М
О Т И В И
към присъда, постановена по
НОХд.№ 116/2014г. по описа на Районен съд-Б.Слатина
Подсъдимият К.Р.М.
***, е предаден на съд по обвинение по чл.150, ал.1 от НК, затова че на 12.08.2013год. в с.Бъркачево, обл.Враца е извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на В.Н.П. *** на 14 години, изразяващи се в опипване по тялото –
опипал й гърдите и задните части и докосване на половия му орган с устни, като
е употребил за това сила – бутнал я на леглото, съблякъл й дрехите, бутнал и
натискал главата й към половия си орган.
Участващият в делото прокурор поддържа обвинението
така, както е внесено с обвинителния акт, като
счита същото за доказано по несъмнен начин. В хода на съдебните прения
поддържа, че от събраните доказателства се е установила фактическа обстановка,
идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага, с
оглед данните за личността на подсъдимия, да се наложи наказание лишаване от
свобода около средния размер, което наказание следва да изтърпи в затвор при първоначален „строг” режим на
изтърпяване. Счита, че същото ще изиграе
ролята си върху подсъдимия, като въздейства предупредително и възпитаващо.
По делото е
предявен граждански иск от В.Н.П. със съгласието на баща си Н.П.Т. против
подсъдимия К.Р.М. за сумата от 300лв., представляваща обезщетение за причинените
от деянията неимуществени вреди.
На осн. чл.84 и
сл. НПК В.Н.П. със съгласието на баща си Н.П.Т. е конституирана в качеството на
граждански ищец.
Служебният
защитник на подсъдимия - адв.Р.Х. от ВрАК, изтъква доводи, че от събраните по
делото доказателства не се доказва по безспорен начин извършването на
престъплението, за което подсъдимият е обвинен. Счита, че единственото пряко
доказателство в подкрепа на обвинителната теза са показанията на пострадалата,
но при съпоставяне на нейните показания с другите доказателства, най-вече на
СМЕ, същите се опровергават. Намира, че на пострадалата не може да се даде
изцяло вяра, имайки предвид и лошата педагогическа характеристика. Иска
подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по инкриминираното му деяние.
Подсъдимият
по време на съдебното следствие дава
обяснения по обвинението. Разбира същото и не се признава за виновен. Обяснява,
че познава В., която живеела при майка си, тъй като с нейната майка е имал приятелски
отношения. Заявява, че В. действително се качила в колата му и потеглили, а
след това тя казала, че ще се обади на
майка си, за да пита дали ще я пусне да отиде до с.Галиче. За това спрели към
края на селото, където В. говорила по телефона с майка си, която й казала да се
връща, защото не я пуска да ходят до с.Галиче с него. Подсъдимият твърди, че
той също разговарял по телефона с нея, като тя му казала, че не я пуска и да я
връща веднага, до пет минути, ако не е пред тях, ще се обади в полицията. След
като му казала това, той обърнаЛ колата и се върнали. Оставил В. пред дома на
майка й, където живее. След като слязла от колата, двете започнали да се карат,
а той си тръгнал.
В
хода на съдебните прения и при последна дума подсъдимият се присъединява към
казаното от защитника си и не се признава за виновен.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които анализирани
поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият К.Р.М. е роден на ***г***. Същият е българин, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес: с.Бъркачево, обл.Враца, ул.”Никола
Вапцаров” № 14, със средно образование, неженен, безработен, с ЕГН **********. Той е осъждан, видно от
приложената справка за съдимост, като с Определение от 19.12.2008г.,
постановено по ЧНД № 1172/08г., в сила от 08.01.2009г., на осн. чл.25, ал.1,
вр. чл.23, ал.1 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание между наложените по НОХд№28/03г.
на РС-Враца, по НОХд№1650/03г. на РС-София и
по НОХд№648/02г. на ОС-Враца в размер
на най-тежкото от тях, а именно - „пет
години лишаване от свобода", което следва да изтърпи при първоначален
„строг” режим. Така наложеното общо най-тежко наказание е увеличено с шест
месеца. На осн. чл.23, ал.3 НК е присъединено наказанието „глоба” в полза на
Държавата в размер на 700лв., наложено по НОХд.№648/02г. на ОС-Враца. На осн.
чл.25, ал.2 НК е приспадната изтърпяната част от наказанията по
НОХд№648/02г. на ОС-Враца и по НОХд№1650/03г. на РС-София, както и на осн. чл.59, ал.2 ат НК е приспаднато времето, през
което е бил с МН”Задържане под стража” по сл.д.№31/92г. по описа на
РП-Б.Слатина, считано от 17.03.1992г. до 13.11.1992г. На осн. чл.70, ал.7 от НК
е постановено да изтърпи отделно неизтърпяната част от наказанието па
НОХд.№123/96г. на РС-Б.Слатина „лишаване от свобода” в размер на 2г.
11мес.15дни, с която същият е бил условно предсрочно освободен с определение от
22.11.97г. по ЧНД№138/08г. на ЛОС.
Наказанието е изтърпяно на
22.10.2012г., когато е бил освободен от затвора гр.Враца.
Подсъдимият К.М. ***, заедно с майка си
Д.М.. Той е безработен, но през 2013г. извършвал таксиметрови услуги със
собствен автомобил. В същото село живее и непълнолетната, видно от
представеното удостоверение за раждане, свидетелка В.Н.П. /родена на ***г/ - в дома на своята майка св.С.А.Х.. Родителите на непълнолетната П.
от 8 години живеели разделено, като тя първоначално живеела при своя
баща -свидетелят Н.П.Т.,
а след това отишла да живее при майка си. През лятото ня 2013 година същата била завършила 7 клас и била записана като ученичка в
8-ми клас на ОУ „Св.св.Кирил и Методий" с.Попица. От
приложената по делото психолого-педагогическа характеристика се установява, че
ученичката много често отсъствала от учебни занятия, често напускала класната
стая по време на час, но посещавала занималнята. Била с изключително арогантно
поведение от началото на седми клас, често влизала в спор с другите ученици,
отговаряла неприлично на учителя. При нея липсват изградени навици и умения за
запаметяване на учебния материал и възпроизвеждането му. На ученичката не са
налагани наказания.
Подсъдимият
и св. В.П. се
познавали, тъй като подс. М. имал интимни отношения със свидетелката С.Х. – майка на непълнолетната, поради което често ходил в дома им.
По
същото време пострадалата св.П. имала приятел на име Анани от с.Галиче, обл.Враца. На
12.08.2013г.
вечерта, около 21.00часа, приятелят й се обадил по телефона и й казал, да отиде
до дома на роднините му в с. Бъркачево, за да им съобщи, че баща му е починал и да
вземе лекарства приятеля си, които да занесе в с.Галиче. За
това св.П. отишла сама до
роднините на своя приятел,
но не ги намерила в дома им, поради което тръгнала към кметството да
търси братовчед на приятеля си, тъй като
той работил там като денонощна охрана. Минавайки покрай магазина
в селото на свидетеля В.А.П., свидетелката го попитала дали знае за някое такси, което може да я откара до с.Галиче. В това време покрай магазина
на свидетеля, преминавал с лек автомобил подсъдимият М., който спрял пред същия.
Тогава св.П., тъй като познавала подсъдимия, отишла до автомобила и му казала, че отива да
търся Цурко /братовчеда на приятеля й/ за хапчетата, а след това ще търсят
превоз, за да отидат до с.Галиче.
Тогава подсъдимият й казал, че ще я закара, но свидетелката
му отговорила, че не знае дали ще може да отиде, защото майка й може да й се
кара. Подсъдимият й казал да се качва и я успокоил, че първо ще отидат да я
питат и можело и тя да отиде с тях до с.Галиче, поради която причина непълнолетната П. доброволно се качила в автомобила му. Първоначално подсъдимият
потеглил към дома на
майката на свидетелката в с.Бъркачево, но преминавайки в близост до дома на св.С.Х.
двамата я видели да говори с момче от селото. При това подсъдимият се ядосал, че приятелката му говори с друг мъж, и първоначално
свил в улицата и спрял. Тъй като започнало да се стъмва, подсъдимият, ядосан, запалил колата и тръгнал с
нея, като казал на П., че ще се повозят из селото. Тя била седнала на предната дясна седалка. Пострадалата искала да слезе от автомобила и
двамата с подсъдимия се спречкали,
след което подс.М. завил по земен път и спрял. Там в автомобила подсъдимият заключил
вратата откъм свидетелката, като й казал, че иска да осъществи
с нея полов контакт. Непълнолетната
му заявила: „Как ще спиш с мен, нали ходиш с майка ми”. Подсъдимият отворил шише с бира, от което пил, а
след това предложил и на
непълнолетната да пие, но тя отказала. Тя искала да слезе от автомобила, под предлог че ще ходи до
тоалетната, на първоначално подсъдимият мислел, че ще избяга и не я пуснал да излезе. Но
след известно време все пак отворил вратата на автомобила, св.П. излязла от същия, а след нея излязъл и
той. Излязла отвън, непълнолетната
П. се затичала към шосето, но подсъдимият я настигнал, хванал я за
косата, ударил й един шамар, след което започнал насила да я тегли, държейки я за ръката, да я води обратно към автомобила си. Така подсъдимият успял да вкара пострадалата в автомобила си, сложил й
колана и заключил вратата,
за да не избяга. Подкарал автомобила отново към с.Бъркачево, а пострадалата през
цялото време плачела и викала, но подсъдимият си мълчал.
В
селото подсъдимият не отишъл в дома на св.П., а спрял направо пред дома си, находящ се на улица „Никола Вапцаров" № 14.
Казал на непълнолетната П. да слиза и да се качат горе в стаята му. Пострадалата разбирала,
че той има предвид да извършва блудствени действия
с нея, поради което отказвала да слезе от автомобила и плачела, но подсъдимият
я дръпнал за ръката и повел към дома си, като я предупредил да не пищи, защото майка
му, която живее в лятната кухня, ще чуе. Подс.М. отвел П. в стаята си,
където тя плачела и викала по-силно. Там подсъдимият й казал, че
иска да осъществи с нея
полов контакт. Той си съблякъл
дрехите, като бил във видимо възбудено състояние,
а след това бутнал насила пострадалата върху спалнята, в
легнало положение по гръб, и
започнал да разсъблича насила и
нея, сломявайки последователно
съпротивата й с ръце и
така успял да съблече анцунга и бельото й, и тениската й. След това започнал да я опипва по гърдите и по
задните части, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, но пострадалата се дърпала и се опитвала да
се отскубне, като му
бутала ръцете. Подсъдимият успял насила да наведе главата й към половия си орган, бутал и натискал главата на
пострадалата към члена си, като я принуждавал с устните си да го докосва. Така тя го докоснала
по половия орган с устни един, два пъти.
В
същото време майката на подсъдимия Д.Т.М.
чула и явно разбрала, че става нещо нередно
в стаята на сина си, чукала по
вратата, като казвала, че ще вика
полиция. При това подсъдимият излязъл навън, за да се разбере с майка си, където
й ударил шамари. В тома време пострадалата
се облякла и излязла пред къщата. Тогава се сетила, че е забравила
телефона на баща си в колата. Обещала на подс.М., че няма да каже на никой за
случилото си и го помолила да си вземе телефона от колата му. Подсъдимият се
съгласил и й позволил да вземе телефона, като я закарал с автомобила до училище
в близост до дома й в селото. От там пострадалата се прибрала разплакана в дома
си, във видимо разстроено състояние и
уплашена, където разказала на майка си за случилото се. След това се обадила на
тел.112 и заявила за извършените
блудствени действия. Майката на непълнолетната се обадила по телефона на
подс.М. и го попитала какво е станало, а той й отговорил, че нищо не е правил. След
известно време пристигнали служители на полицията, които придружили
пострадалата до болницата в гр.Б.Слатина, където същата била освидетелствана в ЦСМП
и в АГО. Тя била придружавана и от баща си Н.П.Т.. Дала и показания пред
разследващ полицай, в присъствието на баща си.
От
заключението по назначената в хода на досъдебното производство комплексна психолого - психиатрична експертиза на пострадалата, което е прието от
страните и съда, като вярно и обективно,
без възражения, се установява, че П. е могла
правилно да възприема и възпроизвежда
фактите, които имат значение за
наказателното производство. В резултат на деянието, извършено спрямо
нея, е възникнала нормалпсихологична стресова реакция със страхов облик, която
е отзвучала в рамките на 48 часа, спонтанно без необходимост от психиатрична
или психологична интервенция. Тя е могла да разбира свойството и значението на
извършеното спрямо нея и е могла да ръководи постъпките си.
От назначената в досъдебната фаза по делото
СМЕ с в.л.д-р Ф.Т., изслушано в с.з., чието заключение е прието от страните и
съда, като вярно и обективно, без
възражения, се установи, че в
медицинското удостоверение липсва описание на девствената ципа на пострадалата
и най-вече дали е нарушена анатомичната й цялост и ако е – каква е давността на
това нарушение. Вещото лице посочва, че поради този факт не може да бъде
отговорено на въпросите дали е осъществен полов акт и дали той е бил
насилствен, но и самата пострадала отрича за такъв в свидетелските си показания.
Вещото лице е посочило, че не са отразени и описани други травматични
увреждания по главата, тялото и крайниците, които да могат да бъдат
квалифицирани като телесна повреда.
В с.з. вещото лице уточни, че личен
преглед на пострадалата не е правил. В медицинската документация липсват
каквито и да се увреждания, но е възможно да е имало следи от увреждания по
тялото и да не са описани в медицинската документация, тъй като тя не е
преглеждана от съдебен лекар. Същата е прегледана от гинеколог и от спешен център, а при тях прегледите не
са толкова обстойни, както ги извършва съдебният лекар. Вещото лице сочи, че по
принцип не от всеки шамар остават видими увреждания, при бутане върху легло и
хващане по врата също е възможно да не
останат следи от увреждания.
В хода на разследването е изпълнена и
друга съдебно-медицинска експертиза – на подсъдимия, със същото вещо лице,
чието заключение е прието от страните и съда, като вярно и обективно, без възражения. В заключението по
същата е отразено, че в представената медицинка документация на името на подс.К.М.
не са описани видими травматични увреждания при извършения преглед на същия на
посочената дата 13.08.2013г.
От изготвен по делото соц. доклад
относно непълнолетната П. се установява, че същата е намерена в домът на майка
си С.. На непълнолетната са осигурени добри битови условия за отглеждането й. При
извършената проверка по данни на В. същата е заживяла с непълнолетно лице, със
съгласието на майка си, и е бременна в седмия месец. Непълнолетната е споделила
със социалните работници за извършените спрямо нея блудствени действия от К.М..
Горната
фактическа обстановка се установява както частично от обясненията на
подсъдимия, така и от показанията на разпитаните в с.з. свидетели – В.Н.П. -
пострадала, които показания съдът прецени съобразно останалите доказателства по
делото, С.А.Х., Н.П.Т., В.А.П.. В подкрепа на
установената по делото фактическа обстановка са и приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, а именно: медицинско свидетелство – л. 5 от ДП, издадено
на пострадалата, фиш за спешна медицинска помощ – л. 6 от ДП, издаден на
пострадалата, фиш за спешна медицинска помощ – л. 10 от ДП, издаден на подсъдимия,
удостоверение за раждане – л. 11-11б от ДП, справка за съдимост – л.12-17 от
ДП, писмо ГД”ИН” относно изтърпяване на наказание лишаване от свобода – л.52 от
ДП, характеристична справка на лист 53 от делото, психолого-педагогическа
характеристика на лист 58 от ДП, протокол за предупреждение на лист 69 от ДП,
жалби на лист 71, 72 ДП, протокол за предупреждение на лист 73 ДП, осъвременена
справка за съдимост на подсъдимия.
За изясняване на обстоятелствата по
делото, от съществено значение са показанията на пострадалата – св.В.Н.П.. Тези
показания съдът кредитира, тъй като същите са последователни, логични и
кореспондират с останалите доказателства, събрани по делото. Същата подробно и
последователно разказва за случилото се между нея и подсъдимия. По време на
съдебното следствие не са констатирани съществени противоречия между дадените
от нея показания и показанията й, дадени пред орган на досъдебното
производство, както и пред съдия по време на досъдебното производство,
независимо че от датата на деянието – 12.08.2013год., до разпита й в с.з. на 12.06.2014г.
е изминал не малък период от време. През този период пострадалата подробно и
последователно разказва за случилото се, възприятия за което не би имала, ако
не беше присъствала.
Съдът кредитира показанията й,
дадени по време на съдебното следствие, тъй като същите по отношение на
изложените обстоятелства за извършените от подс.М. действия не са в
противоречие и със заключението на приетата и неоспорена от страните
съдебномедицинска експертиза.
Вещото
лице категорично твърди и поддържа в съдебно заседание, че личен преглед на
пострадалата не е правил. В медицинската документация липсват каквито и да се
увреждания, но е възможно да е имало следи от увреждания по тялото и да не са
описани в медицинската документация, тъй като тя не е преглеждана от съдебен
лекар. Същата е прегледана от гинеколог
и от спешен център, а при тях прегледите не са толкова обстойни, както
ги извършва съдебния лекар. Именно в такава насока са твърденията на пострадалата,
която заявява: „В болницата не са ми гледали ръцете, само ме качиха на магарето
за преглед, видяха, че няма полов контакт и ми казаха слизай”. Вещото лице също
посочи, че по принцип не от всеки шамар остават видими увреждания, при бутане
върху легло и хващане по врата също е възможно
да не останат следи от увреждания. В тази връзка са несъстоятелни
доводите на защитата.
Съдът кредитира показанията й, дадени по време
на съдебното следствие, тъй като същите по отношение на изложените
обстоятелства за извършените от подс.М. действия не са в противоречие и със
заключението на приетата и неоспорена от страните комплексна психолого - психиатрична експертиза, според която пострадалата не е имала
отклонения в психичното си развитие, могла е правилно да възприема и възпроизвежда фактите, които имат значение за
наказателното производство. В резултат на деянието, извършено спрямо
нея, е възникнала нормалпсихологична стресова реакция със страхов облик, която
е отзвучала в рамките на 48 часа, спонтанно без необходимост от психиатрична
или психологична интервенция. С оглед възрастта си, но в съчетание с наличието
на достатъчно жизнен и социален опит в сферата на сексуалния живот и действия,
тя е могла да разбира свойството и значението на извършеното спрямо нея и е
могла да ръководи постъпките си. При данните за изследването в експертизата е
видно, че във връзка с настъпилата стресова реакция пострадалата се страхувала
да се вижда с подсъдимия, поради която причина отишла за няколко дни в
с.Галиче.
От тук може да се направи безспорен
извод, че установеното от обективна страна се припокрива напълно с разказа на
пострадалата. Иначе по никакъв начин не би могло да се обясни възникналата
нормалпсихологична стресова реакция със страхов облик, изживяна от нея в
резултат на самото деяние, видно от заключението на вещите лица по СППЕ.
В тази връзка също са несъстоятелни
доводите на защитата.
Тези показания в частта относно извършените
действия от подс.М. кореспондират и с показанията на свидетелката С.А.Х., въпреки отношенията й с
подсъдимия, която заявява, че дъщеря й се
прибрала въпросната вечер разплакана, във видимо разстроено състояние и уплашена, където й
разказала и за случилото се, поради която причина свидетелката Х. се обадила по телефона на
подс.М., за да го попитала какво е станало.
В подкрепа на посочените
обстоятелства са и показанията на св.Н.П.Т. – баща на пострадалата, който
разбрал от служителите на полицията и от дъщеря си за случилото се, присъствал
и при разпита й.
Съдът не
кредитира обясненията на подс. М., в които същият твърди, че на посочената дата
в обвинението, след като спрели автомобила към края на селото, В. и той
говорила по телефона с майка й, а след това веднага се върнал и оставил
пострадалата пред дома й, където двете се карали, а той си тръгнал, поради
което не се и признава за виновен по обвинението. В тази им част тези обяснения
се опровергават от показанията на свидетелката В.Н.П., както и от показанията
на свидетелката С.А.Х., която категорично
заявява, че П. и подс.М. не са й се обаждали въпросната вечер, а единствено тя
е звъняла на подсъдимия, за да го пита какво е правил. Показанията на двете свидетелки
не са противоречиви, кореспондират си както помежду си, така и със събраните по
делото писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра като последователни,
логични, вътрешно непротиворечиви и относими към предмета на доказване в
настоящето производство. Затова съдът не кредитира обясненията на подс.М. в
тази част, тъй като същите са изолирани, неправдоподобни, нелогични,
опровергавани от останалите
доказателства, събрани в делото. Съдът приема, че обясненията на подсъдимия в
тази част са продиктувани от избраната от него защитна позиция, поради което и
съдът не ги кредитира.
Съдът
не вярва на показанията на св.Д.Т.М.
– майка на подсъдимия, че през лятото на 2013г. не е имало случай, когато синът
й да се е карал с нея и да му е чукала по прозорците, като заявява, че това се
е случвало само веднъж, но не помни по кое време на годината, когато го
заварила със С. – майка на пострадалата. Показанията в тази част са
пристрастни, тъй като тя е майка на подсъдимия и е заинтересована от изхода на
делото, поради което отказа да ги кредитира.
В останалата им част съдът
възприема гласните доказателства като обективни, логични, взаимно допълващи се
и кореспондиращи на събраните по надлежния ред писмени доказателства. Доколкото
между кредитираните доказателства има противоречия, те са несъществени и не
касаят обстоятелства, свързани с предмета на доказване.
Съдът кредитира заключенията на експертизите
като компетентно изготвени с необходимите професионални познания и опит в
съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания по
делото доказателствен материал.
Като събрани
по реда на НПК следва да се кредитират и всички писмени доказателства по
делото.
От така изложената по-горе фактическа
обстановка, могат да се направят следните правни
изводи:
Съдът намира от правна страна, че с
деянието си подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци от
състава на престъплението по чл.150, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато
обвинение, тъй като
на 12.08.2013год. в с.Бъркачево,
обл.Враца е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на В.Н.П. *** на 14 години, изразяващи се в опипване
по тялото – опипал й гърдите и задните части и докосване на половия му орган с
устни, като е употребил за това сила – бутнал я на леглото, съблякъл й дрехите,
бутнал и натискал главата й към половия си орган.
От обективна страна с действията си
подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението
блудство, тъй като на инкриминираната дата е опипвал тялото на навършилата 14г.
В.Н.П. – опипал й гърдите и задните части, карал я да докосва половия му орган
с устни. В разглеждания казус безспорно се установи, че деецът е използвал
сила, изразяваща се в бутане на леглото, съблякъл й дрехите, бутал и натискал с
ръце главата й към половия си орган. Касае се за действия, които по обективните
си признаци са насочени към възбуждане на полово желание и освен това е
използвана сила за преодоляване несъгласието на жертвата.
От субективна страна блудството е извършено от подсъдимия при форма на вина
пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици.
Налице е била и посочената в закона цел от субективната страна на
престъплението блудство към възбуждане на полово желание без съвкупление като
деецът е съзнавал, че пострадалата не е съгласна и че използва сила, за да
преодолее несъгласието и.
При горните съображения, съдът
постанови присъдата си, с която призна подсъдимия К.Р.М. за виновен в извършено
престъпление по чл.150, ал. 1 НК, по който текст му наложи наказание.
Причини за извършване на деянието -
незачитане на установения в страната правов ред и половата неприкосновеност на
гражданите.
При определяне вида и размера на
наказанието, което наложи на подсъдимия К.Р.М., съдът взе предвид смекчаващите вината му обстоятелства – материално
му положение – безработен, семейното положение, сравнително краткия период на
извършените действия от него, това че непосредствено след деянието е придружил и
закарал с автомобила си пострадалата към дома й, а от друга страна отегчаващите
отговорността – обществената опасност на деянието, предишните осъждания на подсъдимия,
лошите характеристични данни.
Съдът
намира, че смекчаващите вината обстоятелства нито са многобройни, нито някое от
тях е с изключителен характер и затова определи наказанието му при условията на
чл.54 от НК при баланс на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, но
под среден размер, а именно: четири години лишаване от свобода. На основание
чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът постанови наказанието да бъде изтърпяно при
първоначален “строг” режим, предвид
предишните му осъждания, по които е изтърпявал наказание лишаване от свобода.
С
така определеното наказание, съдът прие, че ще бъдат осъществени целите по
чл.36 НК.
По делото е
предявен граждански иск от пострадалата В.Н.П. със съгласието на баща си Н.П.Т.
против подсъдимия К.Р.М. за сумата от 300лв. и поддържан в ход на съдебни
прения, обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат от деянието, извършено от
подсъдимия, който иск с оглед изложеното по-горе относно авторството и
квалификацията на престъплението, съдът намира за доказан по своето основание –
чл. 45 ЗЗД.
При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на
чл.52 ЗЗД, взе предвид, че се касае за непълнолетно младо 14 годишно момиче –
към датата на извършване на деянието, което е било насилено от подсъдимия.
Имайки предвид
всичко това и отчитайки обстоятелствата, че причинените на П. душевни болки и
страдания, злепоставянето й пред обществото, както и полученото вследствие на
преживяното психическо страдание, съдът прие, че следва да уважи иска в предявения
размер от 300лв.
С оглед изхода на делото –
осъдителна присъда, съдът осъди подс.М. да заплати направените по досъдебното
производство разноски за експертиза по сметка на ОД на МВР Враца в размер на
321,00лв., а в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВСС, да заплати направените по настоящето НОХ дело разноски в размер на 115
лв., както и д.т. върху така присъденото обезщетение в размер на 50,00лв.
При горните съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: