена
видимост. Водачът би имал задължение да осигури предимство на пешеходеца и да го
пропусне да премине, ако пешеходецът е пресичал на пешеходна пътека. Пострадалият
е пресичал между камион и автобус, които са ограничавали видимостта за водача на
процесния автомобил.
От това следва, че поведението на пешеходеца не е предполагало предвидимост,
за да бъде съобразено от водача К.. Вещото лице, изготвило обсъдената САТЕ е
категорично в изводите си, че при наличие на товарен автомобил и автобус насрещното
платно от навлизането на платното за движение на пешеходеца до мястото на удара
отстоянието е 1,00 метър, поради което независимо от избрания ход на движение на
пешеходеца, водачът на лекия автомобил не е могъл да предотврати настъпването на
ПТП чрез спиране, с оглед скоростта, с която се е движил и отстоянието му до мястото
на удара. Следва да бъде посочено, че началният момент, от който възниква
задължението на водача да предприеме мерки за безопасност, е този, в който той е
имал обективната възможност да възприеме опасността за движение. От данните по
делото се установи, че водачът К. обективно е могъл да възприеме пешеходецът
непосредствено преди той да попадне в опасната му зона за спиране - минималното
разстояние, което изминава едно превозно средство от момента в който водачът
възприема и реагира на възникнала опасност до окончателното преустановяване на
движението. Дотогава водачът не е имал видимост към пешеходеца и не е бил длъжен
да следи за появата му. Поради това САС намира, че ищецът не е представлявал
предвидимо за водача препятствие т.е. опасност за движението. Пешеходецът е станал
такава опасност едва в опасната зона за спиране, където ударът е бил непредотвратим.
9
Противоправността като елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане предполага нарушаване на конкретна правна норма. САС е на мнение, че
такава не може да бъде тази на чл. 20, ал.2 ЗДвП. Ударът е настъпил в опасната зона за
спиране, като водачът е управлявал автомобила със скорост в границите на
разрешената, пешеходецът е станал опасност за движението в опасната зона за спиране
на автомобила и водачът не е имал техническа възможност да спре преди удара.
Обстоятелството, че ударът е настъпил в границите на опасната зона за спиране, а те не
са определени от движение на автомобила със скорост над разрешената или
несъобразена с пътните условия, е достатъчно, за да се определи произшествието като
случайно събитие.
Безспорно, ищецът е получил телесни увреждания вследствие на ПТП, от които
е търпял болки и страдания, но за настъпилите за него неимуществени вреди, не следва
да бъде ангажирана отговорността на водача К., тъй като поведението му не е
противоправно, нито виновно и същият не носи отговорност за непозволеното
увреждане. Ответното дружество, застраховател на водача К., не дължи
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съответно –
лихви за забава и исковете срещу него следва да бъдат изцяло отхвърлени като
неоснователни, доколкото отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования. Изводите на въззивната инстанция
съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да плати на ответника направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция в размер 1500 лева, съобразно
представения договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3389 от 08.06.2020г., постановено по гр.дело №
5771/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 27 състав.
ОСЪЖДА А. И. П., действащ със съгласието на родителя си И. А. П., да плати
на ЗД „Бул Инс“ АД разноски за въззивнотопроизводство за платено адвокатско
възнаграждение в размер 1500 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11