Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260428 31.07.2022
година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXII граждански състав, в публично съдебно заседание на шести юни
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3555 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против С.М.П., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 25.04.2017 г. –
19.12.2019 г. имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и
отвеждане на канална вода в общ размер
на 394,16 лв. за собствен обект, находящ
се в ….. За потребените количества били издадени фактури. При забава в
плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 38,41 лева за периода
30.06.2017 г. – 30.11.2019 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора
като потребител с № ….., а отношенията
между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия
/ОУ/. В имота имало два водомера – месечното количество изразходвана вода било
определяно чрез радиоотчет.
Тъй като задълженията не били погасени,
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 130/13.01.2020 г. по ч.гр.д. № 343/20 г. на ПРС, срещу която в срок
постъпило възражение за недължимост,
поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите
установителни искове. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост. Претендират
се разноските в настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е подал отговор, с който оспорва исковете, с основен аргумент, че сумите са
недължими, поради наличие на грешна размяна на партидни номера на водомери на
ателие №.., с тези на ап. №... Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е постъпило в срока по чл.
414 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По същество:
Дружеството – ищец следва да
докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч. - наличието на валидно
възникнало облигационно отношение с ответника /потребител с № …./, като
установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания
размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в
договореното качество и срок услуги по доставка на питейна и отвеждане на
канална вода за обект, находящ се в …., както и, че през процесния период,
ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и
твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в
тази връзка суми.
Ответникът
следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в
отговора, в т.ч. за размяна на партидни номера на водомери, а при доказване на
горното от ищеца - да докаже, че е погасил задълженията.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за основателни по следните
съображения:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на
чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за
територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от
ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в
един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Съгласно
чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването
на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква, нито самостоятелното предоставяне на ОУ на всеки
отделен потребител.
Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители
на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл.
2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира
няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно
право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й,
субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за
заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да
има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.
С доклада по делото е отделен за
безспорен фактът, че за процесния период ответницата има качеството на
потребител на предоставените от ВиК услуги за водоснабдения имот, като същата е
собственик на жилището, което обстоятелство също е безспорно и се установява от
представените по делото писмени доказателства /в т.ч. нотариален акт за дарение;
заявление, подадено от ответницата като собственик – л.21/.
Поради това ответницата има качеството „потребител”
и като такъв – следва да заплаща потребената и отведена вода, която услуга е
ползвала в имота си.
Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК
услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните
водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета. По
делото са представени копия от електронни карнети, от които е видно, че са
начислявани количества – след реални отчети, извършени чрез радиоотчети, с
разлики в потреблението на вода между старо и ново показание за съответните
месеци в порядъка между 2 и 8 кубика.
Не
могат да бъдат споделени възраженията, че месечните количества не са определени
надлежно и правилно и не отговарят на изразходваната вода. Необходимите данни
се съдържат в представените карнети, като макар същите да са частни
свидетелстващи документи, в тях е посочено за коя година се отнасят данните при
първия отчет, след което са посочени дати и месеци на проверките. Правени са
ежемесечни отчети на реално потребление, а карнетите са редовно водени. В
представените и действащи ОУ изрично е предвидена възможността за извършване на
електронно, дистанционно отчитане на потреблението /чл.18/, като изрично е
предвидено и, че присъствието на потребител или негов представител, в т.ч. за
поставяне на подпис на ел. карнет, не се прилага като ред в случаите на
дистанционно отчитане и ползване на електронен карнет /както е в случая/ - чл.
23, ал. 4 ОУ.
Отделно, вещото лице по приетата ССЕ,
която се кредитира като компетентно и ясно изготвена, неоспорена от страните, е
дало заключение, че отчетеното количество за процесния период е изчислено
съобразно действащите цени за битови потребители за съответния период.
Счетоводството на ищеца било редовно водено и регистрите и дневниците на
дружеството били надлежно заведени. А фактурираното количество потребена вода
за периода съответства на количествата отчетена потребена вода по записаните
показания в карнетите за адреса, с титуляр – ответницата. Така и заключението
на вещото лице по СТЕ.
Също така, в действащите ОУ на
дружеството, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027/09.06.2006 г. се съдържа
изрично задължение на потребителите да
поставят индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за
което да уведомят оператора, който впоследствие да ги поддържа и контролира
/чл.18, ал. 3, вр. с ал. 1 ОУ/. Няма законово задължение дружеството да
уведомява потребителя за този му ангажимент. След като желае да ползва
съответните услуги по предоставяне на едно от най – необходимите и улесняващи
бита блага /да потребява питейна, съотв. да бъде отвеждана канална вода/,
потребителят следва да постави средство за измерване, така че услугите да бъдат
надлежно отчитани, а впоследствие – начислени и остойностени. Следва да се има
предвид, че според чл.11, ал. 4 и ал. 5 от Наредба №4, потребителят поставя индивидуален
водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на
индивидуалните водомери също са негово задължение.
В
настоящия случай, въпреки оспорванията в ОИМ, няма ангажирани каквито и да е
доказателства, от които да се установява неизправност на поставените водомери,
поради което и тези възражения като изцяло недоказани и неоснователни не се
споделят. Такива са и оспорванията във връзка с начина на отчитане и
начислените суми, които бяха обсъдени по – горе, поради което и възраженията на
ответницата относно тези обстоятелства не се възприемат, като и противоречащи
на събраните по делото писмени доказателства. В допълнение, дори да е имало
неизправност на водомер, каквато не се установява, евентуални неблагоприятни
последици са за абоната, който не е изпълнил вменените му задължения да постави
годен такъв, което не е в тежест на ищцовото дружество.
Ето
защо и съдът приема, че абонатът дължи плащане на консумираните услуги, т.к. е
имало реално ползване на доставената и отведена вода.
Относно
спорния въпрос – за размяна на партидни номера на водомери и оттам – грешно
начисляване на суми, съответно недължимост на процесните.
Тези
възражения в ОИМ също са неоснователни. Проблем назад във времето относно
размяна на партидни и по – точно фабрични номера на водомери действително е
имало. В тази връзка са подавани и жалби до различни институции от страна на
ответницата. За процесния период обаче – несъответствието е било отстранено, размяна на партидни номера няма и отчетените и
начислени суми на ответницата съответстват
на нейното лично потребление, установено чрез собствените й водомери.
Категорично в тази насока са както приетите по делото писмени доказателства,
така и заключението на допуснатата допълнителна СТЕ, която съдът изцяло
кредитира като ясно, компетентно изготвена и неоспорена от страните. След
проверки и подробен анализ, експертът е посочил, че – фабричните номера на
водомерите в имота на ответницата и Г. Т. са били идентични, но до период преди процесния – водомер в кухня с фабричен № … на Т. е
бил идентичен с този на ответницата, но до
16.03.2017, като след 18.04.2017
г. е променен на фабричен № …..; водомер
в банята с фабричен № …. на Т. е бил идентичен с този на ответницата, но до 16.03.2017 г., а след 18.04.2017 г. е променен на
фабричен № ….
След
тази дата – фабричните номера за двата имота, съответно за потребителите Т. и
ответницата, са променени, различни, не съвпадат, не са идентични, като
потреблението на ответницата е съобразно отчетите и данните на нейните водомери
с правилни фабрични номера, отразени и в карнетите, които за процесния период не
съвпадат с тези на Т. и не са разменени
с неговите. Тоест промяната е извършена от ВиК и процесните суми се претендират
вече на база отчетите на водомерите на самата ответница, а не на друго лице. Нещо
повече – видно от прочита на приетите по делото електронни карнети на лицето Т.
е, че именно и само до дата 16.03.2017 г. фабричните номера на водомерите са
съвпадали, но след този момент, същите са променени/л.42-45/, което се
потвърждава и от заключението на СТЕ.
Според
ВЛ - водомерите, монтирани в жилището на ответницата, са с фабрични номера – за
кухня – …. и за баня - …., записани и към партидата в картотеката на ВиК със
съответни абонатни и виртуални номера, видно и от приетите електронни карнети. Допълва, че след промяната на номерата
на водомерите, отчетите на потребените
количества в жилището на ответницата за процесния период са ставали по
радиоотчетите на реално монтираните водомери в ат. .
Вещото
лице на база данните по делото и извършените проверки е категорично, че за процесния период няма данни за размяна
на номерата на водомерите на ат. с тези
на ап. . Такива има преди процесния
период /както се установява и от писмените доказателства/. След извършената
корекция от ВиК, вкл. на инкасирането, без потребителите да бъдат ощетени
/установено и в постановлението на РП/, от датата на инкасиране 18.04.2017 г.,
видно от приложените електронни карнети, са
коригирани и са записани данните на водомерите, които реално за монтирани и пломбирани както в ат. 2, така и в ап. 4. Ето
защо и за процесния период няма данни за размяна на партидните номера на
водомерите на ателие .. с тези на ап. .
В
устния си доклад пред съда, ВЛ отново подчертава, че след отчета на 18.04.2017
г. данните са коригирани, както показанията, така и виртуалните фабрични номера
на водомерите, като след промяната, отчетите на Т. и ответницата са нанесени в
електронния карнет, коригирани са, без да се ощетяват потребителите, с реални
отчети на водомерите, находящи се в жилищата на лицата. Допълва, че реалните
отчети, по които са начислени и се претендират сумите по делото, са в рамките
на нормалното потребление, описано и в нормативната база.
Предвид
така събраните доказателства, анализирани поотделно, в съвкупност и при
взаимовръзка, съдът приема, че исковете са доказани по основание и размер и
търсените суми са дължими от ответницата като потребител. Изцяло недоказани и
неоснователни са всички възражения в отговора на исковата молба, като същите се
опровергават по несъмнен начин от док. материал по делото. Сумите са отчетени
точно и съобразно потребените количества за периода, няма неизправност на
ползваните измервателни уреди, а за
процесния период не е имало размяна на партиди, фабрични номера, водомери,
показания с тези на друг абонат и по –точно този в ап. 4. Тези обстоятелства са
категорично доказани както от писмените доказателства, карнети и вписани данни
в картотеката на ВиК дружеството, така и от заключенията на ВЛ по СТЕ и по –
конкретно на допълнителното такова. Размяна е имало назад във времето, но
грешката е била поправена и вече отчетите касаят водомерите, монтирани в имота
на ответницата и нейното лично потребление на питейна и отведена канална вода.
Размяна или неточности за исковия период няма, поради което и тя дължи плащане
на потребените услуги. Възраженията й в обратна насока са неоснователни. За
пълнота може да се посочи, че в настоящия процес съдът няма задължение и не
изследва обстоятелства дали ответницата е платила суми на ВиК за начислени
задължения, когато партидите са били разменени, т.е. дали е платила чужди
задължения и в какъв размер. Подобни конкретни възражения липсват, не е заявено
и възражение за прихващане с исковите суми, като в случай, че твърди подобно
плащане назад във времето на чужди задължения, ответницата има право да защити
правата си. Горното обаче, дори да е истинно, не я освобождава от задълженията
й да плати реално консумираните услуги за исковия период, чието отчитане,
начисление, формиране и фактуриране се доказа да отговаря на обективното
потребление, нормативните изисквания и да е дължимо.
В чл. 31, ал. 2 ОУ е предвидено, че
потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от
датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40
от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора. Плащане не се
доказва, поради което е дължимо и претендираното обезщетение за забава за
исковия период.
Поради изложеното, исковете за главни и акцесорни
вземания са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени. Основателно е и искането за установяване на дължимост
на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното погасяване.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. Направено е искане и са представени доказателства за сторени такива
в размер на: 75 лева – платена ДТ; общо 200 лева - ССЕ; 230 лева – СТЕ, като се претендира и юрк. възнаграждение. Следва да се присъдят и
разноските в заповедното производство /25 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/,
съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК
на ВКС.
Разноските за юрисконсултско
възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да бъдат определени
съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи такова от
100 лева за настоящото производство и 50 лева за заповедното, предвид
конкретната фактическа и правна сложност на спора.
За
исковия процес, на ищеца се дължат общо 605 лева, а за заповедното производство
– 75 лева.
На основание чл. 77 ГПК,
ответницата ще бъде осъдена да плати и сумата от 120 лева – депозит за
допълнителната СТЕ, която въпреки неколкократните покани и указания, не
депозира в полза на ВЛ.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
в
отношенията между страните, че С.М.П.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, следните суми: 394,16
лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода
за периода 25.04.2017 г. – 19.12.2019 г. за обект, находящ се в …; 38,41
лева - обезщетение за забава за периода 30.06.2017 г. – 30.11.2019 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.01.2020
г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
130/13.01.2020 г. по ч.гр.д. № 343/20 г. на ПРС.
ОСЪЖДА С.М.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на Водоснабдяване и Канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” №
250, следните суми: общо 605 лева
/шестстотин и пет лева/ - разноски за настоящото производство и общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ -
разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 343/20 г. на ПРС.
ОСЪЖДА С.М.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на инж. Н.З.П.,***, …, сумата от 120 лева /сто и двадесет лева/ - определени
разноски за приетата допълнителна съдебно – техническа експертиза.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП